РЕШЕНИЕ
№ 23425
гр. София, 27.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря М. АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20241110162878 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от непълнолетната Д. Д. М., ЕГН **********, действащ лично
и със съгласието на своята майка М. М. М., ЕГН **********, иск по чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2
СК срещу Д. Р. М., ЕГН **********, за увеличаване на месечна издръжка, дължима от
родител на ненавършило пълнолетие дете, от 110,00 лв. на 233,25 лв. месечно, считано от
подаване на исковата молба (29.03.2024 г.).
В исковата молба се твърди, че ответника е баща на ищцата, като същия е осъдена с
решение № III-92-53 от 14.07.2015г. по гр.д. № 19288/2015 г. по описа на СРС, 92-ри състав
да й заплаща месечна издръжка в размер на 110,00 лв. Сочат се увеличени нужди на детето с
оглед изминалия значителен период, близо 10 години от определяне предишния размер на
издръжката и израстването на детето, което вече е на 16 години. Сочат се нужди за
заплащане на разходи във връчка храна, дрехи, обувки, транспорт, обучение, частни уроци,
курсове, социални дейности и т.н. Твърди се, че определената с решението издръжка е
крайно недостатъчна за покриване на нуждите на детето и с оглед икономическата
обстановка в страната.
В срока по чл. 131 ГПК ответника чрез назначения му от съда особен представител е
подала отговор на исковата молба, в които иска не се оспорва по основание и размер.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
1
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Видно от удостоверение за раждане (л. 11 от гр.д. 408/24г. на РС Ихтиман), родители на Д.
Д. М., ЕГН **********, са М. М. М., ЕГН **********79012 /фамилното име на майката на
ищцата е променено с влязло в сила на 14.07.2015 г. решение на СРС, 92-ри състав по гр.д.
№ № 19288/2015 г. – л. 7-10 от гр.д. 408/24г. на РС Ихтиман / и Д. Р. М., ЕГН.
С решение № III-92-53 от 14.07.2015г. по гр.д. № 19288/2015 г. по описа на СРС, 92-ри
съст, е прекратен брака между родителите на ищцата, като упражняването на родителските
права спрямо ищцата е предоставено на нейната майка, като на бащата /ответник по делото/
е определен режим на лични отношения с детето, като същия е осъден да й заплаща месечна
издръжка в размер на 110,00 лв., до настъпване на основание за нейното изменение или
прекратяване, считано от 14.07.2015 г. (влизане на решението в сила), ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска (л. 19-20 от делото).
Видно от представената по делото служебна бележка № 1116/26.03.2024г. Д. М. е записана
в дневна форма на убочение в 9г клас за учебната 2023/2024 година, а от служебна бележка
с изх. № 86 от 26.11.24г. е видно, че ищцата е записана в 10-ти клас за учебната 2024/2025г. в
Национално финансово- стопанска гимназия, гр. София
От постъпила справка от НАП (л. 21-27 от делото) се установява, че майката на ищцата
има сключен трудов договор със Кристал Телекумоникейшън ЕООД, с основан заплата от
2500,00 лева, които е бил прекратен на 01.11.22 година. Видно от приложената по делото
Справка – данни за периода от 01.09.22г. до 30.09.24г. майката на ищцата е релизирала
средно месечен доход в размер на 933,00 лева, с осигурител ММ Консултс ЕООД. По
оношени на ответника от справката от НАП (л. 29) не се установява наличието на сключени
трудови договори. От справката от НОИ (л. 32 от делото) се установява, че за ответника
няма данни за деклариран осигурителен доход в периода от м.12.22г. до до момента на
справката /08.12.2024 г./
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Следователно, получаването на издръжката е безусловно, т.е.
не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличието на
качеството „ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена
изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово
възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива (в този смисъл е
и т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г.). Размерът на издръжката се обуславя от съотношението
между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото
лице. И тъй като посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил
възможност при промяната им издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно
намалена – чл. 150 СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно
2
и съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице.
От представеното удостоверение за раждане се установи, че ответника е баща на ищцата
и следователно е лице, задължено да дава издръжка. Същия е бил осъден да заплаща
издръжка на своето дете от 80,00 лв. месечно, считано от 14.07.15 г. (влизане на решението в
сила). От определяне размера на присъдената издръжка по съдебен ред на ищцата е
изминалпериод от около десет години, като към датата на устните състезания същата е на 16
години. Съдът намира, че израстването на детето в периода от определяне предишния
размер на неговата издръжка само по себе си води до увеличаване на необходимите средства
за издръжката му. Нуждите на ищцата, обичайни за деца на нейната възраст (за храна, дрехи,
училищни нужди, занимания и т.н.), както и общите разходи за издръжката на
домакинството на майката, в което тя се отглежда, се установява от самия факт на
биологичното й съществуване и не е необходимо да се обосновава специално. Издръжка се
дължи от двамата родители, независимо при кого детето живее, но отглеждащият родител
следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с оглед даваната от него
издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на
домакинството, част от които са в полза и на детето. Оттук следва, че ответника трябва да
поеме по-голям дял на паричната издръжка на ищцата. Съгласно чл. 142, ал. 2 СК
„минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната
работна заплата” или 233,25 лв. към момента на приключване на устните състезания. Съдът
намира, че този минимален размер касае издръжката, дължима от единия родител, доколкото
този размер се съотнася с минималната работна заплата за страната, която представлява
гарантиран минимум на трудовото възнаграждение за едно заето по трудово
правоотношение лице (а не общо за двамата родители). Нормата, освен това, регулира
масовия случай на претенция за издръжка спрямо единия родител, а не и срещу двамата
общо. По делото не се установи ответника да реализира доходи, но доколкото същия е в
трудоспособна възраст и няма данни да е нетрудоспособна по здравословни причини, то не
може да се приеме, че той е в невъзможност да дава издръжка (ППВС № 5/1970 г., т. 11), не
се установяват други негови алиментни задължения, поради което съдът намира, че
ответника дължи издръжка на своето дете в законоустановения минимален размер от 233,25
лв. месечно. Ето защо съдът намира, че искът с правно основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2
СК е изцяло основателен и следва да бъде уважен до пълния предявен размер от 233,25 лв.
месечно. Издръжката се дължи от датата на предявяване на исковата молба – 29.03.2024 г.,
до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.
По изпълнението на решението:
Съгласно чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК съдът постановява предварително изпълнение
на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне
служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
По разноските:
Претенция за разноски има от ищцовата страна, като с оглед изхода на делото ищцата има
3
право на разноски върху уважената част от иска. Направата на разноски се установява в
размер на 1000,00 лв. заплатен адвокатски хонорар. Ответната страна е нправила
възражение за прекомерност на така претендираното адвокатско възнаграждение, предвид
липсата на фактическа и правна сложност на делото, което се явява основателно, като съдът
намира, че претендираното адвоктско възнаглаждение следва да бъде намалено до размер от
800,00 лева като взе предвид и минималните адвокатски възнаграждения, съгласно
наредбата, което е в размер на 600,00 лева. Поизложените съображения съдът намира, че на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в размер на
800,00 лв
Ищците по иск за издръжка са освободени от държавна такса, поради което държавната
такса по делото за отхвърлената част от иска следва да остане за сметка на бюджета на съда,
а ответника да бъде осъдена да заплати в полза на съда държавна такса върху уважената
част от същия в размер на 167,94 лв., както и разноски за назначения от съда особен
представител в размер на 400,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата месечна
издръжка от Д. Р. М., ЕГН **********, определена с решение № III-92-53 от 14.07.2015г. по
гр.д. № 19288/2015 г. по описа на СРС, 92-ри състав, влязло в сила на 14.07.2015г., в полза на
Д. Д. М., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка М. М. М., ЕГН
**********, като:
ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК Д. Р. М., ЕГН **********, да
заплаща на Д. Д. М., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка М.
М. М., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 233,25 лв., считано от 29.03.2024 г.,
ведно със законна лихва върху всяка просрочена месечна вноска до настъпване на законно
основание за изменение или прекратяване на издръжката.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително изпълнение на
решението в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. Р. М., ЕГН **********, да заплати на на Д.
Д. М., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка М. М. М., ЕГН
**********, сумата от 800,00 лв., представляваща разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Д. Р. М., ЕГН **********, да заплати по сметка
на Софийския районен съд сума в размер на 167,94 лв., представляваща държавна такса
върху присъдената издръжка, както и семата от 400,00 лева за назначения на ответника
особен представител.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
4
срок, считано от 27.12.2024 г. (чл. 315, ал. 2 ГПК).
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5