№ 2028
гр. София, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР Н. СЛАВЧЕВ
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР Н. СЛАВЧЕВ Административно
наказателно дело № 20211110206800 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на Р. В. К. чрез пълномощника
си адвокат Вероника Заборова срещу издадено наказателно постановление №
21-4332-001878 от 16.02.2021 г. от началник на група в отдел „Пътна
полиция“ при СДВР.
С обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя Р. В. К. са
му наложени наказания на основание чл. 185 от ЗДвП за извършено
нарушение по чл. 20, ал.1 от ЗДвП глоба в размер на 20 (двадесет) лева и на
основание чл. 175, ал.1, т. 5 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 123, ал.1,
т.1 от ЗДвП в размер на 200 (двеста) лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 (шест) месеца.
В жалбата се излагат доводи, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и противоречащо на материалноправните
и процесуалноправните разпоредби на закона. В подкрепа на това си
твърдение на жалбоподателят посочва, че в издадените акта за установяване
на административно нарушение и наказателното постановление са посочен
различни дати, като се изразява предположение, че този АУАН е издаден за
друго нарушение. Посочва, че има несъответствие в описаната фактическа
1
обстановка в акта за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление, като в акта за установяване на
административно нарушение е вписано, че жалбоподателят е „станал причина
за пътно – транспортно произшествие, а в НП е записано, че е „реализирал
пътно транспортно произшествие“. Изтъква факта, че в издадения акт за
установяване на административно нарушение не се посочват нанесените
щети, нито е посочен номер и дата на протокола в който са описани.
Отбелязва, че е подал декларация с която е декларирал, че лекият автомобил,
който е напуснал възникналото пътно транспортно произшествие, не е бил в
негово владение, но това обстоятелство не е било взето предвид от
административнонаказващия орган. Посочва се, че жалбоподателят е
санкциониран неравилно за това, че не е уведомил органите на МВР за
настъпилото пътно транспортно произшествие, тъй като той не е знаел за
същото поради факта, че автомобилът не е бил в негово владение. Прави
оплакване, че в обжалваното наказателно постановление е допусно
противоречие в изписването на регистрационния номер на автомобила, като
водач на който е санкциониран жалбоподателя. Последният моли съда да
отмени изцяло обжалваното наказателсно постановление, като претендира и
присъждане на направените разноски.
В съдебно заседание (проведено от новоопределения съдебен състав)
жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 23.03.2020 г. около 21.15 часа в гр. София, по бул. „Сливница“ в
посока на движение от ул. „Кукуш“ към бул. „Константин Величков“ в лявото
платно за движение се е движел лек автомобил марка „БМВ“ с рег. *** с
водач Н. И. ***. Зад него се е движел лек автомобил марка „Фолксваген“ с
рег. № *** (с неустановен водач). По време на движението лек автомобил
марка „Фолксваген“ с рег. № *** удря другия автомобил в задната му част и
двата автомобила се завъртат и спират. Водачът на лек автобомил марка
„Фолксваген“ с рег. № *** успял да стартира двигателя, потеглил и незабавно
2
напуснал местопроизшествието. В хода на административната проверка било
установено, че собственик на лек автомобил марка „Фолксваген“ с рег. № ***
е Р. В. К.. Последния бил призован в сградата на отдел „Пътна полиция“ –
СДВР и му бил съставен акт за установяване на административно нарушение
с № 950066 от 27.01.2021 г., за това че на 23.09.2020 г. около 21.15 часа, в гр.
София, като собственик на лек автобомил марка „Фолксваген“ с рег. № *** не
може да посочи кой е управлявал МПС по бул. „Сливница“ с посока на
движение от ул. „Кукуш“ към бул. „Константин Величков“, като на моста на
„Захарна фабрика“ поради недостъчно контрол над управляваното МПС става
причина за пътно транспортно произшествие с движещия се пред него
автомобил марка „БМВ“ с рег. № ***, като след това напуска пътно
транспортното произшествие без да установи последиците от пътно
транспортното произшествие и не уведомява органите на МВР ( чл. 188, ал.1,
чл. 20, ал.1, чл. 123, ал. 1, т.1 от ЗДвП). При съставяне на акта
жалбоподателят отбелязва, че не е управлявал той. На базата на така
издадения акт за установяване на административно нарушение е издадено и
обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя са му
наложени горепосочените наказания.
Приетата от съда фактическа обстановка се установява от събраните
доказателства и доказателствени средства, а именно АУАН № 950066 от
27.01.201 г., наказателно постановление № 21-4332-001878 от 16.02.2021 г.
декларация от Р. К. от 27.01.2021 г., протокол за пътно транспортно
произшествие, докладни записки, заповеди на МВР, както и показанията на
свидетелите С. Д. и В. В..
От посочените доказателства и доказателствени средства по
категоричен начин се установява, че на 23.03.2020 г. е настъпило пътно
транспортно произшествие между посочените два автомобила, като
причинителя на пътно транспортното произшествие е водача на лек
автомобил марка „Фолксваген“ с рег. № ***, собственост на жалбоподателя.
От събраните доказателства не се доказва, че именно жалбоподателя е
управлявал посочения автомобил към момента на възникване на ПТП. В
съставената декларация от Р. К. от 27.01.2021 г. е посочено от последния, че
към датата на инцидента посочения лек автомобил не е бил в негово владение,
което обстоятелство не се оборва от събраните доказателства.
3
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения
в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14 - дневен срок, от надлежна страна, срещу акт,
подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно
постановление, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и
материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя
– арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентните за това административни органи, в предвидените в ЗАНН
давностни срокове, видно от приложените заповеди за компетентност, но при
допуснато съществено процесуално нарушение. Рапоредбата на чл. 20, ал. 1
от ЗДвП задължава водачите на моторни превозни средства непрекъснато да
контролират пътните превозни средства, които управляват. Съгласно
разпоредбата на чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП е създадено задължетие водачите на
ППС при участие в ПТП да спрат без да създават опасност за движението на
пътя и да установят какви са последиците от произшествието.
Съдът не намира за необходимо да обсъжда по същество нарушаването
на тези две разпоредби, доколкото установи наличието на допуснато
съществено нарушение на административно производствените правила, което
нарушава правото на защита.
Макар датата на която е извършено нарушението е установена
безспорно от събраните доказателства е била допусната грешка при
изготвянето на акта за установяване на административно нарушение, а
именно посочване на друга дата – 23.09.2020 г. Доколкото датата на
извършване на нарушението представлява съществен индивидуализиращ
елемент на извършеното деяние, съдът намира че в наказателното
постановление и акта за установяване на административно нарушение са
описани две различни деяния, а в наказателното постановление
жалбоподателят е наказан за деяние, за което не му е наложено
4
административнонаказателно обвинение, повдигнато с акта. Посочването на
допусната грешка в нарочна докладна записка не е от естество да санира
допуснатото нарушение. Същата не е част от акта за установяване на
административно нарушение и не е доведена до знанието на жалбоподателя.
Изложеното представлява съществено нарушение на административно
производствените правила, тъй като радикално засяга правото на защита,
поради което наказателното постановление следва да бъде отменено.
При този изход на спора право на разноски има жалбоподателят,
който претендира такива в размер на 500 (петстотин) лева, предствляващи
заплатено адвокатско възнаграждение и следва да му бъдат присъдени.
Предвид горното на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 3, т. 2 от
ЗАНН и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-4332-001878 от 16.02.2021
г. издадено от началник на група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР с което
на Р. В. К. на основание чкл. 185 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева за извършено нарушение по
чл. 20, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено нарушение по
чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Р. В.
К. сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по настоящото дело.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд -София град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението
е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5