№ 427
гр. Провадия, 16.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:П. Цветанова
при участието на секретаря П. В. Г.
като разгледа докладваното от П. Цветанова Гражданско дело №
20253130100051 по описа за 2025 година
Предявен е от „**** с ЕИК ****, седалище и адрес на управление ****
срещу Д. Х. Б. с ЕГН **********, адрес **** иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
да бъде прието за установено в отношенията между страните, че в полза на
ищеца съществува вземане от ответника в размер на сумите 5217,51 лева
главница, 467,29 лева договорна лихва за периода от 05.12.2023 г. до
03.06.2024 г., 81,22 лева обезщетение за забава за периода от 05.12.2023 г. до
18.06.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК - 26.06.2024 г. до окончателното изплащане на
задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение №
472/28.06.2024 г. по ч.гр.д. № 800/2024 г. по описа на Районен съд - Провадия.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения:
На 29.07.2023 г. ответникът и „**** сключили договор за потребителски
кредит № **********, в който бил уговорен размерът на предоставения
кредит - 5456,77 лева. Страните уговорили средствата по кредита да се
превеждат от кредитора по банкова сметка на продавача на стоката. Общото
крайно задължение по договора се твърди да е сумата в размер на 7683,38
лева, разсрочена на 48 погасителни месечни вноски - 47 по 160,07 лева и една
изравнителна в размер на 160,09 лева. Уговорен бил годишен лихвен процент
17,92 %. Ищецът твърди, че всяка месечна вноска включва два компонента -
главница и договорна лихва.
Ищецът твърди, че ответникът преустановил плащанията по договора,
считано от 05.12.2023 г. за повече от три месечни вноски - за тези с падеж
1
05.12.2023 г., 05.01.2024 г., 05.02.2024 г. В договора между страните била
уговорена автоматична предсрочна изискуемост при неплащане на три
поредни месечни вноски, но въпреки това ищецът уведомил ответника за
настъпилата предсрочна изискуемост на посочения в договора адрес с пратка
с обратна разписка ИД PS1421009F1LZ с баркод 9124051600149, получена на
адреса от **** - съпруг на кредитополучателя.
Ищецът инициирал производството по ч.гр.д. № 800/2024 г. по описа на
Районен съд - Провадия, по което била издадена заповед за изпълнение №
472/28.06.2024 г.
Моли се за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски
за заповедното и за настоящото производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника.
С писмения си отговор ответникът чрез процесуален представител –
адвокат, оспорва валидно възникване на облигационно отношение между
страните, породено от процесния договор. Твърди, че в договора липсва пълна
индивидуализация на кредитора и кредитния пълномощник, като е посочено
само името, но не и данни за ЕИК, адрес и седалище на кредитора и лисват
данни и доказателства за обхвата на кредитния посредник. Оспорва
сключването на договора в гр. Варна. Твърди, че в договора не е описана
стоката, че е описана пестеливо и неясно, че не са представени доказателства
за платена сума в изпълнение на задължението на кредитора, че не са
приложени Общи условия, че липсва положен подпис от кредитополучателя.
Твърди, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и чл. 12, ал. 1, т.
7-9 от ЗПК и договорът за потребителски кредит е недействителен. По
отношение на настъпването на предсрочна изискуемост посочва, че не са
представени доказателства уведомлението за предсрочна изискуемост да е
редовно връчено и да е достигнало до адресата - ответника и че кредиторът не
е положил усилия за откриване на длъжника. Счита, че не е настъпила
предсрочна изискуемост на вземането към датата на подаване на заявлението,
инициирало заповедното производство. Твърди, че уведомяването за
настъпване на предсрочна изискуемост с връчване на препис от исковата
молба променя основанието, на което е издадена заповедта. Посочва, че
дължи само чистата стойност на предоставения кредит, на осн. чл. 23 от ЗПК,
но на извъндоговорно основание, а не на основанието, на което се е позовал
ищецът. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.
Ответникът лично с писмена молба заявява, че признава претенцията по
основание и размер. Признава, че е получила описаните суми въз основа на
кредит № ********** и ще ги погаси, моли за уважаване на исковата
претенция.
Ищецът с писмена молба моли за постановяване на решение при
признание на иска и за присъждане на разноските, сторени в заповедното и в
исковото производство, като заявява, че за настоящото не претендира
юрисконсултско възнаграждение.
2
Съгласно чл. 237, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, когато ответникът признае иска,
по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието като в мотивите си указва, че то се основава
на признанието на иска.
Съдът, като взе предвид направеното лично от ответника признание на
иска, изразеното от ищеца искане за постановяване на решение съобразно него
и липсата на отрицателни предпоставки по чл. 237, ал. 3 от ГПК, счита, че са
налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 от ГПК и следва да бъде постановено
съдебно решение, съобразно признанието на иска.
С оглед изхода на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени сторените разноски за заповедното производство в
общ размер на 165,31 лева – платена държавна такса и определено
юрисконсултско възнаграждение, и за исковото производство в размер на
193,38 лева – платена държавна такса и 190,00 лева – възнаграждение на вещо
лице, доколкото към момента на признанието експертът е извършвал работа
по експертизата. Ищецът не претендира юрисконсултско възнаграждение
касателно исковото производство, а надвнесеният депозит за изготвяне на
експертиза не е усвоен, поради което подлежи на връщане по нарочна молба.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в
полза на ищеца „**** с ЕИК ****, седалище и адрес на управление ****
съществува вземане от ответника Д. Х. Б. с ЕГН **********, адрес **** за
сумите 5217,51 лева главница, 467,29 лева договорна лихва за периода от
05.12.2023 г. до 03.06.2024 г., 81,22 лева обезщетение за забава за периода от
05.12.2023 г. до 18.06.2024 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 26.06.2024 г. до окончателното
изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение № 472/28.06.2024 г. по ч.гр.д. № 800/2024 г. по описа на Районен
съд - Провадия.
ОСЪЖДА Д. Х. Б. с ЕГН **********, адрес **** ДА ЗАПЛАТИ на
„**** с ЕИК ****, седалище и адрес на управление **** сумата от 165,31
лева, представляваща направени от ищеца в заповедното производство по
ч.гр.д. № 800/2024 г. по описа на Районен съд – Провадия, съдебно-деловодни
разноски.
ОСЪЖДА Д. Х. Б. с ЕГН **********, адрес **** ДА ЗАПЛАТИ на
„**** с ЕИК ****, седалище и адрес на управление **** сумата от 383,38
лева, представляваща направени от ищеца в настоящото производство,
съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
3
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
4