№ 112
гр. Сливен, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на десети февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:М. П. Величкова
Членове:Галина Хр. Нейчева
Ваня Анг. Маркова
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
като разгледа докладваното от Галина Хр. Нейчева Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20242200600779 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.
Обжалвана е Присъда № 132 / 12.09.2024г., постановена по НЧХД №
472/2023г. по описа на Районен съд – Сливен. С атакувания съдебен акт
първоинстанционният съд е признал подсъдимите Д. С. М. и Й. П. Й. за
виновни в това, че на ******* в с. *******, общ. Сливен, като съизвършители,
причинили на А. П. А. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК - престъпление по чл. 130
ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК. На основание чл. 78А от НК двамата подсъдими са
освободени от наказателна отговорност и на всеки от тях е наложено
административно наказание глоба в полза на държавата, в размер на по 1 000
лв. Подсъдимите Д. С. М. и Й. П. Й. са осъдени да заплатят на А. П. А.: сумата
от 12 лева, представляваща направени разноски за образуване на делото и
сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му в
резултат на престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от датата на деянието, до окончателното изплащане на сумата, като
гражданският иск до размера от 10 000 лева е отхвърлен като неоснователен и
недоказан. Двамата подсъдими са осъдени да заплатят и държавна такса върху
уважения граждански иск в размер на 80 лева в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд - Сливен.
Въззивната жалба е подадена от защитника на двамата подсъдими и в
нея се твърди, че постановената присъда е неправилна; материално и
процесуално незаконосъобразна; доказателствено неподкрепена и
1
необоснована; наложените наказания били явно несправедливи. В подкрепа на
твърденията са изложени подробни съображения. Искането е на основание чл.
336 ал. 1 т. 3, вр. чл. 334 т. 2 от НПК въззивният съд да отмени изцяло
обжалваната присъда и да постанови нова присъда, с която двамата
подсъдими да бъдат признати за невиновни.
По реда на чл. 320 ал. 3 от НПК е постъпило писмено възражение
срещу депозираната въззивна жалба от повереника на частния тъжител с
подробни доводи за нейната неоснователност. Искането е въззивната жалба да
бъде оставена без уважение, а обжалваната присъда да бъде потвърдена
изцяло. Претендират се направените пред въззивната инстанция разноски.
В съдебно заседание пред въззината инстанция упълномощеният от
двамата подсъдими защитник поддържа депозираната жалба и моли за
уважаването й по изложените в нея съображения. Счита, че вината и на
двамата подсъдими категорично не била доказана, а напротив - от събраните в
хода на производството гласни доказателства били налице множество
разминавания, които несъмнено водели до факта, че първоинстанционният съд
не анализирал пространствено и пълно реалната фактическа обстановка, с
което изградил едно грешно свое убеждение и съответно постановил
погрешен съдебен акт.
Повереникът на частния тъжител оспорва основателността на
предявената въззивна жалба. Поддържа изложените в писменото възражение
доводи. Счита присъдата на СлРС за правилна и законосъобразна и моли за
потвърждаването й. Претендира присъждане на направените пред въззивната
инстанция разноски.
Частният тъжител поддържа казаното от адвоката си и моли за
потвърждаването на присъдата на първоинстанционния съд.
В дадените им право на лична защита и последна дума, подс. Й. заявява,
че е невинен и трябва частният тъжител да му плаща, а не той на него, а подс.
М. се присъединява към казаното от защитника си.
Въззивната жалба е подадена от защитника на двамата подсъдими,
който има право на такава против постановената присъда, съгласно чл. 318 ал.
6 от НПК и в 15-дневния преклузивен срок за обжалване, предвиден в чл. 319
ал. 1 от НПК, поради което тя е допустима.
Сливенският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като
се запозна с оплакванията в жалбата, с доказателствата по делото и доводите
на страните и извърши проверка в пределите по чл. 314 ал. 1, вр. чл. 313 НПК
на невлязлата в сила присъда направи извода, че въззивната жалба
е неоснователна.
Анализирайки доказателствата, събрани в хода на проведеното пред
районния съд съдебно следствие, първоинстанционният съд е направил
обосновани фактически констатации, които настоящата инстанция възприема.
Подс. Й. П. Й. е на ***г., български гражданин, със средно
образование, женен, работи – земеделски производител, неосъждан.
Подс. Д. С. М. е на **г., български гражданин, с начално
2
образование, неженен, работи, неосъждан.
На ******* сутринта, свидетелите Г.П.П., Г.Б.Г. и Д.Д.Ш., тримата
служители на „ВиК“ Сливен, посетили кравеферма в с. *******, за да
извършат проверка на водомера в обекта. В кравефермата заедно с ВиК
служителите бил и собственикът на стопанството - подс. Й..
Тъжителят А. П. А. живеел в с. ******* и към него момент работел като
багерист във фирма, която се занимавала с подмяна на водопровода в селото.
Докато тримата служители от „ВиК“ Сливен извършвали проверка на
намиращия се във водопроводната шахта водомер, в кравефермата влязъл и
тъжителят А., защото свид. Г. го повикал, за да му даде водопроводно тиксо,
което му било необходимо във връзка с неговата работа по водопровода в
селото. Тъй като тъжителят А. и подсъдимият Й. имали от години пререкания
помежду си и не били в добри отношения, подс. Й. се ядосал, че тъжителят е
влязъл в собствения му имот, обвинил го, че заради него няма вода в обекта си
и му казал да излезе. Тъжителят А. заявил, че не се намира в негов имот и че
това представлява път. Между двамата започнал словесен спор, който бързо
прераснал във физическа саморазправа. Подс. Й. замахнал няколко пъти с
ръце към тъжителя А.. През това време намиращият се близо до двамата свид.
Г. Г. се опитал да се намеси като ги раздели един от друг, но не успял. Подс. Й.
продължил нападението си към тъжителя като замахвал с ръце, за да го удари,
а той от своя страна успявал да се предпазва с ръце. Подс. Й. залитнал и
паднал назад, при което си ударил главата. Това още повече го афектирало и
взел от земята намиращото се до него желязо дълго около метър. Когато се
изправил, започнал да замахва с държаното от него желязо към тъжителя А..
При едно от замахванията от страна на подс. Й. с желязото към главата на
тъжителя А., последнят се опитал да се предпази като вдигнал лявата си ръка
нагоре към главата и тогава ударът от желязото попаднал в областта на лявата
му предмишница. При този удар тъжителят А. успял да хване с ръцете си
другия край на желязото, държано от подс. Й. и започнал да го дърпа, за да го
отнеме от него, което наранило и двете му ръце в областта на дланите. Докато
тъжителят А. се опитвал да се предпазва от другите опити за удари от подс. Й.,
на помощ на последния в саморазправата се притекъл и неговият работник
подс. М.. Подсъдимият М. грабнал в ръка една стара ръждясала коса, която
била на дълъг дървен сап, развикал се към тъжителя А. който бил в гръб и
замахнал към него с острото на косата. Подс. М. направил няколко опита да
удари с косата към главата на тъжителя А., единият от които попаднал върху
задната част в областта на дясната половина на главата и врата. След този
удар дървения сап на косата е счупил.
Освен свид. Г., свидетели на разигралия се конфликт станали и другите
двама служители на „ВиК“ Сливен - свидетелите Д. Ш. и Г. П., както и
съпругата на подс. Й. - свид.П. Й.. Свид. Ш. като видяла, че подс. Й. удря с
желязо тъжителя А. се разпищяла като им викала да спрат, това много я
уплашило, а когато видяла, че подс. М. замахва и удря с косата тъжителя А.
припаднала и изгубила съзнание, а колегата й - свид. Г. П. й се притекъл на
помощ. През това време съпругата на подс. Й. - свид.П. Й. също присъствала
на инцидента, но не се намесвала и когато ситуацията ескалирала с ударите с
3
коса от подс.М., в 09:59 часа се обадила на спешен телефон 112 и съобщила за
бой между подс. Й. и тъжителя А.. След като успял да се отскубне от
нападателите си, тъжителят А. в 10:03 часа също регистрирал обаждане на
спешен телефон 112 като съобщил, че се нуждае от помощ. Тримата
служители на „ВиК“ си тръгнали от кравефермата, като не изчакали
пристигането на полицейския патрул, тъй като свид. Ш. не се чувствала добре
и била разстроена от случилия се пред очите им инцидент. Сигналът бил
посетен от полицейски служители от Участък „Запад“ към ОД на МВР-
Сливен, които установили участниците в спречкването и на основание ЗМВР
съставили предупредителни протоколи на тъжителя А. и на подс. Й. да не си
нанасят физически и психически тормоз и всички отношения помежду си да
уреждат по законоустановения ред.
Същият ден на ******* тъжителят А. посетил д-р Т. Ч., който след
извършен преглед на здравословното му състояние издал Съдебно медицинско
удостоверение с изх. № ******* от ******* със заключение, че при
гореописания инцидент тъжителят получил следните наранявания и травми:
контузия на главата и врата с наличие на болки в областта на дясната
половина на главата и лентовидно кръвонасядане в областта на врата с
охлузване на кожата и болезнен оток на тъканите и болезнен оток на тъканите
в областта на лявата предмишница. Описано било, че установените
травматични увреждания са причинили на освидетелствания „временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, т.е. разстройство на здравето,
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК“. След посещението при съдебния
лекар, тъжителят А. се прибрал в дома си, където разказал на съпругата си
свид. Ж. А., че е бил на лекар, тъй като по-рано бил нападнат от подс. Й.,
който го ударил в ръката с желязо, когато се предпазвал от замахванията и че
бил ударен в тила с коса от работника на подс. Й. – подс. М..
След инцидента тъжителят А. използвал болкоуспокояващи мазила
около две седмици, когато работел го боляла ръката, чувствал се разстроен и
притеснен от случилото се.
На ****** подс. Й. посетил д-р С. С., който след извършен преглед на
здравословното му състояние издал Съдебно медицинско удостоверение № 61
от *******г. със заключение, че при инцидент на ******* подсъдимият е
получил следните наранявания и травми: разкъсно-контузна рана в областта
на главата; болезнен травматологичен оток в областта на долната челюст, в
ляво, с бледомораво кръвонасядане; две охлузни рани: едната в основата на
врата вдясно и втора в средната част на шията - областта около гръкляна,
придружени с болезненост при преглъщане и при движение на главата и врата.
Описано било, че съвкупно, описаните и диагностицираните телесни
увреждания, включително мозъчното сътресение и степенната промяна на
съзнанието под форма на обнубилация са причинили на освидетелствания
„временно разстройство на здравето, неопасно за живота, т.е разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК“.
Тъжителят А. депозирал заявление в ОД на МВР-Сливен, в което
изложил твърдения за нанесен побой и отправени му закани за убийство от
******* По така подадените данни била образувана преписка с вх.№
4
6742/2022г. по описа на РП-Сливен. След проверка на материалите по
преписката, прокурор от РП-Сливен се произнесъл с Постановление за отказ
да се образува досъдебно производство от 11.01.2023г., поради липсата на
данни за извършено престъпление от общ характер. Тъжителят А. обжалвал
пред ОП-Сливен това постановление и с Постановление от 24.02.2023г. на
прокурор от ОП-Сливен постановлението на РП-Сливен било отменено с
дадени указания за извършването на допълнителни действия по
разследването. След изпълнение на указаните действия, прокурор от РП-
Сливен издал Постановление за отказ да се образува досъдебно производство
от 11.05.2023г., поради липсата на данни за извършено престъпление от общ
характер. В постановлението било посочено, че в случаите на нанесена лека
телесна повреда, наказателно преследване се възбужда по тъжба на
пострадалия пред компетентния съд.
Така приетата от въззивния съд фактическа обстановка след
самостоятелен анализ на събраните в хода на съдебното следствие пред СлРС
доказателства по същество се припокрива с установената от
първоинстанционния съд, като настоящият съдебен състав не констатира
нарушения при оценъчната дейност на първоинстанционния съд на събраните
по делото доказателства – както поотделно, така и в тяхната съвкупност,
съответно наведените във въззивната жалба и хода на съдебните прения
доводи от защитника в тази насока се явяват неоснователни. Атакуваният
съдебенакт не е постановен при непълнота на доказателствата. Районният съд,
проявявайки процесуална активност, е събрал всички възможни и достатъчни
доказателства, относими към предмета на делото, които напълно изясняват
обстоятелствата и фактите от съществено значение за решаването на
настоящия спор. Съдът е извършил всички следствени действия, необходими
за обективното, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото,
обстойно е обсъдил в мотивите към присъдата събрания доказателствен
материал и правилно е приел за изяснени онези факти, които са от съществено
значение за правилното и законосъобразно решаване на спора. Поради това
въззивният съд приема, че не е налице непълнота на доказателствата и не се
налага на това основание отмяна на съдебния акт.
Първоинстанционният съд е обсъдил доказателствата задълбочено,
анализирал ги е поотделно и в тяхната съвкупност, като при спазване
разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, е изложил подробни съображения кои
доказателства и доказателствени средства възприема и защо, обсъдил е
задълбочено констатираните противоречия в доказателствения материал и
изложил подробни съображения за това защо възприема едни и не възприеми
други доказателствени източници. Въззивната инстанция обстойно провери
атакуваната присъда по повод оплакването за необоснованост на присъдата,
съдържащо се във въззивната жалба, където се твърди, че Районният съд при
анализа на гласните доказателства не е извел правилен краен извод и
констатира, че същото е неоснователно. Обжалваната присъда не е
необоснована. Приетите за установени от районния съд фактически
положения, изцяло се подкрепят от наличния доказателствен материал.
Фактическата обстановка по спора е правилно установена и изведена от
5
събраните доказателства, прецизно анализирани и внимателно преценени,
които са мотивирали правилния извод за доказаност на обвинението,
предявено с частна тъжба срещу подсъдимите Й. и М. за престъпление по чл.
130, ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК. Районният съд правилно и законосъобразно е
осъдил двамата подсъдими по повдигнатити им обвинения. Окръжният съд
намира фактическите изводи относно инкриминираното деяние, неговите
обективни и субективни признаци, както и относно неговите извършители,
съдържащи се в мотивите към присъдата, за обосновани и аргументирани, тъй
като те се основават изцяло на събраните по делото доказателства. Липсват
доказателства, които да опровергават правилността на фактическите
констатации, направени от първоинстанционния съд и обосноваността на
неговия акт. Решаващият съд е упражнил правомощието си да даде вяра на
определени доказателствени средства – показанията на свидетелите П., Г., Ш.
и А., относимите към делото писмени доказателства - медицинско
удостоверение с изх. № ******* от *******, издадено на тъжителя;
приложените постановления за отказ да се образува наказателно производство
поради липсата на данни за извършено престъпление от общ характер;
справка с изх. № 105840-174/20.03.2024г. от Началник РЦ 112 – Бургас и запис
от проведен разговорна спешен телефон 112, а други такива като показанията
на свид. Й. - да игнорира частично поради това, че са непълни, неточни и не
кореспондират с останалия доказателствен материал, или да не кредитира
напълно - обясненията на подс. Й. като негова защитна теза, целяща
оневиняването му и приложеното съдебно – медицинско удостоверение
№*********г., издадено на подсъдимия, констатациите в което не
кореспондират с останалия доказателствен материал по делото и въз основа на
кредитираните доказателства е изградил възприетата от него фактическа
обстановка по спора, но това не представлява недостатъка необоснованост на
съдебния акт.
Подлагайки на внимателен анализ достоверността на гласните
доказателствени средства, СлРС е изложил убедителни съображения, които
въззивният съд споделя, тъй като почиват на правилата на формалната логика
и се базират на вътрешната им убедителност, изводима от тяхната логичност,
последователност и съответствието им с останалия събран по делото
доказателствен материал. . Решаващият съд не е допуснал незаконосъобразно
обсъждане на доказателствения материал и не е тълкувал превратно
събраните доказателства, а фактическите му изводи се базират на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, без да е
опорочен доказателствения анализ. Правилно районният съд е кредитирал
безпристрастните показания на тримата служители на „ВиК“ Сливен,
очевидци на процесния инцидент, които възпроизвеждат развитието му –
започналият спор между тъжителя А. и подс. Й., замахванията на последния с
ръце към тъжителя и падането му на земята при което си ударил главата,
вземането на желязо, опитът на тъжителя да се предпази от удара с желязото,
вдигайки ръката си и попадането на удара върху ръката му, намесата на подс.
М., който нападнал в гръб тъжителя и му нанесъл удар към тила с острата част
на коса, дървеният сап на която се счупил след удара, които показания
6
кореспондират с издаденото на тъжителя в деня на инцидента съдебно –
медицинско удостоверение изх. № *******/*******, сочещо за получени от
него наранявания и травми, изразяващи се в контузия на главата и врата,
наличие на болки в областта на дясната половина на главата и лентовидно
кръвонасядане в областта на врата с охлузане на кожата и болезнен оток на
тъканите и болезнен оток на тъканите в областта на лявата предмишница. С
показанията на посочените трима свидетели кореспондират частично и
показанията на съпругата на подс. Й., свид. Й. (също очевидец на инцидента) -
в частта им относно възникналия спор между тъжителя и подсъдимия,
намесата на на подс. М. и оръжията на двамата подсъдими – желязо и коса.
Правилно първоинстанционният съд е кредитирал и показанията на свид. А.,
съпруга на тъжителя, която е възприела състоянието на последния след
инцидента и неговия разказ за случилото се, тъй като нейните показания се
подкрепят от показанията на тримата свидетели, служители на „ВиК“ Сливен.
Адекватно са ценени приложените писмени доказателства. Кредитираните
такива съответстват на кредитираните свидетелски показания и служат за
тяхна доказателствена проверка, като по този начин се затвърждават изводите
относно стеклите се събития и извършеното деяние от подсъдимите Й. и М..
Правилно районният съд е отказал да се довери на обясненията на подс.
Й.. Посочените стоят изолирано на фона на останалия доказателствен
материал, и обслужват неговата защитната теза. Те не кореспондират с
показанията на свидетелите очевидци П., Г. и Ш.. Депозираните от подс. Й.
твърдения, че тъжителят го ударил с юмрук и бутнал на земята, където си
ударил главата, както и че другият подсъдим – М. не бил удрял тъжителя с
коса, а взел същата само за да се пази, не кореспондират с останалите
доказателства. Единствено съпругата на подс. Й. – свид. Й. твърди, че
тъжителят А. ударил с юмрук в областта на ченето подс. Й. и го блъснал,
вследствие на което той паднал на земята и си ударил главата, но тези й
показания не се подкрепят от останалия доказателствен материал, а и тя е
заинтересована от изхода на делото. Пред настоящата инстанция страните не
представиха нови доказателства, които да обуславят нова фактическа
обстановка по делото и други правни изводи при решаването на спора,
различни от тези на районния съд.
Присъдата е постановена в пълно съответствие с разпоредбите на чл.
130 ал. 1 и чл. 11 ал. 2 от НК. Безспорно в казуса са налице условията на
закона за ангажиране на наказателната отговорност на двамата подсъдими за
престъплението по чл. 130 ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
С причинените увреждания, описани по – горе: контузия на главата и
врата с наличие на болки в областта на дясната половина на главата и
лентовидно кръвонасядане в областта на врата с охлузване на кожата и
болезнен оток на тъканите и болезнен оток на тъканите в областта на лявата
предмишница, подсъдимите Й. и М. са причинили на тъжителя А. лека
телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на
чл. 128 и чл. 129 от НК. Безспорно установено е, че описаните увреждания са
били причинени на тъжителя в резултат на нанесените му от двамата
подсъдими удари. Налице е причинно следствена връзка между действията на
7
подсъдимите и причинената на тъжителя телесна повреда, доколкото същата е
настъпила именно и в резултат на поведението на двамата подсъдими.
От субективна страна и двамата подсъдими са действали при форма на
вината пряк умисъл. Те са съзнавали общественоопасния характер на
деянието си, предвиждали са сигурното настъпване на общественоопасните
последици на същото, т.к. са знаели, че такива последици е неизбежно да
настъпят при ударите, които са нанесли на пострадалия, като пряко са искали
(целели) настъпването на съставомерния резултат - подсъдимите са нанесли
директно удари, съответно единият с желязо, а другият – с коса спрямо
тъжителя А., поради което съдът прие, че в случая пряко са целели
настъпването на общественоопасния резултат. Подсъдимите неизбежно са
съзнавали, че с нанасянето на тези удари, съответно с желязо и с коса, и двата
насочени към главата (но единият от тях попаднал върху лявата премишница
на пострадалия, защото се предпазил с ръка), т.е. към жизненоважен човешки
орган, със сигурност ще причинят на тъжителя нараняване най – малко от този
вид и характер, защото средствата, с които са нанесени ударите са годни да
причинят и по – тежки увреждания. Това обосновава извод, че подсъдимите
пряко са целели настъпването на престъпния резултат спрямо тъжителя. От
субективна страна подсъдимите са могли да разбират свойството и значението
на извършеното и да ръководят постъпките си. Правилни и съобразени с
трайната практика на ВКС са направените от районния съд изводи за
наличието на съизвършителство и общност на умисъла на двамата подсъдими
за причиняване на противоправния резултат.
Правилен и законосъобразен е също изводът на съда, че в казуса е
приложим текста на чл.78а ал.1 от НК, който регламентира освобождаване на
дееца от наказателна отговорност и налагане на административно наказание
глоба, когато са налице кумулативно предвидените в посочената правна норма
предпоставки. В случая с подадената от тъжителя А. тъжба срещу
подсъдимите Й. и М. е било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 130
ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК, което е умишлено и за което законът предвижда
наказание лишаване от свобода до две години или пробация. Наличните
доказателства установяват, че: подсъдмите не са осъждани, не са
освобождавани от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание; с деянието не са били причинени на другиго имуществени вреди,
подлежащи на задължително репариране. При определяне отговорността на
двамата подсъдими за извършеното престъпление по отношение на тях е
задължително приложението на чл. 78а от НК.
Въззивната инстанция провери справедливостта на обжалваната
присъда по повод оплакването във въззивната жалба за явна несправедливост
на наложеното на всеки от подсъдимите административно наказание и
установи, че въпросното оплакване е неоснователно. Наложеното на всеки от
тях на основание чл.78а от НК административно наказание глоба от по 1 000
лева е в минималния, предвиден в закона размер и не е явно несправедливо.
Липсва законово основание за намаляване размера на обсъжданите наказания.
За прецизност окръжният съд следва да отбележи само, че неправилно като
смекчаващо отговорността за двамата подсъдими обстоятелство
8
първоинстанционният съд е преценил чистото им съдебно минало, тъй като
значението му за подсъдмите в настоящото производство е отчетено изрично в
специална правна норма (чл. 78а, ал. 1, б. „б” от НК), поради което не може да
се отчита повторно.
Окръжният съд извърши служебно и цялостна проверка на съдебните
материали по първоинстанционното производство и установи, че по същото
не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила по
време на разглеждането на делото в съдебната му фаза в първата инстанция.
Районният съд е спазил всички изисквания на процесуалното законодателство.
По никакъв начин не са били ограничени процесуалните права на страните в
настоящото наказателно производство и не е било накърнено правото на
защита на двамата подсъдими. Въззивната инстанция намира, че обжалваната
присъда е постановена в пълно съответствие с разпоредбите на чл. 305 ал. 2 и
ал. 4 от НПК, а мотивите към нея са изготвени при спазване изискванията на
чл. 305 ал. 3 от НПК. Първоинстанционният съд е изложил подробни и
изключително обстойни съображения, с оглед на които е счел определени
обстоятелства за установени. Задълбочено е анализирал наличния
доказателствен материал, направил е правилна преценка на събраните
доказателствени средства и е изтъкнал правните аргументи за постановената
от него осъдителна присъда. С оглед на всички изложени по-горе
съображения, настоящата инстанция счита, че в хода на настоящото
наказателно дело не са допуснати съществени процесуални нарушения, които
да обосновават отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново
разглеждане.
Въззивният съд извърши проверка на атакуваната присъда и в
гражданско правната част и я намира за законосъобразна и обоснована.
Съгласно задължителната съдебна практика, основанието на
гражданския иск в наказателния процес е деянието, предмет на обвинението.
Когато съдът признае, че то представлява престъпление и с него са причинени
вреди, той дължи произнасяне по претенцията за обезщетяването им.
Причинените на гражданския ищец вреди по същество са едно парично
задължение, което виновните причинители му дължат. При деликт, причинен
от две или повече лица, чл. 53 ЗЗД е установил принципа на солидарна
отговорност на длъжниците. Солидарността е установена в интерес на
увредения, като чрез посочената разпоредба законът е подчертал, че когато
непозволеното увреждане е причинено от няколко лица, всички те отговарят за
цялото задължение. Пострадалият обаче не е длъжен да предяви иска си
солидарно към всички подсъдими, а разполага с възможност за преценка
срещу кого да насочи гражданската си претенция. В случая, гражданския
ищец е предявил иска си общо срещу двамата подсъдими, така е приет от съда
и е уважен по справедливост. Правата на подсъдимите не са увредени от това,
че не отговарят солидарно за вредите, защото тъжителят не може да насочи
изпълнението за цялото си вземане спрямо един от тях.
За да определи обезщетението за неимуществени вреди, причинени от
непозволено увреждане и изразяващи се в претърпяни болки и
9
страдания, районният съд е обсъдил безспорно установените и
правнорелевантните за настоящия гражданскоправен спор факти и
обстоятелства. Напълно обосновани и подкрепени изцяло от събрания
доказателствен материал са фактическите му констатации, че вследствие на
нанесените от двамата подсъдими удари, тъжителят е претърпял
неимуществени вреди. Безспорно е, че тези неимуществени
вреди представляват болките и страданията претърпени от тъжителя,
вследствие на получените увреждания в две различни области на тялото му.
Той бил изплашен и притеснен за живота и здравето си, нарушена била
работоспособността му Изживяните от тъжителя физически болки и душевни
страдания са закономерен резултат от деликта на подсъдимите, изразяващ се в
престъпно посегателство спрямо личността на пострадалия и представляват
пряка и непосредствена последица от извършеното от тях престъпление по чл.
130 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК. Районният съд е счел, че сумата 2 000 лева
представлява справедлив паричен еквивалент за претърпените неимуществени
вреди от тъжителя – граждански ищец вследствие деянието на
подсъдимите. Този правен извод на районния съд, въззивната инстанция
намира за законосъобразен, тъй като той не противоречи на чл. 52 от ЗЗД,
регламентиращ принципа за справедливост, съгласно който се определя
обезщетението за неимуществени вреди. Като е постановил, че двамата
подсъдими следва да заплатят на тъжителя сумата 2 000 лева обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане, и
същевременно е отхвърлил предявения граждански иск до пълния му размер
от 10 000 лева, като неоснователен и недоказан, първоинстанционният съд е
произнесъл законосъобразна присъда по гражданския иск, както в
осъдителната, така и в отхвърлителната й части, която следва да бъде
потвърдена от въззивната инстанция, включително и относно присъждането
на законната лихва от деня на забавата, т. е. от деня на причиняване на
непозволеното увреждане, до окончателното изплащане на обезщетението.
При служебната проверка изцяло на присъдата, въззивният съд
констатира, че районният съд правилно е осъдил двамата подсъдими да
заплатят на частния тъжител направени по делото разноски, а в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС - Сливен държавна такса върху
уважената част от гражданския иск . В нарушение на разпоредбата на чл. 189,
ал. 3 от НПК неправилно и незаконосъобразно обаче съдът не е определил
частта, която всеки от тях дължи от общите суми. С оглед изхода на делото,
присъдената сума от 12 лв. следва да се дължи по равно от двамата
подсъдими, а именно по 6.00 лв. от всеки от тях, а държавната такса от 80 лева
– по 40 лева от всеки подсъдим. Поради това, окръжният съд следва да измени
присъдата в тази й част и да осъди всеки от двамата подсъдими да заплати
така посочените суми.
Поради изложеното в посочената част атакуваната присъда следва да
бъде изменена, а в останалата и част като правилна и законосъобразна следва
да бъде потвърдена.
В производството пред въззивната инстанция частният тъжител и
гражданския ищец е направил разноски в размер на 600 лв. за възнаграждение
10
на повереник (видно от представения договор за правна защита и съдействие).
Предвид искането му и изхода на делото, на основание чл. 189 ал. 3 изр. 2 от
НПК, тези разноски следва да се присъдят в тежест на двамата подсъдими, т.е.
всеки от тях следва да бъде осъден да заплати на А. П. А. по 300 лева.
Водим от гореизложеното, на основание чл. 334, т. 3 от НПК,
Сливенският окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 132 / 12.09.2024г., постановена по НЧХД №
472/2023г. по описа на Районен съд – Сливен в ЧАСТТА, в която подсъдимите
Й. П. Й. и Д. С. М. са осъдени да заплатят направените от А. П. А. разноски в
размер на 12 лева, както държавна такса върху уважения граждански иск в
размер на 80 лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд - Сливен като вместо това:
ОСЪЖДА подс. Д. С. М., ЕГН **********, от ******* ДА ЗАПЛАТИ
на гражданския ищец и частен тъжител А. П. А., ЕГН ********** сумата 6
(шест) лева, представляваща половината от направените пред Районен съд –
Сливен разноски, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд - Сливен ДА ЗАПЛАТИ сумата 40 лева, представляваща
половината държавна такса върху уважения граждански иск.
ОСЪЖДА подс. Й. П. Й., ЕГН **********, от с. *******, ******* ДА
ЗАПЛАТИ на гражданския ищец и частен тъжител А. П. А., ЕГН **********
сумата 6 (шест) лева, представляваща половината от направените пред
Районен съд – Сливен разноски, а в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд - Сливен ДА ЗАПЛАТИ сумата 40 лева,
представляваща половината държавна такса върху уважения граждански иск.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
ОСЪЖДА подс. Д. С. М., ЕГН **********, от ******* ДА ЗАПЛАТИ
на гражданския ищец и частен тъжител А. П. А., ЕГН ********** сумата 300
(триста) лева, представляваща половината от направените пред Окръжен съд –
Сливен разноски за възнаграждение на повереник.
ОСЪЖДА подс. Й. П. Й., ЕГН **********, от с. *******, ******* ДА
ЗАПЛАТИ на гражданския ищец и частен тъжител А. П. А., ЕГН **********
сумата 300 (триста) лева, представляваща половината от направените пред
Окръжен съд – Сливен разноски за възнаграждение на повереник.
Решението е окончателно.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12