Решение по дело №371/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Г. Д. В., депозирана чрез адв. С. Г.-П., против Решение № 1413/29.11.2024 г,. постановено по НАХД № 2318/2024 г., по описа на Районен съд – Варна, XLV състав, с което е изменено наказателно постановление /НП/ № 19-2400077/13.05.2024 г., издадено от директора на Дирекция “Инспекция по труда“ – Силистра, с което на касатора Г. Д. В. на осн.чл.416, ал.5 вр.чл.413, ал.2 от Кодекса на труда КТ/ за извършено нарушение на чл. 61 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (обн. Дв. бр. 37/04 г., в сила от 05.11.04 г., последно изм. и доп. бр. 102/19.12.06 г.) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1250,00 (хиляда двеста и петдесет) лева, като редуцира размера на глобата на 1000,00 (хиляда) лева. Със същото решение Г.Д. В. е осъден да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ сума в размер на 64,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъщественото пред първата инстанция процесуално представителство. С жалбата се иска отмяна на Решение № 1413/29.11.2024 г., постановено по НАХД № 2318/2024 г., по описа на Районен съд – Варна, XLV състав, като неправилно и незаконосъобразно, както и отмяна на потвърденото с него НП № 19-2400077/13.05.24г., издадено от Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. С. П. Г. – П., която в пледоарията по същество на спора поддържа жалбата на изложените в нея основания. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът по касация – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра, с представена писмена защита с.д. № 5657/02.04.2025 г. оспорва касационната жалба като неоснователна. Излага подробни съображения по всяко от възраженията на касатора. Моли касационната инстанция да постанови решение, с което да остави в сила решението на ВРС като правилно и съответстващо на приложимата правна уредба. Претендира на ответника да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура–Варна изразява мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Пледира за отмяна на въззивното решение ведно с НП № 19-2400077/13.05.24г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра.

Касационната жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол. Оспорването е направено в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.

Производството пред Районен съд – Варна е образувано по повод жалба на Г. Д. В. срещу наказателно постановление № 19-2400077/13.05.2024 г., издадено от директора на Дирекция “Инспекция по труда“ – Силистра. Жалбата е подписана и подадена в съда от адв. С. Г.-П. в качеството на процесуален представител на санкционираното лице. С оспореното НП на Г.Д. В. на осн.чл.416, ал.5 вр.чл.413, ал.2 от КТ, за извършено нарушение на чл. 61 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (обн. Дв. бр. 37/04 г., в сила от 05.11.04 г., последно изм. и доп. бр. 102/19.12.06 г.), е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1250,00 (хиляда двеста и петдесет) лева. Административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана във връзка с констатациите от извършена на 15.04.2024 г. в 14,00 ч. проверка за спазване на трудовото законодателство и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на обект - многофамилна жилищна сграда, находящ се в [населено място], УПИ III-5, с [идентификатор], кв. 19, по плана на [жк] м.р., с изпълнител на строителномонтажните работи "ХОУМ ПРО" ООД, със седалище и адрес на управление: [населено място]. Проверката е извършена в присъствието на Г.Д. В. в качеството на технически ръководител на строителния обект. В хода на проверката е установено, че на фасадата на етажната плоча Г, ниво +5,65 м. няма изградени външни стени и контурите на етажната плоча не са обезопасени срещу падане от височина на хора и предмети, чрез парапети със защитна лента за краката, средно перило за ръцете и основно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение. Описаното било квалифицирано от проверяващите като нарушение на чл. 61 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (ДВ бр. 37/2004 г., поел. попр. доп. ДВ бр. 102/2006 г.). За констатираното нарушение срещу Г. Д. В. е съставен АУАН, въз основа на който на 13.05.2024 г. ответникът по касация – директорът на дирекция „ИТ“ – Силистра, издал оспореното наказателно постановление. В него изцяло са възприети описаните в АУАН факти относно извършване и установяване на нарушението, както и правната му [жк], в качеството на длъжностно лице, на основание чл. 413, ал. 2 от КТ е наложена глоба в размер на 1250 (хиляда двеста и петдесет) лева.

След като се запознал с доказателствата, представени от страните в съдебното производство, в т.ч. и с представената от органа административнонаказателна преписка, въззивният съд приел за доказано осъществен състава на вмененото на Г.В. нарушение. Приел също, че процесното НП, както и АУАН, са съставени и постановени от компетентни органи при спазване на административнонаказателнопроцесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Съобразявайки, че описаното в НП нарушение се явява първо за санкционираното лице, приел, че наложеният от АНО размер на глобата [рег. номер]. се явява неоснователно завишен, с оглед на което го изменил до предвидения в санкционната разпоредба на чл. 413, ал. 2 КТ минимум от 1000 (хиляда) лева.

Решението на ВРС е оспорено от Г. Д. В. с касационна жалба вх. док. 678 от 15.01.2025 г., депозирана и подписана от адв. С. Г.-П.. По повод на жалбата в Административен съд-Варна е образувано кас. адм. дело № 20257050700104. В хода на касационната проверка е установено, че по делото не е събрано пълномощно на адв. [населено място]-П., доказващо нейните права да представлява жалбоподателя както пред въззивната, така и пред касационната инстанция. С Определение № 819 от 23.01.2025 г. производството по делото е прекратено и същото е изпратено на Районен съд – Варна за извършване на проверка и преценка на допустимостта и редовността на касационната жалба, с изричното указание да се предостави възможност на адв. [населено място] – П. да представи доказателства относно нейните правомощия да представлява оспорващия Г.Д. В..

Указанията на касационната инстанция са изпълнени. С вх. документ № 3135 от 20.02.2025 г. касационната жалба на Г.Д. В. срещу Решение № 1413/29.11.2024 г. по НАХД № 2318/2024 г. на ВРС ведно с документите по цялото производство по делото отново е изпратено в Административен съд – Варна. Към него е приложено пълномощно от Г. Д. В. от 06.02.2025 г., с което същият е упълномощил адв. [населено място]-П. да изготви и депозира касационна жалба срещу решението на ВРС, както и да извършва процесуално представителство, защита и съдействие пред АС – Варна до приключване на съдебните спорове с влезли в сила съдебни актове.

В хода на касационната проверка настоящият тричленен състав на Административен съд – Варна констатира, че сред документите, представени с НАХД № 2318/2024 г., липсва документ (пълномощно), доказващ, че адв. [населено място]-П. е надлежно упълномощена от Г.Д. В. да изготви, подпише и подаде жалбата пред ВРС, както и да го представлява пред въззивната инстанция. При това положение е следвало въззивната инстанция да обездвижи производството и да укаже на Г. Д. В. и/или на адв. [населено място]-П. да представят доказателства относно упълномощаването на втората или да се укаже на жалбоподателя сам да подпише жалбата до ВРС, или да потвърди писмено, че поддържа и потвърждава всички действия, извършени до този момент от адвоката. Това не е сторено от въззивната инстанция.

От това следва извод, че въззивното решение е постановено по нередовна жалба. Това налага неговата отмяна и връщане на касационната жалба на Районен съд – Варна за събиране на доказателства относно представителната власт на адв. [населено място]-П. в производството пред първата инстанция или да се укаже на жалбоподателя сам да подпише жалбата до ВРС, или да потвърди писмено, че поддържа и потвърждава всички действия, извършени от адвоката в производството пред първата инстанция.

Предвид изложените по-горе съображения в настоящото производство разноски не следва да се присъждат на никоя от страните, тъй като касационната жалба не е разгледана по същество.

Така мотивиран, Административен съд - Варна, І-ви касационен състав, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 1413/29.11.2024 г. постановено по НАХД № 2318/2024 г., по описа на Районен съд – Варна, XLV състав.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Варна за изпълнение на указанията, дадени в мотивите на настоящото съдебно решение.

Решението е окончателно.