№ 1344
гр. София, 13.01.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20261110100330 по описа за 2026 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Л. П. В. срещу „ТФ“
ООД, с която са предявени искове за прогласяване недействителността на договор за
потребителски кредит № 143096/29.01.2025 г., сключен между страните и за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата от 88 лв. - недължимо платена сума по процесния
договор за потребителски кредит.
От служебно изисканата справка от Национална база данни „Население“ се
установява, че настоящият адрес на ищцата Л. П. В. е в с. К., община Р.. Съгласно
разпоредбата на чл. 113 ГПК (в сила от 07.08.2018 г.) исковете на и срещу потребители се
предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при
липса на настоящ адрес – по постоянния. В разглеждания случай се касае за вземания,
произтичащи от договор за потребителски кредит, сключен между страните. Предвид това е
несъмнено, че по договора за потребителски кредит ищцата има качеството потребител на
основание § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
Предметът на делото произтича от сделка с потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР
на ЗЗП, следователно спорът е потребителски, поради което и приложение следва да
намерят специалните съдопроизводствени правила по потребителските спорове, в това
число и уредената местна подсъдност по чл. 113 ГПК, за което съдът следи и служебно до
приключване на първото по делото заседание – чл. 119, ал. 3 ГПК. Аргументи в този смисъл
се съдържат в определение № 18/16.01.2020 г. по ч. гр. д. № 2502/2019 г. на ВКС, ІІ т. о.,
определение № 2481/21.08.2023 г. по ч. гр. д. № 2819/2023 г. на ВКС, III г. о. и цитираната в
същото съдебна практика.
Ето защо при съобразяване на данните от изисканата по реда на Наредба № 14/2009 г.
справка съдът намира, че делото не е подсъдно на Софийски районен съд. С оглед
разпоредбата на чл. 119, ал. 3 ГПК (нова – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г.), вр.
чл. 113 ГПК настоящият съдебен състав следва да прекрати производството по делото и да
го изпрати на компетентния да го разгледа съд – Районен съд – М..
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 330/2026 г. по описа на
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 48 състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – М..
1
Определението може да бъде обжалвано от ищеца с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2