№ 493
гр. Сливен, 01.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на първи ноември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20242200100217 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Ищецът И. С. Т., редовно призован, не се явява. За него се явява адв.Т. Р.
от АК Сливен, с приложено по делото пълномощно.
Ответникът И. Г. Г., редовно призован, не се явява. За него се явява адв.
И. Ц. от АК Благоевград, с приложено към отговора пълномощно.
АДВ. Р.: Уважаема г-жо Председател, моля да се даде ход на делото.
АДВ. Ц.: Уважаема г-жо Председател, считам, че не са налице
процесуални пречки. Моля да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
АДВ. Р.: Уважаема г-жо Председател, поддържам депозираната от името
на доверителя ми искова молба. Относно фактите по обстоятелствената част
на същата, единствено искам на направя корекция за това, че към датата на
извършеното престъпление доверителят ми е бил пълнолетен. В този смисъл
не поддържам изложеното в молбата, че е бил непълнолетен, бил е
пълнолетен. Относно заявената цена на иска, ще се възползвам от правото на
тази възможност и на основание чл. 214 ал.1 предл.2 от ГПК, моля да
допуснете изменение в цената на иска, като същия бъде намален от така
заявената сума 350 000 лв. на 150 000 лв. Представям писмена молба и да се
счита за предявен за 150 000 лв. Запозната съм с проекто-доклада. Нямам
възражения по проекто-доклада. По доказателствата поддържам искането за
допускане на двамата свидетели. Водим ги. Поддържам останалите
доказателствени искания за назначаване на съдебно-психологична експертиза.
1
АДВ. Ц.: Уважаема г-жо Председател, във връзка с указанието на съда е
допуснато обезпечение. Представям нотариален акт, с който са обединени
имотите, предвид на посоченото основание, които имоти са собственост
именно на С. С.. Наложената обезпечителна мярка считам, че следва да бъде
отменена. Предоставям на съда. Относно проекто-доклада нямам възражения.
Относно намаляването на иска в днешното съдебно заседание от 350 000 лв.
на 150000 лв. считам, че същото е допустимо. Във връзка с изменението на
размера на иска, моля да ми бъде присъдено адвокатско възнаграждение, тъй
като съм осъществил защита на предявен иск за 350 000 лв. във връзка, с което
съм подал депозирания отговор на искова молба и съм взел доказателствени
искания и становища във връзка с предявения иск за 350 000 лв., който се
намалява, като считам, че за разликата следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение по чл.38 от ЗА към мен лично като адвокат, тъй като съм
освободил ответника от разноски, за което е представена и декларация по
настоящото дело, че няма възможност да заплати такива. Моля да се
произнесете в тази насока с решението. Не водим свидетелите. Отказваме се
от разпита на свидетели.
Съдът на основание чл. 146 ал.1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА изготвения проекто-доклад за окончателен.
На основание чл. 146 ал.3 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА възможност на страните да вземат становище по доклада с
указания за разпределената доказателствена тежест и да предприемат
съответните съответните процесуални действия.
Съдът ВЪВЕДЕ в залата допуснатите при режим на довеждане двама
свидетели от ищцовата страна, като СНЕ САМОЛИЧНОСТТА ИМ.
САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ:
С. И.ОВА С.А - 45 г., българска гражданка, неосъждана, вдовица,
работи.
Свид. С.А: Майка съм на И. С. Т..
П. М. П. - 46 г., български гражданин, неосъждан, неженен, със средно
специално образование, едноличен търговец, без родство със страните.
На основание чл. 170 ал.1 от ГПК, съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА
свидетелите за носене на наказателната отговорност при лъжесвидетелстване.
Същите ОБЕЩАВАТ да говорят истината.
2
Съдът ИЗВЕДЕ от залата свид. П..
Съдът УКАЗВА на свид. С.а, че на основание чл. 166 ал.1 от ГПК може
да откаже да свидетелства.
СВИД. С.А: Желая да свидетелствам. Аз съм майка на ищеца.
СВИД. С. С.А, ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност,
обещава да говори истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: В. имаше много силна връзка с баща си. Много
силна връзка имаше между детето и баща му. Мога да кажа даже по- силна,
отколкото детето имаше към мен. Като момче той винаги искаше да е покрай
баща си. Баща му беше за него идол, пример за подражание, за начин, по който
човек трябва да се държи в обществото. Ние сме го възпитавали на
добродетелите - трудолюбие, честност и общо взето той винаги ги е спазвал
тези неща и продължава детето. Винаги търсеше компанията на баща си,
неговият съвет, неговият пример.
Във фаталния ден на 20 юли 2020г., в 18.00 часа лятно време, ние сме с
В. в къщи, баща му не се прибира, а баща му отиде на обяд на градината да
полива. Не се прибира. Звъня му от обяд по телефона. Телефонът на С. беше
изключен. Звъня му няколко пъти в интервала от 12.00 до 18.00 часа,
телефонът му беше изключен. Казвам на В.: „В., отивам да търся баща ти на
градината да не би да му е станало лошо, не се прибира“. През това време и на
свекърва ми се обадих. Имаме наследствена къща в Кермен. Питам свекърва
ми С. прибрал ли се е, телефона му изключен. Тя казва не. Звъня на един наш
много близък приятел. Той от Кермен. ПоС.но бяхме заедно. Тогава беше
времето и на пандемията. Изкарахме си я заедно двете семейства. Той е отвън
въпросният свидетел. Питах го, той ми каза, че го е видял сутринта, казал, че
отива на градината. С В. взехме решение аз да отида да потърся баща му.
Отивам на градината, виждам колата на баща му там на място, обаче С. не
мога да го видя. И започвам ред по ред, всеки ред обикалям. Те са близо 20
реда сливови насаждения в Панаретово, не мога да го видя. Решавам, че аз не
мога да го видя. В притеснението си се обаждам на В. и му казвам да дойде.
Той идва с един наш приятел от Сливен. Нашият поС.ен адрес е в Сливен. Ние
живеем по принцип в Сливен. В. дойде, беше вече на смрачаване. Аз отидох
по светло, а В., когато дойде, беше вече на смрачаване. Не беше тъма, но и не
се виждаше хубаво. Тръгнахме пак ред по ред тримата да го търсим, не можем
да го видим. Обаждаме се и на П.. Той идва с приятелката си. Казваме му:
„Идвайте да търсим С.. Колата на С. е в градината, а С. го няма“. Естествено,
всички бяхме притеснени. Колата е там, а човека го няма, а той винаги се
обаждаше, ако отива някъде. И той не си оставаше колата, отиваше с колата.
В. се чувстваше тогава уплашен, притеснен. Ние не знаехме, че нещо се е
случило. Близо три часа сме там на градината и търсим десетина човека. И
решаваме да вземем колата на баща му и да се прибираме към Сливен. Не
можем да го намерим на градината. И като идваме в Сливен, оставаме колата
пред моята работа и там е осветено и виждаме на колата кръв. По калника, по
3
вратата виждаме кръв. В този момент там бяхме аз, И., С.. Детето се уплаши.
Каза: „Майко, има кръв по колата“. Започнахме вече да си мислим лошите
неща. Нещо се е случило. Той каза: „Нещо баща ми е пострадал“. Оттам
тръгваме тримата и отиваме в спешното отделение да попитаме дали има
приет пострадал човек. Като ни казаха, че няма пострадал човек, отидохме с
И. в полицията. Казваме какво се е случило до този момент, че сме минали и
през болницата, че там няма човек. Полицаите много бързо реагираха. За
половин час се събра оперативна група и отидоха на градината. Те взета
детето ми. Взеха И. на градината да ги заведе. Аз останах в полицията да пиша
какво се е случило, обяснения. И. беше уплашен, разтревожен, в шок. Не знае
детето какво се случва, какво да мисли.
На градината виждат полицаите петно от кръв и чехъла на баща му. И
той е с полицаите там и го вижда. Той тогава беше пълнолетен, беше на 18
години. Той ми каза: „Майко, видях чехъла на баща ми, нещо се е случило с
него“. Аз се опитвах да го успокоявам, че всичко ще е наред. Полицаите го
доведоха в полицията. И той писа. Сутринта към 4.00 часа ни пуснаха от
полицията, отидохме си в къщи, поизмихме се малко, сутринта. Беше вече
съмнало. Отидох с майката на С. на въпросната градина в Панаретово. И там
полицаите ми казаха, че са намерили тялото и е убит. А, докато търсихме С.,
детето и то търсеше в канала, а баща му бил заровен в канала. Можеше да го
види, защото ние търсихме с фенери в градината. На мен ми казаха, че пак
трябва да отида в полицията. Обадих се на П. и му казах: „така и така е
станало…, нямам сили да кажа на И.“, казах му да му кажат те. И П. му каза.
Той беше човека, който му каза. Въпреки това детето ми се обади и ме пита:
„Майко вярно ли е?“ Макар, че П. му казал лошата новина, аз нямах сили да
му кажа. Пита ме: „Къде си майко?“, аз отговорих в полицията. И той ми каза:
„И аз ще дойда, искам да съм с тебе“. Когато синът ми дойде в полицията,
беше уплашен, трепереше, не знае къде се намира. Как да му кажа, че баща му
е бил убит по толкова жесток начин, как би реагирал, как би се почувствал.
Колкото и силна психика да имаш, няма как да го понесеш. Всички ползвахме
такива леки медикаменти – валериан, валидол, които свободно можеш да си
купиш без рецепта от аптеката. Когато го извикаха в полицията, В. гледаше да
е силен, да помага на полицаите, каквото може да каже. През другото време се
затваряше в стаята и сам плачеше и страдаше. Не искаше да говори си никой.
Не искаше да повярва, че това нещо е истина.
Баща му беше със затворен ковчег, защото имаше, мисля, че бяха три
куршума в главата. Той питаше полицаите защо баща му е в затворен ковчег.
Той питаше полицаите баща му има ли куршум в главата. Аз дори не можех
това да му кажа, че има куршум в главата.
Преди убийството детето беше ученик. Успехът му беше много добър.
Беше едно лъчезарно, щастливо дете. Помагаше много на баща си. Беше
отговорно дете и продължава да си е отговорен млад мъж. Имаше хоби,
тренираше футбол. После за момент поиска да се откаже от всичко, но
приятелите, футболистите, го подкрепиха и му казаха да не се отказва и той
4
продължи. Дълго време се самоизолира и не искаше да комуникира с никой,
освен с мен, с баба си и с чичо си Т.. Той подсъзнателно може би търсеше
баща си в него. В момента на убийството беше завършил 11 клас. Лятото
стана това. Предстоеше му 12 последен клас. Предстояха му матури,
предстоеше му абитуриентски бал. Ние с баща му много се вълнувахме да му
направим хубав празник на детето. Говорили сме си за бала. Той дръпна назад,
успеха му падна. Бих казала, че трудно завърши, но завърши. Заради паметта
на баща си, да не го посрами, се събра. Впоследствие се записа да учи. Събра
се, започна да учи. Учи в Аграрния в Пловдив. Четвърта година, последна, е
студент. Наложи се да изземе функциите на баща си като мъж в семейството.
2021г. в началото се регистрира като земеделски производител. Започна да
прави това, което е правил баща му, да се грижи за градините първо, заради
баща си, защото баща му с много любов ги създаде и второ, нямахме мъжа,
нямахме опората в къщата, дори и заради финансовата стабилност, която
трябваше да има семейството.
По принцип в момента И. е общо взето малко по-добре, но като цяло
още не се е събрал.
Всяка седмица ходи на гроба на баща си, защото той е редовна форма на
обучение в Пловдив. Докато беше в Сливен, като беше 12 клас, всеки ден
ходихме на гробищата, с изключение на понеделник, защото тогава не се
ходило на гробища. Всеки ден ходихме заедно.
Не е посещавал психолог, психиатър. По принцип сме си говорили, но
той казваше: „Какво ще ми помогнат?“ Даже бях му записала и час, но той не
вярваше, че ще могат да му помогнат психолозите в тази посока.
Ние купихме една овощна градина от ответника И. Г. сини сливи. Ние не
го познавахме преди това. Градината беше публикувана в един сайт за обяви
„Ало Сливен“. С. се обади на посочения телефон, отиде, хареса градината,
коментирахме го в къщи и решихме, че е добра инвестиция да я купим. Нито
семейството му познавам, нито нищо. Впоследствие вече покрай дела. Ние
купуваме градината в края на 2017г., а това става 2020г. Него го наказват от
фонд „Земеделие“, доколкото разбрах, че тя е правена по програма. Трябвало
да я работи, така разбрах, щом участва в тази програма и по програмата го
глобяват 10 000 лв.
В. почти винаги ходеше с баща си, когато имаше възможност, когато не
ходеше на училище, и му помагаше. В него ден той беше ваканция, но той не
отиде с баща си и изпитва някаква вина, че не е бил с баща си и казва: „Ако
бях с баща ми, това нещо нямаше да се случи. Защо не бях с баща ми“. Имаме
едно единствено дете.
Свидетелката остава в залата.
Съдът ВЪВЕДЕ в залата свид. П. П..
Свид. П. П., ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност, обещава да
5
говори истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: Баща му и И. ги познавам повече от 10 години. Аз
съм от Кермен. Те имат там семейна къща. Много пъти сме се събирали.
Много близки приятели бяхме. Чували сме се на ден по много пъти.
Уикендите се събирахме и през останалото време, много време прекарвахме
заедно. Те имаха много силна емоционална връзка И. и неговия баща. Той
беше много привързан към баща си, дори повече отколкото към майка си.
ПоС.но беше с баща си, навсякъде, от малък още, като взеха градините,
навсякъде бяха заедно. Когато не беше на училище, той беше поС.но с баща
си. Дори, когато баща му не го взимаше, той хващаше рейса и се прибираше на
Кермен да търси баща си. Идваха при мен, защото аз имам едно барче на
Кермен. Дори, когато вечерта идваха, той пак беше с него, като излизаха по-
рано. Не съм виждал такава връзка между баща и син толкова емоционална,
толкова силна връзка между баща и син.
Когато баща му взе градините, започна да взима градини на Ковачите да
сади овощни дръвчета. Имаше и готови градини, които купи и И. беше поС.но
с него. Много пъти сме разговаряли, че той му е казвал, че тези градини един
ден ги прави за него, за да може като порасне, той да се занимава с тях. Много
го беше вкарал в нещата, поС.но разговаряше с него, поС.но му обясняваше,
обясняваше му за тракторите как да ремонтира, за овощните дръвчета, кога се
пръска, когао се ходи и кога какво се прави. На село имаше овощни градини,
които двамата отглеждаха, грижиха се. Спомням си веднъж, когато И., без да
иска счупи едно дръвче и се разплака. Така го беше научил С..
На 20.07.20 г. сутринта видях потърпевшия, заедно пихме кафе. Той
тръгна за градината. Имахме уговорка, когато се прибере, да се чуем, да дойде
при мен на моето барче. Аз отидох късния следобед, чакам да ми се обади. В
един момент ми звъни С. – жена му и казва: „С. от обяд никакъв не се е
обаждал“. Аз го набирах след това няколко пъти, телефонът му е изключен.
Жена му ми каза, че е на градината в Панаретовци, С. го няма. Джипа му е тук,
той го няма. Казах и няма къде да е, там ще е. Затворих барчето и тръгнах за
въпросната градина. Аз отидох там с няколко приятели. Аз като отидох, И.
беше там. Ние го търсихме няколко часа, след което той тръгна с колата за
Сливен. И когато го търсихме, той поС.но ме питаше: „Чичо П., нещо лошо ли
е станало?“. Аз му казах ще се върне, тук някъде ще е, няма къде да отиде.
Преди това, когато вечерта дойдоха полицаите, аз бях с И. на мястото, където
се е случило убийството. Полицаите не ме допускаха. В един момент извикаха
И.. Аз го чаках отстрани. И. се върна целият треперещ и вика: „Чичо П.,
някаква локва с кръв видях и джапанката на тати“. В този момент той не
знаеше, че баща му е убит. На следващия ден сутринта рано аз отидох в тях.
Звънна ми майка му на И. и каза да му кажа, че баща му е мъртъв, защото тя
няма сили. Аз му казах. Това е най-трудното нещо в живота ми досега. Той не
искаше да повярва. Изпадна в някакъв ужас. Започна да звъни на майка си.
Викаше й: „Майко кажи ми, че това не е вярно. Тате е жив“. Беше нещо много
страшно. И. присъства на погребението. Сринат беше, той нямаше сили. Той
6
цяла нощ е ревал и на другия ден. Той нямаше сили, той беше съсипан. Много
часове и много пъти съм разговарял с него. Имало е моменти да се налага по
четири, пет часа да говорим, за да го успокоя. И. след четири години
продължава да изживява нещата по същия начин. След това му предстоеше
бал. На този бал, аз се сещам, вместо да му е весело, там бяха приятели на
баща му, беше подтискаща обстановка. Той търсеше баща си. Тягостна
обстановка, пускаха се само тъжни песни. Той дори бала си не можа да
изкара. Продължава да търси баща си. След загубата на баща си, той беше
съсипан. Не искаше да учи. Участваше в един футболен отбор в Кермен, който
ние създадохме. Той се отказа да играе. Ние сме ходили с целия отбор да го
подкрепим, да го върнем. Ние му се молихме направо. Той се затвори, не
говори. Като чуе любима песен на баща си, започваше да реве. Не е спокоен.
Той не можеше да спи. Още го изживява. След тази трагична загуба много
често контактувам с И.. Той се притеснява. Той трябваше да порасне
отведнъж. Притеснява се за майка си. Много е привързан и към баба си.
Притесняваше се за тях. Много пъти ми е казвал: „Един ден този човек ще
излезе, ние ще се видим, ще се разминаваме, как ще живеем по този начин,
какво ще правим?“. Много тежко го изживява. Не е преодолял загубата на
баща си. Задължително всяка седмица той посещава гроба на баща си. В
началото ходеше всеки ден, сега е на училище. Записа се да учи благодарение
на баща му. Следва съветите на баща си, това, което му е казал, това, което сме
разговаряли. Баща му искаше да бъде агроном, да се занимава с градини. Той
продължава да стопанисва градините, гледа ги, колкото може. Той беше малък,
в началото му беше много трудно. В памет на баща си учи за агроном, гледа
градините, това, което му е казал баща му, продължава да го следва.
Не съм чул да имат някакви проблеми с И. Г., не съм присъствал на
някакви разправии, не знам да са имали някакви проблеми. От С. съм чувал,
че той даже си държеше тракторите в тях първата година. След това не съм
чул да има някакви проблеми.
Страните: Нямаме повече въпроси към свидетеля.
Съдът ОСВОБОДИ свидетеля от залата.
Адв. Р.: Уважаема г-жо Председател, считам, че от събраните в
днешното съдебно заседание гласни доказателства, по безспорен начин се
доказа психо-емоционалното съС.ие на ищеца и в този смисъл не поддържам
направеното искане и с оглед обстоятелството, че стана ясно от разпита на
майката на доверителя ми, че той не е посещавал психолог, нито е ползвал
друга специализирана помощ за овладяване на своето психо-емоционално
съС.ие. В този смисъл не поддържам искането за назначаване на такава
експертиза.
Съдът счита, че са налице основанията на чл. 214 ал.1 пред. 2 от ГПК за
изменение на предявения иск, чрез намаляването му до размера на сумата 150
000 лв., поради което съдът
7
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА ИЗМЕНЕНИЕ на предявения иск чрез намаляването от
сумата 350 000 лв. на сумата 150 000 лв.
АДВ. Р.: Нямам други доказателствени искания.
АДВ. Ц.: Нямам други доказателствени искания.
По доказателствата, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представеното в днешното съдебно заседание
копие от нотариален акт № 113, том VI, дело № 945/2017г. на нотариус Е.
Ш..
С оглед липсата на други доказателствени искания, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното дирене.
ДАВА ХОД на
У С Т Н И Т Е С Ъ С Т Е З А Н И Я:
АДВ. Р.: Уважаема г-жо Председател, с оглед на събраните
доказателства по делото ще помоля да постановите съдебен акт, по силата на
който да уважите предявената искова претенция от името на доверителя ми и
осъдите ответника И. Г. Г. да заплати на ищеца сума в размер на 150 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
престъплението по чл. 116 ал.1 т.9 във вр. с чл.115 във вр. с чл.57 ал.1 във вр. с
чл.54 от НК, извършено на 20.07.2020г., за което ответникът е осъден и
изтърпява наказание Лишаване от свобода за срок от 20 години по присъда от
12.04.22г. на ОС Сливен, която е влязла в законна сила към настоящия момент
с решение на ВКС от 14.03.24г. Считам, че по безспорен начин искът е
доказан, но ще Ви помоля да ми дадете възможност да представя подробни
писмени бележки, в които да изложа допълнително становището си по
същество. Ще Ви помоля да ми бъдат присъдени разноски по реда на чл. 38
ал.2 от ЗА, съобразно уважената част от иска.
АДВ. Ц.: Уважаема г-жо Председател, моля да постановите своя съдебен
акт в смисъл така присъденото обезщетение да е справедливо с оглед
събраните доказателства и претърпените неимуществени вреди от ищеца, като
претендирам разноски съобразно списъка с разноски и съобразно изменението
8
на иска и отхвърлителната му част, съобразно Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения, като моля да ми предоставите срок за писмени
бележки.
Съдът счете делото за изяснено, ОБЯВИ устните състезания за
приключени, като ще се произнесе с решение в законния срок.
ДАВА възможност на страните в 5 дневен, считано от днес, да
представят по делото писмени бележки.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 11.15 ч.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
9