РЕШЕНИЕ
№ 14233
гр. София, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело
№ 20241110122498 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от [********], ЕИК [********], срещу Р.
П. Н., ЕГН **********, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за
признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на част от
сумите по издадената на 30.10.2023 г. срещу длъжника заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 46174/2023 г. по описа на СРС, I ГО,
41 състав, както следва: за сумата от 191,54 лв., ведно със законната лихва от
17.08.2023 г. до изплащане на вземането, за цена на услугата за дялово разпределение
за периода 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г. за сумата от 11,88 лева, както и за пълния
размер на сумите, претендирани като лихви за забава върху главните вземания
(начислени върху пълните размери на тези главници), а именно за сумата 58,76 лева -
лихва върху главницата за ТЕ за периода 15.08.2021 г. - 10.08.2023 г. и за сумата 5,28
лева - лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода 15.09.2020 г.
- 10.08.2023 г.,
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на
ответника, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия
е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: [********], аб. №
[********] за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал
насрещно – не е заплатил дължимата цена. Поддържа, че ответникът е собственик на
топлоснабдения имот, с оглед което и има качеството на потребител на услугите на
ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа
съгласно приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с
1
оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната
лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за
дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за
забава върху това вземане. Моли за уважаване на исковете и за присъждане на
разноски.
Ответникът, чрез адв. Н.И., последният надлежно упълномощен, оспорва
предявените искове, като счита, че претенциите на ищеца са частично недопустими и
неоснователни. Оспорва да има качеството на потребител или на страна по договор с
ищеца. Позовавайки се на публично известните общи условия, приложими към
договорите за продажба на ТЕ за битови нужди, счита, че не е изпаднал в забава за
заплащане на главницата, тъй като ищецът не е установил да е отправил към ответника
покана. В случая процесните фактури са били издадени на друго лице, с оглед което и
не можело да се приеме, че именно той е поканен да заплати задълженията по същите.
Оспорва иска за лихва за забава върху главницата за дялово разпределение. Позовава
се на изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане
на разноски.
Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и
становищата на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме,
че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна
квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това
са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия
период, обема на реално доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за
цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните
вземания и изпадането на ответника в забава.
Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията,
респективно срещу изискуемостта им.
В тежест на ищеца с оглед наведеното възражение за давност е да установи
наличието на факти, довели до спиране или прекъсване на давността за вземанията. В
тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе
си последици.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на
ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по
силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за
2
заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното
предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и
дължи цената на топлопреносното предприятие.
Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от
сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен
писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/,
така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или
вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и
да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще
на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с
кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна
енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое
лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.
В хода на съдебното дирене пред първата инстанция като писмени доказателства
са приети документи, които анализирани в съвкупност водят до извода, че ответникът
е притежавал правото на собственост върху имота през исковия период, както
поддържа ищецът в исковата молба. Видно е от съдържанието на приобщения по
делото договор за продажба на недвижим имот по реда на Наредбата за държавните
имоти от 21.06.1996 г., че по силата на същия Р. П. Н. и И.В. Н.а са придобили правото
на собственост върху [********]. Обстоятелството, че имотът е придобит от ответника
и съпругата му по време на сключения помежду им на 29.12.1985 г. брак, е изрично
признато по делото, като в тази връзка ответната страна е представила в препис и
екземпляр от удостоверение за сключен граждански брак. Ето защо и съдът приема, че
не е налице съмнение, че ответникът и съпругата му са собственици на процесния
топлоснабден имот, който са придобили в режим на бездялова съпружеска
имуществена общност по време на брака. Следователно през исковия период между
страните е съществувало облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при общи условия, с оглед притежаваното от
ответника право на собственост върху недвижимия имот.
По възражението на ответника, че последният отговаря само за ½ част от
задълженията за топлинна енергия и за цена на услугата за дялово разпределение, тъй
като имотът бил съсобствен с трето неучастващо в настоящото производство лице при
равни квоти, а ищецът не бил установил да се ползва от съпрузите като семейно
жилище, следователно солидарността не се предполагала, съдът намира следното:
Безспорно по делото е установено, че процесният топлоснабден имот,
представляващ апартамент (жилище) в сграда със статут на етажна собственост, е
придобит от ответника и съпругата му по време на брака им, следователно същият
съставлява бездялова съпружеска имуществена общност. В тази връзка следва да се
има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 25, ал.2 СК (отм.), респ. чл. 32, ал.2 СК,
за задължения, които единият или двамата съпрузи са поели за задоволяване на нужди
на семейството, те отговарят солидарно. А щом е така, то кредиторът /ищецът/ може
да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците - арг. чл.
122, ал.1 от ЗЗД. Солидарността е уредена в полза на кредитора и обезпечава
възможността да иска изпълнение за цялото вземане само от един от длъжниците.
Ищецът може да претендира дължимите суми изцяло от единия или другия съпруг
/така Решение № 103/29.04.2013 г. по гр.д. № 1663/13 г., III г.о. на ВКС/.
В случая кредиторът / ищецът/ е претендирал цялото задължение от единия
съпруг за стойността на доставената топлинна енергия за недвижим имот, придобит по
3
време на брака, в режим на съпружеска имуществена общност. Отговорността и на
двамата съпрузи за заплащане на разноските по отопляването на придобития по време
на брака им недвижим имот е солидарна, при която всеки от солидарните длъжници
отговаря за цялото задължение. Без значение в случая се явява обстоятелството дали
жилището е семейно, т.е. дали се обитава от двамата съпрузи и техните ненавършили
пълнолетие деца, или ответникът и съпругата му имат друго жилище, което е семейно
и т.н. За приложението на разпоредбата на чл. 32, ал. 2 СК според настоящия състав и
възникването на солидарна отговорност за съпрузите не е необходимо ищецът да
установява пълно и главно, че процесният имот е семейно жилище. След като са
придобили жилищен имот по време на брака, който е съпружеска имуществена
общност, съпрузите се явяват купувачи по договорното правоотношение с ищеца за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, то те отговарят солидарно. В този
смисъл е и преобладаващата практика на въззивната инстанция напр.: Решение № 2530
от 26.04.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 5917/2023 г., Решение № 263038 от 29.09.2022 г.
на СГС по в. гр. д. № 4590/2021 г., Решение № 34 от 5.01.2017 г. на СГС по в. гр. д. №
7593/2016 г., Решение № 3552 от 17.06.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 11080/2019 г.,
Решение № 266136 от 18.10.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 8955/2018 г., Решение № 7994
от 3.11.2016 г. на СГС по в. гр. д. № 7411/2016 г., Решение № 423 от 19.01.2017 г. на
СГС по в. гр. д. № 9122/2016 г., Решение № 3421 от 28.06.2023 г. на СГС по в. гр. д. №
4511/2022 г. и мн.др., а също и тази на ВКС: Определение № 50690 от 3.10.2022 г. на
ВКС по гр. д. № 149/2019 г., III г. о., ГК.
Следва също така да се допълни, че ответникът не ангажира в производството
твърдения, че имотът не се ползва за нужди на семейството, като дори това да е така,
не се установява друг, а не ответникът и съпругата му да са купувачи по продажбеното
отношение. Обратно, от писмените доказателства по делото е установено, че
ответникът е избрал адреса на процесния топлоснабден имот за свои постоянен и
настоящ адреси, подписал се е в списъка на етажните собственици, приложен към
протокола от проведеното на 13.06.2002 г. общо събрание на етажните собственици,
дори е посочил като свой адрес в представеното по делото пълномощно в полза на
процесуалния си представител адреса на процесния топлоснабден имот. Всичко това
затвърждава извода на съда, че имотът съпружеска имуществена общност се ползва
съобразно основното му предназначение – за жилищни нужди, следователно и
ответникът се явява задължен за цялата цена на потребената в апартамента,
съпружеска имуществена общност, топлинна енергия.
Установява се на следващо място, от приобщените по делото писмени
доказателства, че сградата, в която се намира жилището, е била с непрекъснато
топлоподаване през процесния период, следователно същото е било топлофицирано.
Дяловото разпределение е осъществявано от [********]. С доклада по делото за
безспорни между страните са отделени обстоятелствата, че ищецът е доставил на
адреса на процесния имот топлинна енергия, чиято стойност за периода от 01.05.2020
г. до 30.04.2022 г. възлиза на сумата, фактурирана от ищеца периода, а именно: 383,09
лева (съгласно двете общи фактури и дебитните известия във връзка с извършените
корекции на сметките – л.66-69 от делото), че същата е начислена в съответствие с
действащата нормативна уредба, като след края на всеки отоплителен сезон, включен
в периода, е извършено изравняване, отразено надлежно в изравнителни сметки,
изготвени от [********], съставени в съответствие с нормативните изисквания, че през
процесния период за сметка на ищеца са отчислявани технологичните разходи за ТЕ в
абонатната станция, че общият топломер е бил годно средство за измерване на ТЕ през
периода, че от страна на ответника не са били извършвани плащания за погасяване на
задължения за ТЕ. Установява се въз основа на писмените доказателства по делото, че
за процесния имот през исковия период е начислявана единствено топлинна енергия,
4
отдадена от сградната инсталация на база отопляемия обем на имота и нейната
стойност възлиза на сумата, за която е била издадена заповедта за изпълнение. Ето
защо и искът срещу ответника е доказан за предявения с исковата молба размер от
191,54 лева.
По възражението за погасяване на главното вземане за ТЕ по давност:
Възражението за давност е своевременно заявено от ответника. Същото обаче е
неоснователно, доколкото по делото е установено, че за периода 01.05.2020 г. –
30.09.2020 г. не е начислявана никаква топлинна енергия за имота, в т.ч. и за сградна
инсталация. Посочените месеци попадат извън „активния“ отоплителен сезон, а в
имота, както се посочи и по-напред не се ползва топлинна енергия за подгряване на
вода. С оглед датата, от която искът се счита предявен /17.08.2023 г./ и настъпването
на изискуемостта на месечните задължения за топлинна енергия съобразно общите
условия, приложими към договора, то и не са налице вземания на ищеца, респ.
задължения на ответника, изразими в парични суми, които да се явяват обхванати от
погасителна давност. Ето защо и предявеният срещу ответника иск за остатъка от
главницата (в която част заповедта по чл. 410 ГПК не е влязла в сила) в размер на
сумата 191,54 лева следва да бъде уважен изцяло.
По претенцията за цена на услугата за дялово разпределение за периода:
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-
етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в действалата към
процесния период Наредба за топлоснабдяването. В отношенията между страните са
приложими общите условия, приети по делото като доказателство, като според чл. 36,
ал.2 от същите условия редът и начинът на заплащане на услугата „дялово
разпределение“ се определя от продавача, съгласувано с търговците извършващи
услугата дялово разпределение. Според чл. 22 от ОУ услугата „дялово разпределение“
се заплаща на продавача – [********], от което следва, че именно на ищцовото
дружество следва да бъдат заплатени сумите за дялово разпределение за процесния
период, в която връзка наведените с отговора на исковата молба възражения за липса
на легитимация на ищеца настоящият съдебен състав намира за неоснователни.
От събраните в хода на производството доказателства и въз основа на отделените
за безспорни между страните обстоятелства е установено, че услугата е извършвана
през процесния период от [********], следователно и се дължи заплащане на нейната
стойност. Доколкото съдът достигна до извод, че страните са били обвързани от
договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия през периода, а от
доказателствата по делото е установено, че услугата е извършвана, следва да се
приеме, че цената на същата е дължима на ищеца. Ето защо и този иск е доказан по
основание. По реда на чл. 162 ГПК и въз основа на приобщените по делото писмени
доказателства, съдът приема, че искът е доказан по размер за сумата 11,88 лева, за
какъвто размер е предявен. Възражението за погасяване на това вземане по давност е
основателно за периода 01.07.2020 г. – 31.07.2020 г. и за сумата от 0,54 лева
(представляваща ½ част от сумата 1,08 лева, доколкото другата ½ част е призната от
ответника с възражението по чл. 414 ГПК). Следователно този иск е основателен за
сумата от 11,34 лева и за периода 01.08.2020 г. – 30.04.2022 г. и следва да бъде
отхвърлен за разликата над нея до пълния предявен размер от 11,88 лева и за периода
01.07.2020 г. – 31.07.2020 г.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна
енергия:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за
периода са приложими Общите условия към договора, одобрени с Решение № ОУ-1 от
5
27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия
от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за
забава обаче на основание чл. 33, ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от
2016 г. започва да се начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
Търговеца, доколкото падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е
изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на изравнителните
сметки след края на отоплителния сезон. По общите правила на договорната свобода
страните са овластени да уговорят падеж на задълженията си с договора, а в случая
такава уговорка се съдържа в общите условия. Предвижда се лихва да се дължи след
установяване на окончателния размер на задължението, с оглед което и след
настъпване на падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на
законната лихва след изтичане на посочения 45-дневен срок.
Предявеният иск за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия в
размер на сумата от 383,09 лева (1/2 част от която е призната от длъжника в
заповедното производство и ½ част от която е предмет на спора) за периода 15.09.2021
г. – 10.08.2023 г. следва да се уважи за сумата от 54,79 лева, която съдът изчисли като
съобрази момента на изпадане в забава за задълженията по всяка една от общите
фактури, както и тези по корекционните дебитни известия на основание чл. 162 ГПК
чрез използване на онлайн лихвен калкулатор. За разликата до пълния предявен
размер от 58,76 лева, както и за периода от 15.08.2021 г. до 14.09.2021 г. този иск
следва да се отхвърли.
За пълнота и във връзка с доводите на ответника, че не е изпаднал в забава за
заплащане на процесните задължения, съдът намира за необходимо да посочи, че в
настоящия си състав не споделя същите. По-напред в мотивите на решението е дадено
тълкуване на относимите клаузи от общите условия относно момента на изпадане в
забава, а цитираната съдебна практика на въззивната инстанция не се явява
обвързваща за първоинстанционния съд. Тези изводи на настоящата инстанция е
възможно да бъдат ревизирани по реда на инстанционния контрол.
По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово разпределение
на ТЕ:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът
изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от
дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна
и следва да бъде отхвърлена за пълния й размер от 5,28 лева.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква и за двете
страни съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от исковете.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 ГПК на ищеца следва
да бъде присъдена сума в размер на 171,36 лева от общо 175 лева /за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лева/.
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват
разноски в размер на сумата от 73,44 лева от общо 75,00 лева по заповедта за
изпълнение.
Ответникът също има право на разноски за производството, но доколкото е
6
представляван безплатно процесуалните му представители имат право на адвокатски
възнаграждения за осъщественото представителство в исковото и в заповедното
производства.
Съдът следва да определи адвокатско възнаграждение за предоставената
безплатна правна помощ, което да отговаря на тези цели и критерии: фактическа и
правна сложност на спора, достъп до правосъдие, качество на услугата, справедливост
и необходимост насрещната страна да понесе тежестта на разноските на насрещната
страна (разумност и обоснованост на разноските). Предвид гореизложеното и при
съобразяване на обстоятелствата, че липсва каквато и да е фактическа и правна
сложност на случая, делото е срочно разгледано в едно заседание, отчитайки служебно
известните на съда обстоятелства (броя на производства със сходен предмет, по които
адв. И. и адв. Б. предоставят безплатна правна помощ на ответниците/длъжниците на
този ищец, т.е. процесуалните представители са добре запознати както с
материалноправните, така и с процесуалноправните аспекти на делата), определя
адвокатско възнаграждение, в размер на сумата от 400 лева за исковото производство и
в размер на сумата от 50 лева за заповедното производство.
Съобразно изхода от спора в полза на адв. Б. следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 1,04 лева, а в полза на адв. И. в размер на 8,53 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от [********], ЕИК [********],
със седалище и адрес на управление: [********], по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Р.
П. Н. с ЕГН: ********** и адрес: [********], и съдебен адрес:[********], дължи на
[********] сумата от 191,54 лева, ведно със законна лихва от 17.08.2023 г. до
изплащане на вземането, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес: [********], аб. № [********] за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., сумата 11,34 лева, ведно със законна лихва от
17.08.2023 г. до изплащане на вземането, представляваща цена на услугата за дялово
разпределение на топлинна енергия за същия имот за периода от 01.08.2020 г. до
30.04.2022 г., както и мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер
на 54,79 лева за периода от 15.09.2021 г. до 10.08.2023 г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение №25847 от 30.08.2023 г. по ч.гр.д. №
46174/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от [********], ЕИК
[********], със седалище и адрес на управление: [********]л. 1 ЗЗД, за признаване
дължимостта на сумата над 11,34 лева до сумата от 11,88 лева, представляваща цена на
услугата за дялово разпределение на топлинна енергия за същия имот за периода от
01.07.2020 г. до 31.07.2020 г.; на сумата над 54,79 лева до размера от 58,76 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.08.2020 г. до 14.09.2020 г.; на сумата 5,28 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата за цена на услугата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020
г. до 10.08.2023 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение №25847 от 30.08.2023 г. по ч.гр.д. № 46174/2023 г. по описа на СРС, I ГО,
41 състав.
7
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК Р. П. Н. с ЕГН: ********** и
адрес: [********], и съдебен адрес: [********] да заплати на [********], ЕИК
[********], със седалище и адрес на управление: [********], сумата от 171,36 лева -
разноски в исковото производство и сумата от 73,44 лева - разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38 ЗАдв. [********], ЕИК
[********], със седалище и адрес на управление: [********], да заплати на адв. Н.И.
И., ЕГН **********, САК, адрес: [********], сумата от 8,53 лева – адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на
ответника Р. П. Н. в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38 ЗАдв. [********], ЕИК
[********], със седалище и адрес на управление: [********], да заплати на адв. К. И.
Б., ЕГН **********, САК, адрес: [********], сумата от 1,04 лева – адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на длъжника
Р. П. Н. в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач [********] на
страната на ищеца [********].
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8