№ 333
гр. Ботевград, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VII-МИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:-
при участието на секретаря -
като разгледа докладваното от - Административно наказателно дело №
20251810200448 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.58д - 63 от ЗАНН.
Предметът на обжалване:
Наказателно постановление № 25-0246-000308 от 09.06.2025 г., издадено
от Началник РУ към ОДМВР, РУ Ботевград, упълномощен със Заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР, с което на С. Г. С., ЕГН ********** на
основание чл. 183, ал. 2, т. 3, предл. 1 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 20
(двадесет) лева, за нарушение на чл. 6 т. 1 от същия закон.
Становищата на страните:
В подадената жалба от санкционираното лице е описано искане за
отмяна на така издаденото Наказателно постановление като
незаконосъобразно и необосновано.
Пред РС-Ботевград жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Явява се договорният му пълномощник адвокат В. В. от САК, които
поддържат жалбата. По време на съдебните прения пред РС-Ботевград, моли
съда да отмени обжалваното наказателно постановление по изложените в
жалбата съображения.
1
Въззиваемата страна - Началник РУ към ОДМВР, РУ Ботевград,
редовно уведомена, не се явява в открито съдебно заседание и не се
представлява от надлежно упълномощен процесуален представител. В
съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН наказващият орган е
изложил съображения за законосъобразност на процесното НП и
прекомерност на разноските в съдебното производство, които не са въведени в
процеса в необходимата за това форма – устно, предвид установения в
административно-наказателния процес принцип с чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 19
от НПК. Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН и в изпълнение на правомощията си
(право и задължение) по чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 от НПК, вр. чл. 84
от ЗАНН, съдът ex officio (служебно) следва да провери изцяло правилността
на обжалваното НП, което означава да съобрази и посоченото в
съпроводителното писмо.
Съдът, като прецени обхвата на съдебен контрол, събраните по делото
доказателства и направените доводи, приема за установено следното от
фактическа страна:
Жалбоподателят С. Г. С. е правоспособен водач. Притежава
свидетелство за правоуправление № * за категория „В“ и “М”.
Жалбоподателят е санкциониран многократно по административен ред за
нарушение на правилата за движение, като към момента на инкриминираното
деяние е бил с отнето свидетелство за правоуправление.
На 23.05.2025 г., около 22:17 часа свидетелите Х. Х. и М. Н. /полицейски
служители в РУ-Ботевград/ осъществявали контрол по движението на
пътищата в гр. Ботевград. На кръстовището на ул. Акад. Стоян Роменски и ул.
Витоша възприели управлявания от жалбоподателя лек автомобил „*”, с рег.
№ *, както и жалбоподателя за когото служебно им било известно, че е с
отнето свидетелство за управление. Това ги мотивирало да го последват и
проверят. Подали му звуков и светлинен сигнал да спре, но жалбоподателя
усилил скоростта и преминавайки през кръстовища с поставен знак Стоп не
спирал на нито един, в това число и на знак Стоп поставен на кръстовището
на ул. Бенковска и ул. Трети март. Успял да избяга от полицейските служители
предприели преследването му. Била съставена докладна записка от свидетеля
Х. Х., в която отразил преследването и незаконните действия на
2
жалбоподателя.
Въз основа на докладната записка съставена от Х. Х. срещу
жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ серия GA № 4079854/38.05.2025г. от В. Ц. И., на длъжност
„младши автоконтрольор” в РУ-Ботевград за това, че на 23.05.2025 г., около
22:17 часа жалбоподателят управлявал лек автомобил „*”, с рег. № *,
собственост на *, ЕГН **********, в гр. Ботевград на кръстовището на ул.
Бенковска и ул. Трети март, като не спира на пътен знак Б-2 Стоп.
Актът бил подписан от актосъставителя В. И., свидетеля при съставяне
на акт В. В., като жалбоподателят е отказал да го подпише и получи екземпляр
от него, което е удостоверено с подписа на един свидетел.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не са направени писмени възражения.
Въз основа на АУАН срещу жалбоподателя е съставено наказателно
постановление № 25-0246-000308 от 09.06.2025 г., издадено от Началник РУ
към ОДМВР, РУ Ботевград, упълномощен със Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на МВР, с което е наложено административно наказание
„глоба“ от 20 лева, на основание чл. 183, ал. 2, т. 3, предл. 1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП, за това, че на
23.05.2025 г., около 22:17 часа жалбоподателят управлявал лек автомобил „*”,
с рег. № *, собственост на *, ЕГН **********, в гр. Ботевград на
кръстовището на ул. Бенковска и ул. Трети март, като не спира на пътен знак
Б-2 Стоп.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приложените и приети по делото доказателствени материали: АУАН серия
GA № 4079854/38.05.2025г.; справка за административни нарушения по
Закона за движение по пътищата; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
МВР; докладна записка, както и от показанията на свидетелите Х. Х., М. Н.,
В. И., Цветан Йотов, Стефан Петров и Зоя С.а.
При проверката на доказателствения материал съдът прие, че
съществени противоречия по смисъла на чл. 305, ал. 3 НПК се констатират
между свидетелските показания на свидетелите Х. Х., М. Н. (от една страна) и
свидетелските показания на Стефан Петров и Зоя С.а (от друга страна) по
въпроса за авторството на инкриминираното деяние.
3
Управлението на автомобила от С. Г. С., съдебния състав изведе въз
основа на съвкупната логическа преценка на показанията на свидетелите Х.
Х., М. Н.. Съдът кредитира изцяло показанията им, тъй като те са житейски
издържани, подробни, непротиворечиви и непредубедени, както всяко
поотделно, така съвкупно, като всичките се подкрепят и от останалия
доказателствен материал, поради което съдът ги поставя в основата на
фактическите си изводи. Тези двама свидетели са били очевидци, със съхранен
спомен са и възпроизвеждат достоверни сведения за това, че на
инкриминираната дата и час жалбоподателят е управлявал лек автомобил „*”,
с рег. № * в гр. Ботевград, като на кръстовището на ул. Бенковска и ул. Трети
март, където има знак "Спри!Пропусни движещите се по пътя с предимство!",
не е спрял на знака. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното. Свидетелите Х. и Н. потвърждават констатациите в АУАН.
Съдът приема за напълно недостоверни показанията на свидетелите
Стефан Петров и Зоя С.а, че на инкриминираната дата Петров да е управлява
автомобила, като приема, че лицето изобщо не е присъствало на мястото на
инцидента, доколкото то не е видяно от полицейските служители, а и те са
категорични кой е управлявал автомобила. Освен това свидетелят е първи
братовчед на подсъдимия, а Зоя С.а негова леля, поради което и съдът приема,
че твърденията на двамата целят единствено да подкрепят защитната версия
на жалбоподателя. При оценка за достоверност на възпроизведените от тези
свидетели фактически данни се установява очевадна повръхностност, липса
на последователност, противоречие и с обективираните въприятия, вкл. и на
справките от мобилните оператори, според които свидетелката С.а е дала
неверни номера на своя и този на жалбоподателя телефони. Разказа на тези
двама свидетели е в абсолютно противоречие с останалия доказателствен
материал, вкл. и в съдържанието между техните показания. Твърденията им,
че не жалбоподателя е управлявал инкриминирания автомобил са напълно
опровергани от показанията на полицейските служители, според които именно
жалбоподателя С. Г. С. е управлявал автомобила в гр. Ботевград, като на
кръстовището на ул. Бенковска и ул. Трети март, където има знак
"Спри!Пропусни движещите се по пътя с предимство!", не е спрял на знака.
Писмените доказателства, събрани по делото, са обективни, достоверни
4
и имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това
съдът им се доверява изцяло. Съдът даде вяра на изготвената и приложена по
делото докладна записка, която носи характеристиките на документ. Съдът
възприе акта за установяване на административно нарушение като
доказателство, което на самостоятелно основание обосновава отговорността
на дееца. За нуждите на настоящото производство следва да бъде отбелязано,
че разпоредбата на чл. 189 от ЗДвП предвижда отразените в редовно
издаденият акт за констатации фактически положения да се считат за
установени до доказване на противното. С оглед спецификата на
извършваната от контролните органи дейност и многобройността на
осъществяваните от тях проверки, законодателят в специална норма е
установил презумптивната доказателствена сила на актовете за констатации,
съставени при установяване на административни нарушения по Закона за
движение по пътищата. Действително ППВС № 10 / 1973 г. т. 7 постановява,
че административноказателното обвинение следва да се установи с
допустимите от закона доказателства, тъй като отразените в акта за
констатиране на нарушение фактически констатации не се считат за
установени до доказване на противното. Цитираната задължителна съдебна
практика няма отношение към актовете, съставени от длъжностните лица на
службите по контрол на движение по пътищата, именно предвид нарочния
текст на специалния закон - чл. 189 от ЗДвП. От извлечението от справката за
нарушител на жалбоподателя се установяват предишните му нарушения по
ЗДвП, а от Заповедите на министъра на вътрешните работи – правомощието
на лицата да съставят АУАН и НП.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от
правна страна:
Жалбата срещу НП № 25-0246-000308 от 09.06.2025 г., издадено от
Началник РУ към ОДМВР, РУ Ботевград, е подадена от наказаното лице, т.е.
от процесуално легитимирано лице в предвидения от закона преклузивен
срок. Жалбата е подадена и до родово и местно компетентния според чл.59,
ал. 1 от ЗАНН съд, т.е. жалбата е процесуално допустима.
Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган. Предвид
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и представената и приета от съда
Заповед № 8121з-1632 от 02. 12. 2021 г. на Министъра на вътрешните работи,
5
с която на началниците на РУ при ОДМВР /т.3.8./ изрично е възложено да
издават наказателни постановления за нарушения на правилата по Закона за
движение по пътищата.
АУАН също е съставен от компетентен служител. Актът за констатации е
съставен от лице, което не е присъствало на установяване на нарушението, но
законът никъде не поставя такова изискване. Това е логично, като се има
предвид, че не всяко лице, констатирало извършването на противоправно
деяние е снабдено с материална властническа компетентност да съставя акт за
нарушение. За това законът е поставил изискване при съставяне на акта
свидетели да бъдат лицата, които са присъствали при извършване или
установяване на административното нарушение. Това правило също не е
императивно и ЗАНН допуска актът да се състави в отсъствие на свидетели,
когато нарушението е установено въз основа на официални документи – чл.
40, ал. 4 от ЗАНН. Настоящата хипотеза е именно такава. Актът за
констатации против жалбоподателя С. Г. С. е съставен въз основа на докладна
записка, която притежава характеристиките на официален документ по
смисъла на чл. 93 т. 5 от НК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН.
Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП. Както в
АУАН, така и в НП е описано пълно и точно извършеното нарушение,
обстоятелствата, при които е осъществено. В НП правилно е цитирана
разпоредбата, която е нарушена, както и санкционната норма. С оглед на
това, съдът счита, че при съставянето на АУАН и при издаването на НП са
спазени съответно разпоредбите на чл.42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал.1,т. 5
и т. 6 от ЗАНН. Не се констатират съществени процесуални нарушения,
допуснати в хода на административно-наказателното производство, които да
нарушават правото на защита на жалбоподателя, с оглед на което този съдебен
състав не споделя възраженията в тази насока, инкорпорирани в жалбата.
От възраженията, които е депозирал по акта става ясно, че
жалбоподателят съвсем ясно е разбрал какво нарушение му е вменено.
Обжалвал го е, с което правото му на защита е обезпечено в пълен обем. Нещо
повече, видно от приложеното по делото заверено копие от АУАН №
101/2025г., при предявяване на акта, лицето е вписало възражение, че има
възражения. При това положение следва да се приеме, че същият се е запознал
със съдържанието на акта и вписаните в него констатации, въпреки отказът му
6
да го подпише и получи препис от него.
Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следните
съображения:
В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че от
обективна и субективна страна жалбоподателят С. Г. С. е осъществил състава
на нарушението по чл.6, т.1 от Закона за движение по пътищата.
От обективна страна на 23.05.2025 г. жалбоподателят - водач на моторно
превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, е управлявал лек
автомобил „*”, с рег. № * в гр. Ботевград, като на кръстовището на ул.
Бенковска и ул. Трети март, където има знак "Спри!Пропусни движещите се
по пътя с предимство!", не е спрял на знака. Забраната е била разбираема за
жалбоподателя, тъй като встрани от пътя е имало поставен пътен знак,
осигуряващ своевременното му разпознаване и възприемане от участниците в
движението.
Разпоредбата на чл. 6, т.1 е императивна. Целта е да се задължат
водачите да спазват предписанието на пътните знаци, за да се гарантира
безопасността на всички участници в движението и неправилното
изпреварване да се изключи като условие или причина за настъпване на пътно
транспортно произшествие. На водачите не е предоставена възможност да
преценяват законосъобразността или целесъобразността на поставянето на
пътните знаци, нито да нарушават предписанието им, а във всички случаи
следва да се съобразят с тях.
Посочването на чл. 6 т. 1 от ЗДвП е прецизно. Наличието на съответната
маркировка /пътен знак/ е безспорно, както и несъобразяването на
поведението на въззивника с нея, което е достатъчно за ангажирането на
отговорността му за нарушение на това задължение, поради което
възраженията на жалбоподателя в тази насока, този съдебен състав приема за
неоснователни.
От субективна страна деянието е извършено умишлено, тъй като
жалбоподателят като правоспособен водач е знаел правилата установени с
пътните знаци, въпреки това не е съобразил поведението си с него.
Правилно административно-наказващият орган е наложил наказание за
нарушението в съответствие с предвидения в административно-наказателната
7
разпоредба размер от 20 лева, доколкото посочените наказания в
санкционната норма на чл. 183, ал. 2, т. 3, предл. 1 ЗДвП са с фиксиран размер
и липсва възможност за оперативна самостоятелност при определяне на
стойности различни от определените в сочената правна норма.
По приложението на чл. 28, б. "а" ЗАНН.
Нарушението не е маловажно и не попада в приложното поле на чл. 28
от ЗАНН, предвид разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП.
Предвид всички изложени по-горе съображения, съдът намира
наведените от страна на жалбодателя възражения за неоснователни и
недоказани.
Мотивиран от всичко изложено до тук настоящият съдебен състав прие,
че обжалваното Наказателно постановление, като правилно и
законосъобразно, следва да се потвърди, а жалбата на С. Г. С. – да се остави
без уважение.
По разноските:
При този изход на спора на ответната страна не се дължат разноски,
доколкото не са претендирани и съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-
Ботевград, въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 25-0246-000308 от
09.06.2025 г., издадено от Началник РУ към ОДМВР, РУ Ботевград,
упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР, с което на С. Г.
С., ЕГН ********** на основание чл. 183, ал. 2, т. 3, предл. 1 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 20 (двадесет) лева, за нарушение на чл. 6 т. 1 от същия
закон.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред
Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
8
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
9