№ 49
гр. Сливен , 17.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на седемнадесети май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Галина Хр. Нейчева
Яница С. Събева Ченалова
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
и прокурора Красимир Георгиев Маринов (ОП-Сливен)
Сложи за разглеждане докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20212200600092 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 09:35 часа се явиха:
Жалбоподателят - подсъдимият М.М. Р., редовно призован, се явява
лично и с адв. Е.М., редовно упълномощен от по-рано.
За Окръжна прокуратура – Сливен, редовно призована, се явява
прокурор К.М..
СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма законни пречки за даване ход на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото и го ДОКЛАДВА.
Образувано е по въззивна жлаба на адв. М. в качеството му на защитник
на подс. М.М. Р. срещу присъдата на Сливенския районен съд, с която Р. е
признат за виновен за деяние по чл.234, ал.3, т.1 и при условията на чл.55,
ал.1,т.1 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода, което да
изтърпи при първоначален общ режим. На основание чл.68, ал.1 от НК е
1
приведено в изпълнение предходно наказание една година лишаване от
свобода, което следва да изтърпи при първоначален общ режим. Отнет в
полза на държавата предмета на престъплението и подсъдимият е осъден да
заплати направените на досъдебното производство разноски.
Във въззивната жалба се изразява несъгласие с така постановения
съдебен акт, който се определя като неправилен, незаконосъобразен и
необоснован. Настоява се за отмяна на атакуваната присъда и за
постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за
невиновен и оправдан, алтернативно да бъде отменена присъдата и делото да
бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда поради допуснати
съществени и отстраними процесуални нарушения. Впоследствие е
депозирано допълнение към въззивната жалба, в което се заявява, че
доколкото по делото няма неизяснени обстоятелства и поради това не се
претендира за събиране на нови доказателства и проверка на наличните, а
възраженията против присъдата са само и единствено относно и неправилно
приложение на материалния закон и неправилната оценка на доказателствата,
довели до необосновани изводи за съставомерност на деянието в две насоки -
поради липса на съществен елемент от състава на това престъпление -
„немаловажен случаи" или съобразно разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК - че
деянието изобщо не е престъпно, тъй като поради малозначителност. Сочи се,
че в мотивите си съдът донякъде дава отговор на тези възражения, които са
били наведени пред първата инстанция но този отговор е непълен, неясен и
объркан. Твърди се, че съдът неоснователно е смесил изискванията на двете
разпоредби, като в началото приема, че възражението за „маловажен случай"
е неоснователно и сочи разпоредбата на чл.93, т.9 от НК, след което
възпроизвежда нейното съдържание и сочи обстоятелствата, които изключват
възможността да се приеме това възражение, а в крайна сметка обосновава
извод, че в този случай не може да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от
НК поради липса на предвидените в него предпоставки. Обосновава се тезата,
че тези две разпоредби се отнасят за съвсем различни противоправни деяния.
Заявява се, че посочените от съда обстоятелства относно високата степен на
обществена опасност на подсъдимия биха имали значение само в случай, че
деянието, за което е предаден на съд е престъпно т.е. попада извън деянията
по чл.93, т.9 от НК, доколкото в основния състав на чл.234, ал. 1 е
2
предвидено, че това деяние е наказуемо само в немаловажни случаи.
Възпроизвеждат се тези възражения, които са били наведени пред
първата инстанция, а именно, че деянието не е престъпно и следва да се
приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, а от друга страна, че алтернативно,
че е налице хипотезата на чл.93, т.9 от НК, т.е. че случаят е маловажен и в
двата случая, че не е налице престъпление.
Обосновава се извод и за допуснато съществено процесуално
нарушение, тъй като в мотивите си първоинстанционният съд не е обсъдил и
анализирал всестранно и в пълнота всички доказателства събрани по делото и
не е дал отговор на всички възраженията наведени от защитата пред първата
инстанция.
Няма искания за събиране на доказателства.
Съдът ДАВА ХОД на съдебното следствие.
СТРАНИТЕ: Няма да сочим нови доказателства.
С оглед становището на страните съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ДАВА ХОД
П О С Ъ Щ Е С Т В О:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, считам че жалбата е
неоснователна, а постановената първоинстанционна присъда е добре
мотивирана, последователна и е обсъдила всички относими към разпоредбата
на материалния закон обстоятелства, поради което същата е правилна и
законосъобразна и ще моля да я потвърдите.
Адв. М.: Уважаеми окръжни съдии, изцяло поддържам жалбата си по
съображенията изложени, както във въззивната жалба, така и в допълнението
към нея. Считам че деянието на подс. Р. не е престъпление на първо място,
3
поради това, че специално за разпоредбата на чл. 234 законодателят е
предвид деянието да е престъпно и да е наказуемо, тогава когато случаят не е
маловажен т.е. за по-ниски стойности на предмета на престъплението и по-
малки количества тютюн следва нарушителите да бъдат наказани по
административен ред от началника на Митница Бургас. Видно от
характеристичната справка на подс. Р. той е наказван два пъти с
постановления от Началника Митница Бургас и то за подобни количества
държани акцизни стоки 340 къса цигари, 371 къса цигари. Налагани са му
наказания глоби, което според мен е правилно и съответно на извършеното
административно нарушение. В настоящия случай, обаче, стойността на
държания от него тютюн е 308 лв. Касае се за около 1/3 от кг. тютюн – 344
гр., и 730 свити цигари от него. Отново считам, че случаят не съставлява
престъпление. На първо място искаме да се приложи разпоредбата на чл. 9 ал.
2. Това количество тютюн оценено от вещото лице на 308 лв., като щета в
държавния бюджет е незабележимо. При бюджета за 2019 г. – 28 милиарда
лева, това е една нищожна частица.Разговарях в юрисконсулт на Митница
Бургас Мартин Кондов. При него масово идват постановления от различни
прокуратури в района за количества тютюн около 1-2 кг. когато стойността
им надвишава минималната работна заплата или двукратния размер се
наказват от началника на Митница Бургас. В случаи когато стойността е под
минималната работна заплата, дори и там е прилаган чл. 28 от ЗАНН. Ето
защо искането ми е да отмените постановената присъда и да признаете подс.
Р. за невиновен, тъй като считам че деянието му не е престъпно. Ако не
уважите това мое искане и счетете, че деянието все пак представлява
престъпление, то считам че то е в обсега на чл. 234 от НК, поради това че
липсва признакът „немаловажен случай“. Пред РС подробно изложих
причините, поради които той е извършил това, според мен административно
нарушение. Той получава 203 лв. пенсия, с която се издържа сам, заплаща си
тока, купува си лекарства и с останалите пари е принуден да живее цял
месец. Не е вършил други престъпления в живота си. Социално
икономическите условия са такива, че пред алтернативата той да извърши
някое друго по-тежко престъпление или да рови в кофите за смет, той е
предпочел по някакъв начин да си изкарва средства, макар и вършейки
нарушение, за което разбира се е санкциониран. Считам, че наказание
лишаване от свобода в какъвто и да е размер, в случая му е наложено 6
4
месеца, е прекалено тежко, необосновано и несправедливо с оглед на това,
което е извършил. Отделно от това, според мен, това наказание влече след
себе си последиците от привеждане в изпълнение на предходното му
осъждане 1 г. лишаване от свобода. Или подс. Р. ще следва да търпи две
наказания общо в размер на 1 г. и 6 месеца лишаване от свобода, за това че е
държал тютюн на стойност 308 лв. Според мен, отново повтарям деянието не
е престъпно и искането мие да го признаете за невиновен и да го оправдаете
изцяло. Ако не - моля да върнете делото на Районен съд – Сливен, поради
това, че мотивите са объркани и неясни относно приложението на чл.9 ал. 2
или чл. 93 т. 9 от НК.
Съдът дава право на ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимия М. М. Р..
ПОДСЪДИМИЯТ: Поддържам казаното от адвоката ми.
Съдът дава право на ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимия М. М. Р..
ПОДСЪДИМИЯТ: Възрастта ми не е за затвора. Моля да бъда
оправдан.
Съдът ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 09:48 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5