Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 14.01.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно
заседание на втори ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от
съдия Анастасова гр. дело № 13223 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.
258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 112048 от
10.05.2019 г. по гр.д. № 43805/2017 г. по описа на СРС, 166 с-в е осъдена Г.Б.Х.,
ЕГН ********** да заплати на И.С., гражданин на Република Турция, роден на ***
г. на основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД сумата от
20 242,84 лв. / левова равностойност на 10350 евро/ – представляваща получена
от ответника без основание посредством международен паричен превод, чрез банковата
услуга „Мъниграм“, съответно на 10.03.2016 г. – 3 000
евро, на 11.03.2016 г. – 5 350 евро и на
17.03.2016 г. – 2 000 евро, ведно със законната лихва върху сумите от
предявяване на исковата молба – 03.07.2017 г. до окончателното изплащане.
Срещу така постановеното
решение е подадена въззивна жалба от ответника Г.Б.Х., с излагане на доводи за
неправилност на постановеното решение- в противоречие със събраните
доказателства, в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Заявява,
че по делото не било доказано получаването на претендираните суми, тъй като не
бил представен формуляр или друг документ за получаване на сумите подписан от
нея. Сочи, че посочването на нейни лични данни не е равнозначно на получаване
на сумите от нея. Поради недоказване една от предпоставките на разпоредбата на
чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД без съмнение /при пълно и главно доказване/ неправилно
СРС е уважил исковете. Заявява, че след като ищеца е превел сумите с три
превода на ответницата, то се предполага, че между страните е налице правно
основание за размяна на престациите. Отправя искане за отмяна на решението и
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 263,
ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивна жалба от ищеца И.С., в който се
излагат доводи за нейната неоснователност. Заявява, че от представените пред
първата инстанция доказателства се установява, че ответницата е получила претендираните
суми, тъй като на формулярите е отбелязано идентификационен номер, на който
отговаряла ответницата и необходимите документи са били оформени и подписани от
получателя съобразно правилата за ползване на сочената система.
Софийски градски съд,
след като съобрази доводите и твърденията на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните основания във въззивната жалба.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо.
Съгласно чл.269,
изр.2 ГПК при преценка на правилността на първоинстанционното решение в
обжалваната му част, съдебният състав намира следното:
По исковете по чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД хипотезите на "получаване без
основание" обикновено са
обусловени от едно преюдициално договорно правоотношение. Съответно
фактическият състав на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.
е., когато още при самото получаване липсва
основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго /типичен
случай е получаването на нещо въз основа на нищожен акт/. Освен това основанието трябва да липсва не само при получаване на имуществената ценност, но и при предявяване на претенцията за
реституция на даденото.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца
е да установи при условията на пълно
и главно доказване факта на
плащането на процесната сума,
а ответникът - да докаже,
че е налице основание за получаването, съответно за задържане на полученото.
В случая страните спорят
относно факта на получаване на преведените от ответника суми.
По образуваното
производство с исковата молба са представени разписки с реф. №
74379155/11.03.2016 г.; 17598223/11.03.2016 г.; 63891391/17.03.2016 г., от
които се установява, че ищецът е превел на името на ответницата суми на обща
стойност 10 350 евро с левова равностойност 20 242,84 лв. посредством международен
паричен превод, чрез банковата услуга „Мъниграм“, съответно
на 10.03.2016 г. – 3 000 евро, на 11.03.2016 г.
– 5 350 евро и на 17.03.2016 г. – 2 000 евро.
Неправилно районният съд
е приел, че въз основа на представената кореспонденция между „М.и.л.“ до
съдебните органи в гр. Лариса, РГърция се установява,
че ответницата е получила процесните суми по трите превода. Макар с
представените от „М.и.л.“ до съдебните органи в гр. Лариса, РГърция
документи да е представено копие от личната карта на ответницата, от която се
потвърждават индивидуализиращите белези на получателя – ЕГН, номер на лична
карта и дата на издаване на личната карта при направено изрично оспорване от
ответника факта на получаване на сумите по трите превода от страна на ищеца не
са представени изрични и несъмнени доказателства за получаване на сумите именно
от ответницата. Последното при съобразяване правилно разпределената
доказателствена тежест в процеса с изготвения от първата инстанция доклад по
делото с необходимото съдържание по чл.146 ГПК. При недоказване съобразно
правилата на чл.154 ГПК факта на получаване на сумите от ответницата без
съмнение /при пълно и главно доказване/, предявените искове по чл.55, ал.1,
пр.1 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени. За обосноваване на тези изводи съдът
съобрази, че съобразно Общите правила за ползване на услугите Мъниграм изплащане на превода в брой е следвало да се
извърши с представяне на документ за самоличност и попълване на формуляр за
изплащане на сумите в брой, какъвто в производството не е ангажиран от страна
на ищеца.
Правилни са изводите на
първата инстанция, че чрез показанията на
свидетеля Бейхан Х. Зайд /живял на съпружески
начала с ответницата/ не може да се установи обективна невъзможността за
получаване на сумата при съобразяване показанията му с оглед събраните в
производството доказателства съобразно указаното в чл.172 ГПК. Този извод не
променя както бе посочено, че в производството не е установено без съмнение, че
наредените три парични превода на суми са получени от ответницата.
Поради разминаване
изводите на двете инстанции постановеното от СРС решение следва да бъде
отменено, като неправилно.
По разноските:
С оглед изхода на спора,
на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на въззивника следва да бъде присъдена
сумата 404.86 лв.-разноски за държавна такса за въззивната инстанция. Пред
първата инстанция от ответника не са представени доказателства за сторени
разноски, поради което съдът не дължи присъждане на такива.
По така изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 112048 от 10.05.2019 г. по гр.д. № 43805/2017
г. по описа на СРС, 166 с-в в частта, с която е осъдена Г.Б.Х., ЕГН **********
да заплати на И.С., гражданин на Република Турция, роден на *** г. на основание
чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД сумата от 20 242,84 лв. /левова
равностойност на 10350 евро/ – представляваща получена от ответника без
основание сума посредством извършени три международни парични преводи, чрез банковата
услуга „Мъниграм“, съответно на 10.03.2016 г. – 3 000
евро, на 11.03.2016 г. – 5 350 евро и на
17.03.2016 г. – 2 000 евро, ведно със законната лихва върху сумите от
предявяване на исковата молба – 03.07.2017 г. до окончателното изплащане, както
и в частта на разноските: с която е осъдена ответницата да заплати на ищеца
сумата 809.71 лв.-разноски пред първата инстанция и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни предявените от И.С., гражданин на Република Турция, роден на ***
г. срещу Г.Б.Х., ЕГН **********, искове по чл. 55, ал.1, предл.
1 ЗЗД за заплащане на сумата от 20 242,84 лв. /левова равностойност на 10350
евро/ – представляваща получена от ответника без основание сума посредством извършени
три международни парични преводи, чрез банковата услуга „Мъниграм“,
съответно на 10.03.2016 г. – 3 000 евро, на 11.03.2016 г. – 5 350 евро и на 17.03.2016 г. – 2 000 евро.
ОСЪЖДА И.С., гражданин
на Република Турция, роден на *** г. да заплати на Г.Б.Х., ЕГН **********, на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 404.86 лв.-разноски за държавна такса за
въззивната инстанция.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на
страните при условията на чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.