Определение по дело №2306/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 305
Дата: 18 май 2021 г. (в сила от 18 май 2021 г.)
Съдия: Николай Метанов
Дело: 20201001002306
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 26 август 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 305
гр. София , 18.05.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание
на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Христо Лазаров

Николай С. Метанов
като разгледа докладваното от Николай С. Метанов Въззивно търговско дело
№ 20201001002306 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Образувано е по молба вх.№5817 от 09.04.2021г. по описа на Софийски апелативен
съд на адв. А.А. – пълномощник на „ФИОРЕ“ 21“ ЕООД, с която е поискано допълване на
решение № 175 от 24.03.2021г., постановено по настоящето дело, в частта за разноските,
като СНЦ „МУЗИКАУТОР“, ЕИК *********, бъде осъдено да заплати на „ФИОРЕ“ 21“
ЕООД сумата в размер на 1200лв., представляваща сторените от него разноски при
разглеждане на делото пред Софийски градски съд.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК СНЦ „МУЗИКАУТОР“, ЕИК *********, е представило
отговор, в който поддържа становището за неоснователност на направеното искане.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
Искането е процесуално допустимо - направено е от страна в производството, в
срока по чл.248, ал.1, предл.2 ГПК, като в последното по делото открито съдебно заседание
страната е представила списък по чл. 80 ГПК.
Разгледано по същество искането е неоснователно.
Според мотивите към т.8 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по
тълк.д. № 6/2012 г., ОСГТК – „Претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаване
на повдигнатия спор, има относителна самостоятелност, тъй като отговорността за разноски
не е правна последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, по който се
1
произнася, само, след като бъде сезиран“.
С въззивната жалба е направено искане за „присъждане на направените по делото
разноски“. В последното по делото открито съдебно заседание въззивникът е направил
искане да му бъдат присъдени „разноски, за които представям списък“.
Предвид цитираните изявленията настоящият състав на съда приема, че с въззивната
жалба не е направено изрично искане за присъждане на направени разноски в
първоинстанционното производство, а волята на страната е конкретизирана в последното
съдебно заседание, в което въззивникът е направил искане за присъждане на разноски, за
които е представил списък. В подкрепа на този извод е и представеният от страната списък
за разноски по чл.80 ГПК, в който са посочени направените разноски във въззивното
производство /л.34/.
Съдът се е произнесъл по направеното от въззивника искане за присъждане на
разноски във въззивното производство, от което следва, че не е налице липса на формирана
воля по искане за присъждане на разноски в размер на 1 200лв. – направени от въззивника
разноски при разглеждане на делото пред Софийски градски съд, което да налага допълване
на решението за посочената сума по смисъла на т.8 от Тълкувателно решение № 6 от
6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, поради което искането е неоснователно.
Направено от страната искане за присъждане на разноски по първоинстанционното
производство, не задължава въззивния съд да се произнесе по него, ако същото не е
своевременно въведено с въззивната жалба /чл.260, т.4 ГПК/ или до последното заседание
във въззивната инстанция /в този смисъл мотивите към т.2 от Тълкувателно решение №6 от
6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д.№ 6/2012 г., ОСГТК/.
Произнасянето от съда с въззивното решение, по разноските в първоинстанционното
производство, чрез отмяна на решението изцяло, включително и в частта, с която
въззивникът е осъден да заплати разноски, поради несамостоятелният характер на
решението в тази му част, не обосновава извод за противното, предвид липсата на изрично
искане на страната във въззивното производство и мотивите към т.8 от Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк.д. № 6/2012 г., ОСГТК.
Воден от тези мотиви, Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. А.А. – пълномощник на „ФИОРЕ“ 21“ ЕООД,
за допълване на Решение № 175 от 24.03.2021г., постановено по т.д.№2306/2020г. по описа
на Софийски апелативен съд, търговско отделение, тринадесети състав, в частта за
разноските, и присъждане на сумата от 1 200лв. – съдебни разноски при разглеждане на
делото пред Софийски градски съд, направено с молба вх. № 5817 от 09.04.2021г. по описа
2
на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3