Присъда по НОХД №240/2023 на Районен съд - Гоце Делчев

МОТИВИ по НОХД № 240/2023г

РП е повдингнала обвинение на А. М. Б. - родена на ******** год. в гр. Г. Д., обл. Бл.,
жителка и живущ в гр. Г. Д., ул. „Пр.“ №4, обл. Бл., ***** гражданка, *********,
********със ********* образование, управител и собственик на търговско дружество с ЕГН
**********, за това, че: На 15.10.2022 година в град Г. Д., област Бл., в магазин
„Техномаркет“ с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила заблуждение у М. Ю. Т.
от с. В. обл. Бл., че ще му достави и ще му монтира 3 /три/ броя климатици, марка „М.“ и с
това му е причинила имотна вреда в размер на 5997 / пет хиляди деветстотин деветдесет и
седем / лв.- престъпление по чл.209, ал.1, пр.1 от НК.
Допуснат е за съвместно разглеждане в настоящият наказателен процес предявеният
граждански иск от М. Ю. Т. с ЕГН: **********, с. В., община С., област Бл. срещу А. М. Б. с
ЕГН : **********, с постоянен адрес гр. Г. Д., ул. „Пр.“ №4, община Г.Д., област Бл., както
следва : за сумата в размер на ******/ *************** / лева, която сума представлява
имуществени /имотни/ вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от деня
на престъплението - 15.10.2022 година, до окончателното изплащане на тази сума, ведно с
присъждане на разноски в настоящия наказателен процес.
Подсъдимата не се признава за виновна и дава обяснения по случая.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства –
обясненията на подсъдимата А. М. Б., показанията на свидетелите М. Ю. Т. (Граждански
ищец) и М., както и писмените доказателства (фактура, фискален бон, Договор за франчайз,
документи за запор), прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимата А. Б. е управител и собственик на търговското дружество „Н. 2018“ ЕООД/
както и на още няколко търговски дружества/. През 2022 г. това дружество е било франчайз
партньор на „Т. Б.“ АД и е управлявало магазина в гр. Г. Д. (както и други обекти в региона).
Този факт се установява от обясненията на подсъдимата и показанията на св. М. (сестра на
подсъдимата и офис мениджър), която потвърждава, че всички служители са били назначени
към фирма „Н. 2018“ ЕООД. На 15.10.2022 г. св. М. Т. посетил магазин „Т.“ в гр. Г. Д.,
търсейки 3 броя климатици, марка „М.“. С него се свързала подсъдимата Б., която се
представила като управител. Тъй като веригата не е предлагала тази марка, подсъдимата се
ангажирала да достави и монтира търсените от него климатици, като ги поръча от фирма-
дистрибутор в гр. Пл.. Св. Т. в показанията си потвърждава, че се е съгласил на тази оферта
и още същия ден предал на подсъдимата сумата от ****** лв. за трите климатика. В замяна
подсъдимата му е издала фактура № ********** от 15.10.2022 г. и фискален бон за сумата,
като издател на документите е било дружеството „Николета 2018“ ЕООД. Уговорката е била
климатиците да бъдат доставени и монтирани до следващата събота. На 24.10.2022 г. (само 9
дни след сключването на сделката) договорът за франчайз между „Т.т“ АД и „Н. 2018“
ЕООД е бил едностранно прекратен. Вследствие на това прекратяване и последвала ревизия,
са възникнали финансови спорове и са били наложени обезпечителни запори върху
имуществото и банковите сметки на „Н. 2018“ ЕООД/ и другите търговски дружества
притежавани от подсъдимата/.
Подсъдимата признава в своите обяснения, че е получила парите, че е издала фактурата и
че парите са в запорираната фирмена сметка, поради което не може да ги върне на св. Т.. От
обясненията на подсъдимата А. Б. и показанията на св. М. се установи, че към октомври
2022 г. подсъдимата, чрез фирмата си „Н. 2018“ ЕООД, е била франчайз партньор на „Т. Б.“
АД, управлявайки обекта в гр. Г. Д.. Св. М. (офис мениджър) потвърди, че трудовите
договори на всички служители са били сключени с „Н. 2018“ ЕООД, а не с „Т.“, което е
стандартна практика при франчайз модела. Показанията на Т. са категорични, че
1

подсъдимата се е представила като управител, обяснила му е, че тази марка не е налична в
портфолиото на „Т.“, но се е ангажирала да я достави от друга фирма-дистрибутор в
Пловдив. Св. М. също свидетелства, че е било възможно да се поръчват стоки, които не са в
основното портфолио, чрез външни доставчици. Св. Т. и подсъдимата са единодушни, че на
15.10.2022 г. е извършено плащане на сумата от ****** лв. Плащането е документирано чрез
писмени доказателства – фактура № ********** и фискален бон, издадени от дружеството
на подсъдимата „Н. 2018“ ЕООД. Този факт, както и обясненията на Б., че парите са
постъпили по фирмената сметка, опровергават твърдението за скрито или нелегално
присвояване на сумата.
От обясненията на подсъдимата и показанията на св. М. се установява, че неизпълнението
на доставката не се дължи на липса на желание или възможност към момента на сключване
на сделката, а на последващи обективни обстоятелства. Прекратяване на франчайз договора
от страна на „Т.“ АД на 24.10.2022 г., само 9 дни след сделката и последващ запор на
фирмените банкови сметки на „Н. 2018“ ЕООД, наложен вследствие на спорове и ревизия.
Подсъдимата изрично заявява, че парите на Т. са в запорираната сметка на фирмата и не
може да ги върне по тази причина, което е последица, а не цел на търговското поведение.
Последващото поведение на подсъдимата сочи към опит да се реши казуса с недоставените
климатици. Св. Т. свидетелства, че след провала на доставката, той се е срещнал отново с
подсъдимата в магазина, като тя е обещала да реши проблема, саморъчно е нанесла
отбелязване на фактурата и е дала нова дата за монтаж. Този факт е силно доказателство за
липса на изначален умисъл за измама, тъй като едно лице с цел присвояване би прекъснало
комуникацията незабавно.
Съставът на престъплението „измама“ по чл. 209, ал. 1 от НК изисква наличието на пряк
умисъл – деецът трябва да има за цел да причини имотна вреда чрез въвеждане в
заблуждение, като този умисъл и користната цел следва да са налични към момента на
договарянето и получаването на имотната облага. Съдът намира, че субективният елемент
на престъплението не е доказан. Съставът на престъплението "измама" по чл. 209, ал. 1 от
НК изисква наличието на пряк умисъл, като целта на дееца да е била да причини имотна
вреда чрез въвеждане в заблуждение още преди получаването на имотната облага. Съдът
счита, че в конкретния случай не е доказан субективният елемент – прекият умисъл за
измама. В тежест на РП е да установи по безспорен начин намерението на подсъдимата да
увреди пострадалия, като "възбудил заблуждение". В случая се касае за една неуспешна
сделка, която се провалила поради обективни причини, а не заради създаване на някакви
неверни представи у пострадалия от подсъдимата. Напротив нито една страна по сделката
не е могла да предвиди налагането на запор върху банковите сметки на фирмите на
подсъдимата. Подсъдимата не е въвела св. Т. в заблуждение относно своя статус. Тя е била
действителен управител на дружеството-франчайз партньор. Сделката е оформена с
официални счетоводни документи (фактура и фискален бон), което показва действително
намерение за обвързване и изпълнение на търговско задължение. Към 15.10.2022 г.
подсъдимата е осъществявала активна търговска дейност, стопанисвайки три обекта на
голяма верига. Не може да се приеме, че тя е имала предварително формиран умисъл да
измами св. Т., при положение че само 9 дни по-късно (24.10.2022 г.) целият търговски
модел се срива поради прекратяване на франчайз договора и последващи запори. Напротив,
последващите действия – срещата с Т. и подписването на фактурата с обещание за ново
изпълнение – опровергават наличието на изначална користна цел. Причините за
неизпълнението (запор на сметките) са независещи от волята търговски рискове,
възникнали след сключването на сделката. Следователно, деянието представлява
гражданско-правно неизпълнение на договорно задължение, а не престъпление „измама“.
Поради недоказаност на субективния елемент, Съдът ПРИЗНАВА подсъдимата А. М. Б. ЗА
НЕВИННА в извършването на престъпление по чл. 209, ал. 1, пр. 1 от НК.
2

Гражданският иск, предявен от М. Ю. Т., е за обезщетение за имуществени вреди в размер
на ****** лева, произтичащи от неизпълнение на задължение. Въпреки оправдателната
присъда по наказателното обвинение, Съдът е обвързан от установените фактически
положения и следва да се произнесе по гражданския иск. Установени са следните факти,
водещи до гражданска отговорност. Безспорно се установява, че подсъдимата (чрез фирмата
си) е получила сумата от ****** лв. от ищеца. Безспорно е, че насрещното задължение за
доставка и монтаж на климатиците не е изпълнено. Неоснователно задържане на сумата.
Подсъдимата признава, че не е върнала парите, оправдавайки се със запора на фирмената
сметка. Това обстоятелство обаче не освобождава лично подсъдимата от отговорност по
предявения срещу нея иск, тъй като сумата е получена за конкретна, но нереализирана цел.
Неизпълнението на договора обуславя връщането на полученото на отпаднало основание
(чл. 55 от ЗЗД). Следователно, налице е гражданска отговорност за обезщетяване на вредите,
произтичащи от неизпълнение на поетото задължение и неоснователно обогатяване.
Имуществената вреда за ищеца е в пълния размер на платената сума – ****** лв. Предвид
изложеното, Съдът намира предявеният граждански иск за основателен и доказан по размер.
Подсъдимата следва да заплати на ищеца 700 лв. разноски по делото, както и да заплати на
Районен съд Гоце Делчев държавна такса по уважения граждански иск в размер на 239.88
лв., както и 5 лв. за издаване на изпълнителен лист.
По горните съображение съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
3

Номер на акта:	25
Дата:	27 октомври 2025 г.
Съдия:	Стоян Георгиев Хаджиев

Дело:	20231220200240
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	7 юни 2023 г.

Присъда по НОХД №240/2023 на Районен съд - Гоце Делчев

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите