№ 203
гр. Варна, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско
дело № 20253001000253 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, ЕИК
*********, чрез ю.к.Ан.С., срещу решение №114/25.03.2025г., постановено по т.дело
№382/2024г. по описа на ВОС, с което е уважен предявеният от В. Х. В. осъдителен иск за
заплащане от страна на застрахователя обезщетение за понесените от ищцата
неимуществени вреди, резултат на ПТП, настъпило на 16.08.2023г., на път III -208, в посока
гр.Тервел, за сумата над 40 000 лева до присъдените 70 000 лева, ведно със законните лихви
върху главницата, считано от 30.08.2023г. до окончателното изплащане.
В жалбата се излага, че решението на ВОС в обжалваната част е неправилно и
необосновано. Претендира се отмяната му и вместо това отхвърляне на иска за разликата
над 40 000 лева обезщетение, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.
По същество жалбоподателят излага, че при определяне размера на обезщетението по
чл.52 ЗЗД съдът е приложил неправилно материалноправната разпоредба на закона, поради
което е присъдил необосновано висок размер на обезщетение от 70 000 лева. Счита, че тази
сума противоречи на принципа на справедливост и постоянната съдебна практика при
сходни случаи. Присъденият на пострадалата размер на обезщетението не съответства на
обема, интензитета и продължителността на търпените от нея вреди, поради което следва да
бъде намален с отчитане на действителното състояние на ищцата– характерът и степента на
увреждане, период на възстановяване и актуално здравословно състояние. Застрахователят
поддържа, че адекватна на уврежданията се явява сума до размера от 40 000 лева, ведно с
присъдените върху нея лихви, вкл. присъдените имуществени вреди. Нещо повече, твърди,
че е извършил плащане на претендираните от ищцата обезщетения за сумата от 40 000 лева -
неимуществени вреди; 8 912.45 лева – лихви за периода от уведомяването на застрахователя
1
на 30.08.23г. до 11.04.2025г.; 8 053.69 лева – имуществени вреди във връзка с лечението и 1
257.74 лева – лихви за периода от 26.02.24г. до 11.04.25г., или обща стойност в размер на
58 223.88 лева, за което с въззивната жалба представя преводно нареждане от 11.04.2025г. С
жалбата се претендират сторените в производството разноски съобразно резултата от
обжалването.
В срока по чл.263 ГПК е постъпило становище на насрещната страна В. Х. В.,
представлявана от адв.А. М. от САК, за неоснователност на жалбата.
По същество страната изразява съгласие с мотивите на първата инстанция като в
подкрепа на това сочи, че ищцата е претърпяла четири операции, а в крайна сметка е
сменена раменната й става с изкуствена. Поддържа твърдение, че естествената става на
ищцата е била максимално раздробена, което е наложило поставянето на изкуствената.
Твърди, че това води до невъзможност на крайника да се възстанови на 100% - водещата
дясна ръка на ищцата остава с ограничения в движенията напред и настрани.
Възстановителният процес е продължил дълго време като е бил съпроводен от силни болки
и страдания. Твърди, че е налице трайна и пожизнена увреда на крайника, вкл. нарушения на
други функции на ръката. В тази връзка страната сочи, че е претърпяла продължителни и
интензивни болки и неудобства, свързани с болничния престой; разходи, свързани с него,
вкл. и продължителни и многократни пътувания до София във връзка с лечението.
Акцентира на продължителността на болките както и нуждата от чужда помощ за рутинни
дейности в ежедневието. Страната цитира заключението на приетата и неоспорена
комплексна експертиза, от която се установявало, че ищцата има неблагоприятни отражения
върху цялостния здравен статус, а е на 58 години – засилване на радикулерни оплаквания,
промени в шийния отдел на гръбначния стълб, влошаване на диабетното състояние и
хипертонията /вкл. с постъпване на кардиологично отделение/. Позовава се на
свидетелските показания, от които се установявало, че ищцата е претърпяла много дълъг
период на възстановяване, поради извършени неуспешни медицински интервенции и
инфекции. Посочва като съществено и обстоятелството, че през немалък период е била без
поставена става на рамото /поради инфекцията/. Счита жалбата за неоснователна, тъй като в
нея не се съдържат точни и ясни аргументи срещу обжалваемата част на решението.
Намира, че съдът правилно е приложил разпоредбата на чл.52 ЗЗД като е определил
адекватно на увреждането обезщетение за неимуществените вреди. Претендира
потвърждаване на обжалваната част на решението, ведно с присъждане на
адв.възнаграждение за пълномощника си.
Във въззивното производство не се явява представител на застрахователя, но с писмена
молба, докладвана в заседанието, страната поддържа въззивната жалба. Претендира
сторените в производството разноски.
Насрещната страна, представлявана от адв.Т.Н. поддържа отговора и неоснователността
на въззивната жалба. Претендира сторените разноски.
За да се произнесе по спора въззивният съд констатира, че производството е образувано
по искова молба на В. Х. В., чрез адв.М., срещу ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве АД, за
осъждане на застрахователя да заплати на ищцата в качеството й на пострадала от ПТП на
16.08.2023г., на обезщетение за понесените неимуществени и имуществени вреди, ведно със
законната лихва от уведомяването до окончателното изплащане на задължението. В исковата
молба се твърди, че на 16.08.23г., около 15.20 часа, на път III – 208 посока гр.Тервел,
общ.Дългопол, било реализирано ПТП от водача на л.а. Ауди А4 с ДК№***** Я.Ж. и
движещия се преди него л.а.Форд Транзит с рег.№*****, при което пострадала пътничката в
л.а.Ауди – В. Х. В., която стояла на предна дясна седалка. Твърди се, че ударът бил челен за
Ауди както че ищцата била с поставен предпазен колан по време на произшествието. Твърди,
че при същото получила увреждане на дясната ръка, което наложило да бъде откарана
първоначално в Спешна помощ -Дългопол, а след това и в МБАЛ Еврохоспитал -Варна.
2
Ищцата твърди, че през цялото време изпитвала силни болки в областта на нараняванията –
гърдите, коленете и особено ръката. Твърди извършена сложна операция на ръката на
18.08.2023г. с продължителност около 3 часа, при която рамото било фиксирано с плака
Филос, след което ръката шинирана за повече от месец. Твърди, че последвал период на
домашно лечение около три месеца, през което време продължила да изпитва изключително
силни болки, независимо от това, че дясната ръка била неподвижна/шинирана/, а така и
болки в гърдите и в колената. Практически твърди, че не можела да се движи дълго време и
да извършва каквато и да е дейност, тъй като водеща била дясната й увредена ръка. Това
състояние наложило грижи за нея да полага ежедневно и почти непрекъснато синът й.
Поради нестихващите болки ищцата твърди, че се насочила към лечение в гр.София, където
й били извършени още три операции с висока степен на сложност, довели в крайна сметка
до пълна смяна на раменната й става с изкуствена. Твърди, че се прибрала вкъщи на
23.02.2024г., след продължително лечение в София, което довело и до други увреждания на
здравето и психиката й. В този момент ръката й била неподвижна. Счита, че въпреки
връщането си на работа, не може да се възстанови и понастоящем като продължава да търпи
болки в увредената дясна ръка. Твърди, че е невъзможно пълното й възстановяване,
независимо и от провежданите физиотерапии. Твърди извършени разходи за лечение в
размер на 8 053.69 лева, представляващи понесена имуществена вреда. Твърди наличие на
валидна застраховка на ГО на водача на л.а.Ауди при ответното дружество както и
уведомяването му за произшествието на 30.08.23г. По-късно била отправена и втора
претенция /през април 2024г./ поради продължителното лечение на ищцата, но независимо
от представените документи застрахователното дружество не определило и не изплатило
никакво обезщетение. Първоначално ищцата претендира обезщетение за неимуществените
вреди в размер на 40 000 лева, а с молба от 13.03.2025г. /л.240/ е направила искане за
увеличаване размера на неимуществените вреди до 70 000 лева, което искане е уважено от
съда на основание чл.214 ГПК, с протоколно определение рег.146/18.03.2025г.
В срока за отговор на исковата молба ответникът, чрез ю.к. Ан.С., оспорва
основателността на исковете с правно основание чл.52 и чл.51, ал1 ЗЗД вр.чл.432 КЗ. Не
оспорва допустимостта на иска и сезирането му от страна на увреденото лице със
застрахователна претенция, по която е образувана щета №0801-005497/2023-02;03. Оспорва
механизма на произшествието и изключителната вина на водача на л.а.Ауди А4 Я.Ж..
Оспорва вида и характера на претърпените от ищцата травми както и твърдените
неимуществени и имуществени вреди. Оспорва всички предпоставки на деликтната
отговорност, съответно и отговорността на застрахователя по процесното събитие по риска
Гражданска отговорност. Оспорва се интензитета на търпените от ищцата вреди и размера
на претендираните обезщетения като прекомерно завишен. Твърди съпричиняване на
вредите изцяло от пострадалата, която се возела в автомобила без поставен предпазен колан,
поради което тялото й се движело свободно в купето на автомобила. Твърди, че
претърпяната травма е била излекувана в период от максимум три месеца, а твърдените от
ищцата усложнения се дължат на поведението на самата пострадала, която неглижирала
травмата и не положила нужните грижи за себе си. Претендира отхвърляне изцяло на
исковете с правно основание чл.432 КЗ.
Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните, събраните в първата
инстанция доказателства, съобразно вътрешното си убеждение в рамките на предмета на
въззивното производство, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
При преценка допустимостта на производството съставът на Апелативен съд счита, че
жалбата е редовна и надлежно администрирана.
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по
допустимостта в обжалваната част; по отношение правилността на решението съдът е
обвързан от оплакванията в жалбата. Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
3
допустимо. Същото е предмет на обжалване единствено в осъдителната част за разликата
над 40 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, до присъдените 70 000 лева, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от уведомяване на застрахователя до
окончателното изплащане на задължението. В останалата част решението е влязло в сила
като обвързва въззивния съд с обхванатите от силата на пресъдено нещо обстоятелства,
релевантни към предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.432 КЗ. Нещо повече, пред настоящата инстанция въззивникът ЗАД ДаллБогг: Живот и
здраве АД е представил доказателства за заплатените на пострадалата суми, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди до размера от 40 000 лева, ведно със законните лихви
от 30.08.2023г. до датата на плащането 11.04.2025г./съгл. приложено към въззивната жалба
преводно нареждане за общо изплатени на ищцата 58 223.88 лева/
В разменените книжа страните не правят нови доказателствени искания и не въвеждат
нови фактически твърдения във въззивното производство. Не се твърдят допуснати от
първата инстанция процесуални нарушения, а от друга страна не е налице и необходимост
от даване указания на страните за възможност да ангажират допустими доказателствени
средства във връзка с приложението на императивна правна норма.
Поради предмета на обжалване, лимитиран от обжалваемия интерес за 30 000 лева
обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл.297 ГПК, настоящият съд е обвързан
и не следва да обсъжда предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя на
Гражданската отговорност на виновния за ПТП водач, на основание чл.45 ЗЗД вр.чл.429 и
чл.423 КЗ; наличието на валидна застраховка по полица ГОА за процесния автомобил към
датата на произшествието 16.08.2023г.; получените от ищцата при ПТП травми и липсата на
съпричиняване на вредите от страна на пострадалата съобразно въведеното от ответника
възражение по чл.51, ал.2 ЗЗД. Тези обстоятелства се обхващат от обективните предели на
силата на пресъдено нещо в необжалваемата част на съдебния акт.
Предмет на преценка от настоящия състав са обстоятелствата, релевантни към
определяне единствено размера на обезщетението за неимуществени вреди. Според
задължителната и каузална практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК /т.11 от
Постановление на ПВС № 4/1968 г., Решение № 103/09.04.2025г. по к.т.д. № 676/2024 г. на
ВКС, ТК, І отд., Решение № 90/28.03.2025г. по к.т.д.№2010/2024г. на ВКС, ТК, І отд./,
понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно, а следва да бъде
изпълнено със съдържание след преценката на доказани по конкретния спор обстоятелства
относно характера и тежестта на уврежданията, начина на настъпването им, физическите и
психическите последици от тях, интензитета и продължителността на болките и
страданията, възрастта на пострадалия, икономическите условия в страната към момента на
увреждането и всички други специфични обстоятелства, установени по делото и проявили
своята релевантност с оглед конкретиката на казуса. Те трябва да бъдат обсъдени в
съвкупност, но за всеки факт /група факти/ поотделно следва да се разясни въздействието му
върху размера на обезщетението, като се изходи от други сходни случаи и се посочи дали то
е правонамаляващо или правоувеличаващо спрямо тях. Именно в това се състои
правораздаващата оценъчна дейност на съда при приложение на материалноправната норма
на чл.52 ЗЗД. Същевременно, следва да се държи сметка и за това, че разликата в
присъжданите от съдилищата обезщетения за неимуществени вреди произтича от
различните факти, които характеризират всеки отделен спор. Трайно установено в съдебната
практика е, че разпоредбата на чл.52 ЗЗД изисква конкретна преценка във всеки отделен
случай, като унификацията е невъзможна.
В случая, доколкото обжалваемият интерес е ограничен до размера на присъдените в
повече 30 000 лева, съобразно оплакването на въззивника, очевидно същият споделя
изложените от първоинстанционния съд мотиви по приложението на чл.52 ЗЗД до
възприетия размер за репариране на вредите от 40 000 лева. Оплакванията в жалбата са
4
бланкетни и са свързани единствено със завишаване на присъденото обезщетение над
нормата за справедливост, без жалбата да съдържа конкретните основания, черпени от
фактологията по спора.
От изслушаната комплексна съдебно-автотехническа и медицинска експертиза /на л.211
и сл./ се установява, че в резултат от произшествието В. В. като пътник в л.а.Ауди А4
получила увреждане на десния горен крайник, представляващо счупване на горния край на
раменната кост /хумерус/ вдясно както и оток в дясно коляно. Поради счупването на костта
била насочена към оперативно лечение. Видно от заключението, вещото лице посочва, че
травматичното увреждане е развито на база налични хипертонична болест и захарен диабет
тип 2. В окончателната диагноза, поставена при приемане по спешност на ищцата за
операция на счупената раменна става в МБАЛ Еврохоспитал Варна, е посочено счупване на
ниво раменен пояс и мишница S42.20. На 18.08.2023г. е извършено открито наместване с
вътрешна фиксация, хумерус – по време на операцията е извършена репозиция и фиксация
чрез Филос плака на Айф Фарма. Ищцата била изписана с подобрение. Посочено е, че в
момента на дехоспитализацията липсва риск за здравето на пациентката. При изписването
същата е била с имобилизация на ръката и назначена смяна на превръзките през три дни;
сваляне на конци на 12 ден. На 20.11.23г. ищцата отново е постъпила в болнично заведение –
в отделение по ортопедия и травматология на МБАЛ Св.София -София поради силни болки
и ограничения в движението на дясната ръка. Отразена е основна диагноза – последици от
усложнения при хирургична намеса и терапевтични грижи. Постъпила е за екстракция на
ОСМ и поставяне на раменна протеза. Получилото се усложнение е след констатирана
фиксация с плака и винтове по повод многофрагментната фрактура на хумеруса. След тази
операция е назначена антитромботична терапия и физиотерапия. На 15.01.24г. ищцата
отново постъпила в същата клиника и отделение по пътека: оперативни процедури в
областта на раменния пояс и горния крайник с много голям обем и сложност. Констатирани
са болезнени и ограничени движения на дясна раменна става както и палпаторна болка в
областта, слабост при външна и вътрешна ротация. Установена била и петниста остеопороза
в областта на проксималния хумерус, полифрагментна фрактура и недобра консолидация.
Констатирани са остеомиелитни промени на мястото както и едем на меките тъкани в
съседство. При това влизане на ищцата в отделението е била извършена тотална смяна на
раменната става. Препоръчано е медикаментозно лечение, ЛФК и физиотерапия. На
12.02.24г. ищцата отново е постъпила в болницата, в отделение по Гнойно-септична
хирургия поради подновени силни болки, оток, зачервяване и гноевидна секреция от
оперативната рана на ръката. Установена е локална инфекция на кожата и подкожната тъкан.
При прегледа се констатира поставената алопластика, но и силна болезненост и оток в
областта на цикатрикса ведно с отразен сериозен излив на гноевидна течност от раната. При
операцията бил извършен кюретаж и ексцизия на възпалена тъкан, поставени били два
аспирационни дренажа проксимално и дистално. Непосредствено след изписването на
18.02.24г., на 19.02.24г. ищцата е постъпила в Кардиологично отделение на същата болница
поради пристъпи на задух, умора, отоци по краката, сърдечна недостатъчност и артериална
хипертония. Дехоспитализирана е с овладян белодробен и периферен венозен застой, със
стабилна хемодинамика на назначена медикаментозна терапия.
Вещото лице по допуснатата медицинска експертиза е провело личен преглед на ищцата
на 10.02.2025г. като е констатирал добро общо състояние, но силно ограничени и болезнени
движения в дясната раменна става, болки при промяна на времето и след натоварване.
Установен е ясно видим белег челно на мястото на операциите и хипертрофия на мускулите;
силно ограничени движения при предно и странично отвеждане, блокирана ротация на
десния крайник. Според заключението, лечението и последвалата рехабилитация на ищцата
са продължили около 8 месеца според приложената медицинска документация, но не са
завършили с възстановяване двигателната способност на дясна раменна става. През целия
този период, който е надхвърлил 10 месеца, ищцата е изпитвала силни болки и страдания в
5
периодите около операциите, и по-слаби през останалото време. Ортезата е била поставена
непосредствено след първата интервенция, като същата е обездвижила ръката за период
повече от 30 дни. Според вещото лице, и към момента В. не може да си служи пълноценно с
ръката си. Поради силно ограничените движения на раменната става /дясна и водеща за
ищцата/, пострадалата все още има нужда от чужда помощ в ежедневието – за
обличане/събличане, тоалет и домакински дейности. Според заключението, независимо от
силно ограничените движения на раменната става, ищцата няма нарушение в захвата на
дясната ръка /върхов и юмручен/. Изрично вещото лице посочва, че не е възможно 100 %
възстановяване на пострадалата и получените увреждания и ограничения са пожизнени.
Освен това, след травмата, се забелязва обостряне на съществуващи артрозни промени в
шийния отдел на гръбначния стълб, радикулерни оплаквания, влошаване на съществуващ
диабет и хипертония. Според вещото лице причина за това влошаване е развилата се
двукратно инфекция на мястото на оперативния цикатрикс и меките тъкани както и всички
претърпени усложнения. Приложените по делото документи за извършени плащания вещото
лице намира за относими към проведеното лечение.
При устното изслушване на в.л.М. се потвърждава даденото от него становище за
характера и сериозността на получената от ищцата травма. Той посочва, че ищцата е била с
поставен предпазен колан, независимо от обстоятелството, че същият не придържа
крайниците на пасажера. Вещото лице излага, че такова счупване на хумеруса може да се
получи както при облягане на ръката отпред на таблото, така и в друга част от автомобила.
Посочил е, че рамото е капризна става, която изисква раздвижване, тъй като ако е налице
продължителна статичност, се втвърдява връзковият апарат и движенията се възстановяват
изключително трудно. Поради тази причина вероятно ищцата не е била с твърда ортеза на
ръката, а с мека превръзка, която да държи ръката й на 90 градуса. Вещото лице подчертава,
че обострилите се артрозни промени, диабетно състояние и хипертония, са пряко
обусловени от претърпените оперативни интервенции, медикаментозно лечение и стрес.
Посочва, че при ищцата са се получили усложнения при операцията на раменната става,
което е резултат от болнична инфекция по време на операциите и/или по време смяната на
конците. Категорично отрича това усложнение и инфектиране на тъканите да е
предизвикано от действия на самата ищца. Посочил е обаче, че инфектирането може да бъде
предпоставено и от диабетното състояние на ищцата и недобрия имунен статус. /л.246/
Поради наличния захарен диабет ищцата е още по-податлива на инфекции и възпалителни
процеси.
При разпита на водения от ищцата свидетел, чиито показания, независимо от
основанията за приложение на чл.172 ГПК, съдът цени като обективни и непосредствени, а и
съвпадащи с останалите доказателства по делото, се установява, че ищцата е претърпяла
общо четири операции на дясната раменна става – след първата операция била обездвижена
за около три месеца поради силните болки; след това имало втора операция в София, при
която и махнали импланта и за известно време останала /месеци/ без става – тогава били
най-силните болки и страдания; на третата операция в София поставили изкуствена става, а
четвъртата операция се наложила поради получила се инфекция на мястото на операцията.
През цялото време на възстановяване свидетелят И. сочи, че ищцата, с която същият
съжителства в продължение на 20 години, изпитвала изключително силни болки, приемала
обезболяващи, не можела да спи, плачела от безсилие. Налагало се свидетелят да я облича и
съблича, да се грижи дори за интимен тоалет и за всичко останало в домакинството. Това
положение траело през всички операции и в промеждутъка им. Свидетелят И. И. посочва, че
В. е почти постоянно с високо кръвно след инцидента, а се влошил и диабета й. Страхувала
се при качване в автомобил, притеснявала се от състоянието си, но според него страховете й
не надхвърляли рамките на нормалното, поради което не са търсили помощта на психолог
или психотерапевт. Подчертава, че през цялото време В. изпитвала силни болки. Свидетелят
й правел забележка да не приема толкова лекарства, но болките я принуждавали почти
6
постоянно да търси обезболяващ медикамент. И към момента продължавала да приема
беналгин.
Събраните гласни доказателства съвпадат с приобщените писмени доказателства –
Епикриза от Еврохоспитал ООД, Варна; Епикриза от МБАЛ Св.София, София от м.11.2023г.;
Епикриза от същата клиника по ортопедия и травматология от м.01.2024г.; Епикриза от
отделение по гнойносептична хирургия от м.02.2024г.; Епикриза от отделение по
Кардиология от 19.02.24г.
Установява се от приложените болнични листи /на л.31 и сл./, че ищцата е ползвала
отпуск поради временна нетрудоспособност за периода от 16.08.2023г. до 19.11.2023г., а
вероятно е ползван отпуск и по време на следващите операции през януари – февруари
2024г., за които не са представени медицински документи.
Съгласно ТЕЛК №91949/02.07.2024г., ищцата е преосвидетелствана от 60% на 76%
ТНР за период от поне три години /до 2027г./, като сред посочените основания за това, освен
захарния диабет и неврологичните усложнения, диабетната полиневропатия и
хипертоничното сърце, са посочени и увреждане на междупрешленните дискове с
радикулопатия и счупване на горния край на хумеруса. /на л.110/
При изясняване на здравословния статус на ищцата след претърпяното ПТП и
полученото при него увреждане на дясна раменна става, съдът съобразява възрастта на
пострадалата – на 58 години към датата на произшествието, трудоспособна, макар с пенсия
за инвалидност, а след ПТП преосвидетелствана на 76% ТНР; наличие на утежняващи
увреждането заболявания – диабет тип 2, хипертонично сърце и полиневропатия, артрозни
промени. Макар при ПТП да е получено едно сериозно увреждане с характер на средна
телесна повреда /счупването на хумеруса – раменната става/, лечението му е отнело много
по-продължителен от нормалния период за възстановяване поради настъпилите
нееднократно усложнения и инфекции. Съдът отчита, че ищцата е претърпяла общо четири
операции в периода от датата на произшествието 16.08.23г. до 18.02.2024г. Целият период е
белязан от силни и интензивни болки и страдания, прием на обезболяващи,
антитромботична терапия, ограничения в движенията на десния горен крайник, многократно
хоспитализиране и подлагане на медицински изследвания и интервенции. Независимо от
проведеното лечение, вкл. в МБАЛ Св.София в гр.София, в целия период ищцата не е могла
да ползва нормално десния си горен крайник и това е налагало грижи за нея да полагат
близките й. Периодът на драстична промяна в ежедневието и навиците на ищцата е
продължителен – около 8-10 месеца. Съдът отчита като негативна последица от проведените
оперативни интервенции и получилата се сериозна гнойна инфекция в оперативния
цикатрикс и инфектиране на меките съседни тъкани, съпроводено с оток и силна
болезненост, т.е. настъпилите усложнения в хода на провежданото лечение. Като
утежняващо обстоятелство се отчита и липсата на пълно възстановяване към настоящия
момент както и недобрата прогноза за това, независимо от провежданите от ищцата ЛФК и
физиотерапия. Налице е и траен белег в предната част на раменната става с дължина около
11 см., хлътнал в горна трета, където има и атрофиране на мускулите. Вещото лице посочва,
че ограничаване движението на крайника е трайно и ако е налице подобрение, то ще е
незначително. Увреждането се характеризира като пожизнено. Отделно от това, същото
обуславя негативни последици в цялостното здравословно състояние на ищцата, тъй като
влияе на съществуващи артрозни промени като ги влошава, води до радикулерни
оплаквания, до чести хипертонични кризи и изостряне на диабетното състояние. Пряката
връзка между тези увреждания е изрично подчертана от медицинската експертиза и при
устното й изслушване. По никакъв начин ищцата не е допринесла за тези усложнения с
поведението си, в каквато насока застрахователят е правил възражения.
Като отчита комплексността на понесените от ищцата страдания, тяхната
продължителност и интензитет, невъзвратимостта на движенията на засегнатия орган,
7
възрастта на ищцата и съпътстващите заболявания, които безспорно имат предиспозиция
към общото й състояние, съдът намира, че справедлив размер на обезщетението за
претърпените вреди се явява сума в размер на 70 000 лева. Същата съдът намира, че
представлява адекватен израз на всички понесени от ищцата физически и психически вреди
– минали, настоящи и бъдещи, произтичащи от процесното увреждане, на дефицита в
неимуществената й сфера като компенсира степента на загубено благоденствие, израз на
справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД. Тази сума съдът намира, че съответства и на
обществено- икономическите условия в страната към датата на ПТП, съотв. на предвидените
лимити на застрахователна отговорност в чл.492 КЗ, поради което не води до неоснователно
обогатяване на ищцата, а до репариране на действително понесени вреди съгласно чл.51,
ал.1 ЗЗД. Този размер съответства на присъжданите в подобни случаи обезщетения, при
отчитане на настъпилите за ищцата нееднократни усложнения както и липсата на
възможност за пълно възстановяване движенията на крайника/пожизнен характер на
увреждане/. Не са налице основания за намаляване на определеното обезщетение поради
съпричиняване от пострадалата съгл.чл.51, ал.2 ЗЗД с оглед действието на влязлата в сила
част от съдебното решение и липсата на оплаквания във въззивната жалба.
Поради достигане до идентични правни изводи, решението на окръжен съд в
обжалваната част, следва да бъде потвърдено, ведно със законната лихва върху обжалваната
главница за периода от уведомяването на застрахователя на 30.08.2023г. /за която дата не се
спори/ до окончателното издължаване на сумата, на осн.чл.429, ал.2 и ал.3 вр.чл.493 КЗ.
Неоснователността на жалбата на застрахователя налага сторените във въззивното
производство разноски да се присъдят в полза на въззиваемата страна съгласно чл.78, ал.1
ГПК. В приложения в настоящото производство списък страната претендира определяне на
адв.възнаграждение на процесуалния си представител адв.Т. Н. по реда на чл.38 от ЗАдв. В
удостоверяване на постигнатото между довереника и пълномощника му съгласие е
представен договор за правна помощ с уговорка за възмездяване на адв.Н. съгласно чл.38 от
ЗАдв., за оказана по делото безплатна правна помощ на пострадалата В. В.. За да определи
размера на подлежащото на присъждане възнаграждение съдът изхожда от обжалваемия
интерес, ориентировъчните минимални размери по Наредба №1/2004г., но най-вече от
фактическата и правна сложност на спора, които са под средното равнище и се изразяват във
въззивна инстанция с организиране на защита единствено относно оспорения размер на
претенцията.
Съгласно чл.38, ал.2 ЗАдв., дължимото на пълномощника възнаграждение се определя
в размер, не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. Съгласно
задължителното тълкуване, дадено с решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г.
по дело С-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд,
въведените с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия
адвокатски съвет, минимални размери на адвокатските възнаграждения и национална правна
уредба, според която съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-
нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на
целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС и националният съд следва да откаже да ги
прилага. Следователно, при преценката размера на подлежащите на възстановяване
разноски за адвокатско възнаграждение при приложение на разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК
и при определяне на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв., съдът не е обвързан от
посочените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатското възнаграждение.
Както е прието в определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, I т. о.,
посочените в Наредба № 1/2004г. размерите на адвокатските възнаграждения могат да
служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията. Тези
размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на представените услуги, като от
значение са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и
преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Съдът следва да съобрази
8
принципът в чл.36 ЗАдв. като определеното да бъде обосновано и справедливо. При
отчитане на тези обстоятелства по спора и извършената процесуална дейност от
пълномощника, ограничена единствено в подаване отговор на въззивната жалба и
представителство в открито заседание, при липса на нови доказателства и фактически
твърдения както и липса на спор по значим правен въпрос, възнаграждение в размер на
сумата от 2 298 лева съдът намира че отговаря на изискването на чл.36 от ЗАдв за
обоснованост и справедливост.
Съобразно изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №114/25.03.2025г., постановено по т.дело №382 по описа за
2024г. на Окръжен съд -Варна, в обжалваната осъдителна част, в която ЗАД ДАЛЛБОГГ:
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, ЕИК *********, София е осъден да заплати на ищеца В. Х. В., ЕГН
********** от *****, обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от нея в резултат на
получените при ПТП на 16.08.2023г. травматични увреди, виновно причинено от водача на
л.а.Ауди А4 с ДК№*****- Я.Ж., в който автомобил пасажер е била ищцата, за сумата над
40 000 лева до присъдените 70 000 лева, ведно със законните лихви върху тази главница /от
30 000 лева/, считано от уведомяване на застрахователя на 30.08.2023г. до окончателното
изплащане на задължението.
В останалата необжалвана част решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, ЕИК ********* да заплати на
адв.Т. Р. Н., АК - Хасково, л.№*****, със служебен адрес в *****, сумата от 2 298 лева,
адвокатско възнаграждение за оказана във въззивната инстанция безплатна правна помощ на
ищеца В. Хр.В., на основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.38 от ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9