О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……………
гр. Варна, 16.12.2021г.
Варненският административен съд – VІІ-ми касационен състав, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН КОЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия СТОЯН КОЛЕВ к. а. дело № 1529 по описа на Варненския
административен съд за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК, вр. чл. 144 АПК.
С постановеното по делото решение № 1497/18.11.2021 год. съдът е оставил в
сила решение № 673/19.05.2021г., постановено по адм. дело № 137/2021г. на
Административен съд - гр. Варна, с което ГД
„ИН“ – Варна е осъдена да заплати на С.П.Д. обезщетение в размер на 1600
(хиляда и шестстотин) лева за претърпени неимуществени вреди, в следствие
поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложената му мярка
за неотклонение „задържане под стража“ в гр. Добрич в периода от 26.07.2019 до
24.03.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане
на исковата молба - 18.01.2021г. до окончателното изплащане на сумата; като
искът е отхвърлен до пълния претендиран размер от 20 000 лв.
В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК е постъпила молба
от адв. В.О.М. *** за изменение в частта за разноските на Решение № 1497/18.11.2021
год. постановено по настоящото к.а.д. № 1529/2021 г. по описа на АС Варна.
С молбата си адв. М. моли съдът да измени
решението си в частта за разноските, като осъди касатора Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ (ГД „ИН“) при Министерство на правосъдието - София
да ѝ заплати адвокатско възнаграждение в минимален размер, дължимо на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, вр. чл. 143, ал. 3 АПК. Твърди се, че касаторът
С.Д. е бил освободен от заплащане на държавни такси и разноски по делото с
Определение № 142/20.01.2021 год. на съда, въз основа на доказателства за
материалното му състояние. До постановяване на решението по к. адм. д. №
1529/2021 год. не са били налице обстоятелства, налагащи промяна на това
обстоятелство, като не е налице съдебен акт, отменящ определението за
освобождаване на разноски по отношение на ищеца. Излага, че съгласно чл. 36,
ал. 1 от Закон за адвокатурата, адвокатът има право на възнаграждение за своя
труд, като съгласно чл. 2 от същата разпоредба, размерът на възнаграждението се
определя в договор между адвоката и клиента и не може да е по - малък от
наредбата на Висшия адвокатски съвет.
В законоустановения едноседмичен срок по чл.
248, ал. 2 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който изразява
становище за недопустимост на молбата на ищеца по чл. 248 ГПК.
По направеното искане по чл.248 от ГПК съдът
намери за установено следното от фактическа и правна страна:
Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадена в
законоустановения срок от лице имащо правен интерес да иска изменение на
решението в частта за разноските, поради което се явява допустима за
разглеждане.
Съгласно чл. 38, ал. 1 от Закон за адвокатурата,
адвокатът може да окаже безплатно адвокатска помощ и съдействие на лица имащи
право на издръжка, материално затруднени лица, както и на роднини, близки или
на друг юрист. Съгласно чл. 38, ал. 2 от същия закон, когато насрещната страна
е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение,
определено от съда в размер не по - нисък от предвидения в наредбата и осъжда
другата страна да го заплати.
Видно е от приложения на лист 17 от делото отговор
по касационна жалба, че ответникът по касация С.Д. е бил представляван по
делото от адв. В.О.М. ***, съгласно пълномощно приложено на л. 9 от преписката
на адм.д. № 137/2021 г. по описа на АС Варна.
В разглеждания случай, в първоинстанционното
производство от страна на ищеца и ответник по касация е представен договор за
правна защита и съдействие с предмет процесуално представителство и защита пред
съд по искова молба по реда на ЗОДОВ, във връзка с лошите условия в местата за
задържане (л. 10 – 11 от преписката на адм.д. № 137/2021 г. по описа на АС
Варна). В същия липсва уговорка за процесуално представителство и защита при
разглеждане на иска пред касационна инстанция. Договор с подобна уговорка и
предмет осигуряване на правна защита и съдействие пред касационната инстанция,
в който да са отразени констатациите на адвоката за наличие на предпоставките по
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА не е бил представян и по настоящото касационно дело.
При тези фактически данни, независимо от изхода
на делото, искането за присъждане на разноски по касационното производство е
неоснователно. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в постановените по реда
на чл. 290 ГПК решения: № 220/07.01.2013 г. по т. дело № 1106/2011 г. на II т.
о.; № 97/06.07.2009 г. по т. дело № 745/2008 г. на II т. о.; р. №
111/01.07.2011 г. по т. дело № 676/2010 г. на II т. о.; р. № 165/26.10.2010 г.
по т. дело № 93/2010 г. и др., липсва основание за присъждане на разноски за
производството касационната инстанция, ако пред същата не е представено
пълномощно, в което да е посочено някое от основанията по чл. 38 ЗА за оказване
на безплатна правна помощ. Това обосновава извод, че не се дължи присъждане на
адвокатско възнаграждение по този ред.
Обстоятелството, че ответникът по касация е
освободен от заплащане на държавна такса, не рефлектира автоматично върху
възможността адвокатът да окаже безплатно адвокатска помощ и съдействие и не
предопределя приложението на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, нито обуславя задължение
за съда да определи адвокатско възнаграждение по този ред.
Въз основа на гореизложеното и съобразно
мотивите изложени в постановеното по делото решение № 1497/18.11.2021г. съдът
намира молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК за неоснователна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. адв. В.О.М. ***
за изменение в частта за разноските на Решение № 1497/18.11.2021 год.
постановено по настоящото к.а.д. № 1529/2021 г. по описа на Административен съд
гр. Варна.
Съгласно чл. 248, ал. 3 изр. ІІ-ро ГПК определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.