РЕШЕНИЕ
№865
21.11.2019г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на пети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Цветомира Димитрова
при секретаря Йорданка Попова ..........…..……….....................................и
в присъствието на
прокурор……..………………...........................................................като
разгледа докладваното от съдия Димитрова
адм. дело № 635 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, вр. чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.
Образувано е по жалба на В.П.Д. ***,
подадена чрез процесуален представител- адв. П., против Решение № 1012-26-83-1 издадено
на 04.04.2019г. от Директора на ТП на
НОИ-гр.Хасково.
Жалбоподателката счита постановеното решение, с което се отхвърля жалбата й,
против Разпореждане № 261-00-2967-3 от 22.02.2019г. на Ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ, гр. Хасково за незаконосъобразно, постановено в противоречие
и при неправилно приложение на материалния закон, и при допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила. Излага
се фактическата обстановка по случая. Твърди се, че обжалваният акт е лишен от
мотиви. От изложеното в него не ставало ясно, какъв осигурителен доход следва да бъде основа при изчисляване на ПОБ,
както и коя е приложимата нормативна
регламентация. Според жалбоподателката, определянето размера на
дължимото обезщетение за безработица е следвало да се извърши по правилата, съдържащи се в чл.62,
пар.1, вр. с пар.2 от Регламент/ЕО/
№883/2004г. Съгласно пар.1 на чл.62, компетентната институция, в случая НОИ
следвало да отчете трудовото възнаграждение, получавано от заинтересованото
лице при последната му работа по трудово
правоотношение. В пар.2 било посочено,
че това правило се прилага и когато законодателството
предвижда специален изискуем осигурителен
период за определяне на трудовото
възнаграждение служещо за база за
изчисляване на обезщетенията. Ето защо,
доколкото последната трудова заетост на оспорващата била във Великобритания, основата за изчисление на
размера на ПОБ, което следвало да се отпусне
трябвало да бъде изведено от размера на месечният осигурителен доход,
отразен в документ СЕД U 004.
По изложените в жалбата съображения се иска
отмяна на Решение № 1012-26-83-1 от 04.04.2019г. издадено от Директора на ТП на
НОИ-гр.Хасково и потвърденото с него разпореждане № 261-00-2967-3 от 22.02.2019г. на Ръководителя
на осигуряването за безработица при ТП на НОИ, гр. Хасково и връщане на преписката за ново произнасяне.
Претендират се разноски.
Ответникът - Директор на ТП на НОИ – Хасково, чрез процесуален
представител, навежда доводи за неоснователност и недоказаност на жалбата, като
моли за нейното отхвърляне. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по
делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица на
основание чл.54а от КСО, с вх.№ 261-00-2967 от 17.10.2018г. (л.16), В.П.Д. поискала да й бъде отпуснато парично обезщетение за
безработица. Със Заявлението Вангелова е декларирала че: 1. Правоотношението й със Англия е било прекратено, считано от 28.09.2018г.; 2. В полето образователно-квалификационна степен посочила средно; 3. Не упражнява трудова
дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по КСО или
законодателството на друга държава; 4. Не е придобила право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга
държава; 5. Не получава пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер
по чл.68а или професионална пенсия по чл.168 от КСО. Към датата на подаване на
заявлението: 6. Има регистрация като безработно лице в Агенцията по заетостта. В Заявлението
В.Д. посочила и че не получава парично обезщетение за временна
неработоспособност или бременност и раждане след прекратяване на осигуряването,
не получава обезщетение за оставане без
работа съгласно нормативен акт, както и
не получава парично обезщетение за безработица. Към Заявлението Д. приложила и документи на чужд език.
В Справка за приети, върнати и липсващи документи, вх.№261-00-2967-1 от
17.10.2018г.(л.15), при ТП на НОИ-Хасково било отразено, че от В.Д. са
представени и приети : заявление, документи
удостоверяващи трудов и/ или служебен и/или осигурителен стаж, и /или стаж
зачетен на основание на международен
договор в областта на социалното осигуряване, Заявление за удостоверяване на
осигурителни периоди и доходи от друга
държава –членка на ЕС със СЕД U002 и U004 и декларация
за пребиваване.
Съответно в заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга
държава членка на ЕС, вх. № 1019-26-3048 от 17.10.2018г., В.Д. посочила, че е необходимо да бъдат
удостоверени осигурителните й
периоди и доходи във Великобритания. В
заявлението изброила 2 бр. периоди, както и името й адреса на работодателя, при който е положила труд. Видно от заявлението, последният посочен
осигурителен период е от 28.04.2018г. до
28.09.2018г., с работодател Pendarves farm.
Поради образувано производство по издаване на СЕД U002 и U004 за периоди от осигурена заетост по законодателството на Великобритания,
във връзка с подадено исканe изх. № 1019-26-3048-1 от 19.10.2018г. (л.32), с Разпореждане №261-00-2967-1
от 19.10.2018г. (л.36), на основание
чл.54г, ал.4 от КСО, във връзка с чл.54, ал.1, т.5 от АПК, ЗА Ръководителят на
осигуряването за безработица към ТП на НОИ – Хасково спрял производството по отпускане на парично
обезщетение за безработица, образувано по подаденото от В.П.Д. заявление.
Поисканата писмена информация от компетентните органи на Великобритания
била представена с писмо вх. № 1019-26-3048-2
от 19.02.2019г. при ТП на НОИ.
С оглед така получените документи, с Разпореждане №261-00-2967-2 от 20.02.2019г. (л.14) на основание
чл.55 от АПК,
ЗА Ръководителят на
осигуряването за безработица към ТП на НОИ – Хасково възобновил производството по
отпускане на парично обезщетение за безработица, образувано по подаденото от В.Д. заявление.
С Разпореждане №261-00-2967-3 от 22.02.2019г. на ЗА Ръководителя на
осигуряването за безработица към ТП на НОИ – Хасково (л.13), на основание чл.54ж ал.1 от КСО и във връзка
с чл. 54а, ал.1 и чл.54б,ал.3 от КСО на В.П.Д.,
считано от 29.09.2018г. до 28.01.2019г. било
отпуснато парично обезщетение за безработица, в минимален размер от 9.00 лв.
дневно. В мотивите са издаване на
разпореждането е посочено, че съгласно чл. 54б, ал.3 от КСО, безработни лица,
чийто правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие получават минималният
размер на паричното обезщетение за безработица, за срок от 4 месеца.
На 12.03.2019г. В.П.Д. подала жалба вх.№1012-26-83, срещу
Разпореждане № 261-00-2967-3 от 22.02.2019г. на ЗА Ръководителя на
осигуряването за безработица към ТП на НОИ – Хасково(л.11).
С Решение №1012-26-83-1 от 04.04.2019г. (л.9), Директорът на ТП на НОИ –
Хасково отхвърлил подадената от В.Д. жалба срещу Разпореждане № 261-00-2967-3 от
22.02.2019г. на ЗА Ръководителя на осигуряването за безработица към ТП на НОИ – Хасково.
Решението е съобщено на жалбоподателката на 10.05.2019г. видно от
представеното по делото известие за доставяне.
Видно от поставеното пощенско клеймо на приложения по делото пощенски плик,
жалбата до съда е подадена на 20.05.2019г.
по поща, чрез административния орган,
и заведена с вх. № 1012-26-83-2 от 21.05.2019г. при ТП на НОИ-Хасково.
По делото са представени и приети като доказателства легализирани преводи
на СЕД U002 и U004, както и заверен препис от
заповед № 1015-26-266 от 11.08.2017г.
При така установената фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице с правен интерес, срещу
годен за обжалване административен акт и в законоустановения срок, поради което
същата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Оспореното решение, постановено по реда и условията на
чл.117 от КСО, представлява валиден административен акт, издаден от материално
и териториално компетентен орган. Обективирано е в изискуемата писмена форма,
като е подписано от издателя си и съдържа посочване на фактически и прави основания
за издаването му, които си кореспондират. От компетентен орган, по смисъла на
чл. 54ж, ал.1 от КСО и във връзка с представената заповед № 1015-26-266 от 11.08.2017г. на Директора на ТП на НОИ-Хасково за
оправомощаване, е издадено и потвърденото с
обжалваният акт разпореждане.
Спорният по делото въпрос е свързан с материалната законосъобразност на
обжалваното решение.
На първо място следва да се отбележи, че Република България е част от ЕС и като такава е длъжна да
прилага европейските правила за координация на системите за социална сигурност
на държавите членки на Съюза, като всяка членка е свободна да решава кои
категории лица подлежат на осигуряване съгласно нейното законодателство; кои са
осигурените социални рискове; какви обезщетения се отпускат и при какви
условия; как се изчислява размера на обезщетенията и т.н. Разпоредбите на ЕС определят общите правила и
принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи,
институции за социална сигурност и от съда, при прилагането на националните
закони, като към настоящият момент тези общи правила и принципи се съдържат в
Регламент(ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г.
за координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010 г.,
както и в Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от
16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №
883/2004 г. Като източник на вторичното право на ЕС регламентът се прилага
пряко, т.е съдържащите се в регламента правила, като нормативни разпоредби с
обща правна сила, са пряко приложими във всички държави - членки (чл. 288 от
ДФЕС) и са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от
институциите за социална сигурност и от съдилищата , и имат приоритет в случаите на противоречие с
разпоредби от националните законодателства. Съгласно чл. 3 от Регламент (ЕО) №
883/2004 г. разпоредбите му се прилагат към всички законодателства (по см. на чл.
1, параграф "л") относно посочените клонове на социална сигурност
(обезщетения и помощи) в т.ч. и относно обезщетенията за безработица (чл. 3,
параграф 1, б."з").
Няма спор по делото, че жалбоподателката
е гражданка на държава - членка на ЕС, а именно България , поради което и е лице, спрямо което намира приложение Регламент (ЕО) №
883/2004г. (чл. 2 от Регламента).
С цитирания регламент са въведени материалноправните
правила, принципи и разпоредби в сферата на координацията на системите за
социална сигурност на държавите членки. Механизмът на координация на системите
за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, се основава на
четири основни принципа: определяне на приложимото законодателство; равенство в
третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и
износ на обезщетения. По отношение на обезщетенията за безработица общият
принцип за определяне на приложимото законодателство е, че лице, упражняващо
доходоносна дейност, следва да принадлежи към схема за социална сигурност на
държавата, на чиято територия е заето или самостоятелно заето. Специални
правила, представляващи изключения от общия принцип, че държавата - членка по
последна заетост като компетентна държава отговаря за предоставянето на
обезщетения за безработица, са регламентирани в чл. 65 от Регламент (ЕО) № 883/
2004г. Според пар.1 от чл. 65 на регламента лице, което е безработно частично или
през различни периоди и което, по време на последната си дейност като заето или
като самостоятелно заето лице, е живяло в държава-членка, различна от
компетентната, се поставя на разположение на неговия работодател или на
службите по заетостта в държавата-членка. То получава обезщетения в
съответствие със законодателството на компетентната държава-членка, както ако е
пребивавало в тази държава-членка. Тези обезщетения се отпускат от институцията
на компетентната държава-членка. Предвид това и съобразно разпоредбите на
чл. 11 от Регламент(ЕО) № 883/2004г., правилно в
оспореното решение е възприето, че приложимото законодателство в настоящия казус е това на държавата-членка
по обичайното местопребиваване на оспорващата, а именно - законодателството на Република България, респ. НОИ чрез ТП си
поделение в гр.Хасково, се явява компетентната институция,
която да се произнесе по заявлението за отпускане на поисканото парично обезщетение по реда и при условията на действащото българско
законодателство, в съответствие с приложимите европейски регламенти за това и това не е
спорен между страните въпрос. Не е спорно и че жалбоподателката има право на
парично обезщетение за безработица, съгласно българското законодателство.
Спорът между
страните е свързан с това, за какъв период и в какъв размер на В.Д. следва да бъде отпуснато парично обезщетение
за безработица, респ. правилно
ли с оспореното пред Директора на ТП на НОИ-Хасково разпореждане № 261-00-2967-3
от 22.02.2019г. на ЗА Ръководителя на
осигуряването за безработица към ТП на НОИ – Хасково са определен периода и
размера на отпуснатото на жалбоподателката ПОБ.
Съгласно чл. 54а,
ал.4 от КСО паричното обезщетение за
безработица се изплаща от датата на последното прекратяване на осигуряването,
ако:1. заявлението по ал. 3 е подадено в тримесечен срок от тази дата;2. лицето
се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта в срок 7 работни дни
от тази дата. В ал.5 на същата
разпоредба е предвидено, че ако заявлението по ал. 3 е подадено по неуважителни
причини след изтичането на срока по ал. 4, т. 1, паричното обезщетение се
изплаща от датата на заявлението за определения по чл. 54в
или чл. 54б,
ал. 3 или ал. 4 период, намален със закъснението, а според ал.6 -ако
заявлението по ал. 3 е подадено в срока по ал. 4, т.1, а регистрацията на
лицето като безработно в Агенцията по заетостта е направена след изтичане на
срока по ал. 4, т. 2 по неуважителни причини, паричното обезщетение се изплаща
от датата на регистрацията за определения по чл. 54в или чл. 54б, ал. 3
или ал. 4 период, намален със закъснението.Чл. 54б, ал.1 от КОС предвижда дневното
парично обезщетение за безработица да е в размер 60 на сто от среднодневното
възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или
дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24
календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, като не може да бъде по-малко от минималния и
по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица.
Съгласно ал.3 на чл. 54б от КСО безработните лица, чиито правоотношения са били
прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им
поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105, чл. 107, ал. 1, т. 1 – 4 и чл. 107а от Закона за държавния служител, чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и
3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за Министерството на вътрешните работи,
чл. 101, ал. 1, т. 5, 7 и 9 от Закона за Държавна агенция
"Разузнаване" и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2,
3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони, получават
минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца.
Минималният и максималният дневен размер на обезщетението за безработица се
определят ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване-чл.54б,
ал.2 от КСО.
Няма спор, че
жалбоподателката В.Д. е работила като
наето лице от работодател във Великобритания и последният й период
на заетост е от 28.04.2018г. до 28.09.2018г. с работодател Pendarves Farm. Безспорно е също, че същата е
регистрирана в Агенция по заетостта от
02.10.2018г. т.е. регистрацията й е осъществена в 7 дневен-срок от
прекратяване на правоотношението, както и че заявлението й е подадено в срока
по чл. 54а, ал.4 т.1 от КСО, при което
правилно е определена началната дата на изплащане на обезщетението.
При прилагане правилата на Регламент
(ЕО) № 883/2004, в сила от 01.05.2010 г., удостоверяването на периодите на
осигуряване, заетост или самостоятелна заетост се извършва чрез преносим
документ (ПД) U1, който се издава по искане на осигуреното лице и структуриран
електронен документ (СЕД) U002, който се разменя между институциите.
Административният орган е определил
размера и периода на дължимото
обезщетение при условията на чл.
54б, ал. 3 от КСО, като е приел,
че последната трудова дейност на жалбоподателката във Великобритания е прекратена по взаимно съгласие, което по силата на чл.
54б, ал. 3 от КСО е приравнено на прекратяване на трудовото правоотношение
на основание чл.325, ал.,т.1 от Кодекса на труда. За този свой извод административният орган се
е позовал на структуриран електронен документ
U002, издаден от компетентните органи на
Великобритания по отношение на В.Д.. Този структуриран електронен
документ - част от административната преписка по издаване на обжалвания
административен акт, е приет като писмено доказателство по делото без оспорване
от страните. Видно от т.7.1 от същия, причината за прекратяването на заетостта на жалбоподателката на 28.09.2018г. е „по взаимно съгласие“. Истинността на удостоверените в него факти досежно причината за прекратяване на трудовия
договор, не е оспорена от жалбоподателката
по реда на чл. 193 от ГПК. Същевременно,
това писмено доказателство, представлява
официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал.1 от ГПК,
приложим на основание чл. 144 от АПК и като
такъв, по принцип, обвързва съда с материална доказателствена сила, по
отношение на така обективираните факти.
Казано по друг начин това означава, че при неоспорване от страна на
жалбоподателката по реда на чл. 193 от ГПК на цитирания структуриран електронен
документ, и доколкото доказателствената му сила не е опровергана от останалия
събран по делото доказателствен материал, същият обвързва съда да приеме за
доказани фактите удостоверени в него,
вкл. тези досежно причината за прекратяване на последното трудовото правоотношение на оспорващата.
В заявлението си
за отпускане на парично обезщетение за безработица Д. не е
посочила причини за прекратяване на
трудовото й правоотношение с цитирания работодател. По делото
от страна на жалбоподателката не са ангажирани доказателства и
доказателствени искания, от които да се установяват обстоятелства различни от
удостоверените в т.71 на цитирания СЕД U 002.
Следователно,
след като от събраните по делото доказателства се установява тезата на
административният орган, че трудовото
правоотношение на В.Д. с последният й работодател във Великобритания е прекратено по взаимно съгласие на страните, то касателно срока и размера на дължимото на
жалбоподателката парично обезщетение за безработица е налице приложимост на
разпоредбата на чл. 54б, ал. 3 от КСО, като в този случай размера на
предишното трудово възнаграждение на жалбоподателката във Великобритания няма
значение.
Ето защо, правилно и в съответствие с материалния закон
обезщетението за безработица е определено при условията на чл.
54б, ал. 3 от КСО, за минимален срок от 4 месеца и в минимален размер от 09.00 лева на ден , съобразен с чл. 12 от
Закона за бюджета за държавното обществено осигуряване за 2018г. и чл.11 от Закона за бюджета за държавното
обществено осигуряване за 2019г.
В този смисъл и
практиката на ВАС изразена в Решение № № 15187 от 11.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8715/2016 г., VI о.
С оглед съответствието на обжалваният административен акт с материално
правните норми, същият се явява и съответен на целта на закона.
При липса на основания по чл. 146 от АПК, жалбата като неоснователна
следва да бъде отхвърлена.
При този изход на производството,
основателна е само претенцията на ответната страна за присъждане на направените по делото
разноски представляващи юрисконсулско възнаграждение. Определено по реда на чл.
78, ал.8 от ГПК, вр. с чл. 37, ал.1 от Закона за ПрП, вр. с чл. 24 от Наредбата
за ПрП, същото следва да бъде определено в размер на 100.00 лева.
Водим от горното и на основание 172, ал.2 от АПК , съдът
РЕШИ :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на В.П.Д. ***, против Решение № 1012-26-83-1 от
04.04.2019г. издадено от Директора на ТП на НОИ-гр.Хасково, с което е
отхвърлена жалбата й против Разпореждане № 261-00-2967-3 от 22.02.2019г., ЗА Ръководителя на осигуряването за безработица към ТП на НОИ – Хасково.
ОСЪЖДА В.П.Д. , с ЕГН
********** *** , да заплати на ТП на НОИ-Хасково, разноски по делото в размер
на 100.00 лева, представляващи юрисконсулско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: