№ 848
гр. Бургас, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Таня Д. Евтимова
Членове:Радостина П. Иванова
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно гражданско дело №
20252100501538 по описа за 2025 година
и като взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД
против Решение № 1587/04.07.2025 г. по гр. д. № 8027/2024 г. на Районен съд
– Бургас, с което са отхвърлени исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.
1 ЗЗД, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено, че П. Н. Г. дължи
следните суми: 1200 лв. – главница по Договор за потребителски кредит №
808445 от 29.06.2021 г.; 516,39 лв. – законна лихва за забава за периода от
29.12.2022 г. до 28.06.2024 г., както и законна лихва за забава върху главницата
от 23.07.2014 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена
Заповед № 2565 от 25.07.2024 г. по ч. гр. д. № 4979/2024 г. на Районен съд –
Бургас.
В жалбата се сочи, че решението на първата инстанция е неправилно.
Възразява се срещу съображението на съда, че „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“
ЕООД няма активна материалноправна легитимация като ищец по делото и че
в кориците на последното не се съдържат данни за сключен договор за цесия.
Сочи се, че с договор от 12.07.2023 г. г. „СТИК – КРЕДИТ“ АД, като цедент, е
прехвърлило своите вземания към длъжника Г. по описания договор за
потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Изтъква
се, че вземането срещу длъжника по настоящото производство е
индивидуализирано в Приложение № 1, извадка от която е приложена към
1
исковата молба. Твърди се, че длъжникът е уведомен за цесията на посочения
от него настоящ адрес, както и с уведомление, изпратено на имейл адрес на
24.07.2023 г. Длъжникът не бил изпълнил в срок задълженията си по Договора
за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на
кредита. Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от
цедента на длъжника имало за цел последният да бъде уведомен за кредитора,
на когото следва да изпълни надлежно, за да бъде предотвратено
изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. Законът изисквал
уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от
предишния кредитор, за да бъде гарантирана сигурността на длъжника, че
изпълнява надлежно. Връчването на уведомлението обаче нямало характер на
лично и незаместимо действие, поради което можело да се извърши от
пълномощник на цедента. Константата съдебна практика приемала, че няма
пречка старият кредитор (цедент) да упълномощи новия кредитор (цесионер)
от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 ЗЗД уведомяване
на длъжника за извършената цесия. Законът не предвиждал уведомяването на
длъжника да става по конкретен начин, поради което извършеното в случая
уведомяване следвало да се счита за надлежно направено. При условията на
евентуалност въззивникът моли, ако съдът счете уведомяването на длъжника
на посочения от него имейл адрес за ненадлежно, да приеме, че
уведомлението е връчено с искова молба. Възразява се и срещу заключението
на районния съд, че предоставената разписка за усвоена сума от
кредитополучателя не представлява доказателство за валидно сключен реален
договор за паричен заем. Възразява се и срещу довода, че по делото е
представен неподписан от кредитополучателя договор за потребителски
кредит, сключен между „СТИК – КРЕДИТ“ АД, в качеството на кредитор, и
П. Н. Г., в качеството на кредитополучател, по реда на ЗПФУР, ЗПК и
ЗЕДЕУУ. Поддържа се, че този договор е сключен по електронен път, като
част от системата за предоставяне на финансови услуга от разстояние,
организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до
сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от
разстояние. При сключването на процесния договор на ответника била
предоставена цялата информация, изискуема по закон. Ако обаче съдът не
приеме горната теза, се излага, че договорът за паричен заем по своето
естество е реален договор и се счита за сключен, считано от датата на
получаване на паричната сума. В обобщение се моли за отмяна на
първоинстанционното решение и за постановяване на друго, с което да бъдат
уважени предявените искове. Претендират се и деловодните разноски за двете
съдебни инстанции. Не се ангажират нови доказателства.
Въззиваемата страна П. Н. Г. не е представила отговор на въззивната
жалба.
Съдът намира подадената жалба за редовна и допустима, поради което
няма пречка да бъде разгледана по същество.
Относно валидността и допустимостта на решението:
2
Страните нямат оплаквания във връзка с валидността и допустимостта
на решението, в съответствие със задължението си по чл. 269 ГПК съд
извърши служебна проверка и установи, че то е валидно и допустимо.
Като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
На 23.07.2024 г. „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е подало заявление до
Районен съд – Бургас за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу П. Н. Г. за заплащане на следните суми: 1200 лв. – главница по Договор
за потребителски кредит № 808445 от 29.06.2021 г.; 2636,04 лв. – неустойка
съгласно чл. 17, раздел VIII от договора; 516,39 лв. – законна лихва за забава
за периода от 29.12.2022 г. до 28.06.2024 г., както и законна лихва за забава
върху главницата от 23.07.2014 г. до окончателното изплащане, за които суми
е издадена Заповед № 2565 от 25.07.2024 г. по ч. гр. д. № 4979/2024 г. на
Районен съд – Бургас.
Заявлението е уважено за главницата и лихвите, като е издадена Заповед
№ 2565 от 25.07.2024 г. по ч. гр. д. № 4979/2024 г. на Районен съд – Бургас. С
влязло в сила разпореждане от същия ден съдът е отхвърлил заявлението за
неустойката.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК,
поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК съдът е указал на кредитора
в едномесечен срок да предяви иск за вземанията си, което е сторено.
В исковата молба се излага, че между ответницата П. Н. Г. и „СТИК
КРЕДИТ“ АД е сключен договор за потребителски кредит от 29.06.2021 г., по
силата на който е получила сумата от 1200 лв. Следвало е да я върне до
29.12.2022 г. На 12.07.2023 г. бил сключен договор за цесия между „СТИК
КРЕДИТ“ АД и „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Посочено е, че вземането е
индивидуализирано в Приложение № 1, извадка от което е приложена към
исковата молба. Изтъква се, че на 24.07.2023 г. ответницата е уведомена за
цесията на посочения от нея настоящ адрес, както и с уведомление, изпратено
на имейла й. Ищецът иска да бъде признато за установено, че ответницата
дължи сумите, за които е издадена заповед за изпълнение.
На ответницата е връчен препис от исковата молба, но тя не е подал
писмен отговор и не е взела участие в разглеждането на делото.
В решението на районния съд е прието, че липсват доказателства
главницата от 1200 лв. да е била предадена на ответницата. Представената
разписка не носела подпис на получателя на сумата и в нея липсвала
информация за датата и начина на плащане. Освен това според съда липсват
доказателства за установяване на направените от страните по договора за
кредит електронни изявления, респективно липсва постигнато съгласие за
сключване на договор. На следващо място, съдът е посочил, че липсва активна
материалноправна легитимация на ищеца, предвид липсата на договор за
цесия. С оглед всичко изложено е отхвърли исковете.
3
Настоящата инстанция намира за установено следното:
Видно е от приложения договор и кореспонденция, че страните са
сключили Договор за потребителски кредит № 808445 от 29.06.2021 г., по
силата на който ищецът се е задължил да предостави на ответницата сумата от
1200 лв., а тя се е задължила да я върне до 29.12.2022 г. на месечни вноски.
Договорът е сключен от разстояние при условията на Закона за предоставяне
на финансови услуги от разстояние.
Видно от приложената по делото разписка, на 29.06.2021 г. е извършен
превод в полза на П. Н. Г., но не става ясно дали сумата реално е получена от
нея.
Настоящият състав намира, че крайният извод на първоинстанционния
съд относно липсата на активна материалноправна легитимация на ищеца е
правилен. Аргументите за това са следните:
Според чл. 99, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане,
освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това.
Според чл. 99, ал. 3 ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на
длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у
него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди
писмено станалото прехвърляне.
Според чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо третите
лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от
предишния кредитор.
Установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на
длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити
длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т. е. срещу
изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Доколкото
прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и
стария кредитор (цедента), напълно логично е въведеното от законодателя
изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено
именно от стария кредитор (цедента). Само това уведомяване ще създаде
достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му
кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т. е.
изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1
ЗЗД. Ето защо, правно релевантно за действието на цесията е единствено
съобщението до длъжника, извършено от цедента (стария кредитор), но не и
съобщението, извършено от цесионера (новия кредитор. В този смисъл е
Тълкувателно решение № 142-7 от 11.11.1954 г. на ВС, ОСГК.
В практиката се приема, че е допустимо старият кредитор да
упълномощи новия да съобщи цесията на длъжника. Приема се също, че
уведомяването за цесията може да стане и с връчване на препис от исковата
молба и приложенията към нея на ответника. Налага се обаче уведомлението
да е изходящо от цедента или да има пълномощно за съобщаване на цесията от
цедента към цесионера. Вж. в този смисъл Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д.
№ 12/2009 г. на ВКС, II т.о., Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013
г. на ВКС, I т. о. и др.
4
В случая по делото липсва договор за цесия. Представена е извадка от
Приложение № 1 към договор за цесия, в което пише, че са посочени имената
на длъжниците, вземанията към които са прехвърлени. В приложението обаче
не е посочено името на ответницата. Към исковата молба е приложено
уведомление за сключен на 29.06.2021 г. договор за цесия, но то е от „АПС
БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Липсва пълномощно от „СТИК КРЕДИТ“ АД към
„АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за съобщаване на цесията. Освен това
липсват и данни за надлежно уведомяване на длъжника за цесията преди
исковата молба. Ето защо не може да се приеме, че ищецът разполага с
активна материалноправна легитимация да води исковете. Поради изложеното
искове са неоснователни и правилно са отхвърлени от първата инстанция. При
това положение е излишно да се обсъждат останалите доводи на страната.
Поради съвпадение на крайните изводи на двете инстанции,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора право на разноски има само въззиваемата
страна, но тя не е направила искане за присъждането им, поради което съдът
не присъжда такива с решението си.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд – Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1587/04.07.2025 г. по гр. д. № 8027/2024
г. на Районен съд – Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5