№ 4
гр. Габрово, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Кремена Големанова
Членове:Симона Миланези
Славена Койчева
при участието на секретаря Илияна Д. Глушкова
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско
дело № 20214200500390 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е Решение №170/08.07.2021г. по гр.д.№424/2021г. по описа на РС
Габрово, с което е допусната делба между Ц.Р.М.., А.М. А. - И., В. М. Б. и Н.А.Л.. на
следния недвижим имот, находящ се в гр.Габрово: поземлен имот с идентификатор *** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Габрово, одобрени със Заповед №РД-
18-64/26.10.2007г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.Габрово, ул."Н." ***, с
площ от 296кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, Начин на трайно
ползване: Ниско застрояване /до 10м./, заедно с построените в имота: Двуетажна
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***.1, със застроена площ от 67кв.м. и
Едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор ***.2, със застроена площ от 14кв.м.,
при съседи: поземлени имоти с идентификатори № ***; ***, съгласно скица на поземлен
имот №***-15.06.2020г. на СГКК - Габрово, при квоти както следва: Ц.Р.М..- 1/6 ид.ч.; А.М.
А. - И., 1 /6 ид.ч.; В. М. Б. - 1/6 ид.ч. и Н.А.Л..- 1/2 ид.ч.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно и е постановено при
съществени процесуални нарушения. Съдът не бил отчел, че е заведен иск за отмяна на
констативния нотариален акт и установяване правото на собственост в полза на въззивника.
Твърди се, че въпреки липсата на предпоставките за допускане на делба, съдът е допуснал
такава. Не било установено съществуването на съсобственост върху делбения имот. Съдът
не бил разпределил доказателствената тежест за оборването на акта за въззивника, поради
което той бил лишен от възможността да докаже истинността на своите твърдения. Не бил
съблюдаван и принципа на диспозитивното начало, тъй като съдът пренебрегнал искането
на въззивника да се произнесе по незаконосъобразността на констативния нотариален акт,
като не съобразил, че пред съда е представен констативен нотариален акт, който се оспорва,
а съдът не бил дал шанс за оспорването му по същество. Твърди се и че съдът не бил
допуснал доказването на пълната собственост върху имота от жалбоподателя. Твърди се и
че установените дялове от правото на собственост не отговаряли на истината. Имотът
принадлежал изцяло на въззивника и не била налице съсобственост, като това му право
било възникнало в резултат на владението в период от поне десет години, в качеството му
на собственик на 1/2 ид.ч. по наследство и на другата 1/2 ид.ч. като недобросъвестен
1
владелец. Началото на владението било 04.09.2009г. Ищците не били наследили 1/2ид.ч. от
имота, тъй като към момента на смъртта на техния наследодател имота не бил негова
собственост, а принадлежал изцяло на въззивника, който единствен заедно със семейството
си притежавал ключове от него, поддържал го и извършвал ремонти, подменил бравата.
Владението на въззивния било явно, спокойно и необезпокоявано. Наследниците на
покойния брат на жалбоподателя не можели да придобият собствеността върху 1/2ид.ч. от
имота с констативния нотариален акт, тъй като от тяхна страна не било налице, нито
наследяване, нито давностно владение в законоустановения период. Неоснователен бил и
извода на съда, че жалбоподателя т можел да се позове на нов изтекъл в негова полза
давностен срок, считано от издаване на констативния нотариален акт, тъй като с подписване
на молба -декларация ответникът бил признал по недвусмислен начин правата на останалите
съсобственици. Участието на сънаследник в охранителното производство по издаване на
констативен нотариален акт чрез подписване на молба-декларация не можело да сочи на
опровергаване намерението му за своене на съсобствения имот. Моли съда да отмени
обжалваното решение, да отмени констативния нотариален акт и да признае за установено,
че жалбоподателя е едноличен собственик на процесния имот.
В отговора на подадената въззивна жалба същата се оспорва като неоснователна.
ответниците по жалбата -ищци по делото молят съда да потвърди обжалваното решение и да
присъди направените по делото разноски. По отношение искането да бъде признато за
установено, че въззивния е едноличен собственик на процесния имот заявяват, че същият не
е предявил такъв насрещен иск.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи, прие за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на
обжалване. Предвид на това същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.
Предявен е иск за делба.
За да постанови обжалвания акт първоинстанционния съд приел, че с молба-
декларация вх. №АУ-04-02- 57/31.07.2020г., подписана от ищците и ответника същите са се
легитимирали като наследници на А. М. Л., б. ж. на гр.Габрово, починал на *** и са
инициирали нотариално производство за снабдяването им с констативен нотариален акт по
чл.587 ГПК по отношение процесния недвижим имот заедно с построените в него сгради.
Страните по делото посочили, че са собственици на процесния имот на основание давност и
наследство. Със съставения нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит
по давностно владение и наследство №171/17.09.2020г., том I, рег. №3901, дело №139/2020г.
на нотариус ** ищците и ответника са признати за собственици по давностно владение и
наследство на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Габрово, одобрени със Заповед №РД-18-64/26.10.2007г. на ИД на АГКК, с
адрес на поземления имот: гр. Габрово, ул.Н. ***, с площ от 296кв.м., трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, Начин на трайно ползване: Ниско
застрояване /до 10м./, заедно с построените в имота: Двуетажна еднофамилна жилищна
сграда с идентификатор ***.1, със застроена площ от 67кв.м. и Едноетажна селскостопанска
сграда с идентификатор ***.2, със застроена площ от 14кв.м., при съседи: поземлени имоти с
идентификатори №№ ***; ***, като ответникът Н. ид.ч. от имота, а ищците на по 1/6 ид.ч.
от имота. Видно от удостоверение за наследници изх. №1967/18.06.2020г., издадено от
Община Габрово, А. М. Л. починал на *** г., като оставил наследници по закон: Б.Д.Л. –
съпруга, Н.А.Л.. – син, М.А. М. – син. Видно от същото удостоверение, Б.Д.Л. е починала на
04.09.2009г., като е оставила наследници по закон: Н.А.Л.. – син, М.А. М. – син. М.А. М. е
починал на 02.11.2019г. и оставил наследници по закон: Ц.Р.М.. – съпруга, АН. М. АЛ. –
дъщеря и В. М. Б. – дъщеря.
С писмо от 24.02.2021г. ищците, чрез техния процесуален представител, поканили
ответника Н.А.Л.. в седемдневен срок от получаване на поканата да им заплаща месечен
наем в размер на 100лв. като обезщетение за лишаването им от ползването на
притежаваната от ищците идеална част от недвижимия имот, включително му предложили
да прекратят съсобствеността върху имота като закупи техния дял за сумата от 20000лева.
Видно от отбелязването поканата е връчена на адресата на 01.03.2021г. В отговор на
изпратената поканата ответникът посочил, че не съществува спор относно обстоятелството,
2
че притежава посочената в поканата ½ идеална част от описания недвижим имот и че ползва
еднолично имота, но не бил създавал пречки на останалите собственици за ползването на
вещта, съобразно квотата им. В тази връзка заявил, че им предоставя ключове от имота с цел
реализиране на правата им. Оспорва претенциите за заплащане на сумата 100лева месечен
наем, както и претенцията за заплащане на сумата в размер на 20000лева, като
изключително завишени. Видно от двустранно подписан приемо-предавателен протокол от
22.05.2021г. ответникът Н.А.Л.. е предал три броя ключове от недвижимия имот на
процесуалния представител на ищците по делото – адв.С..
Въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели съдът приел, че
фактическа власт върху имота първоначално е осъществявана от наследодателя А. М. Л. и
съпругата му Б.Д.Л., като заедно с тях в имота през годините са живеели синовете им М.А.
М. и ответника Н.А.Л.. заедно с техните семейства. Около 1980г. братът на ответника - М.А.
М. и ищцата Ц.Р. М. напуснали процесния имот и отишли да живеят в друго жилище. След
смъртта на Б.Д.Л. в имота продължили да живеят ответникът и неговото семейство, като
Н.А.Л.. извършвал ремонтни дейности в имота, в които другият наследник - М.А. М.
отказвал да участва въпреки отправените покани от брат му. Св.Л.а дава показания, че около
2010 – 2011г. Н.А.Л.. взел ключа от къщата на брат си, след което сменил бравата, като
същевременно посочва, че всяко следващо лято ответникът продължил да извършва
ремонтни дейности в процесния имот и всеки път питал брат си дали иска да се включи със
средства, а последният отказвал.
Съгласно приетото в Тълкувателно решение №11/21.03.2013г. на ВКС по тълк.д.
№11/2012г., ОСГК издаването на констативен нотариален акт за собственост е предшествано
от проверка дали молителят е собственик на имота, каквато нотариусът задължително прави
и при съставянето на нотариален акт за сделка - чл.586, ал.1 ГПК. Тази проверка се
извършва въз основа на представени документи /чл.587, ал.1 ГПК/ или чрез т. нар.
обстоятелствена проверка, включваща разпит на трима свидетели /чл.587, ал.2 ГПК/. След
преценка на тези доказателства нотариусът прави своя извод относно принадлежността на
правото на собственост като издава мотивирано постановление, а въз основа на него, ако
признава собствеността, издава нотариален акт. Поради това, като резултат на специално
уредено от закона производство за проверка и признаване съществуването на правото на
собственост, констативният нотариален акт по чл.587 ГПК /както и нотариалният акт за
сделка/ притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда като ги
задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. В това се изразява
легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на правото на
собственост. Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за
верен до доказване на противното с влязло в сила решение. Съгласно чл.537, ал.2, пр.3 ГПК
нотариалният акт се отменя когато бъде уважена претенция на трето лице срещу титуляра на
акта, т. е. когато по исков път бъде доказана неверността на извършеното удостоверяване на
правото на собственост. За оборването на тази доказателствена сила е необходимо пълно
обратно доказване. Тъй като нотариалното производство е едностранно и не разрешава
правен спор, то нотариалният акт по чл.587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на
правото на собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да
твърди, че титулярът на акта не е собственик. Оспорването може да се изразява както в
доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в
опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или
доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване
на акта. Следователно, за да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се
докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственикПредвид посоченото по-
горе обвързващо и легитимиращо действие на нотариалното удостоверяване на правото на
собственост, то оспорващата страна, която не разполага с документ за собственост, носи
тежестта да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право. В случая въз
основа на издадения в полза на страните констативен нотариален акт съдът е длъжен да
приеме, че посочените в акта лица са съсобственици на процесния имот. Ищците и
ответника, в качеството си на наследници на наследодателя А. М. Л. са инициирали
нотариално производство за снабдяването им с констативен нотариален акт по чл.587 ГПК, с
което действие са се позовавали на изтекла в полза на наследодателя им придобивна
давност. В този случай наследодателят е станал собственик по аргумент на ТР
№4/17.12.2012г. по тълк. дело №4/2012г. на ОСГК на ВКС, но на ефекта на придобивната
давност се позовават неговите наследници. По правило в този случай всички наследници
трябва да фигурират в нотариалния акт, освен ако някои от тях не са завладели идеалните
3
части на другите и е изтекъл нов десетгодишен срок от смъртта на наследодателя. В случая
ответникът е участвал в едностранното охранително производство, но въпреки това оспорва
легитимиращия ефект на издадения констативен нотариален акт по отношение придобито
вещно право на съсобственост от ищците, произтичащо от давностно владение. В тази
връзка се позовава на изтекла в негова полза 10 годишна придобивна давност, като считано
от 04.09.2009г. твърди да е владял явно и непрекъснато целия имот, като е придобил и
притежаваната 1/2 ид.ч. на брат си М.А. М., починал на 02.11.2019г. Първоинстанционния
съд приел възражението за неоснователно. С подписването на молба-декларация вх.
№АУ04-02-57/31.07.2020г., въз основа на която е било образувано производството за
снабдяване на страните с констативен нотариален акт по чл.587 ГПК ответникът е признал
недвусмислено правата на останалите съсобственици, в това число че е владелец на своята
идеална част и държател на идеалните части на другите сънаследници, поради което
ответникът може да се позовава единствено на нов десетгодишен срок изтекъл след
издаването процесния констативен нотариален акт, но не и за предходен период какъвто е
настоящия случай. Самото участие на ответника заедно с ищците в производството по
издаването на констативния нотариален акт по чл.587 ГПК изключва възможността да е
завладял идеалните части на другите наследници в периода преди инициирането на
производство. Неоснователно било и възражението на ответника, че при разпита на тримата
свидетели пред нотариус, за което е съставен протокол от 01.09.2020г., не са присъствали
всички молители и била нарушена разпоредбата на чл.569, т.3, пр.3 ГПК. Молбата за
издаване на констативен нотариален акт по чл. чл.587 ГПК е писмена и личното явяване на
молителите не се изисква. Не се изисква лично явяване на молителите и при разпита на
тримата свидетели по реда на извършваната обстоятелствена проверка. Издаването на
нотариален акт по реда на обстоятелствена проверка представлява удостоверяване на право
на собственост върху недвижим имот. То е охранително нотариално производство и както
при всички тези производства нотариусът само съдейства на молителите да получат един
желан правен резултат. Поради изложеното постановлението, с което правото на
собственост се признава, не може да се обжалва от молителите поради липсата на правен
интерес – чл.537, ал.1 ГПК /в този смисъл и Тълкувателно решение №94 от 16.XII.1987г. по
гр.д. №71/87г., ОСГК/. Ето защо такова оспорване от ответника е лишено от правен интерес,
тъй като същият е молител в нотариалното производството, а не трето лице и се ползва от
издадения в негова полза констативен нотариален акт. Дори и да се приемело, че е
допустимо ответникът да се позове на изтекла в негова полза придобивна давност за периода
след 04.09.2009г., то не било доказано да е отблъснал владението на другия наследник за
сочения период. В ТР №1 от 06.08.2012г. по тълк. д. №1/2012г. на ВКС, ОСГК е прието, че
при наследяването като общо правоприемство владението преминава по право към
наследниците независимо от това, че само един от тях остава в наследствения имот. Поради
това при правен спор подлежи на изследване въпросът за основанието за упражняването на
фактическата власт, което в случая е наследяване, и с оглед на това следва да се установи
промяната на това основание от страна на наследника, позоваващ се на придобивна давност
по отношение на частите на другите сънаследници с едностранни действия, с които по явен
и недвусмислен начин да показва отричане владението на останалите. Ответникът не бил
доказал, че след смъртта на Б.Д.Л. е извършил каквито и да е действия, разкриващи
намерението да свои и идеалната част на брат си М.А. М.. Единственото действие, което
може да се счита за действие, което демонстрира на другия съсобственик завладяване на
неговата идеална част е отнемането на ключа му от съсобствения имот и смяната на бравата,
в който смисъл са показанията на св.Л.а, но в случая същият свидетел сочи, че съпругът й
след този момент е продължил да кани брат си да участва с парични средства в
извършваните от него ремонти, което означавало, че е действал и от името на другия
наследник, съответно липсва основание да се приеме, че ответникът е завладял
наследствения дял на брат си. С настъпване на смъртта на А. М. Л. притежаваното от него
право на собственост е преминало към неговите наследници по закон - Б.Д.Л. – съпруга,
Н.А.Л.. – син, М.А. М. – син, а след смъртта на Б.Д.Л. в резултат на настъпилото
наследствено правоприемство всяко от двете деца – Н.А.Л.. и М.А. М. е получил 1/2 ид.ч. от
правото на собственост върху процесния имот. След смъртта на М.А. М. притежаваната от
него 1/2 ид.ч. от право на собственост е преминала към неговите наследници по закон.
Въззивният съд намира следното :
Несъстоятелно е възражението, че първоинстанционния съд не е отчел, че е заведен иск
за отмяна на констативния нотариален акт и установяване правото на собственост в полза на
въззивника. Нито в първоинстанционното производство, нито пред въззивния съд са
4
представени доказателства, че жалбоподателя е предявил иск за оспорване на констативния
нотариален акт, от който черпят права както ищците, така и самия жалбоподател.
Неоснователно е възражението на жалбоподателят, че първоинстанционният съд не бил
разгледал възражението му за незаконосъобразност на нотариалния акт. Видно от
обжалваното решение съдът е изложил изключително подробни мотиви поради каква
причини счита, това възражение за неоснователно.
Не е спорно, че страните по делото са наследници на А. М. Л. и съпругата му Б.Д.Л.,
като ответника е техен син, а ищците са наследници на сина им М.А. М..
Сънаследник, който упражнява фактическа власт върху имота е държател на чуждите
идеални части в съсобствеността и за да ги придобие по давност, следва да превърне с
едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва по явен и
недвусмислен начин да показват отричане владението на останалите съсобственици, да е
налице преобръщане на владението, манифестиране на промяната в намерението му за
своене на чуждите части, като действията следва да са достигнали до знанието на останалите
съсобственици. При наследяването владението преминава по право към наследниците
независимо от това, че е възможно само един от тях да остане в наследствения имот, като
това основание за започване на владение предполага съвладение с останалите съсобственици
(в този см. са Решение № 45/15.04.2014 г., ІІ г. о. по гр. д. № 6619/2013 г., постановено по
реда на чл. 290 ГПК; тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г.,
ОСГК на ВКС, Р№1153/2008г. на ІV г.о., Р№1082/2008г. на ІVг.о., Р№900/2008г. на Іг.о.,
Р№1049/2008г. на Vг.о., Р№265/2004г. на Іг.о., Р№238/2000г. на Іг.о., Р№140/2006г.).
Не е спорно и че страните по делото са инициирали нотариално производство за
снабдяването им с констативен нотариален акт по чл.587 ГПК по отношение процесния
недвижим имот заедно с построените в него сгради, като в депозираната пред нотариуса
молба-декларация са посочили, че са собственици на процесния имот на основание давност
и наследство. Със съставения нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по давностно владение и наследство №171/17.09.2020г., том I, рег. №3901, дело
№139/2020г. на нотариус ** ищците и ответника са признати за собственици по давностно
владение и наследство на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Габрово, одобрени със Заповед №РД-18-64/26.10.2007г. на ИД
на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. Габрово, ул.Н. ***, с площ от 296кв.м., трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, Начин на трайно ползване: Ниско
застрояване /до 10м./, заедно с построените в имота: Двуетажна еднофамилна жилищна
сграда с идентификатор ***.1, със застроена площ от 67кв.м. и Едноетажна селскостопанска
сграда с идентификатор ***.2, със застроена площ от 14кв.м., при съседи: поземлени имоти с
идентификатори №№ ***; ***, като ответникът Н.А.Л.. е признат за собственик на ½ ид.ч.
от имота, а ищците на по 1/6 ид.ч. от имота.
Съделителят Н.Л. оспорва констатираното от нотариуса придобито от ищците вещно
право на собственост на по 1/6ид.ч. от имота и легитимиращият ефект на съставения
констативен нотариален акт, като твърди, че той е единствен собственик на имота въз
основа на придобивна давност.
Съгласно приетото в ТР №11/21.03.2013г. на ВКС по тълк. дело № 11/2012г., ОСГК
констативният нотариален акт по чл.587 ГПК притежава обвързваща доказателствена сила
за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е
собственик на имота. Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се
счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение. Констативен
нотариален акт се издава в охранително производство по реда на ГПК. Чл.537 от ГПК
урежда хипотезите на оспорване на охранителен акт, като съгласно ал.2 когато актът по ал.1
засяга правата на трети лица, породеният от това спор, ако е за гражданско право, се
разрешава по исков ред. Искът се предявява срещу лицата, които се ползват от акта, т.е.,
съгласно чл.537, ал.2 ГПК констативният нотариален акт се отменя, когато бъде уважена
претенция на трето лице срещу титуляра на акта, т. е. когато по исков път бъде доказана
неверността на извършеното удостоверяване на правото на собственост. Законът изрично е
предвидил възможност за оспорване на констативния нотариален акт, но само от трети лица,
чийто права и законни интереси са засегнати от констатацията на нотариуса в акта, поради
което е недопустимо лице, което се ползва от акта да оспорва верността на извършеното
удостоверяване на правото на собственост, респективно да иска отмяна на акта.
Следователно възражението на ответника за оспорване на нотариалния акт за признаване
право на собственост върху недвижим имот е недопустимо не само в настоящото
5
производство по съдебна делба, но и изобщо. За пълнота на изложението следва да се
отбележи и че ответникът, заедно с останалите съделители е инициирал производството по
чл.537 ГПК пред нотариуса и е присъствал при разпита на свидетелите от нотариуса, като
това е отразено в съставения протокол.
С подписване на молбата -декларация, въз основа на която е инициирано
производството пред нотариуса за снабдяване на страните по делото с констативен
нотариален акт за делбения имот ответникът е признал правата на останалите
съсобственици, както и че същият е държател на техните части. Поради изложеното
жалбоподателят не може да се позовава на изтекъл в негова полза, преди издаване на
констативния нотариален акт, десетгодишен давностен срок. След съставяне на нотариалния
акт, жалбоподателят може да се позове на нов давностен срок, ако са налице предпоставките
за това.
Възражението на жалбоподателя, че ищците му оказвали натиск и принуда, като
първоначално му искали да им заплати тяхната част от имота, а в последствие го принудили
да посетят нотариус за снабдяване с нотариален акт е неоснователно. Тези действия на
ищците на могат да се тълкуват като действия на принуда, а напротив същите са действия на
упражняване от страна на останалите съсобственици на техните права върху имота.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че първоинстанционния съд не бил
установил съсобствеността върху имота и че е допуснал делба без да са налице
предпоставките за това. За да допусне делба на процесния имот районния съд по безспорен
начин е установил наличието на съсобственост върху имота, като е индивидуализирал
същия и е установил притежаваните от всеки от съделителите квоти.
При установяване на съсобствеността първоинстанционния съд е обсъдил и съобразил и
събраните по делото гласни доказателства, от които се установява, че след първоначално
фактическата власт върху имота се е осъществявала от наследодателите на страните А. М. Л.
и съпругата му Б.Д.Л., а след смъртта им в имота продължим да живее със семейството си
ответника по делото. След 1980г. М. М. заедно със съпругата си отишъл да живее в друго
жилище. Жалбоподателят, след смъртта на родителите си извършвал ремонти в жилището,
като канел брат си да участва в тях и дари имал намерение да му даде свое място в Киевци
за да се откаже от дела си от процесния имот, но М. М. не се бил съгласил с това. Въпреки,
че Н.Л. бил взел ключа а имота от брат си, след това продължил да го кани да участва в
ремонтите, т.е. по несъмнен начин се установява, че Л. е продължил да счита брат си за
съсобственик в имота и следователно не е бил изменил намерението си и не е имал такова за
своене на общата вещ. Следователно дори жалбоподателят да не беше признал, подавайки
молба-декларация до нотариуса, правата на ищците като съсобственици, същият не доказва
твърдението, си че е придобил частта на брат си въз основа на давностно владение в
продължение на повече от десет години, още преди смъртта на М. М..
Предвид изложеното по-горе е налице съвпадение в крайните изводи на двете инстанции,
поради което подадената въззивна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение, а решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част да бъде
потвърдено.
На ответниците по жалбата и ищци в производството следва да бъдат присъдени
направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 300лв., представляващо
заплатено адвокатско възнаграждение
По изложените съображения, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №170/08.07.2021г. по гр.д.№424/2021г. по описа на РС
Габрово.
ОСЪЖДА Н.А.Л.., с ЕГН ********** от гр.Габрово, ул.Н. ** да заплати на Ц.Р.М.., с ЕГН
********** от гр.Габрово, бул.М., А.М. А. - И., с ЕГН ********** от гр.Габрово, бул.М. и
В. М. Б., с ЕГН ********** от гр.Габрово, ул.П. сумата от 300лв.(триста лева) - разноски
пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от
съобщението до страните, на осн. чл.280, ал.3 от ГПК.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7