№ 46
гр. Момчилград, 10.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми август през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Административно
наказателно дело № 20225150200123 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба срещу наказателно
постановление и е с правно основание чл.59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Жалбоподателят В. М. ИВ. с ЕГН- **********, е обжалвал НП № 22-
0318- 000178 от 15.07.2022г. на Началника на РУ- Кирково към ОДМВР-
Кърджали, с което за нарушение по чл.140 ал.1 от Закон за движението по
пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.175 ал.3 предл.1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца- и отнети 10
контролни точки. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност и
неправилност на обжалваното нак.постановление, както и за допуснати
нарушения на процесуалният и материалният закон, и се иска отмяна на
същият. Моли на осн.чл.63 ал.3 от ЗАНН да му бъдат присъдени сторени по
делото разноски.
В съдебно заседание- жалбоподателят, се явява лично и се
представлява от адв.Н.С. от АК-Кърджали, и иска отмяна на
нак.постановление, по изложените съображения. Претендира разноски.
1
АНО, при разглеждането на делото, редовно призован- не се явява и
се представлява от гл.ю.к.СТОЯН ЧОЛАКОВ, и същият в писмено становище
по така постъпилата жалба и в с.з., и иска потвърждаване на
нак.постановление. Претендира ю.к.възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на адв.възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените
в жалбата доводи и съображения и след цялостна служебна проверка на
атакуваното НП, приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбата срещу процесното НП е процесуално допустима, като отговаряща на
изискуемите реквизити по чл.59– 60 ЗАНН за форма, съдържание, срок и
надлежна страна.
От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че на
20.06.2022г. е бил съставен АУАН GA № 565548/2022г. от полицейският
служител при РУ- Кирково С.Б., в присъствието на св.Д.А. /също
пол.служител/, за това, че жалбоподателят на 20.06.2022г. в 20,00 часа, в
с.Чорбаджийско, общ.Кирково, ул.“Георги Димитров“, по посока на
движение от с.Чорбаджийско към с.Подкова, е управлявал МПС– л.а.
„ХОНДА ДЖАЗ“ с рег. № *****, собственост на лицето Х.И.С. от с.с., който
е бил с поставени рег.табели на определените за това места, но със служебно
прекратена регистрация на автомобила / по чл.143 ал.10 от ЗДвП/. Посочена е
нарушената правна норма- чл.140 ал.1 предл.1 от ЗДвП. Актът е връчен на
същата дата, и не са посочени възражения.
По този повод в РП- Кърджали, Т.о.Момчилград е била образувана
проверка, която е приключила с отказ на Прокуратурата да образува срещу
жалбоподателят досъдебно производство за престъпление по чл.345 ал.2 от
НК- посочено е в мотивите, че липсват доказателства лицето да е уведомено
за прекратяване регистрацията на автомобила- и поради това липсва умисъл, а
и автомобилът не е бил негова собственост. В тази насока е постановление от
11.07.2022г. на РП- Кърджали, т.о. „Момчилград“.
Установи се, че Началник- ГРУПА към РУ- Кирково, с мотивирана
резолюция № 22-0318- М 000025/ 21.06.2022г. е отменил АУАН GA №
565548/ 20.06.2022г. на полицейският служител при РУ- Кирково С.Б., на
основание чл.54 ал.1 т.9 от ЗАНН поради започнато производство по ЗМ №
318 ЗМ-63/ 21.06.2022г. на РУ-Кирково за деяние по чл.345 ал.2 вр.ал.1 от
2
НК, и е прекратил Административно-наказателното производство по
цитираният АУАН.
В хода на проверката по случая са снети обяснения от нарушителя, в
което същият е посочил, че не знае за липсата на застраховка „ГО“ на
автомобила, както и за спирането на регистрацията на автомобила.
Въз основа на горното срещу жалбоподателят е било издадено
процесното НП № 22- 0318- 000 178 от 15.07.2022г. на ВПД Началник на РУ-
Кирково към ОДМВР- Кърджали, с което за нарушение по чл.140 ал.1 от
Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.175 ал.3 предл.1
от ЗДвП на жалбоподателят е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 200 лева и „наказание „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 6 месеца./били отнети и 10 контролни точки/. В нак.постановление
е описана горната фактическа обстановка, както и е посочено, че след
извършена проверка е било образувано за престъпление по чл.345 ал.2 от НК,
прекратено с Постановление на Прокурор от РП- Кърджали /т.о.
Момчилград/.
По делото не е представена справка за собственост на процесният
автомобил, но няма спор, че същият е собственост на друго лице, а не на
нарушителя- жалбоподател по настоящото производство.
Като доказателство от АНО е представена справки от сектор „КАТ-
ПП“- 1/ за прекратена регистрация на МПС по служебен ред- на 26.06.2020г.-
посочва се, че е прекратена регистрацията на процесното МПС /но не е
установено на коя дата е прекратена същата/ по реда на чл.143 ал.10 от ЗДвП,
поради постъпило уведомление от ГФ /Гаранционен фонд“, заради липса на
застраховка „ГО“- приложена е справка и от Гаранционен фонд за това
обстоятелство. Във тези справки не е упоменато, че сектор „ПП“- Кърджали е
уведомил собственика на автомобила за прекратяване регистрацията по реда
на чл.140 ал.10 от ЗДвП/.
С други думи казано липсват преки или косвени доказателства
собственикът на автомобила да е бил уведомен за прекратена регистрацията
на процесното МПС /като в НП дори и не е посочена датата за
прекратената регистрация/ и по реда на чл.143 ал.10 от ЗДвП, поради и
което съдът приема, че липсва уведомяване.
В хода на съдебното производство в качеството на свидетел е
3
разпитан актосъставителят, / не е разпитан свидетелят, като същият е редовно
призован, но не се явява по лични причини/, от чиито показания се установява
описаната по- горе фактическа обстановка, което не се оспорва от
жалбоподателя и е подкрепена със събраните по делото писмени
доказателства. От тези показания е видно, че жалбоподателят е управлявал
МПС /описаното по-горе/, чиято регистрация е била прекратена по служебен
път- по реда на чл.140 ал.10 от ЗДвП /поради липса на зад.застраховка за
автомобилистите „ГО“/, но в същото от тях не видно лицето да е било
уведомено за служебно прекратената регистрация на посоченото МПС.
По делото се установи, че АНО не е ангажирал доказателства за
факта дали лицето е било уведомено за прекратената регистрация на
управляваното от него МПС, и доказателства в тази насока не са
представени- с изключение на посочени по-горе справки, които не дават
основание на съда да приеме за налично уведомяването на собственика на
МПС/ респ. ползвателя на МПС на посочената дата, предмет на делото.
Предвид горното и от анализа на доказателствата по безспорен начин
се установи, че на 20.06.2022г. в 20,00 часа на посоченото място,
жалбоподателят е управлявал МПС /описаният по-горе автомобил, чужда
собственост/, като автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация,
поради това, че е бил без сключена застраховка "Гражданска отговорност" по
чл.143 ал.10 от ЗДвП./.
При така установената фактическа обстановка, могат да се направят
следните правни изводи: Жалбата е основателна, като съображенията са
следните;
Административно наказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление- по арг. от нормата на чл.84 от ЗАНН във вр. с
чл.14 ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума
на ВС, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимият по
делото закон.
4
При извършена служебна проверка не се констатират допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила при
съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление,
ограничаващи правото на защита на привлеченото към отговорност лице и
водещи до отмяна на наказателното постановление на това основание, освен
едно нарушение- не е посочена датата на служебното прекратяването на
регистрацията на описаният по-горе автомобил, което съдът не приема за
съществено нарушение, ограничаващо правото на защита на наказаното лице.
Съдът приема, че АУАН е съставен от компетентен орган при
спазване на предвидената в чл.40 и чл.43 от ЗАНН процедура и съдържа
реквизитите на чл.42 от ЗАНН. Нарушението е установено по несъмнен
начин, индивидуализиран е нарушителят и му е дадена възможност да
направи възражение във връзка с констатираното нарушение, и същият не е
записал нищо.
В конкретният случай съдът счита, че наказателното постановление е
издадено от компетентен орган– началник РУ /посоченото по-горе/ към
ОДМВР- Кърджали, съгласно Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на
министъра на вътрешните работи /което е служебно известно на съда, предвид
много на брой дела от тази категория, разглеждани от съда/. АУАН е съставен
от компетентно /териториално и материално/ лице– посоченото, което
безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и
който по силата на чл.189 ал.1 от ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за
нарушения по ЗДвП. Административно наказателното производство е
образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57
от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата
на чл.42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава. Съдът счита, че деянието е описано достатъчно
изчерпателно както в АУАН, така и в НП, поради което и не са допуснати
нарушения в тази връзка.
Съгласно разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП, действала към
момента на извършване на нарушението– по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
5
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. От своя страна, разпоредбата на
чл.175 ал.3 от ЗДвП предвижда санкция за лице, което управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
Не се спори, че управляваният от жалбоподателя автомобил
безспорно е моторно превозно средство по смисъла на § 6 т.11 от ДР на ЗДвП,
както и че същият е бил управляван от жалбоподателят на път, отворен за
обществено ползване /описаният по-горе/. Жалбоподателят не оспорва и
фактът, че автомобилът не е негова собственост / макар и да не ангажирани
преки доказателства в тази насока- справка от сектор КАТ- ПП.
Съдът споделя доводите, обективирани в жалбата и изложени в
съдебено заседание, че деянието е несъставомерно, както и че
жалбоподателят е нямал възможност да узнае, че МПС е било с прекратена
регистрация, като и че не е бил уведомен за прекратяването на регистрацията,
и че деянието е извършено без вина, доколкото жалбоподателят не е узнал за
този факт по надлежният ред- до деня на проверката.
Съдът намира, че в случая приложение намира разпоредбата на
чл.143 ал.10 ЗДвП /в сила от 01.01.2016г./, съгласно която служебно се
прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено
уведомление от Гаранционния фонд по реда на чл.574 ал.11 от Кодекса за
застраховането, и за това обстоятелство се уведомява собственикът на
пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно
превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за
сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл.574 ал.6 от
същият нормативен акт, или, по желание на собственика, след представяне на
валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона, но
само след като бъде уведомен предварително собственикът на автомобила,
като в случая това не е сторено от компетентния орган съгласно на л.143 ал.10
от ЗДвП /като в тази насока е и подзаконов нормативен акт Наредба №1-45/
24.03.2000г. – не са ангажирани доказателства за извършване на уведомяване,
въпреки задължението на АНО в тази насока.
Видно от справката, приложена към АНП, процедурата по
уведомяването на жалбоподателят, като лице което управлява съответното
6
МПС, респ. на собственика на МПС, без валидно сключена застраховка „ГО“,
че служебно е прекратена регистрацията по чл.143 ал.10 от ЗДвП, от страна
на МВР, не е започнала към момента на проверка /когато е установено
нарушението по чл.140 ал.1 от ЗдвП/.- няма доказателства в тази насока / тази
насока са горните разсъждения на съда/.
Както и по-горе се посочи, и от показанията на свидетеля не може да
се установи дали до времето на проверката жалбоподателят е знаел, че
регистрацията на управляваният от него автомобил е била прекратена, като от
цитираната по-горе справка /и от мотивите на Постановлението на РП-
Момчилград/ не е видно, че същият да е знаел за това обстоятелство.
Наличието от друга страна на регистрационни табели на МПС и
регистрационни талони на МПС, дава достатъчно основание на водача да
приеме, че същият е надлежно регистриран, доколкото водачите нямат достъп
до Информационната база данни на КАТ. Предвид изложеното, съдът намира,
че не е доказана субективна страна на нарушението.
Сиреч, за да бъде съставомерно деянието на жалбоподателя като
административно нарушение, то трябва да бъде виновно извършено, като
съгласно чл.11 от ЗАНН за вината са приложими разпоредбите на общата
част на НК, като в случая деянието на жалбоподателя следва да бъде
умишлено с оглед ограничителната разпоредба на чл.7 ал.2 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.18 т.2 от Наредба № I- 45 от 24.03.2000г.
за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на
моторни превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях е че
регистрацията на съответното превозно средство се прекратява служебно,
като това служебно може да стане съгласно разпоредбата на чл.18 „б“ ал.1 т.8
от същата наредба - по реда на чл.143 ал. 10 от ЗДвП- след уведомление от
Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от Кодекса за застраховането, като
съгласно разпоредбата на чл.143 ал.10 от ЗДвП, възпроизведена и в
разпоредбата на чл.18 „б“ ал.2 от горепосочената наредба, задължително
следва да бъде уведомен собственикът на превозното средство от съответните
органи на отдел КАТ/ПП към съответното ОДМВР за тази прекратена
регистрация.
И понеже това не е било направено, преди установяване на
нарушението, се стига до закономерният извод, че жалбоподателят е
7
управлявал процесното си МПС, без да знае за отмяната на регистрацията на
превозното си средство и по този начин негово извършено деяние е
безвиновно, респ., той няма вина за неговото извършване. И тъй като
неговото деяние не е виновно извършено, то съгласно разпоредбата на чл. 6
от ЗАНН не се явява административно нарушение и затова съдът намира, че
жалбоподателят не е извършил нарушение на разпоредбата на чл.140 ал.1 от
ЗАНН, и поради което наказателното постановление следва да бъде отменено
като незаконосъобразно. По делото е установено, че жалбоподателят е сторил
разноски в общ размер на 400 лева, представляващи адв.хонорар, както и е
направено искане за тяхното присъждане на осн.чл.63 ал.3 от ЗАНН. В
същото време, процесуалният представител на АНО е направил възражение за
прекомерност на адв.възнаграждение, което е мотивирано и с решение №
5419/ 08.05.2020г. на ВАС /публ.в ДВ бр.45/2020г. в сила от 15.05.2020г./, в
което са поставени определени рамки на адв.възнаграждения по делата от
административно-наказателен характер.
Съдът намира, че искането за намаляване размера на претендираното
адв.възнаграждение е неоснователно, и доводите за това са следните;
Съгласно чл.18 ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения възнаграждението за процесуално
представителство по административнонаказателно дело се определя по
правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на санкцията. По делото
жалбоподателят е сторил разноски, представляващи възнаграждение за един
адвокат, като в тази насока е договорът за правна помощ, в който е посочен и
размерът на това възнаграждение, и той е 400 лева. Предвид този изход на
делото в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в общ
размер на 400 лева, като този размер е клонящ към минимално
предвиденият,, поради и което е неоснователно направеното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Това е така защото самото
делото е съставлява правна и фактическа сложност, и предвид извършените
действия от защитника- същият се явява в съдебно заседание и представя и
писмена защита по делото.
Ето и защо ОДМВР- Кърджали следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя сумата в размер на 400 лева, представляваща адв.хонорар.
Така мотивиран, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът.
8
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22- 0318- 000 178 от
15.07.2022г. на ВПД Началник на РУ- Кирково към ОДМВР- Кърджали, с
което на В. М. ИВ. с ЕГН- **********, за нарушение по чл.140 ал.1 от Закон
за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.175 ал.3 предл.1 от
ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева
и „наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца,
както и са отнети 10 контролни точки.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Кърджали да заплати на В. М. ИВ. с ЕГН-
**********, сумата от 400 лева- представляващи сторени по делото разноски
за адвокатски хонорар.
Решението подлежи на касационно обжалване Административен съд-
Кърджали в 14-дневен срок от съобщението, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
9