РЕШЕНИЕ
№ 870 дата 14 юли 2020г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ХIIІ-ти състав,
в публично заседание на 25 юни 2020г., в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ЙОСИФОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
2. ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ
Секретар: Ирина Ламбова
Прокурор: Д.Х.
разгледа
докладваното от съдия СТОЙЧЕВА
адм.
дело № 453 по описа за 2020год. и за да се произнесе
взе
предвид следните обстоятелства:
Производството е по реда на чл.72, ал.4 от ЗМВР, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на С.К.К. – разузнавач към Пето РУ
на ОД на МВР – Бургас против Решение № 1620/20.12.2019г., постановено по
адм.дело № 4808/2019г. описа на
Районен съд – Бургас, с което е отменена Заповед за задържане на лице рег.№
3388зз-308/18.10.2019г.,
издадена по отношение на К.С.Г. ***.
Съдебно решение
се обжалва като неправилно. Касаторът възразява, че са били налице материалните предпоставки за
издаване на заповед за задържане на лицето, тъй като е постъпила оперативна
информация възможно извършване на престъпление – държане на наркотични
вещества, а на място лицето е препятствало извършването на проверката.
Касаторът възразява също така, че от мотивите на съдебния акт не става ясно на
кое от основанията по чл.146 от АПК заповедта е счетена за
незаконосъобразна. Иска се отмяна на
решението и разглеждането на спора по същество като се отхвърли жалбата против
издадената заповед. Претендира разноски
за двете съдебни инстанции.
В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.
Представил е писмено становище, видно от което поддържа подадената жалба на
сочените в нея основания.
Ответникът по касация К.Г. се
представлява от пълномощник, който пледира за оставяне в сила на съдебния акт,
поради липса на предпоставки за издаване на процесната заповед за задържане,
също претендира разноски.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за
неоснователност на жалбата и оставяне в сила на съдебния акт.
Касационната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна,
в законоустановения срок, а разгледана по същество мнозинството от съдиите
счете за основателна.
Установява се по делото, че на 18.10.2019г. К.С.Г. *** е
задържан за срок до 24 часа със Заповед за задържане на лице рег.№ 3388зз-308/18.10.2019г., издадена на основание
чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР от полицейски орган на длъжност разузнавач към Пето РУ
на ОД на МВР – Бургас. Посочено е, че са налице данни лицето да е извършител на
престъпление по чл.3545А, ал.3 от НК – държи в дома си високорискови наркотични
вещества. Видно от изготвената докладна записка проверката на К.С. е била
извършена в резултат на постъпила оперативна информация, че държи марихуана в
дома си. При изслушване в съдебно заседание, полицейският орган, издал
заповедта, е обяснил, че С. е бил намерен пред дома си и му е била обяснена
нуждата от проверка по повод постъпилата оперативна информация, но той отказал
да съдейства, за което бил предупреден, че ще възпрепятства действията по
извършването на проверка и това може да доведе до задържането му, тъй като имало
данни, че е извършител на престъпление. Свидетелят посочил също, че проверката
на помещението била извършена по реда на ЗМВР, за което е съставен протокол по
чл.83 от ЗМВР, като лицето е било задържано преди проверката. При проверката не
са били открити наркотични вещества и след нейното приключване на С. били
сложени белезници и отведен в районното управление, за да бъдат изготвени
необходимите документи за задържането му, като по-късно през деня бил
освободен.
Районен съд – Бургас е отменил издадената Заповед рег.№3388зз-308/
18.10.2019г. на
полицейски орган разузнавач към Пето РУ на ОД на МВР – Бургас, като е приел, че
е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и съдържа
предвидените в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР реквизити. По същество е
обосновал извод, че
задържането е незаконосъобразно, тъй като посоченото в заповедта основание не
се подкрепя от събраните доказателства и не се установява наличието на данни,
които да разкриват вероятна съпричастност на задържаното лицето към извършено
престъпление по чл.325а, ал.3 от НК.
Според
мнозинството от настоящия съдебен състав решението е неправилно и следва да
бъде отменено.
Задържането по реда на чл.72, ал.1,
т.1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа, по своята правна същност
представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН,
която има за цел чрез задържане на лицето да се предотврати възможността то да
извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие.
Посочената разпоредба предполага наличието на данни, от които да може да се
направи основателно предположение, че конкретно лице е съпричастно към
извършването на престъпление. В случая, такива данни са били налице, предвид
изготвената докладна записка за постъпила оперативна информация, че задържаното
лице държи високорискови наркотични вещества в дома си. С оглед посоченото в
заповедта фактическо основание – данни за държане на марихуана, счита се, че
заповедта е била мотивирана в достатъчна степен, с оглед нейното основание -
чл.72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. В тази връзка достатъчно е по преписката да има
определени данни, от които може да се направи извод/предположение за
съпричастността на определено лице към конкретно извършено престъпление, а въпросът дали това престъпление ще се докаже, респ. дали лицето е неговия
извършител, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на
друго производство. След като към
момента на задържането е имало постъпили данни за възможната съпричастност на
задържаното лице към разследвания случай, задържането не е било лишено от
основание, поради което издадената заповед е материално законосъобразна. Това
налага отмяна на съдебния акт и отхвърляне на жалбата против издадената
заповед. При този изход на процеса, в полза на административния орган следва да
бъдат присъдени разноските по делото в размер на 70лв.
На основание изложените мотиви и
чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд Бургас,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №
1620/20.12.2019г., постановено по адм.дело № 4808/2019г. описа на Районен съд – Бургас, и вместо него
постановява
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.С.Г. ***
против Заповед за задържане на лице рег.№ 3388зз-308/18.10.2019г., издадена от полицейски
орган в Пето РУ на МВР Бургас.
ОСЪЖДА К.С.Г. ***, с ЕГН **********, да ЗАПЛАТИ на ОД на МВР Бургас сумата от 70лв. разноски
по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
о.м.
2.
ОСОБЕНО
МНЕНИЕ на съдия ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА:
Разграничавам
се от правните изводи на мнозинството от съдиите в съдебния състав относно
законосъобразността на издадената заповед за задържане на лице, като считам, че
касационната жалба е неоснователна.
Задържането по реда на чл.72, ал.1,
т.1 от ЗМВР, като форма на принудителна административна мярка, има за цел чрез
задържане на лицето да се предотврати възможността то да извърши престъпление,
да продължи да извършва престъпление или да се укрие. В настоящия случай,
процесната заповед не е била издадена за тази цел. Целта на нейното издаване е
в отговор на отказа на лицето да съдейства за извършване на проверка по чл.83
от ЗМВР, респ. да не препятства нейното извършване. Това е видно както от
обясненията на административния орган в съдебно заседание, така и от
фактическото изложение в касационната му жалба. В този случай, органът също би
имал основание да издаде заповед за задържане, но не в хипотезата на т.1, а на т.2 на ал.1 на чл.72 от ЗМВР, съгласно
която органът може да задържи лице, което след надлежно предупреждение
съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба,
поради което материалният закон е неправилно приложен. Данните сочат, че макар
посещението в дома на задържаното лице да е било по повод постъпилата
оперативна информация за възможно държане на наркотични вещества, на място,
фактически, задържането на лицето е провокирано не поради възможната
съпричастност на лицето към това престъпление, за което са получени данни, в
който случай задържането по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР ще има за цел да изясни
този факт, а задържането е разпоредено поради действията на лицето, с които е
осуетявал проверката по чл.83 от ЗМВР, което попада в хипотезата на т.2 на
правната норма. В този смисъл, задържането не е имало за цел изясняване на
факти, а е имало за цел обезпечаване безпрепятственото провеждане на
проверката, респ. да не се пречи на полицейския орган да изпълнява задълженията
си по проверка на помещението, в който случай фактическото основание за
задържане е съвсем различно от това, на което се е позовал административният
орган.
На основание изложеното, заех
становището, че като е отменил издадената заповед, районният съд е постановил
правилен съдебен акт, който следваше да се остави в сила, поради което
подписвам настоящото решение с особено мнение.
СЪДИЯ: