Р Е Ш Е Н И Е
Номер 303 от 25.02.2020 г. , град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, втори състав, на двадесет
и осми януари две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния
състав:
Председател: Станимир Христов
при секретаря Вяра Стоянова като разгледа
докладваното от съдия Христов административно
дело номер 2898 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба на „БАМБОЛИНО“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Айтос, ул. „Паркова“ № 54, представлявано от управителя Светла Владимирова Янчева против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-505-0339597/24.09.2019 год. на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, потвърдена с Решение № ГДФК-126/05.11.2019 год. на Директора на дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. С оспорения административен акт е разпоредено прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) – запечатване на търговски обект – магазин за детски стоки „Бамболино“, находящ се в гр. Айтос, ул. „Паркова“ № 54, стопанисван от „БАМБОЛИНО“ ЕООД и забрана достъпа до него за срок от 5 (пет) дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „д“, във вр. с чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. В сезиращата съда жалба е заявено, че заповедта за налагане на ПАМ е незаконосъобразна, постановена при съществено нарушение на административно производствените правила и в несъответствие с целта на закона, като в подкрепа на така заявеното твърдение са развити подробни доводи. В съдебно заседание, дружеството жалбоподател, чрез процесуалния си представител – адв. Пламен Козаров от Адвокатска колегия Бургас поддържа жалбата по заявените доводи и аргументи, ангажира допълнителни писмени и гласни доказателства, формулира искане за отмяна на оспорения акт и присъждане на разноски – заплатената държавна такса.
Ответникът по оспорване – Началник отдел „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Е. Е. оспорва жалбата, заявява твърдение, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна, не ангажира допълнителни доказателства и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След
като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен
материал, Бургаският административен
съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения 14-дневен срок по чл. 149, ал. 3, във вр. с ал. 1 от АПК от
надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Предмет на оспорването е Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-505-0339597/24.09.2019 год. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. Със заповедта е разпоредена принудителна административна мярка (ПАМ) – запечатване на търговски обект – магазин за детски стоки „Бамболино“, находящ се в гр. Айтос, ул. „Паркова“ № 54, стопанисван от дружеството жалбоподател и забрана за достъп до него за срок от 5 (пет) дни.
В мотивната част на оспорената заповед издателят й посочва конкретни фактически основания, а именно: на 19.09.2019 год. в 10.09 часа е извършена оперативна проверка на стационарен търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС –магазин за детски стоки „Бамболино“, находящ се в гр. Айтос, ул. „Паркова“ № 54, стопанисван от дружеството жалбоподател, при която проверка е установено, че търговеца в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажба чрез електронен магазин (Наредба № Н-18) не съхранява в обекта свидетелство за регистрация на ФУ с което е допуснато нарушение на разпоредбите на наредбата. Извън така описаната фактическа обстановка, в оспорената заповед е вписано и обстоятелството, че при проверката е установено, че в търговския обект не се съхранява паспорта на монтираното и работещо фискално устройство – модел „Datecs DP-150“, с ИН на ФУ: DТ***** и ИН на ФП: *********. Вписано е също, че обекта е с работно време от Понеделник до Неделя: 08:30ч – 19:30ч и са заети две лица по трудово правоотношение. За установените факти и обстоятелства е съставен Протокол за извършена проверка (ПИП) сер. АА № 0339597/19.09.2019 год. Въз основа на така описаната констатация е прието, че „БАМБОЛИНО“ ЕООД не е спазило реда и начина за съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства, което изпълнява състава на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „д“ от ЗДДС. Вписано е и обстоятелството, че е нарушен състава на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18, във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.
Предвид така установеното, административния орган е постановил оспорената в настоящото производство Заповед за налагане на ПАМ, с която е разпоредена принудителна административна мярка (ПАМ) – запечатване на търговски обект – магазин за детски стоки „Бамболино“, находящ се в гр. Айтос, ул. „Паркова“ № 54, стопанисван от „БАМБОЛИНО“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 5 (пет) дни. В заповедта са изложени мотиви, относно продължителността на срока. Указано е също, запечатването да се извърши след влизане в сила на заповедта. Видно от разписката към заповедта, същата е връчена на 25.09.2019 год. на пълномощник на дружеството.
Недоволен от така постановената заповед, представляващия „БАМБОЛИНО“ ЕООД е оспорил същата по административен ред пред Директора на дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, който с Решение № ГДФК-126/05.11.2019 год. е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е получено от управителя на дружеството на 13.11.2019 год. С жалба от 27.11.2019 год., т.е. в 14-дневния срок по чл. 149, ал. 3, във вр. с ал. 1 от АПК, представляващия дружеството е оспорил ЗППАМ пред Административен съд Бургас, по повод което оспорване е образувано и настоящото производство. В сезиращата съда жалба е заявено, че оспорената заповед е незаконосъобразна, постановена в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с приложимите материални норми. На първо място, в жалбата е заявено твърдение, че заповедта е незаконосъобразна, доколкото, същата е издадена преди съставяне на АУАН и преди издаване на Наказателно постановление. На следващо място, жалбоподателя заявява допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в непосочване на точната хипотеза на приложения от административния орган чл. 186, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Твърди се също и обстоятелството, че според жалбоподателя, заповедта е немотивирана. На последно място, от страна на дружеството е заявено твърдение, че посоченото в мотивите на заповедта нарушение не е осъществено. В подкрепа на това твърдение е заявено, че липсващия според проверяващите паспорт на фискалното устройство е бил наличен в обекта, но е бил в помещение, обособено като офис и още в хода на извършената проверка, въпросния паспорт е бил представен на проверяващите – обстоятелство, което не е било обективирано в протокола от извършената проверка.
В подкрепа на така заявените твърдения, в хода на съдебното дирене от процесуалния представител на дружеството жалбоподател бяха ангажирани доказателства. На първо място бяха представени фотоснимки, представляващи стоп-кадър от система за видеонаблюдение, монтирана в търговския обект – магазин „Бамболино“, на които фотоснимки е видно, как служител на проверяваното дружество предоставя на проверяващите паспорта на фискалното устройство. В подкрепа на заявеното, по искане на процесуалния представител на жалбоподателя, в качеството на свидетел беше разпитана и Десислава Георгиева Добрева, която заяви, че е работила в търговския обект, като в момента на проверката е била в търговския обект, в помещението, обособено като офис. В свидетелските си показания Добрева категорично заяви, че именно тя е взела паспорта на фискалното устройство, който е съхраняван в офиса и лично тя го е предоставила на проверяващите.
Във връзка с така установената фактическа обстановка, настоящия съдебен състав намира следното:
Нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС предвижда, че
принудителната административна мярка се налага с мотивирана заповед от органа
по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. В настоящия случая,
оспорената заповед е постановена от началник отдел „Оперативни дейности“
Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ при
ЦУ на НАП. По делото е приложена Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 год. на
Изпълнителен директор на НАП, с която, началниците на отдели „Оперативни
дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП са упълномощени да издават заповеди за прилагане на принудителна
административна мярка „запечатване на обект“ на основание чл. 186 от ЗДДС. С
оглед на това, съда приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен
орган – началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас в дирекция „Оперативни
дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП в кръга на
делегираните му правомощия.
Заповедта като индивидуален административен акт следва да отговаря на изискванията по чл. 59 от АПК. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване. В случая принудителната административна мярка е наложена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „д“ от ЗДДС, съгласно която норма, ПАМ се налага на лице, което не спазва реда и начина за съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност, включително и съхраняване на данни в контролна лента на електронен носител.
След анализ на установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав намира, че процесната заповед е неправилна и незаконосъобразна
като постановена при допуснато съществено нарушаване на процесуалните правила и
в противоречие с материалния закон. Мотивите в подкрепа на този извод са
следните:
В настоящия казус административният орган е приел, че „БАМБОЛИНО“ ЕООД е нарушил изискванията на Наредба Н-18 относно реда и начина за съхраняване на документи, издавани във връзка с фискалните устройства. В подкрепа на това твърдение е посочена като нарушена разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18. Съгласно посочената като нарушена правна норма, лицето по чл. 3 със стационарен търговски обект съхранява в търговския обект паспорта на ФУ, с изключение на случаите по чл. 14, ал. 3 и чл. 50, ал. 6. В настоящия случай, видно от текста на оспорената заповед, при описание на фактическата обстановка, административния орган е приел, че търговеца не съхранява в обекта свидетелството за регистрация на ФУ. Така вписаната констатация на първо място не кореспондира с фактическата обстановка, установена в протокола от извършената проверка. На следващо място, изискването за съхраняване в търговския обект на свидетелството за регистрация е въведено с нормата на чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18, т.е. липсата на този документ би съставлявало нарушаване на т. 1 на чл. 42, ал. 1, а не както е приел административния орган – нарушаване на т. 2 на чл. 42, ал. 1. Не на последно място, начина по който е описана фактическата обстановка, действително създава неяснота у търговеца какво точно нарушение му се вменява – че не съхранява свидетелството за регистрация или че не съхранява паспорта на фискалното устройство.
По мнение на настоящия съдебен състав, основателни се явяват възраженията на представляващия дружеството, относно липсата на конкретно относими към казуса мотиви. Съгласно нормата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, принудителната административна мярка се налага за срок до 30 дни. Предвид така посочената в правната норма продължителност, при определяне на конкретния срок за налагане на конкретната ПАМ, административния орган дължи посочване на конкретни мотиви. В настоящия случай в оспорената заповед са вписани мотиви, относно продължителността на ПАМ, но анализа на същите обосновават извод, че в голямата си част тези мотиви са бланкетни и без конкретика. В тази връзка, при определяне на продължителността на приложената ПАМ, като мотив е посочен факта, че лицето е длъжно да съхранява в търговския обект паспорт на монтираното и работещо фискално устройство модел „Datecs DP-150“, с ИН на ФУ: DТ738508 и ИН на ФП: 02738508. По мнение на настоящия състав, така вписаното обстоятелство по никакъв начин не би могло да се приеме като мотив, обосноваващ продължителността на ПАМ, доколкото така вписаното по същество съставлява констатацията на органа за твърдяното допуснато нарушение. По аналогичен начин следва да се приемат и следващите две обстоятелства – че лицето не е регистрирано по ЗДДС и че средно-дневния оборот е на стойност 2 253,46 лева. По отношение на второто твърдение следва да се отбележи и обстоятелството, че по преписката липсват обективни данни, въз основа на които да се обоснове извод, че средно-дневния оборот е именно в посочения размер. Следващия аргумент, обосноваващ продължителността на срока – наличието на непогасени публични задължения в размер на 2234,30 лева също не обосновават необходимостта от запечатване на търговския обект за 5 дни, като по отношение на този довод следва да се отчете и обстоятелството, че принудителната административна мярка „запечатване на търговски обект“ не съставлява способ за принудително събиране на публични задължения. Изцяло в противоречие с действителната фактическа обстановка е твърдението, обективирано в оспорената заповед, съгласно което съпоставяйки местоположението на обекта – оживена главна улица в централната част с постоянен клиентопоток и средно-дневни обороти за този тип дейност, декларирания финансов резултат е нереално нисък. На първо място не отговаря на истината твърдението, че обекта е на оживена улица в централната част. Видно от описаното местонахождение, търговския обект е в гр. Айтос, ул. „Паркова“ № 54, която не е главна улица в централната част на града. Липсват обективни данни, въз основа на които административния орган е приел наличието на постоянен клиентопоток, нито за средно-дневните обороти за този вид дейност.
Друг мотив, който според административния орган обосновава прилагането на ПАМ именно за срок от 5 дни е твърдението, че неспазването на някое конкретно изискване или предпоставка по това конкретно задължение от страна на задълженото лице, винаги води до отрицателни последици за фиска, тъй като създава организация при която не могат да се проследят документи от значение за реда за отчитане на приходи, от там е възможно да не се отразяват обороти и по този начин се стига до намаляване на данъчната основа, а с това и до отклоняване от данъчното облагане. За настоящия съдебен състав остава непонятно, как липсата на паспорта на ФУ би довело до отрицателни последици за фиска, как създава предпоставки да не се отразяват обороти, а от там и до отклоняване от данъчното облагане.
Анализът на горните факти и обстоятелства обосновава извод, че по същество липсват посочени и вписани в оспорената заповед относими към конкретния случай мотиви, които действително да обосноват необходимостта за прилагане на ПАМ именно за срок от 5 дни. Липсата на конкретни и относими мотиви относно срока на ПАМ съставлява съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, което обосновава незаконосъобразност на собствено основание.
Не на последно място следва да се отчете и обстоятелството, че в хода на съдебното дирене изцяло беше опровергано твърдението на приходната администрация, обективирано както в протокола за извършената проверка, така и в мотивите на оспорената заповед за нарушаване на изискването на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18, указващ задължението на търговеца да съхранява в търговски обект паспорта на фискалното устройство. В случая, както от приложените снимки, така и от показанията на разпитания свидетел безпротиворечиво се установява, че паспорта на монтираното в обекта и работещо фискално устройство модел „Datecs DP-150“, с ИН на ФУ: DТ**** и ИН на ФП: ****** е бил наличен, съхранявал се е в търговския обект, в помещение обособено като офис и е бил предоставен на проверяващите в хода на извършената проверка. Обстоятелството, че паспорта на фискалното устройство е представен се потвърждава и от факта, че в протокола от извършената проверка, на основание чл. 13, ал. 1 и чл. 37, ал. 3 от ДОПК проверяващите са указали задълженото лице или упълномощен представител да се яви в 09.30 часа на 25.09.2019 год. в ТД на НАП – гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 83 и да представи изчерпателно изброени документи (общо 5 на брой), между които липсва указание за представяне на паспорта на ФУ, което предполага, че този документ вече е бил представен и за проверяващите не е съществувало съмнение за наличието му в хода на проверката.
По изложените съображения жалбата на „БАМБОЛИНО“ ЕООД се явява основателна и като такава следва да бъде уважена, а оспорената заповед, като неправилна и незаконосъобразна следва да се отмени.
По делото е формулирано искане за присъждане на направените разноски от двете страни в процеса. Като съобрази изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъди сумата от 50,00 лева представляваща заплатената държавна такса.
Предвид гореизложеното, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд - Бургас, втори
състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-505-0339597/24.09.2019 год. на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, потвърдена с Решение № ГДФК-126/05.11.2019 год. на Директора на дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е разпоредено прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) – запечатване на търговски обект – магазин за детски стоки „Бамболино“, находящ се в гр. Айтос, ул. „Паркова“ № 54, стопанисван от „БАМБОЛИНО“ ЕООД и забрана достъпа до него за срок от 5 (пет) дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „д“, във вр. с чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА ЦУ на НАП гр. София да заплати на „БАМБОЛИНО“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Айтос, ул. „Паркова“ № 54, представлявано от управителя Светла Владимирова Янчева сумата от 50,00 (петдесет) лева разноски по делото.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховен административен съд.
СЪДИЯ: