№ 96
гр. Монтана, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЯ МЛАДЕНОВА Гражданско дело №
20241630100985 по описа за 2024 година
Предявеният иск е с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът С. И. Г., ЕГН **********, с адрес: ....., твърди, че сключил с
ответното дружество договор за кредит № 796263/13.01.2023 г., по силата на
който са му били предоставени в заем сума в размер на .... лв., при фиксиран
лихвен процент по заема 38,75 % и годишен процент на разходите - 46,42 %
със срок за погасяване на заема от 6 месеца. Поддържа, че е усвоил изцяло
кредита и е изплатил от датата на усвояване на кредита до 03.08.2023 година
сумата в размер на 3364,14 лева. Поддържа, че доколкото договорът за кредит
е нищожен, то счита, че разликата над главницата от ....,00 лева подлежи на
връщане, тъй като същата е платена без основание.
Моли съда да осъди „.....“ ООД да му възстанови заплатените от него
без правно основание суми в общ размер на .... лева, съставляващи
престирани от него парични плащания без основание.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът по делото „.....“ ООД, ЕИК ....., със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „....., представлявано от ..... е
депозирал отговор на искова молба. Поддържа, че предявеният иск е
неоснователен, като подробни доводи за това са изложени в отговора на
исковата молба. Моли съда да постанови решение, с което отхвърли иска като
неоснователен и да му присъди сторените по делото разноски.
Доказателствата по делото са писмени. Изслушано е и е прието
заключение на вещо лице.
Съдът, след като прецени всички доказателства по делото и доводите на
страните по свое убеждение и при условията на чл.235 от ГПК, приема за
1
установено следното:
Установено е по делото, че на 13.01.2023 година е сключен договор за
паричен заем Кредирект № 796263 между ищеца С. И. Г. и ответника „.....“
ООД - град София, като страните са се договорили за отпуснатият заем да
бъде в размер на ....,00 лева и срок за погасяване на заема 18 месеца с месечни
погасителни вноски, съгласно погасителния план към договора. От приетото
по делото заключение на вещото лице К. И. И., както и от горепосочения
договор за паричен заем, се установява, че размерът на ГПР е 48,31 %.
Вещото лице е отбелязало в заключението си, че в годишния процент на
разходите 48,31 % не са включени възможни разходи, които заемателят може
да се наложи да заплати при неизпълнение на договорните си задължения,
както и таксите, съгласно Тарифата за таксите на заемодателя, публикувана на
официалната интернет страница. Посочило е, че в ГПР е включено единствено
годишния процент на лихвата /40.05%/, която се начислява върху сумата по
кредита. Съгласно т.6 от Договора, заемателят се задължава в срок от три дни,
считано от усвояване на заемната сума да предостави обезпечение, по начина
и реда и отговарящо на чл. 33, ал. 1 от Общите условия. А при неизпълнение –
заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 2 641,94 лева, като
същата се начислява автоматично с подписването на договора. С уговорената
неустойка, кредитът се оскъпява с 203,22 %.
При така установената по делото фактическа обстановка съдът приема
от правна страна следното: Сключеният договор за паричен заем по своята
правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски
кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията
на специалния закон - ЗПК. Клаузата на т.6 от Договора гласи, че заемателят се
задължава в срок от три дни, считано от усвояване на заемната сума да
предостави обезпечение, по начина и реда и отговарящо на чл. 33, ал. 1 от
Общите условия: поръчител или банкова гаранция /поне едно от изброените/.
А при неизпълнение – заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на
2 641,94 лева, като същата се начислява автоматично с подписването на
договора. Прочитьт на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето
с естеството на сключения договор за паричен заем, налага извода, че по
своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на
кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя,
дали да предостави обезпечение, предвид автоматичното начисляване на
неустойката с подписването на договора. Изискванията, които посочената
клауза от договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими за
него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в
сравнително нисък размер, а именно ....,00 лева. Поставяйки изначално
изисквания, за които е ясно, че длъжникът трябва да приеме, ако желае да
получи заема, то кредиторът цели да го ,,насочи“ към форма на обезпечение
или да понесе начислената неустойка. Съгласно чл.143, т.9 от ЗЗП
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, била всяка уговорка в
негова вреда, която не отговаряла на изискването за добросъвестност и водела
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като налагала на потребителя приемането на
2
клаузи, с които той не бил имал възможност да се запознае преди сключването
на договора. Процесната клауза е точно такава.
Съгласно чл.92, ал.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да
е нужно те да се доказват. Със задължителна практика в ТР на ОСТК №1/2009
г. /т.3/ е дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на
клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за
справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Преценката за
нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави, следва да
се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора, като
могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии –
естество на задължението, което се обезпечава с уговорената неустойка,
размер на обезпеченото по този начин вземане, вид на уговорената неустойка
и на неизпълнението, от което произтича, съотношение на размера на
уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди.
Неустойката в настоящия случай е санкционна, доколкото се дължи при
неизпълнение на договорно задължение – при непредоставяне на обезпечение
във вид на поръчителство или парична гаранция, неустойката се начислява
автоматично с подписването на дговора, но същата не зависи от вредите от
това неизпълнение и по никакъв начин не кореспондира с последиците от
неизпълнението, независимо от размера . Още повече, че с предвидената
неустойка оскъпяването по кредита е с 203.22%.
Получаването на кредита е било обусловено от предоставянето на
задължително обезпечение или съответно автоматично начисляване на
неустойка, като заемателят е имал срок от 3 дни за предоставяне на
обезпечение от усвояването на сумата. Въпреки това, още с подписването на
договора, заемодателят е предоставил на потребителя обединен погасителен
план, с включено в него неустойка при непредоставяне на поръчителство или
парична гаранция. Изхождайки от тези мотиви, съдът намира уговорката за
неустойка за противоречаща на добрите нрави и поради това нищожна на
основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД
Нищожността на клаузата на т.6 от процесния договор за кредит има,
съгласно чл.22 ЗПК, за правна последица изначална недействителност на
цялата кредитна сделка. Макар, че в съдържанието на договора да е включена
клауза относно наличието на право на отказ на потребителя от договора, за
срока, в който това право може да бъде упражнено, то не са разписани другите
условия по неговото упражняване, по-конкретно не е налице информация за
размера на лихвения процент на ден и че при упражняване на правото на
отказ, кредиторът няма право да изисква и да събира от потребителя
обезщетение, каквото е изискването по чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК. Тази
информация е от съществено значение за потребителя, тъй като той следва да
има нужните данни каква лихва на ден следва да заплати, за да упражни
правото си на отказ. При липса на тази информация, той е изправен пред
опасността да не изпълни точно задълженията си при направен отказ от
договора, което да има за него тежки негативни последици - да загуби поради
неизпълнение това си право. Договорът е изначално недействителен и на
3
основание нарушаване на изискването на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, кредиторът да
включи в договорното съдържание условията за прилагането на лихвения
процент. Действително ЗПК не въвежда легална дефиниция какво се разбира
под „условията за прилагане“ на лихвения процент по кредита. От
граматическото и логическо тълкуване на този израз както в контекста на
правната разпоредба на чл.11 от ЗПК, така и в контекста на нормите,
съдържащи изисквания по чл.10 ал.1, чл.11, ал.1 т.7 -12 и ал.2 и чл.12 ал.1 т.9,
които, ако не са спазени договорът за потребителски кредит е недействителен,
се налага изводът, че под „условия за прилагане“ трябва да се има предвид
предварително разяснени на потребителя и съответно инкорпорирани в
договора предпоставки прилагането на лихвения процент, според които да
става ясно как се начислява този, казано с други думи – процент за
възнаградителна лихва: дали върху цялата сума по кредита, дали върху
остатъка от главницата при отчитане на извършените погасявания от
длъжника в определен срок или по някакъв друг свободно избран от страните
начин, дали годишният лихвен процент от 40.05 % съставлява фиксирана цена
на кредита или е референтен процент. Налице е неяснота върху каква стойност
се изчисляват тези 40.05 %, което е необходимо, за да може както
потребителят да извърши самостоятелна преценка за правилността на този
указан размер. Посочената по-горе информация е от съществено значение за
защита интересите на потребителя, тъй като от нея зависи каква ще бъде
реалната цена, която той ще заплати за предоставения му заем. Чл.5 от ЗПК и
ЗЗП, регулиращ потребителската защита издигат като основно право на
потребителя правото на информация за характеристиките и цената на
услугите /чл.1, ал.2, т.1 и 3 от ЗЗП/, респ. като задължение на добросъвестния
търговец да даде на потребителя информацията, позволяваща му да направи
своя информиран избор. Непредставянето на релевантната за потребителя
информация относно основен елемент - стойността на финансовата услуга
преди сключване на договора и невключването й в условията на контракта е
увреждащо за потребителя, поради което законодателят е предвидил тежката
правна последица по чл.22 ЗПК - нищожност на договора за потребителски
кредит на основание неизпълнение на изискването по чл.11, ал.1, т. 9 ЗПК.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че целият договор за потребителски
кредит е недействителен, поради което следва да се признае за установено в
отношенията между страните, че договорът е нищожен.
Предвид горното, процесният договор не е произвел никакво правно
действие и следва да се приеме, че за ищеца не е съществувало задължение за
заплащане на суми, извън посочената главница. Съгласно заключението на
вещото лице К. И., се установява по категоричен начин, че постъпилите от
ищеца плащания във връзка с процесния договор и начислена неустойка към
него, са в размер на ...... лева, от които: .... лева - главница. Обстоятелството, че
ищецът е платил на ответника сумата от .... лева, обосновава извода, че
плащането е извършено при начална липса на основание. Последното води до
неоснователно обогатяване, поради което и съобразно гореизложеното, съдът
намира, че предявеният иск с правно основание чл.55, ал. 1 от ЗЗД с допуснато
изменение размера на иска, следва да бъде изцяло уважен, като бъде осъден
4
ответникът да заплати на ищцовата страна сумата от .... лева /парична сума,
заплатена от ищеца извън главницата, дължима по договор №
796263/13.01.2023 г./, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 24.04.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Съобразно този изход на делото, ответното дружество следва да заплати
по сметка на Районен съд – Монтана държавна такса в размер на .... лева, ....00
лева – депозит за вещо лице, както и 5,00 лева – държавна такса, в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист. Ответното дружество следва да
заплати на .... И. адвокатско възнаграждение в размер на .....,00 лева с
включено ДДС.
Предвид изложените по-горе съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „.....“ ООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. „....., представлявано от ..... да заплати на С. И. Г., ЕГН
**********, с адрес: .... сумата от .... лева – представляваща недължимо
платена сума по договор за паричен заем Кредирект 796263/13.01.2023 година,
сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба в съда – 24.04.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА „.....“ ООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. „....., представлявано от ..... да заплати по сметка на Районен съд
– Монтана държавна такса в размер на .... лева, ....00 лева – депозит за вещо
лице, както и 5,00 лева – държавна такса, в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА „.....“ ООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. „....., представлявано от ..... да заплати на Еднолично адвокатско
дружество „...., БУЛСТАТ ...., с адрес: ....., представлявано от адвокат .... И.
адвокатско възнаграждение в размер на .....,00 лева с включено ДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5