РЕШЕНИЕ
№ ................
гр. София, 13.04.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО – VІ-5 състав, в публично заседание на десети
февруари през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТАНКА БЕНИНА
при секретаря Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното от
председателя т. дело № 2330/2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
част ІІ, дял І от ГПК.
В исковата молба се твърди, че между ищеца „Е.“ООД
и ответника „С.“ЕООД е бил сключен Договор за възлагане на СМР, по силата на
който ответното дружество се задължило
да изпълни СМР на обект: Пречиствателна станция за отпадни води гр. Исперих,
част „Машинна“ и част „ВиК“, срещу което ищецът се задължил да заплати
възнаграждение в размер на 204 462.58 лв., с вкл. ДДС, което било дължимо
– в размер на 10% от сумата в срок до 3 дни от подписване на договора и
издадена данъчна фактура, а остатъкът от сумата – след извършване на
възложените СМР. Сочи, че ищецът издал Фактура № 2179/23.10.2015г. за
авансовата сума по договора в размер на 20 446 лв., с ДДС, която е била
заплатена от ответника. За остатъка от сумата от дължимата по договора
134 974.56 лв., с ДДС, била издадена Фактура № 2225/30.12.2015 г., която
представлявала разликата между стойността на реално извършените по договора
СМР, възлизаща на 155 420.56 лв., и авансово платената сума, като сочи, че
плащане по фактурата не било извършено. До ответника била изпратена покана за
доброволно плащане, в отговор от 09.01.2017г., по която същият заявил, че
потвърждава, че дължи сумата в посочения размер. Последвало частично плащане в
размер на сумата от 90 000 лв. Претендира ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 44 974.56 лв., представляваща неизплатена част
от дължимото по договора възнаграждение, както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й
изплащане.
По делото не е постъпил писмен отговор на исковата
молба в установения за това срок.
Депозирана е допълнителна искова молба, в който се
сочи, че в хода на производството ответникът е извършил частично погасяване на
сумата по предявения иск с два превода, постъпили на 29.12.2020 г. в размер на
сумата от 5000 лв. и на 19.02.2021 г. в размер на сумата от 5000 лв., като в
този смисъл е уточнил, че предявява иска си за останалата непогасена част от
34 974.56 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
допълнителната искова молба, както и законната лихва върху разликата до
първоначално предявения размер на главницата от 44 974.56 лв. за периода
от датата на подаване на исковата молба до датата на подаване на допълнителната
искова молба.
По делото е постъпил отговор на допълнителната искова
молба в установения за това срок, в който ответникът заявява желанието си за
доброволно уреждане на спора, като е направил искане за спиране на
производството по делото по взаимно съгласие на страните по чл. 229, ал. 1, т.
1 ГПК. Моли разноските за производството да не му бъдат възлагани, като сочи,
че не е станал повод за завеждането му.
Предявен от „Е.“ООД против „С.“ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл.
1-во ЗЗД вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от представения по делото Договор за възлагане на строително-монтажни работи, същият
е бил сключен на 18.09.2015 г. между С. ЕООД – в качеството му на възложител и Е.-**ООД
– в качеството му на изпълнител, с предмет на договора – възлагане
извършването на строително-монтажни работи на обект: Пречиствателна станция за
отпадни води гр. Исперих, част Машинна и част ВиК. Страните са постигнали
съгласие в т. 1 от договора видовете работи предмет на изпълнение да бъдат
възлагани по количествено стойностни сметки, като при възникнали допълнителни
такива, се констатират и договарят допълнителни между страните. В чл. 2 от договора
е посочена общата стойност на договорените за изпълнение СМР и възлизаща общо на 204 462.58 лв., с вкл.
ДДС. В т. 3 от договора е предвиден срок на изпълнение 80 работни дни,
съобразно подадения фронт за работа. Договорено е 10 % от цената да бъде
заплатена 3 дни след подписване на договора, а изпълнените видове работи да се
заплащат ежемесечно след представяне на протокол обр. 19 и представена данъчна
фактура.
Представена е Фактура № **********
от 23.10.2015 г. с получател – ответното С. ЕООД и издател – ищеца Е.-**ООД за
сумата от 20 446 лв., с вкл. ДДС, с посочено основание за плащането – аванс по Договор
за възлагане на СМР за обект – Пречиствателна станция за отпадни води в гр.
Исперих.
Представена е и Фактура №
********** от 30.12.2015г. за сумата от 134 974.56 лв., с вкл. ДДС, и основание
за плащане – извършени СМР по процесния договор, като е отбелязано приспадането
на аванса по Фактура № 2179 от 23.10.2015 г.
Видно от представената Извънсъдебна
покана от 13.07.2018г., адресирана от Е.-**ООД до С. ЕООД, отправено е писмено
искане за заплащане на сумата от 104 974.56 лв., с вкл. ДДС, посочена като
дължима към датата на отправяне на поканата по договора за СМР за Пречиствателната
станция за отпадни води в гр. Исперих и след приспадане на сумите по
извършените частични плащания по договора, като е определен 10-дневен срок за
изпълнение.
С Писмо изх. № 153/16.08.2018г.,
в отговор по поканата, адресатът по нея – С.-**ООД е заявил, че потвърждава, че
дължи сумата в посочения размер, като е отправено предложение за сключване на
споразумение за уреждане отношенията между тях по изплащане на сумата.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното :
От представения по делото Договор
за строително-монтажни работи от 18.09.2015 г. съдът приема за установено
възникнало между страните облигационно правоотношение с предмет и страни според
твърденията в исковата молба. В този смисъл от писменото доказателство се
установи възникване на облигационната връзка на 18.09.2015 г. – към момента на
сключване на договора, между ответното С. ЕООД – в качеството му на възложител,
и от друга страна – Е.-**ООД – в качеството му на изпълнител. Установи се, че
договорът е бил сключен за възлагане извършването на строително-монтажни работи
на обект: Пречиствателна станция за отпадни води гр. Исперих, част Машинна и
част ВиК.
По своя характер процесният
договор представлява договор за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. ЗЗД. В
разпоредбата на чл. 264 ЗЗД е предвидено задължението на поръчващия да приеме
извършената работа, като към този момент същият следва да е прегледал
свършеното за недостатъци, като в случай че констатира наличието на такива,
следва да ги заяви. Ако не направи такива възражения, работата се счита за
приета. Съгласно чл. 266 ЗЗД, поръчващият дължи заплащане на възнаграждението
за приетата работа. По делото е безспорно, че изпълнителят е представил
протокол обр. 19, доказващ извършените СМР, както и фактурата за дължимите по
договора суми и съответствието на стойността по нея с извършената работа
/съответно сумарно на дължимото за труд и материали/.
В случая, безспорно е между
страните, че ищецът, в качеството му на изпълнител по договора, е извършил
възложената му работа според договора, който факт ответникът признава в
становището си по основателността на иска, което поддържа в проведеното открито
съдебно заседание чрез процесуалния си представител, като заявява, че признава
иска. Безспорно е извършването на работата според възложеното от ответника и в
сроковете за това, като не се твърди да са били направени възражения, които да
обосноват освобождаване на ответника от задължението му да плати.
Не е налице и спор между страните
относно размера на незаплатения остатък по възнаграждението по договора и който
е съответен на цената на иска към момента на предявяването му. В този смисъл, съдът
приема за установен като безспорен и в приложение разпоредбата на чл. 153 ГПК
факта, че към страните са договорили първоначален размер на възнаграждението за
възложените СМР от 204 462.58 лв., с вкл. ДДС, и която сума е посочена
като такава раздел II от
договора, уреждаща размера на дължимото плащане и начина за това.
Безспорно е между страните, че по
договора е извършено авансово плащане в размер на сумата от 20446 лв., с ДДС, и
равняваща се на 10% от първоначално договорения размер на възнаграждението.
Установен като безспорен е и фактът, че извършената работа по договора е на
стойност от 155 420.56 лв. /с вкл. ДДС/, т.е. под първоначално договорения
размер на възнаграждението и за която сума е била издадена фактура от
30.12.2015 г. с приспадане на внесения аванс по договора, при което сумата за
плащане е посочена в размер на 134 974.56 лв. с ДДС. Безспорно по делото
е, че в периода след издаването на фактурата до 11.11.2020 г. са били извършени
следните частични плащания по нея, а именно: 20 000 лв. – платени на
02.11.2017г., 10 000 лв. – платени на 30.03.2018г., 10 000 лв. –
платени на 16.08.2018г.; 10 000 лв. – платени на 01.10.2018г., 20 000
лв. – платени на 28.12.2018г., 10 000 лв. – платени на 18.11.2019г.,
5 000 лв. – платени на 26.02.2020г. и 5 000 лв. – платени на
11.11.2020 г. Страните не спорят, че в хода на производството са били извършени
още две плащания, а именно на сумата от 5 000 лв. на 29.12.2020 г. и на
сумата от 5 000 лв. на 19.02.2021г. Извършените частични плащания са в общ
размер на 100 000 лв., като незаплатеният остатък от дължимото по договора
възнаграждение възлиза на 34 974.56 лв.
Недоказани са твърденията на
ответника за извършено в хода на производството плащане и в размер на сумата от
5000 лв. на 07.02.2022 г., за която част оспорва иска по размер. Този факт беше
изрично оспорен от ищеца, поради което за установяването му ответникът дължи
пълно и главно доказване, в какъвто смисъл е и разпределената му
доказателствена тежест в производството, което същият не е провел до
приключване на съдебното дирене.
С оглед гореизложеното, съдът
намира предявения осъдителен иск на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за основателен
в пълния му претендиран размер от 34 974.56 лв., която сума ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца като дължима и непогасена по
възникналото между тях облигационно правоотношение.
Като законова последица при
забава в плащането, дължи се и законната лихва върху главницата, като за
периода от датата на подаването на исковата молба до датата на подаване на
допълнителната искова молба се дължи такава върху главницата в първоначално
предявения й размер от 44 974.56 лв., а за периода след датата на подаване
на допълнителната искова молба, в която е формулирано искане за изменение
размера на иска, законната лихва е дължима върху главницата от 34 974.56
лв.
Относно разноските: С оглед изхода на спора, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
сторените от ищеца разноски за производството в общ размер на 3 799 лв., от които 1 799 лв. – заплатена държавна
такса и 2 000 лв. – адвокатско възнаграждение. Следва да се има предвид, че
ответникът е станал повод за завеждане на иска, доколкото не е извършил плащане
на дължимото от него, макар и да го признава, поради което не са налице
предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК за освобождаването му от отговорност за
разноските в производството.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „С.“ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и
адрес управление ***, да
заплати по предявения иск с правно
основание чл. 266
ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, на „Е.“ООД,
ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление:***,
сумата от 34 974.56
лв. – главница за неизплатено възнаграждение по Договор за възлагане на
строително-монтажни работи от 18.09.2015 г. с предмет на договора – възлагане
извършването на строително-монтажни работи на обект: Пречиствателна станция за
отпадни води гр. Исперих, част Машинна и част ВиК, ведно със законната лихва
върху нея, считано от 17.03.2021 г. до окончателното й изплащане, и законната
лихва върху главницата от 44 974.56 лв., начислена за периода 27.11.2020 г. до 17.03.2021г.
ОСЪЖДА „С.“ЕООД, ЕИК: ****,
със седалище
и адрес управление ***, да заплати по предявения иск с правно основание чл. 266 ЗЗД, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, на „Е.“ООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление:***,, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 3 799 лева -
разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в 2 - седмичен
срок от връчване на
съобщението за изготвянето му
страните.
СЪДИЯ: