№ 33439
гр. София, 19.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110168260 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Постъпило е искане, вх. № 239299/23.07.2024 г. от Еднолично адвокатско
дружество „Д. М.“ – процесуален представител на ищеца И. Б. Т. по чл. 248, ал. 1 ГПК
, с което се иска изменение на постановеното по делото решение в частта за
разноските, като към определеното адвокатско възнаграждение се присъди и
полагащия се на адвокатското дружество ДДС в размер на сумата от още 80 лева
(облагане на сумата 400 лева с данъчна ставка в размер на 20 %).
Изложени са оплаквания за неправилност на съдебния акт в частта относно
присъдените разноски в полза на адвокатското дружество, предоставило безплатна
правна помощ на ищеца, като оплакванията се свеждат до това, че съдът не е включил
дължимото ДДС, като е определил и е присъдил адвокатско възнаграждение за
предоставената на ищеца безплатно услуга. Позовава се на практика на ВКС в тази
насока, както и на НМРАВ. Обръща внимание, че по делото да представени
доказателства за регистрацията на дружеството по ЗДДС.
Ответникът по искането „В. не е подал отговор.
Молбата е подадена в срок от легитимирано лице, поради което съдът приема, че
е допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна, като съображенията за това са
следните:
С Решение № 13514/08.07.2024 г., е прогласена по иск с правно основание чл. 26,
ал. 1, пр. 1 , вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК
НИЩОЖНОСТТА на договор за потребителски кредит Standard 14 №
5937199/19.06.2023 г., сключен между страните, поради противоречието му със закона.
Ответникът „В. е осъден да заплати на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД на И. Б. Т.
сумата 85,19 лева, ведно със законната лихва върху сумата от 50 лева от 13.12.2023 г., а
върху сумата от 35,19 лева от 17.06.2024 г. до окончателното плащане, представляваща
заплатена без основание сума въз основа на нищожния договор за потребителски
кредит Standard 14 № 5937199/19.06.2023 г., сключен между страните. С решението
ответникът е осъден да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“,
БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. София, кв. „Манастирски ливади“ на основание чл.
1
38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. сумата 400 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена на ищеца безплатна правна помощ в производството
пред СРС.
Съдът приема, че постановеният акт не следва да бъде изменен съобразно
постъпилото искане.
При определяне на размера на адвокатското възнаграждение, присъдено в полза
на процесуалния представител на страната, съдът е съобразил всички обстоятелства по
делото, с оглед конкретиката на случая – липсата на фактическа и правна сложност на
делото, вида и размера на предявените искове, тяхната обусловеност, срочното
разглеждане и приключване на делото без участие на представители на страните, а
също и служебно известния на съда факт, че процесуалният представител на ищеца е
пълномощник на множество кредитополучатели по дела срещу кредитни институции с
идентичен предмет. Последното предполага добро познаване на материалните и
процесуалноправните аспекти на производства, като настоящото, които не би следвало
да повишават стойността на вложения от адвоката труд.
На следващо място, следва отново да се подчертае, че определеният от съда за
конкретното производство размер на присъденото адвокатско възнаграждение за
предоставената на страната безплатна адвокатска услуга е съобразен с
обстоятелството, че адвокатското дружество е регистрирано по ЗДДС, т.е. сумата от
400 лева включва и дължимите данъчни и осигурителни тежести, като това изрично е
посочено в мотивите на съдебния акт.
Следва да се допълни, че съдът е съобразил разрешенията, дадени с Решение на
СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 и с Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела
C 427/16 и C 428/16, задължителни за прилагане от националните съдилища, както и
актуалната съдебна практика на ВКС (напр. Определение № 891 от 10.04.2024 г. на
ВКС по к. т. д. № 219/2023 г., Определение № 50015 от 16.02.2024 г. на ВКС по т. д. №
1908/2022 г., I т. о., ТК , Определение № 343 от 15.02.2024 г. на ВКС по т. д. №
1990/2023 г., II т. о., ТК, Определение № 174 от 26.04.2021 г. по ч. гр. д. № 560/2021 г.
по описа на ВКС и др.). Доколкото съдът не е длъжен да се съобразява с посочените в
Наредбата минимуми, намира, че определеното възнаграждение удовлетворява
критериите справедливост и разумност на разноските, тъй като са отчетени всички
релевантни за това обстоятелства, в това число и факта на регистрация на дружеството
по ЗДДС. Ето защо и искането за изменение на решението в частта за разноските
следва да се остави без уважение.
Не на последно място и с оглед доводите на процесуалния представител на ищеца
относно „остойностяването“ на труда на вещото лице и този на адвоката, съдът намира
за необходимо да подчертае, че по делото не е било отделено за безспорно (предвид
становището на ответника) каква сума е била заплатена във връзка с процесния
договор. Последното е обусловило необходимостта съдът да ползва заключението на
вещото лице за установяване размера, за който тази претенция е намерена за
основателна. Следва също така да се акцентира, че искането за увеличаване на размера
на предявения иск е направено въз основа на установеното от вещото лице при
извършване на експертното изследване, доколкото съдът приема, че ищецът сам не е
бил наясно каква сума с точност е заплатил на ответника. С други думи,
основателността на осъдителната претенция по размер е доказана именно посредством
заключението на експерта, прието по делото, а отговорите на вещото лице по
останалите въпроси, не са били необходими на съда, да се произнесе по приложението
на закона.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изменение на решение №
13514/08.07.2024 г., постановено по делото, в частта за присъденото в полза на
процесуалния представител на ищеца по реда на чл. 38 ЗАдв. адвокатско
възнаграждение, заявено с молба с вх. № 239299/23.07.2024 г., подадена от Еднолично
адвокатско дружество „Д. М.“, като бъде присъдена допълнително сума в размер на
още 80 лева.
Определението подлежи на обжалване на основание чл. 248, ал. 3 ГПК с частна
жалба в двуседмичен срок от връчване на препис на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3