Решение по дело №2614/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 и следв. от АПК приложим на основание чл.172, ал.5 от ЗДвП.

Делото е образувано по повод постъпила с вх.№16397/07.11.2024г. жалба от Д. Д. Г. от [населено място] с [ЕГН], с която е оспорена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0457-000149/18.10.2024г. издадена от Началник на РУ-Ветово при ОД на МВР-Русе, с която на основание чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“ и му е отнето СУМПС [номер].

В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна и издадена при съществено нарушение на правилата. Оспорват се показанията на техническото средство, с което е тестван жалбоподателя от полицейските служители, тъй като не бил верен дадения от него резултат. Г. не употребявал наркотични вещества или техни аналози и не е управлявал МПС под въздействие на такива. Поради това дал кръвна проба за изследване. Счита, че неправилно му е наложена ПАМ преди да са излезли резултатите от изследването на дадените от него проби. Представя отрицателни резултати от медицинските изследвания излезли на 26.10.2024г. направени в независимо медико-диагностична лаборатория, която работи с лаборатория в Германия, където се извършвали изследванията и били на немски език, с превод на български език. Счита, че са налице неоспорими доказателства, че не управлявал МПС след употреба на наркотични вещества. Претендира отмяна на заповедта за налагане на ПАМ и моли за присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание упълномощения процесуален представител поддържа жалбата. Моли да бъде взет предвид отрицателния резултат за наличие на наркотични вещества в приетия по делото протокол за извършена експертиза от НИК към МВР. Моли заповедта да бъде отменена. Претендира присъждане на разноските по делото.

Ответникът – Началник на РУ-Ветово при ОД на МВР-Русе чрез упълномощен юрисконсулт депозира писмен отговор със становище за неоснователност на жалбата. Излага доводи за правилно и законосъобразно приложена ПАМ по чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП, тъй като по надлежния ред с техническо средство се установило управление на МПС след употреба на наркотични вещества. Заповедта била издадена в условията на обвързана компетентност. ПАМ била наложена временно до решаване на въпроса за отговорността на водача, но за не по-вече от 18 месеца. АУАН имал обвързваща административния орган доказателствена сила до доказване на противното. Излага доводи поради които счита Заповедта за издадена от компетентен орган, в необходимата форма, при спазване на процедурните правила и закона и в съответствие с целта му – да се осигури безопасността на движението по пътищата. Моли жалбата да бъде отхвърлена и на ответната страна да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена и жалбоподателят претендира адвокатско възнаграждение над 1000лв., прави възражение за прекомерност.

Като взе предвид оплакванията в жалбата и прецени по отделно и в съвкупност доказателствата и разпределението на доказателствената тежест, при съобразяване на приложимите правни норми, Съдът достигна до следните фактически установявания и правни изводи:

На 17.10.2024г. около 10:55часа в [населено място], , на [улица]в близост до бензиностанция П. Д. Д. Г. от [населено място] управлявал л.а.Ауди А3 с рег.№ [рег. номер] собственост на И. Н. Я., когато бил спрян за проверка от полицейски служители. Мл. автоконтрольор в РУ-Ветово при ОД на МВР-Русе му извършил проверка като водача на МПС с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с инвентарен №ARРК-0025, което отчело положителен резултат за наличие на бензодиазепини. Г. отричал да е употребявал наркотични вещества и му бил издаден талон за медицинско изследване с №***/17.10.2024г. и бил отведен от полицейските органи в УМБАЛ „Канев“-гр.Русе, където дал урина и кръвна проба за изследване.

Въз основа на установения резултат от тестването с техническото средство мл. автоконтрольора счел, че А. е извършил нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и още на 17.10.2024г. му съставил АУАН бл. №1391228 за управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози и му иззел Свидетелството за управление на МПС.

С оглед дадения от техническото средство положителен резултат за наличие на наркотични вещества у водача Г., преписката била докладвана и му била издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0457-000149/18.10.2024г. от ВПД Началник на РУ-Ветово при ОД на МВР-Варна, с която временно му било отнето свидетелството за управление на МПС – СУМПС [номер] до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. В заповедта е посочено, че на 17.10.2024г. той управлявала пътно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено с техническото средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фабр. № ARРК-0025, в нарушение на чл.5 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП, за което му се налага принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.“Б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

Заповедта за налагане на ПАМ е връчена на Г. на 22.10.2024г. лично срещу подпис, с указания за възможността да бъде оспорена в 14-дневен срок по съдебен ред. Жалбата срещу нея е депозирана от упълномощения от него адвокат на 31.10.2024г.

От материалите в преписката се установява, че с мотивирана резолюция №24-0457-[рег. номер]/21.10.2024г. Началникът на РУ-Ветово в ОД на МВР-Русе прекратил административно-наказателното производство образувано с АУАН серия GA №***/17.10.2024г., тъй като по случая било образувано БП №***-ДП-***/2024г. по описа на РУ-Ветово, тъй като управлението на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози е престъпление по чл.343Б, ал.3 от НК.

По делото е изискана и от НИК към МВР-Център за експертни криминалистични изследвания е предоставено копие на изготвената по досъдебното производство експертиза №25/ТКХ-***/11.03.2025г. на изследваните проби от кръв и урина, дадени на 17.10.2024г. от Д. Д. Г., в която не е открито наличие на упойващи лекарствени средства и на наркотични вещества, включени списъците-приложения към чл.3 от Наредбата за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл.3 от ЗКНВП.

При тези фактически установявания се налагат следните изводи:

Жалбата е подадена в срок, от лице с правен интерес и активна легитимация за оспорването, срещу подлежащ на съдебна проверка акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП е възведена забрана на водачите да управляват пътно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Съгласно чл.171, т.1, буква "б" от ЗДвП за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, комуто управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, като при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 от ЗДвП установените стойности са определящи.

Именно такава ПАМ е наложена с оспорената в настоящото производство Заповед №24-0457-000149/18.10.2024г. на Началник РУ-Ветово при ОД на МВР-Русе на основание чл.171, т.1 б."б" от ЗДвП на Д. Д. Г. - временно отнемане на свидетелството му за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

Съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква "а", т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото не се спори между страните, че със Заповед № 336з – 5066/22.12.2023г. на Директора на ОД на МВР – Русе, която е цитирана в оспорената заповед, са оправомощени началниците на РУ при ОД на МВР-Русе да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.171, т.1, б.б“ от ЗДвП за нарушения извършени в съответната територия. Няма спор, че управлението на МПС от жалбоподателя е извършено на територията на ОД на МВР – Русе, РУ-Ветово. Налага се извода, че оспорената заповед е издадена от териториално и материално компетентен орган.

Заповедта е постановена в писмена форма, с обстоятелствена част, в която са изложени фактите и обстоятелствата, въз основа на които е наложена конкретната ПАМ. Посочени са правните разпоредби, на основание на които е издадена заповедта, както и указания за реда и сроковете за обжалването му.

С оглед изложеното не са налице основания по чл.146, т.1 и т.2 от АПК за обявяване на ЗППАМ за нищожна, респ. за нейната отмяна поради неспазване на изискването за форма и съдържание.

Съгласно чл.3а от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища /доказателствен анализатор/, или с медицинско и химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест-т.1; лицето не приема показанията на техническото средство или теста-т.2; физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест-т.3. Съгласно и чл.171, т.1 б."б" ЗДвП при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 от ЗДвП установените стойности са определящи.

В случая жалбоподателят е възразил срещу показанията на теста и е дал проби за изследване по реда, определен с наредбата по чл.174, ал.4 от ЗДвП. Съгласно изискванията на наредбата в случая установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози следва да бъде извършено с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. Такова изследване не е било извършено към датата 18.10.2024г., когато е издадена заповедта за налагане на ПАМ на дадените от водача биологични проби в МБАЛ“Канев“-Русе, където е бил отведен от служителите на ОД на МВР-Русе.

Съгласно чл.6, ал.9 от Наредба №1/2017г. концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване.

В случая не са налице посочените от законодателя хипотези, за да бъде приет резултата от направения тест с техническо средство Дрегер Дръг тест - 5000 със сериен №ARРК-0025, поради което използването на резултата от него е без основание. От доказателствата по делото е видно, че жалбоподателя е подписал и е получила талона за изследване, заведен е за вземането на биологични проби в посоченото в талона място и не е отказал да му бъде направен теста. От предоставеното по делото от НИК-при МВР-София копие на изготвената химическа експертиза №25/ТКХ-***/11.03.2025г. на изследваните проби от кръв и урина, дадени още на 17.10.2024г. от Д. Д. Г., не е открито наличие на упойващи лекарствени средства и на наркотични вещества, включени списъците-приложения към чл.3 от Наредбата за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл.3 от ЗКНВП.

Предвид гореизложеното, като е издал заповедта за прилагане на ПАМ без наличието на положителен резултат от медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване в съответствие с изискванията на чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП и Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, административният орган е постановил неправилен и незаконосъобразен административен акт.

В тежест на административния орган е да докаже, че са налице предпоставките за издаване на оспореният акт, включително наличие на извършено административно нарушение за предотвратяване и преустановяване на което се прилага конкретната принудителната административна мярка. Такива доказателства не са представени по делото, поради което фактическото основание посочено в Заповедта за прилагането на процесната ПАМ спрямо жалбоподателя не е доказано по предвидения от законодателя ред. Определящо в случая е наличието на наркотични вещества или техните аналози в дадените за изследване проби от кръв и урина от водача, а не установеното с техническо средство. След като при изследването по реда предвиден в Наредбата в иззетите в деня на проверката на водача биологични проби не се открива наличие на наркотични вещества или техните аналози, неправилно и незаконосъобразно ответникът е направил извода, че на 17.10.2024г. жалбоподателят е управлявала МПС след употреба на такива, въз основа на което е издал ЗППАМ.

Целта на принудителната административна мярка е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения, съгласно разпоредбата на чл.171, т.1 от ЗДвП, а в случая не се установи по предвидения ред, че жалбоподателя е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, т.е. не е налице нарушение на забраната в чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, за преустановяване на което да е било необходимо прилагане на ПАМ.

С оглед изложеното заповедта за налагане на ПАМ е издадена при съществено нарушение на процедурните правила, в противоречие със закона и в несъответствие с целта, за постигане на която е предвидено налагането на конкретната ПАМ. Налице са основанията посочени в чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК за отмяна на Заповед за прилагане на ПАМ №24-0457-000149/18.10.2024г.

При този изход на спора своевременно направеното искане от представителя на жалбоподателя за присъждане на разноските направени по делото следва да бъде уважено. На основание чл.143, ал.1 от АПК ответната страна ОД на МВР-Русе следва да заплати на жалбоподателя Д. Д. Г. сумата от 410лв., представляваща заплатени разноски в размер на 10лв. – за държавна такса за образуване на делото и 400лв. – за адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0457-000149/18.10.2024г. издадена от Началник на РУ-Ветово при ОД на МВР-Русе.

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Русе да заплати на Д. Д. Г. от гр.Варна с [ЕГН] сумата от 410лв. /четиристотин и десет лева/, представляващи 10лв. - държавна такса за образуване на делото и 400лв.- адвокатско възнаграждение.

 

Решението е окончателно.