Р Е
Ш Е Н
И Е № 260018
гр.
Пловдив, 06.10.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пловдивският
апелативен съд, първи търговски
състав, в открито заседание на шестнадесети септември две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина Диминова,
като разгледа докладваното от съдия КОСТАДИНОВА в.търг.дело № 611 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
|
|
|
|
|
|
Производство по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 329 от 19.06.2019 година, постановено по т. дело № 265/2018 година по описа на Окръжен
съд – Пловдив, са отхвърлени като
неоснователни исковете на „Ю.Б.“ АД, ЕИК
***, против Н.В.Л., ЕГН **********, чрез
назначения й от съда особен представител адв. Р. К. ***, със съдебен адрес *** и С.В.С., чрез
назначения й от съда особен представител адв. Г. Ч***,
със съдебен адрес *** 8Б, офис 2, за
осъждане на ответниците да заплатят солидарно на банката
сумата 22 700.07 швейцарски франка /CHF/, представляваща дължима главница по
договор за кредит № *** г. и допълнителни споразумения към него, сключени между
страните, за периода 30.06.2011 – 21.12.2015 г., както и сумата 170.20 лв. разноски
по договора, включващи такси към ЧСИ за връчване на два броя покани и 50.20 лв.
застраховки по договора на основание чл.14 от същия, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното плащане
на сумите.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна
жалба от „Ю.Б.“ АД с оплаквания за неправилност, противоречие с материалния и
процесуалния закон и необоснованост. Оспорени са изводите на първоинстанционния съд за липса на редовно уведомяване на длъжниците за предсрочна изискуемост на задълженията по
кредита поради неточно посочване на номера на договора за кредит. Твърди се, че
става дума за техническа грешка и че всички останали елементи от договора –
дата на сключване и дължима главница съвпадат.
Оспорени са доводите за нищожност на клаузите за изплащане на кредита в
швейцарски франкове, като се твърди, че става дума за кредит, който е отпуснат
в швейцарски франкове и е уговорено изплащането му в същата валута. Посочено е, че дори да се приемат за
неравноправни клаузите на
договора, уреждащи погасяването на
задълженията в швейцарски франкове и
свързаните с това задължения за кредитополучателите, задължението за
връщане на исковата сума произтичало от целия договор за кредит и
допълнителните споразумения към него, както и договора за встъпване в дълг, с които страните изразили съгласие за размера на кредита – просрочени и
редовни главници и лихви. Искането е да се отмени първоинстанционното
решение и да се постанови ново по съществото на спора, с което да се осъдят ответниците да заплатят на ищеца исковите суми, както и
разноските за първата и за въззивната инстанция.
В подадените срещу въззивната жалба писмени
отговори от адвокат Г.Ч. в качеството й на назначен от съда особен представител
на ответницата С.В.С. и от адвокат Р.К. в качеството ѝ на особен
представител на ответницата Н.В.Л., както и в проведените пред въззивната инстанция открити съдебни заседания се поддържа
становище за неоснователност на въззивната жалба и на
предявените осъдителни искове с подробно развити съображения, които съдът ще
обсъди в мотивите на съдебния си акт.
Пловдивският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства
и доводите на страните, приема за
установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима,
подадената в срока по чл. 259 от ГПК от
лице, имащо правен интерес да обжалва.
Обжалваното по делото решение е
постановено по предявени от „Ю.Б.“ АД
срещу Н.В.Л. и С.В.С. осъдителни искове
с цена 22700,07 швейцарски франка и 170,20 лева.
Обстоятелствата, изложени в
исковата молба, въз основа на която е образувано производството по т. дело № 265/2018 година по описа на Окръжен
съд – Пловдив са следните: Твърди се, че
на 25.04.2008 година между банката – ищец и Н.В.Л. е сключен договор за
потребителски кредит № *** година, по силата на който е
предоставен кредит в швейцарски франкове в размер на равностойността на
швейцарските франкове на 23 000 лева в деня на усвояване на кредита / чл.
1 ал. 1 от договора/, именно 19348
швейцарски франка към датата на усвояване 10.05.2008 година съгласно приложение
№ 1 към договора. Срокът за погасяване на задълженията по
договора бил 300 месеца съгласно чл. 5 ал. 1.
С
договор за цесия от 12.06.2008 година
банката прехвърлила на „Б.Р.С.“ АД вземанията, произтичащи от процесния договор, ведно с всички обезпечения и
принадлежности, каквато възможност била предвидена със самия договор – чл. 28.
С договор за встъпване в дълг от
27.05.2011 година, сключен с цесионера „Б.Р.С.“ АД на основание чл. 101 от ЗЗД солидарно с
кредитополучателя Н.Л. се задължила и
втората ответница С.С.. В първоначалната искова молба
е посочено, че с допълнителни
споразумения между цесионера „Б.Р.С.“ АД и двете ответници - кредитополучател и встъпил в дълг солидарен
длъжник били предоговорени
условията на договора за кредит поради наличие на просрочени плащания, бил
въвеждан период на облекчено погасяване на общия дълг от шест месеца с фиксирана годишна лихва и фиксиран размер на
погасителните вноски, като със съгласие
на длъжниците сумата на съществуващите просрочия за главница и лихви била преоформена
чрез натрупването й към усвоената редовна главница по кредита. Допълнителни
споразумения с такова съдържание били
общо седем на брой и били подписани на 30.06.2011 година, 17.01.2012 година,
28.08.2012 година, 04.04.2013 година, 28.11.2013
година, 28.07.2014 година и 21.12.2015 година.
По силата на нов договор за цесия от 25.10.2017 година „Б.Р.С.“ АД
прехвърлило обратно на „Ю.Б.“ АД всички свои вземания, произтичащи от процесния договор за кредит заедно с обезпеченията
и принадлежностите, за което кредитополучателят и солидарният длъжник били
надлежно уведомени. С подписването на всяко допълнително споразумение се
увеличавал размера на главницата по кредита поради посочените преоформяния на просрочените главници и лихви. Поради забавяне на плащанията по договора за
кредит на 16 вноски за договорни лихви и главница, дължими през периода от 10.10.2016 година до 10.01.2018 година, банката обявила на основание чл. 18, ал. 1 от договора целия
кредит за предсрочно изискуем, считано от 01.02.2018 година. Ответниците били уведомени за предсрочната изискуемост с
покани, връчени им от ЧСИ на 13.02.2018 година,
като им бил даден седем дневен срок да погасят задълженията си по
договора за кредит, което не станало. При така изложените обстоятелства с
първоначалната искова молба е формулирано искане да се осъдят ответниците да заплатят солидарно на „Ю.Б.“ АД сумата от 22700,07 швейцарски
франка дължима главница по договора за
кредит за периода от 10.10.2016 година до 11.04.2018
година, сумата от 170,20 лева – разноски по договора за кредит, от които 120
лева с ДДС – такси към ЧСИ за връчване на два броя покани и 50,20 лева –
застраховки по договора, дължими на основание чл. 14, както и законната лихва
върху главницата от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата.
Пред въззивната
инстанция след оставяне на исковата молба без движение с определение № 511 от
29.11.2019 година ищецът е уточнил, че искът му е за сумата от 22700,07
швейцарски франка, представляващи дължима главница, начислена за периода от 10.10.2016 година до 11.04.2018 година, представляваща част от
придобито лихвоносно вземане по процесния договор за
кредит, придобито с договора за цесия №
11211 от 25.10.2017 година, по който „Ю.Б.“ АД е цесионер,
описано в приложение № 5 , стр. 4, ред
58.
От събраните по делото доказателства е
установено, че на 25.04. 2008 година
между „Ю.Б.“ АД и ответницата Н.В.Л. е
сключен договор за потребителски кредит
№ ***, по силата на който
„Ю.И Е.Д.Б.“ АД, чийто правоприемник е ищецът „Ю.Б.“ АД, се е задължило да предостави на Н.Л. в качеството ѝ на
кредитополучател потребителски кредит за текущи нужди в швейцарски франкове, в
размер на равностойността в швейцарски франкове на 23 000 лева по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на „Ю.И Е.Д.Б.“ АД в деня на усвояване на кредита, заедно с дължимите
лихви в сроковете и при условията на договора.
В чл.
2 от договора страните са уговорили конкретните условия за реалното усвояване на кредита. Посочено е, че разрешеният кредит се усвоява
по конкретно посочена блокирана сметка в швейцарски франкове на кредитополучателя Н.Л., след представяне от
кредитополучателя на подробно описаните в чл. 2, ал. 2 от Договора документи,
включително и молба за превалутиране /по образец на
банката/. Според клаузите в чл. 2 от договора едва след изпълнение на тези условия, усвоеният кредит
в швейцарски франкове по сметката по чл. 2, ал. 1 се превалутира
служебно от банката в лева по търговски
курс „купува” на швейцарския франк към лева на банката за съответната валута в деня на
усвояването, като се превежда по открита в банката сметка на кредитополучателя
в лева - чл. 2, ал. 3 от договора.
Чл. 3
от сключения между страните договор урежда дължимите договорни лихви. В ал. 1 е посочено, че годишната лихва е в
размер на сбора от БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове,
валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка
от 1,65 пункта, като е посочено, че към момента на сключване на договора БЛП на
банката за жилищни кредити в швейцарски франкове е 4,5%. Според ал. 5 на чл. 3
от договора действащият БЛП на банката
не подлежи на договаряне и промените в него стават задължителни
незабавно за страните, като промените в размера му и началната дата, от който той
е в сила, че обявяват на видно място в банковите салони. В ал. 3 на чл. 3 от договора е уредена лихвата
при просрочие на дължимите погасителни вноски, както
и при предсрочна изискуемост на кредита, а именно редовната лихва по ал. 1 плюс
10 пункта надбавка.
Съгласно с чл. 5, ал. 1 от Договора, крайният срок
за погасяване на кредита е 300 месеца, считано от датата на усвояването му, която
се установява с подписване на Приложение № 1 като неразделна част от договора.
Според клаузата на чл. 6, ал. 1 от договора кредитополучателят
погасява кредита на месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на
всяка вноска съгласно представляващ неразделна част от договора погасителен план.
В чл.
6, ал. 2 от договора за кредит е предвидено погасяването на кредита да се
извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен - швейцарски
франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата
и/или лихвата, кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски
франкове по сметката си по чл. 2, ал. 1, но има средства в лева или евро по
свои сметки в банката, погасяването на кредита може да се извърши от банката с тези средства след служебно изкупуване от банката на швейцарски франкове по курс „продава” на
банката за швейцарския франк към лева/евро, за което кредитополучателят с
подписването на договора дава своето неотменно и безусловно съгласие и оправомощава банката.
В
чл.12 е уговорено, че банката запазва правото си по време на действие на
договора да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните,
които прилага при операциите си, както и приложимите лихви по настоящия кредит
в швейцарски франкове или друга валута при евентуалното им превалутиране
по реда на чл.21. Измененията на
Тарифата и/или приложимите лихви влизат в сила от деня на приемането им от
компетентния банков орган и са задължителни са за страните, като
кредитополучателя се уведомява чрез съобщения в банковите салони и на интернет
страницата на банката.
Уговорената
е и възможността банката да обяви кредита частично или изцяло за предсрочно
изискуем, когато не се погаси която и да е вноска – чл. 18 ал. 1. Според чл. 18
ал. 2 от договора при неиздължаване на три последователни месечни
вноски, изцяло или частично целият остатък от кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска
автоматично, без да е необходимо волеизявление на страните.
В чл. 21 от договора за кредит са
предвидени възможности кредитополучателят да поиска от банката превалутиране на
кредита от швейцарски франкове в лева или евро, като във връзка с това е
постигнато съгласие да се заплати комисионна съгласно действаща към момента на
искането Тарифа на банката. В ал. 2 на чл. 21 е изразено съгласие превалутирането да стане по действащия курс купува на
банката за швейцарски франкове, както и да прилага лихвени проценти обявени от
банката по реда на чл. 12, ал.2 от договора за съответната валута и вид на
кредита. В чл. 22 е дадено определение на операцията превалутиране-промяна
на валутата, в която се изчислява стойността на задължението, при което следва
да се приложи лихвен процент приложим за новата валута на кредита при изчисляване
на лихвата по същия.
В чл.
23 от договора е вписано изявление на кредитополучателя за знание и съгласие с
обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава
на швейцарския франк към българския лев, както и че превалутирането
на договора, може да има като последица вкл. и за случаите на чл. 6, ал. 2,
повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в
лева/евро. Посочено е съответно, че кредитополучателят приема да носи за своя
сметка риска от тези промени и повишаване
и че е съгласен да поеме всички вреди от промяната на валутните курсове
и новите лихви, приложими по превалутирания кредит. Ал.
2 съдържа декларация, че кредитополучателят е запознат с икономическия смисъл и правните последици на
разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 21-23 от договора и че е съгласен с
настъпването им.
В чл.
28 е материализирано съгласие на страните по договора, че във всеки един момент
от действието му банката има право едностранно да прехвърли вземанията си,
произтичащи от него на дружества или институции от групата на Е*Е*G* (R E* Д**Ю**)), включително и на „Б.Р.С.“ АД, гр. С* или на други финансови
или нефинансови институции или дружества, вкл. такива, чиято дейност включва секюритизация.
Предвидено е и, че в случай на прехвърляне на кредита банката следва да
уведоми длъжника за новия кредитор, като прехвърлянето ще има действие спрямо
него при уведомяването му. В ал. 2 на този член се говори за възможност при
прехвърляне на вземанията на „Б.Р.С.“ АД страните по цесията да се договорят длъжниците да продължат да осигуряват средства за
погасяване на дължимите вноски по сметката им в банката, по която това е
правено и до момента и респективно същата да превежда вноските на съответния
падеж по открита при нея сметка на цесионера.
Според
приетото по делото Приложение № 1 от 10.05.2008 г. към договора датата на
усвояване на кредита е 10.05.2008 г., при приложим курс „купува“ за швейцарския франк на
банката към лева към датата на усвояване на кредита 1,18880 за 1 CHF. В приложението е посочено,
че определеният съобразно този курс размер на предоставения и усвоен от кредитополучателя кредитен лимит в
швейцарски франкове по чл. 1 от договора е 19348 швейцарски франка.
Установено
е с представените по делото писмени
доказателства, че въз основа на предварително дадено от кредитополучателя
съгласие, съдържащо се в чл. 28 от договора, банката е прехвърлила вземанията
си по кредита на „Б.Р.С.“ АД с договор от 12.06.2008 г.
По делото са представени седем допълнителни споразумения към договора за кредит, сключени съответно на 30.06.2011
година, 17.01.2012 година, 28.08.2012 година, 04.04.2013
година, 28.11.2013 година, 28.07.2014 година и 21.12.2015 година, страна по които е цесионерът „Б.Р.С.“ АД. Допълнителните споразумения са сключени между цесионера „Б.Р.С.“ АД и двете ответници - кредитополучателя Н.Л. и встъпилия в дълг солидарен длъжник С.С.. С всички тях
са предоговаряни условията на договора за кредит
поради наличие на просрочени плащания, включващи главница, лихви и такси в
посочени размери, въвеждан е период на облекчено погасяване на общия дълг
за шест месеца с фиксирана годишна лихва и фиксиран размер
на погасителните вноски в съответен
размер, като със съгласие на длъжниците сумата на
съществуващите просрочия е преоформяна
чрез натрупването й към усвоената редовна главница по кредита.
Преди
първото от допълнителните споразумения, на 27.05.2011 година е сключен договор за
встъпване в дълг, подписан от „Б.Р.С.“
АД, кредитополучателя Н.Л. и ответницата С.В.С. в качеството ѝ на встъпващ в дълга длъжник,
отговарящ солидарно за задълженията по договора с Н.Л. по смисъла на чл. 101 от ЗЗД. Съгласно чл. 2 ал. 2 от договора за
встъпване в дълг С.С. встъпва като съдлъжник
на Н.Л. за всички нейни задължения, поети по процесния
договор за кредит *** и анексите към него – главница, лихви и разноски,
като е посочен и размер от 20361,40 швейцарски франка към момента на сключването на договора за
встъпване в дълг.
Впоследствие,
с нова цесия от 25.10.2017 г., „Б.Р.С.“ АД е прехвърлило обратно на „Ю.Б.” АД всички свои вземания, произтичащи
от договори за кредит, изброени в приложенията, сред които е и процесния договор / приложение № 5, ред 58/, както и от
всички анекси към тези договори, заедно с всички обезпечения, привилегии и
други принадлежности, включително начислената до съответната дата лихва, както
и правата спрямо солидарните длъжници и поръчителите
по кредитите.
Въз
основа на така установената по делото фактическа обстановка, съобразявайки
доводите и възраженията на страните по делото, включително задължението си да се произнася служебно във връзка със защита на потребителите за
наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори, доколкото е
безспорно, че кредитополучателят има качеството на потребител по смисъла на §
13 т. 1 от ДР на ЗЗП, а банката – търговец по смисъла на § 13 т. 2 от ДР на ЗЗП, съдът намира
следното:
За
валутата на процесния
кредит съдът, съобразявайки клаузите на
договора, обсъдени по-горе, приема, че става дума за договор за кредит в
чуждестранна валута – швейцарски франкове и задължението за погасяването му е в
същата валута, макар цялата сума фактически
да е предоставена на кредитополучателя в
националната валута – лева, а не в уговорената с договора чуждестранна валута. Валутата,
в която е сключен договора, има функцията на парична виртуална единица, служеща
за изчисление. За този договор съгласно
приетото в т. 20 от определение по дело С-119/17
на СЕС при преценката за наличие на
неравноправни клаузи по смисъла на чл.
3, §1 и чл. 4, § 2 от Директива 93/13, транспонирани в чл. 145 ал. 1 ал. 2 от ЗЗД се прилагат критериите, възприети с
решение по дело С -186/2016 година на СЕС. Съобразно тези критерий и съобразно разпоредбата на чл. 142 ал. 2 от ЗЗП преценката за неравноправния характер на клаузи от потребителски
договор не се свързва с основния му предмет, нито със съответствието на цената
и възнаграждението от една страна и по
отношение на доставените стоки и предоставените услуги от друга, при условие, че те са изразени на ясен и
разбираем език.
В
случая клаузата на чл. 1 ал. 1, определяща основната, характеризираща договора
престация, според която се предоставя кредит в щвейцарски
франкове с равностойност 23 000 лева по курс „купува“ на швейцарския франк
към лева на банката – кредитор в деня на усвояването на кредита и задължението
да се върне ползвания кредит, е формулирана по ясен и разбираем начин и
отразява волята и постигнатото съгласие
между страните за предоставяне на
кредита в швейцарски франкове, респ. за погасяването му в същата валута.
Този
извод на ПАС не се променя от факта, че
според чл. 2, ал. 1 от договора сумата предмет на кредита в швейцарски франкове
е предоставена на кредитополучателката по блокирана сметка, с която тя не е могла да
се разпорежда, служебно е превалутирана в друг вид
валута/лева/ по курса към момента на усвояване на кредита и е преведена в лева по
друга сметка на длъжника.
Що се отнася до клаузите от договора, с които валутният
риск се прехвърля изцяло върху кредитополучателя, следва да бъде извършена
преценка за тяхната неравноправност, респ. нищожност съгласно чл. 146 ал. 1 от
ЗЗП, освен ако не са уговорени
индивидуално, каквито доводи и доказателства от страна на банката липсват. Според чл. 143, ал.1 от ЗЗП неравноправна е клауза в договор, сключен с потребител,
съдържаща уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя.
В чл.
145, ал.1 на ЗЗП, законодателят сочи, че неравноправната клауза в договор,
сключен с потребител се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или
услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото
сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора
или на друг договор, от който той зависи.
По
делото не се твърди и не е установено при сключване на процесния договор за
кредит в съответната чуждестранна валута, в случая в швейцарски франкове,
банката да е предоставила на потребителя пълна и подробна информация за последиците
от процесната сделка, която да му даде възможност за преценка и то в
дългосрочен план / договорът е за 25 години/ на икономическите последици от валутния риск
за поетите финансови задължения при описаните по-горе договорни клаузи и за опасността
да не може да заплаща вноските при значително обезценяване на валутата, в която получава
доходите си спрямо швейцарския франк, който не е с фиксиран курс към лева.
Липсата
на такава информация лишава кредитополучателя от възможността да прецени
последиците от поетия от него риск, сключвайки договора с клаузите по чл. 6 ал. 2 и чл. 23, които
следва да бъдат приети за нищожни съгласно чл. 146 ал. 1 от ТЗ. Тези клаузи от договора не отговарят на изискването за добросъвестност
и създават неравновесие в отношенията между банката и потребителя, с тях се постигна пълно прехвърляне на валутния риск върху
потребителя.
Приемайки
нищожност на клаузите от договора, с които валутният риск е прехвърлен изцяло
върху кредитополучателя, без той да може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии
икономическите последици от сключването на договора и в нарушение на принципа
за добросъвестност, съдът счита, че тези
нищожни клаузи не създават задължение на потребителя. Той не следва да носи
риска от тяхното прилагане, свързано с
промяната в курса на швейцарския франк към лева и увеличаването на левовата
равностойност на дължимите вноски в швейцарски франкове. Поради това съдът приема, че неговото
задължение се ограничава до заплащане на усвоената сума по кредита по курса на
швейцарския франк към лева, посочен при усвояването ѝ, а именно 1,18880
лева за един швейцарски франк. Общият размер на усвоената на 10.05.2008 година сума съгласно
приложение № 1, е 19348 швейцарски франка.
Изложеното
до тук в мотивите на съда е съобразено с предмета на предявения иск, с който се
претендира заплащане на главницата по договора за кредит, но не и на лихви –
договорни и за забава. При положение, че дължимостта
на лихвите не е предмет на настоящия спор, съдът не следва да се произнася по
валидността на клаузите от договора, отнасящи се до размера на лихвите, начина
на тяхното определяне и изменение, респ.
предвидената възможност за едностранна промяна от страна на банката без ясно
посочени обективни критерии и начина на
уведомяване на кредитополучателя за изменението им / чл. 3, ал.5; чл. 12, ал. 1
и ал. 2/.
Съдът
не се произнася по въпроса за неравноправния характер на клаузите,
предвиждащи възможност за банката едностранно
и автоматично, без ясни критерии да променя лихвения процент, макар че в претенцията за главница са включени и изтекли лихви съгласно сключените между страните
допълнителни споразумения. Преоформянето на задълженията чрез прибавянето на изтекли
лихви към главницата по отпуснатия кредит с допълнителните споразумения не
обвързва страните по договора. Тези клаузи от допълнителните споразумения са
нищожни като противоречащи на закона. Те имат за последица т.нар. „анатоцизъм“ по смисъла
на чл. 10 ал. 3 от ЗЗД – начисляване на възнаградителни
лихви върху лихви. Вече изтеклите лихви
стават част от главницата и върху тях започват да се начисляват нови лихви,
което е което е допустимо само при
изрична уговорка между търговци на основание чл. 294, ал. 1 от ТЗ, пред каквато хипотеза не сме изправени в
случая. За банката не съществува възможност за олихвяване на изтекли лихви
съгласно чл. 10 ал. 3 от ЗЗД, включително при преструктурирането по чл. 13 от
Наредба № 9 от 03.04.2008 година за оценка и класификация на рисковите
експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск /
отм./. В тази насока е и възприетото от съдебната практика разрешение – решение
№ 66 от 29.07.2019 година на ВКС по т. дело № 1504/2018 година на второ т.о.
Т.е. при преценка за размера на дължимата главница,
която е предмет на предявения осъдителен иск, съдът ще съобрази първоначално отпуснатата и
усвоена сума и евентуално прибавените
към нея такси с допълнителните споразумения като част от главницата от една
страна, а от друга извършените погашения по кредита. Данните се съдържат в
приетите по делото съдебно-икономически експертизи – първоначална и допълнителни.
Според
приетата от въззивната инстанция експертиза, която е съобразена с отпуснатия и усвоен
размер на главницата, без последващите ѝ
увеличения с прибавяне на лихви, общо
погасените суми за главницата съобразно
първоначалния погасителен план към договора са 1985,09 швейцарски франка. Последната вноска за погасявания на задължения
по договора за кредит е от 31.01.2017
година, след нея няма други. Общо
направените вноски по договора до този момент са в размер на 8256,70 швейцарски
франка, с които според вещото лице са погасени всички вноски до вноска № 62 с
падеж 10.07.2013 година, таксата от 5,21 швейцарски франка и част от лихвата в
размер на 69,55 швейцарски франка
от следващата вноска № 63 с падеж
10.08.2013 година. С тези вноски съобразно първоначалния погасителен план са
погасени задълженията за главница в размер на 1985, 09 швейцарски франка, за възнаградителна лихва в размер на 5923,71 швейцарски франка
и годишна такса за управление в размер на 347,90 швейцарски франка.
Т.е.
при общо задължения за главница според първоначалния договор от 19348
швейцарски франка и общо погасени
1985,09 швейцарски франка, непогасеният размер от първоначалната главница към
датата, на която ответниците са уведомени за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, е 17362,91 швейцарски франка,
от които 14990,23 швейцарски франка редовна главница и 2372,68 франка – просрочена главница от вноска
№ 63 – 10.08.2013 година до вноска № 117 – 10.02.2018 година. Това е сумата, която при извод на съда на настъпила
предсрочна изискуемост ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца като главница по договора, по курс на швейцарския
франк такъв, какъвто е към момента на усвояване на кредита – 1,18880 за
швейцарския франк към лева, при извод за неравноправност на клаузите, с които
валутният риск се възлага изцяло в тежест на кредитополучателите, изложен
по-горе.
Доколкото
с допълнителните споразумения към отпуснатата главница са прибавяни и
задължения за такси по договора за кредит, което е допустимо, не е анатоцизъм по смисъла на чл. 10 ал. 3 от ЗЗД и за чиито размер не е установено да е извършвана едностранна промяна от страна на
банката след сключването на договора – липсват твърдения и доказателства в тази
насока, към дължимия размер на главницата, посочен по-горе, би следвало да се прибавят и дължимите такси,
които са преоформени като главница с допълнителните
споразумения, ако не са погасени от ответниците. В тази връзка от събраните доказателства –
допълнителни споразумения и съдебно-икономическа експертиза е установено
следното: 1.С ДС от 30.06.2011 година
като главница са преоформени 63,30 швейцарски франка;
2. с ДС от 17.01.2012 година – 16,65 шв.франка; 3. с
ДС от 28.08.2012 година - 42,38 швейцарски франка; 4. с ДС от 04.04.2013 година – 43,96 шв.
франка; 5. с ДС от 28.11.2013 година –
37,47 шв.франка и 6. с ДС от 23.07.2014 година – 50,98 шв. франка.
Последното от допълнителните споразумения от 21.12.2015 година, на което
се позовава ищецът, не е представено по делото в четливо копие в частта досежно дължимите суми въпреки дадените указания, поради
което не следва да бъде вземано предвид от съда.
Що се
отнася до направените оспорвания на представените към исковата молба
допълнителни споразумения, съдът приема,
че единственото направено оспорване в преклузивния срок, а именно с отговора по чл. 367 от ГПК е
това на адвокат Ч. в качеството й на особен представител на С.С.. С отговора на исковата молба е оспорено споразумението от 21.12.2015 година с
твърдения, че не е подписано лично от С.С., а от нейно име от кредитополучателя Н.Л., без да има
доказателства за представителната власт. Представеното по делото копие на
допълнителното споразумение от 21.12.2015 година е с нечетлив текст в чл. 2,
имащ значение за размера на задълженията по договора и доколкото въпреки
указанията не е представен оригинал или четливо копие на същото, съдът няма да
го взема предвид при произнасянето си по спора, поради което въпросът дали Н.Л.
е имала или не представителна власт по отношение на С.С.
при неговото подписване е без значение.
Останалите
оспорвания за липса на подписи на едната или другата ответници
са направени извън преклузивния
срок – с отговора на исковата молба, включително и при приемането им с определение на съда в
съдебно заседание на 19.11.2018 година след представянето им от ищеца в
оригинал с молба вх. № 33041 от 12.11.2018 година. Представянето на
погасителните планове към допълнителните споразумения с молба вх. № 36183 от 07.12.2018 година няма
отношение към съдържанието и подписите на самите допълнителни споразумения и не
дава допълнителна възможност на страните за оспорването им извън срока по чл. 193 от ГПК.
С
обсъдените по-горе шест допълнителни споразумения, сключени през периода от
30.06.2011 година до 23.07.2014 година е
посочен общ размер на дължими такси по договора от 254,74 швейцарски франка. От
съдебно-икономическата експертиза се установява, че към датата на предсрочната
изискуемост през месец февруари 2018 година и към датата на предявяване на иска
общият размер на непогасените такси по кредита е 148,40 швейцарски франка. От
колона три към приложение № 4 към първоначалното заключение на вещото лице се
установява, че на датата на сключване
на всяко едно от шестте допълнителни споразумения, обсъдени по-горе, е извършвано
погасяване на дължимите такси в размерите, посочени в тях. При тези неоспорени
данни следва да се приеме, че дължимата главница по договора, съвпадаща с
отпуснатата и усвоена такава след приспадане на извършените погасявания от 17362,91
швейцарски франка не следва да бъде
увеличавана и към нея не следва да се
прибавят такси по договора, доколкото същите са погасявани още при сключването
на допълнителните споразумения. Аргумент в тази насока е и установеното от
вещото лице, че всички незаплатените такси по договора в размер на 148,40
швейцарски франка са начислени в по-късен период, след сключване на обсъдените
по-горе допълнителни споразумения, а именно през периода от 10.11.2016 година
до 10.07.2017 година – таблицата на стр.
4 към приложение № 4 от първоначалното заключение.
Изложените
по-горе мотиви за дължимост на главница от 17362,91
швейцарски франка по процесния договор за кредит при
курс 1, 18880 на швейцарския франк към лева е при условие, че цялото задължение
по договора за кредит е обявено за предсрочно изискуемо. Обявяването на
предсрочната изискуемост е уредена в чл. 18 от договора. Според чл. 18 ал. 2 от
договора при неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски
изцяло или частично целият остатък от кредита се превръща в предсрочно и изцяло
изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска.
В
случая ищецът се позовава на неизпълнение на задължението за погасяване на 16
вноски по договора за главница и лихви през периода от 10.10.2016
година до 10.01.2018 година. От обсъденото по-горе заключение на вещото лице се
установява, че посочените от ищеца вноски действително не са погасени от ответниците, т.е. настъпили са уговорените с договора
обективни предпоставки за предсрочната изискуемост на кредита.
С
представените по делото писмени доказателства, по-конкретно с приложените на
стр. 53-63 от първоинстанционното дело покани за
изпълнение, протоколи и разписки за връчване на ЧСИ С* Г*се
установява, че на 13.02.2018 година до двете ответници
е достигнало изявлението на банката за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита. В тази връзка съдът не споделя мотивите на първоинстанционния
съд, че предсрочната изискуемост не е обявена поради грешка в изписването на
номера на договора за кредит в изпратената покана. Вярно е, че в поканите до ответниците е посочено, че става дума за договор за кредит № ***, а не действителния № ***. Тази техническа грешка обаче
не дава основание да се приеме, че изявлението за предсрочна изискуемост не е
достигнало до ответниците, доколкото датата на
сключване на договора и претендираните суми като размер и вид на валутата - швейцарски франкове съдържат достатъчно информация, която да
позволи на ответниците да разберат за задължението по
кой договор става дума. Двете покани са връчени на ответниците
на посочените от тях адреси в договорите с банката. Обстоятелството, че
поканата на С.С., изпратена до посочения от нея адрес
в град П*, ж.к. Т* бл. 107 вх. В, ет. 1, ап. 1, е
връчена на нейната майка Н* Й* Д* на адреса на нейната сестра Н.Л. *** също не е основание да се приеме нередовно
връчване. В разписката е посочено, че връчването е осъществено по описания
начин, след като С.С. не е открита на посочения от
нея адрес и след като майката Н* Д* е приела поканата със задължение да я предаде
на дъщеря си, като е обяснила, че самата тя е регистрирана като едноличен
търговец на адреса в град П*, ж.к. Т*, бл.
107 вх. В ет. 1 ап. 1. Тази информация,
отразена в разписката за връчване, се потвърждава от справката в Търговския
регистър по партидата на едноличен търговец Н* Д*Й* с
фирма „В*К*“, ЕИК **. Т.е. става дума за връчване на посочения в договора за
встъпване в дълг адрес чрез пребиваващо на него лице, което е дало съгласие да
получи поканата и да я предаде на получателя, в случая на С.С..
От обсъдените
по-горе доказателства се установява, че към датата на предявяване на
осъдителния иск по настоящото дело – 13.04.2018 година е налице настъпила и
обявена предсрочна изискуемост на задълженията по договора за кредит. Нещо
повече, дори да липсваше редовно уведомяване, самата искова молба следва да се
приеме като изявление на банката, адресирано до дъжниците
за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита, като в случая, доколкото
предявеният иск касае само главницата, но не и дължими лихви по договора
за кредит, началният момент на обявената предсрочна изискуемост не се отразява
на изводите на съда за размера на дължимата главница.
Неоснователни са
поддържаните възражения, свързани
с двата договора за цесия – договора от 12.06.2008 година с цедент
„Ю.Б.“ АД и цесионер „Б.Р.С.“ АД и договора за цесия от 25.10.2017 година, по който цедент е „Б*Р* С*“ АД,
а „Ю.Б.“ АД е цесионер. С договорите за цесия се
прехвърля само вземането по договора за кредит, цесионерът
не става страна по него, поради което качеството на страните на кредитна
институция е без значение. Осъдителният иск е предявен от банката в качеството
ѝ на кредитодател и носител на вземането по
договора за кредит след придобиването му с договора за цесия от 25.10.2017
година, в каквато насока са изложените по делото обстоятелства. Още повече, че в
чл. 28 от първоначалния договор за кредит, обсъден подробно по-горе, страните изрично са се съгласили с
прехвърлянето на вземането. В чл. 28 ал. 2 от договора е уреден начина, по
който ще се погасяват задълженията по договора след прехвърляне на
вземането на „Б.Р.С.“ АД, а именно
осигуряване на средствата за погасяване
на задълженията от кредитополучателя по съществуващата сметка
в банката, след което банката се е задължила да превежда на падежа дължимите погасителни вноски по открита
сметка в „Б.Р.С.“ АД, без задължение за кредитополучателя да заплаща
такси за тези преводи. От приетата пред въззивната
инстанция съдебно-икономическа експертиза се установява, че през периода между
двата обсъдени договора за цесия погасяването на задълженията е ставало именно по този начин, описан в договора,
като кредитополучателите са превеждали сумите по сметката в „Ю*Б*“ АД,
която от своя страна ги е превеждала на цесионера „Б.Р.С.“
АД.
Неоснователно
е и възражението, че с договора за цесия от 25.10.2017 година банката –ищец е
получила само вземането по отношение на кредитополучателя Н.Л., но не и по
отношение на солидарния длъжник С.С.. Изрично и в съответствие със законовите разпоредби – чл.
99 ал. 2 от ЗЗД, в договора за цесия от
25.10.2017 година, в чл. първи е посочено, че
„Б* Р* С*“ АД прехвърля на „Ю.Б.“ АД вземанията, произтичащи от изброените в
приложенията договори за кредит, включително процесния,
наред с всички обезпечения, включително и правата спрямо солидарните длъжници и поръчителите.
Предмет
на предявения осъдителен иск освен
главницата от 22700,07 швейцарски франка по сключения договор за кредит, е и
сумата от 170,20 лева, от които 120 лева – такси за ЧСИ за връчване на двете покани, с които ответниците
са уведомени за предсрочната изискуемост на кредита и 50,20 лева – дължими
застраховки на основание чл. 14 от
договора. От клаузите на чл. 14 от
договора е видно, че задължението за заплащане на застраховка на недвижимия
имот, служещ като обезпечение, върху който е учредена ипотека съгласно чл. 13
ал. 1 от договора, е за кредитополучателя. Съгласно чл. 14 ал. 4 от договора
банката е приела да заплаща от името и за сметка на кредитополучателя дължимата
застрахователна премия, след което събира сумата си от него.
Що се
отнася до таксите за връчване на поканите, в представения между страните
договор не се съдържа нарочна клауза, според която те са в тежест на
кредитополучателя. В тази връзка е само чл. 10 т. 3, която го задължава да
заплаща разноските, свързани с обезпеченията и с
насочването на принудително изпълнение върху тях, но не и разноските по
изпращане на уведомления за предсрочна
изискуемост до кредитополучателя и солидарния длъжник.
Дори
обаче да се приеме, че за ответниците има задължение
да заплатят разноските по връчване на покани, по делото не е установено със
събраните доказателства да са направени разноски в претендирания
от ищеца размер, а именно 170,20 лева, от които 120 лева разноски за връчване
на поканите от ЧСИ и 50,20 лева – заплатена от банката застрахователна премия.
В представеното от самия ищец банково извлечение на стр. 64 сумата от 170,20
лева е описана като разноски по кредита, направени през периода от 28.03.2018
година до 11.04.2018 година, а
връчването на поканите е осъществено в по-ранен момент – на 13.02.2018
година. От приетата пред първата инстанция съдебно-икономическа експертиза също
не може да бъде установен произхода на задължението от 170,20 лева. В таблица 5
на заключението сумата от 170,20 лева е описана като дължими нотариални такси.
По тези съображения съдът намира, че искът за присъждане на сумата от общо
170,20 лева следва да бъде отхвърлен поради липса на доказателства,
установяващи го по основание и размер.
По
изложените по-горе съображения съдът намира, че следва да отмени първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен
предявения осъдителен иск за сумата от 17362,91 швейцарски франка и следва да
постанови ново решение по същество, с което двете ответници
да се осъдят да заплатят солидарно на ищеца сумата от 17362,91 швейцарски франка при курс
на швейцарския франк такъв, какъвто е бил към момента на усвояване на
кредита, а именно 1, 18880 на швейцарския франк към лева. Главницата следва да
бъде присъдена ведно със законната лихва от датата на исковата молба –
13.03.2018 година до окончателното й изплащане.
В
останалата част, с която е отхвърлен
иска за главницата за разликата над 17362,91 швейцарски франка до 22700,07 швейцарски
франка, както и за сумата от 170,20 лева
първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
Съобразно
изхода на спора двете ответници следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца разноски за първата и за въззивната
инстанция съобразно уважената част от исковете.
Общият
размер на направените и установени с платежни документи разноски на ищеца пред
първата инстанция, включващи държавна такса, адвокатско възнаграждение,
възнаграждения на особените представители на ответниците
и възнаграждение на вещото лице е 8729,72 лева. От тях с оглед изхода на спора ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца
6635,37 лева разноски за първата инстанция.
Разноските,
направени от жалбоподателя за въззивната инстанция са
в общ размер на 4738,03 лева, включващи държавна такса, възнаграждение на вещо
лице и възнаграждения на особените представители на ответниците.
От тях с оглед изхода на спора ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят на „Ю.Б.“ АД
сумата от 3601,33 лева.
По
изложените съображения Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 329 от 19.06.2019
година, постановено по т. дело № 265/2018 година по описа на Окръжен съд –
Пловдив, В
ЧАСТТА, С КОЯТО са отхвърлени като неоснователни исковете на „Ю.Б.“ АД, ЕИК **,
против Н.В.Л., ЕГН **********, чрез
назначения й от съда особен представител адв. Р. К. ***,
със съдебен адрес *** и С.В.С., чрез назначения й от съда особен
представител адв. Г. Ч**,
със съдебен адрес *** 8Б, офис 2, за
осъждане на ответниците да заплатят солидарно на
банката сума в размер на 17362,91 швейцарски франка /CHF/, представляваща дължима
главница по договор за кредит № ** г. и допълнителни споразумения към него,
сключени между страните, за периода 30.06.2011 – 21.12.2015 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба –
13.04.2018 година до окончателното изплащане
на сумите, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Н.В.Л., ЕГН **********,***,
чрез назначения й от съда особен
представител адв. Р.
К. ***, със съдебен адрес *** и С.В.С., ЕГН **********,***, чрез назначения й от съда особен представител адв. Г. Ч**, със
съдебен адрес *** 8Б, офис 2, да заплатят солидарно на „Ю.Б.“ АД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление ***, сумата
от 17362,91 швейцарски франка /CHF/, по курс за швейцарския франк към лева 1,18880 - приложимия курс „купува“ за швейцарския франк
на „Ю.И Е.Д.Б.“ АД / сега „Ю.Б.“ АД/ към датата на усвояване на
кредита – 10.05.2008 година, представляваща дължима главница по договор за
кредит № ** г. и допълнителни споразумения към него, сключени между страните, за
периода 30.06.2011 – 21.12.2015 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба –
13.04.2018 година до окончателното ѝ изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 329 от
19.06.2019 година, постановено по т. дело
№ 265/2018 година по описа на
Окръжен съд – Пловдив В ОСТАНАЛИТЕ ЧАСТИ.
ОСЪЖДА Н.В.Л., ЕГН **********,***, чрез назначения й от съда особен
представител адв. Р.
К. ***, със съдебен адрес *** и С.В.С., ЕГН **********,***, чрез назначения й от съда
особен представител адв. Г. Ч**,
със съдебен адрес *** 8Б, офис 2 да
заплатят на „Ю.Б.“ АД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление ***,
съобразно уважената част от исковете разноски за първата инстанция в размер на 6635,37 лева и разноски за въззивната
инстанция в размер на 3601,33 лева.
Решението подлежи на обжалване
пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.