Р Е Ш Е Н И Е
№ 232
гр.
Велико Търново, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново –
трети състав, в съдебно заседание на деветнадесети септември две
хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: Евтим Банев
при участието на секретаря Д. С.,
изслуша докладвано от съдия Банев адм.
д. № 412 по
описа за 2023 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с
чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.
Образувано е по
жалба, подадена от П.Й.П. с ЕГН **********, адрес ***, против Решение №
257-РД-01-03/ 31.03.2023 г. на лице, заместващо кмета на Община Свищов, по
заявление за достъп до обществена информация с вх. № 94-3-431/ 09.03.2023 г.,
подадено от П.Й.П.. Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно, като
издадено в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с
целта на закона, както и с принципите при осъществяване правото на достъп до
обществена информация, прогласени в чл. 6, ал. 1 от ЗДОИ. Навежда твърдения, че
с Решение № 236-РД-01-03/ 23.03.2023 г. /обжалвано/, вече му е била
предоставена по посочения от него ред, исканата информация по т. 1 от
обжалваното решение. Твърди, че посочените в т. 2 от решението фактури и
платежни нареждания не са му били предоставени, както и че има конфликт на
интереси, тъй като лицето, издало оспорения акт е сключвало договори с „Пауър
секюрити груп“ ООД през 2019 г. и 2021 година. Иска се оспореното решение да
бъде отменено и съдът да задължи Община Свищов да му предостави исканата
информация. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и
не изпраща представител. В представени писмени становище и молба, лично и чрез
пълномощника си по делото ***Х.П. от ВТАК, заявява, че поддържа жалбата с
направените искания, развива доводи за нейната основателност. в размер на
1000,00 лева. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника
адвокатско възнаграждение. Претендира се присъждане на направените в
производството разноски, вкл. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38,
ал. 2 от ЗА, в размер на 1000,00 лева.
Ответникът –
кметът на Община Свищов, чрез пълномощниците си ***Д.В.и ***М.Я.от САК, в
представено в първоначално представено писмено становище е оспжрил жалбата като
недопустима, поради липса на правен интерес, алтернативно като неоснователна. В
хода на устните състезания и в писмена защита възражението за недопустимост на
жалбата не се поддържа изрично от представителя на ответника, развиват се
доводи за нейната неоснователност, поради процесуалната и материална
законосъобразност на оспореното решение. Изтъква се, че с решението на органа
по ЗДОИ е предоставена поисканата от П.Й.П. обществена информация, като поради
големия обем на документите по т. 2 от решението, не е била налице техническа
възможност за предоставянето им в предпочитаната от заявителя форма /сканирани
и изпратени на електронна поща/, и органът е предоставил възможност за
запознаване в пълен обем с тях на място. С тези аргументи ответникът моли жалбата
да бъде отхвърлена, претендира присъждане на разноски, съгласно представен
списък по чл. 80 от ГПК. Възразява срещу искането за присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, поради
недоказаност на основанията за предоставяне на адвокатска помощ по реда на
посочената норма. В условията на евентуалност моли размерът на това
възнаграждение да бъде намален, тъй като пълномощникът на жалбоподателя не се е
явил в съдебно заседание.
Във връзка с
проверката на допустимостта и основателността на жалбата и въз основа на
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Със
Заявление за достъп до обществена информация вх. № 94-3-431/ 09.03.2023 г. на
Община Свищов, П.Й.П. *** е поискал от кмета на Община Свищов предоставяне
наобществена информация – сканирани копия на всички договори, сключени между
Община Свищов и „Power Securiti Group” за периода от 1999 г. до 09.03.2023 г.,
сканирани копия от всички фактури и платежни нареждания за изплатени по тези
договори възнаграждения от Община Свищов на изпълнителя „Power Securiti Group”
за периода от 1999 г. до 09.03.2023 година. Заявителят е посочил, че желае
информацията да бъде предоставена по електронен път на електронната му поща.
Първоначално
по подаденото заявление се е произнесъл заместник-кмет на Община Свищов, който
с Решение № 236-РД-01-03/ 23.03.2023 г. е предоставил на заявителя пълен достъп
до исканата информация, съхранявана в Общината. По въпрос 1 от заявлението са
предоставени сканирани копия на Договор № 94-Д-513/ 13.08.2012 г., Договор №
94-Д-883/19.12.2019 г., Договор № 94-Д-220/ 22.01.2021 г., Договор № 94-Д-1035/
08.12.2021 г. и Договор № 94-Д232/ 21.02.2023 г., сключени между Община Свищов
и „Пауар Секюрити Груп“ ООД – гр. Велико Търново. По въпрос 2 от заявлението е
отразено, че се предоставят сканирани фактури и платежни нареждания, относими
към посочените договори. Решение № 236-РД-01-03/ 23.03.2023 г. на
заместник-кмет на Община Свищов е било обжалвано от П.П. пред Административен
съд – Велико Търново, като за разглеждане на жалбата е образувано адм. дело №
181/ 2023 г. по описа на този съд. С протоколно определение от 27.04.2023 г.
жалбата против решението от 23.03.2023 г. е оставена без разглеждане като
недопустима на основание чл. 159, т. 3 от АПК и производството по делото е
прекратено. Основанието за оставяне на жалбата без разглеждане е оттегляне на
Решение № 236-РД-01-03/ 23.03.2023 г., извършено с Решение № 256-РД-01-03/
31.03.2023 г. на заместник-кмет на Община Свищов. Прекратителното определение
не е било обжалвано и е влязло в сила.
Решение
№ 256-РД-01-03/ 31.03.2023 г. на заместник-кмет на Община Свищов /с което е
оттеглено решението 23.03.2023 г./, също е било обжалвано от П.П., като за
разглеждане на жалбата е образувано адм. дело № 237/ 2023 г. по описа на АСВТ.
С Решение № 183/ 23.06.2023 г. по посоченото дело, е обявена нищожността на
Решение № 256-РД-01-03/ 31.03.2023 г. на заместник-кмет на Община Свищов и делото
във вид на преписка е върнато на Община Свищов, за ново произнасяне по
подаденото от П.Й.П. заявление за достъп до обществена информация, съобразно
дадените от съда задължителни указания.
Междувременно
с Писмо изх. № 94-з-431/ 31.03.2023 г. издадено от заместник-кмет на Община
Свищов и адресирано до П.Й.П., последният е бил уведомен, че с Решение №
236-РД-01-03/ 23.03.2023 г. на общината, му е предоставена исканата информация
по въпрос 1 от Заявление вх. № 94-3-431/ 09.03.2023 г., а по въпрос 2 на
основание чл. 27, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ - че Община Свищов не разполага с
техническа възможност за предоставяне на исканата информация в електронен
вариант поради нейния обем. В писмото е посочено и че на основание чл. 27, ал.
2 от ЗДОИ , заявителят може да се запознае с исканата информация, чрез преглед
на документите на място в администрацията на Община Свищов в 30-дневен срок от
получаване на писмото, като за целта следва да заяви в деловодството на
Общината ден и час за посещение. Писмо изх. № 94-з-431/ 31.03.2023 г. на
заместник-кмет на Община Свищов е било обжалвано от П.П., като за разглеждането
на тази жалба е било образувано адм. дело № 236/ 2023 г. по описа на АСВТ. С
Решение № 180/ 05.07.2023 г. по посоченото дело, е отменено Писмо изх. №
94-з-431/ 31.03.2023 г. на заместник-кмет на Община Свищов и общината е осъдена
да заплати на жалбоподателя разноски за водене на делото.
На последно
място, по подаденото от П.П. Заявление вх. № 94-3-431/ 09.03.2023 г. на Община
Свищов, е издадено и Решение № 257-РД-01-03/ 31.03.2023 г. на заместник-кмет на
Община Свищов, с което на заявителя е предоставена поисканата обществена
информация по посоченото заявление и на основание чл. 27, ал. 1, т. 1 и ал. 2
от ЗДОИ, той е уведомен, че Община Свищов не разполага с техническа възможност
за предоставяне на информацията в електронен вариант, поради нейния обем. В
решението е посочено, че заявителят може да се запознае с исканата информация
чрез преглед на място в администрацията на общината /в сграда на посочен
адрис/, в 30-дневен срок от получаване на решението. Указано му е и че за целта
следва да заяви в деловодството на Община Свищов, ден и час за посещение в
определения от органа срок. Решението е връчено на адресата му по електронен път
на дата 31.03.2023 г. /л. 42 от адм. д.
№ 238 от 2-23 г. на АСВТ/, жалбата срещу него е подадена пред Административен
съд – Велико Търново по електронна поща, на дата 12.04.2023 година.
Първоначално за разглеждане на тази жалба е образувано адм. дело № 238/ 2023 г.
по описа на АСВТ, като с Определение № 288/ 30.06.2023 г. по посоченото дело,
същото е присъединено към адм. дело № 236/ 2023 г. на АСВТ, а производството е
прекратено. С Определение № 289/ 03.07.2023 г. по адм. дело № 236/ 2023 г. на
АСВТ, производството по жалбата против Решение № 257-РД-01-03/ 31.03.2023 г. на
кмета на Община Свищов е отделено и за разглеждането й е образувано настоящото
адм. дело № 412/ 2023 г. по описа на АСВТ. В хода на производството по адм.
дело № 238/ 2023 г. на АСВТ, като доказателства са приети документите от
административната преписка /заявлението от 09.03.2023 г. и обжалваното
решение/, представените от жалбоподателя Договор № 94-Д-513/ 13.08.2012 г.,
Договор № 94-Д-883/19.12.2019 г., Договор № 94-Д-220/ 22.01.2021 г., Договор №
94-Д-1035/ 08.12.2021 г. и Договор № 94-Д232/ 21.02.2023 г., сключени между
Община Свищов и „Пауар Секюрити Груп“ ООД – гр. Велико Търново. Като
доказателства са приобщени и допълнително представените от ответника ведомости
по аналитични партиди /установяващи броя на фактурите, за които жалбоподателят
е заявил достъп/, Заповед № 237-РД-01-03/ 24.03.2023 г. на кмета на Община
Свищов, заявление от същия за ползване на платен годишен отпуск и служебна
справка от 27.03.2023 година, относно ползване на платен годишен отпуск на Г.Б.Г.–
кмет на Община Свищов, коментираните по-горе актове на заместник-кмет на
общината /решения по ЗДОИ и писмо/, съдебните актове, произнесени в
производствата по тяхното обжалване, както и решения на АСВТ по дела на П.Й.П. *** и срещу председателя на Общински съвет –
Свищов. В хода на настоящото производство са приобщени изброените документи,
както и допълнително представени от жалбоподателя Решение № 180/ 05.07.2023 г.
по адм. дело № 236/ 2023 г. и определение за допълването на това решение. В
хода на делото от страните не са ангажирани други доказателства, с писмената
защита от ответника е представено Решение № 798-РД-01-03/ 07.07.2023 г. на
кмета на Община Свищов, с което в изпълнение на Решение № 183/ 23.06.2023 г. по
адм. дело № 237/ 2023 г. на АСВТ, на П.Й.П. е предоставена цялата поискана със
Заявление вх. № 94-3-431/ 09.03.2023 г. информация, в посочената от него форма.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от външна страна отговаря на
изискванията на чл. 150 и чл. 151 от същия кодекс, приложими на основание чл.
40, ал. 2 от ЗДОИ.
Съгласно чл. 2,
ал. 1 от ЗДОИ, „обществена информация“ е
всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща
възможност на гражданите да си съставят собствено мнение, относно дейността на
задължените по закона субекти, посочени в чл. 3 от същия закон. В чл. 3, ал. 1
от ЗДОИ, като задължени да предоставят обществена информация субекти са
определени
държавните органи, техните териториални звена и органите на местното
самоуправление в Република България. Оспореното решение на заместник-кмет на
Община Свищов е постановено в качеството му на такъв субект /в хипотезата на
заместване на кмета/, има характер на индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и съгласни чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ, представлява
годен предмет на съдебно оспорване.
Макар първоначално
заявените възражения за недопустимост на ответника да не са поддържани в хода
на естните състезания, следва да се отбележи, че те са неоснователни. Действително, с обжалваното решение на П.П. е
предоставена цялата поискана обществена информация, но не в посочената от него
форма. В разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ЗДОИ е предвидено задължение
за органа за съобразяване с посочената от заявителя предпочитана форма на
предоставяне на достъп, като е
безспорно, че в случая това задължение не е изпълнено. След като е подало
заявление за предоставяне на достъп до обществена информация в изискуемата от
закона форма, лицето е активно легитимирано да обжалва не само отказите, а и
решенията за предоставяне на такава, ако счита, че същата не е съответна като
вид и обем на изисканата /арг. от чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ/. Действително в случая
задълженият
субект е аргументирал наличието на посоченото в чл. 27, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ
основание да не се събрази с предпочитаната от заявителя форма на достъп.
Проверката за действителното наличие на това основание /липса на техническа
възможност/, обаче, не касае допустимостта на съдебното обжалване, а неговата
основателност и е предмет на спора по същество.
Без значение за
допустимостта на оспорването е и обстоятелството, че с Решение № 798-РД-01-03/
07.07.2023 г. на кмета на Община Свищов, поисканата със Заявление вх. №
94-3-431/ 09.03.2023 г. обществена информация е била предоставена в исканата от
заявителя форма. Материалната законосъобразност на административния акт се
преценява към момента на издаването му /чл. 142, ал. 1 от АПК/, а в случая
оспореното решение не е оттеглено от издалия го орган по реда на чл. 156, ал. 1
от АПК, до приключването на делото. При това положение интересът на адресата от
оспорване законосъобразността на административния акт не е отпаднал, а правните
последици от последващото предоставяне на исканата информация в заявената
форма, се свеждат до отпадане необходимостта съдът, при евентуалната отмяна на
акта, да упражни правомощието си по чл. 41, ал. 1 от ЗДОИ и задължи органа за
предоставяне на информацията в исканата форма.
Оспореният
индивидуален административен акт е издаден от заместник-кмет на Община Свищов,
на който е възложено да замества кмета на общината в периода на неговото
отсъствие от 27.03.2023 г. до 31.03.2023 г., включително, поради ползване на
платен годишен отпуск. Това обстоятелство се установява от съдържащите се в
преписката Заповед № 237-РД-01-03/ 24.03.2023 г. на кмета на Община Свищов и
заявление от същия за ползване на платен годишен отпуск. В качеството му на заместващ кмета на общината, оправомощеният за
това заместник-клет се явява субект, задължен да предоставя обществена
информация, съгласно цитираната по-горе разпоредба на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ. Решение
№ 257-РД-01-03/ 31.03.2023 г. на заместни-кмет на Община Свищов е издадено в
предписаната от чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ писмена форма и съдържа реквизитите по
чл. 34, ал. 1 от същия закон. С това от формална страна оспорения акт отговаря
на императивно установеното в ЗДОИ изискване към органа за мотивирано писмено
произнасяне, независимо дали решението му е с позитивен или негативен за
заявителя резултат.
Относно
приложението на материалния закон:
Съгласно
чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, обществена информация по смисъла на този закон е всяка
информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща
възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на
задължените по закона субекти. В случая, съобразно цитираното по-горе Заявление
вх. № 94-3-431/ 09.03.2023 г., подадено в Община
Свищов, П.Й.П. е поискал предоставянето на служебна обществена информация по
смисъла на чл. 11 от ЗДОИ, която според мотивите на издаденото от ответника
решение, му е предоставена, но не в посочената от заявителя форма.
В изпълнение на задължението си за служебна проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК съдът намира, че оспореното решение за предоставяне на достъп до обществена информация е незаконосъобразно. В съдържанието на обжалваното решение е посочено, че на П.П. се предоставя исканата обществена информация по въпрос 1 и въпрос 2 от Заявление вх. № 94-3-431/ 09.03.2023 г., но на основание чл. 27, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗДОИ, той е уведомен, че Община Свищов не разполага с техническа възможност за предоставяне на информацията в електронен вариант, поради нейния обем, като заявителят може да се запознае с нея чрез преглед на място в администрацията на общината, в 30-дневен срок от получаване на решението.
Както вече се посочи, преди издаването на
процесното решение, с Решение №
236-РД-01-03/ 23.03.2023 г. на заместник-кмет на Община Свищов, на П.Й.П. е бил
предоставен пълен достъп до обществената информация, съхранявана от Община
Свищов, по същото Заявление вх. № 94-3-431/ 09.03.2023 г., като
конкретно документите по въпрос 1 от заявлението са били и фактически
предоставени на заявителя, по поискания от него начин - чрез предоставяне по електронна поща на
сканирани копия от 5 броя договори, сключени между Община Свищов и „Пауар Секюрити
Груп“ ООД – гр. Велико Търново. Последното обстоятелство не е спорно между
страните и се потвърждава от представените от жалбоподателя копия от въпросните
договори, не е спорно и че в тази му част решението от 23.03.2023 г. не е било
обжалвано и е влязло в сила. Тоест, към момента на издаване на процесното
решение, заявлението от 09.03.2023 г. на П.П., в частта му по въпрос 1, е било
вече изцяло удовлетворено, чрез предоставяне на исканата информация. Нещо
повече - в тази му част административният акт е бил и фактически изпълнен от
органа, който го е издал, по реда установен в чл. 35, ал. 3 от ЗДОИ. Този извод
не се променя от обстоятелството, че впоследствие Решение № 236-РД-01-03/ 23.03.2023 г. на заместник-кмет на Община Свищов е
отменено с Решение № 256-РД-01-03/ 31.03.2023 г. на същия орган. Последният акт
не е породил валидни правни последици, поради своята нищожност, обявена с Решение
№ 183/ 23.06.2023 г. по адм. дело № 237/ 2023 г. на АСВТ. При това положение, изначално повторното произнасяне
на административния орган по въпрос 1 от Заявление вх. № 94-3-431/
09.03.2023 г., е недопустимо, доколкото е
извършено в хипотезата на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК /обжалването на решението
от 23.03.2023 г. от заявителя, в тази му част, е недопустимо поради липса на
правен интерес/, алтернативно в хипотезата на чл.
27, ал. 2, т. 2 от АПК.
Коментираният
порок представлява самостоятелно и достатъчно основание за незаконосъобразност
на обжалваното решение, в тази му част, но за пълнота следва да се отбележи и
че от наличните в делото доказателства не се установява твърдяната от ответника
липса на техническа възможност да предостави предостави исканите документи в
електронен вариант на електронната поща на заявителя поради големия им обем. В
случая това твърдение очевидно не съответства на обективната истина, доколкото
общият обем на договорите между Община Свищов и „Пауар Секюрити Груп“ ООД е 28
страници. Въпросният обем сам по себе си не предполага затрудненияя при
сканирането/снимането/ на тези документи и изпращането им с електронно
съобщение на електронната поща на заявителя. Не се твърди и липсата на
съответната техника, правеща възможно осъществяването на трансформация на
данните в електронен формат, чрез сканирането /заснемането/ на исканите документи
в цифрова форма и изпращането на така генерираните файлове на електронната поща
на заявителя. Обратно, наличието на такава „техническа възможност“ се
установява по несъмнен начин от факта, че обсъжданите договори всъщност са били
предоставени на жалбоподателя по посочения от него способ и по отношение на тях
Решение № 236-РД-01-03/ 23.03.2023 г. на
заместник-кмета на Община Свищов, е било изпълнено преди издаването на
процесния административен акт. Последното обстоятелство категорично оборва
твърденията на ответника, за наличието на основанието по чл. 27, ал. 1, т. 1 от
ЗДОИ, поисканата информация да не се предостави във формата,
предпочетена от заявителя. При това положение и доколкото не се установява
наличието на някоя от останалите изчерпателно посочени чл. 27,
ал. 1 от ЗДОИ
хипотези, непредоставянето на информацията по въпрос 1 от Заявление вх. №
94-3-431/ 09.03.2023 г., във формата, предпочетена от заявителя, самостоятелно
обуславя незаконосъобразност на оспорения административен акт, в тази му част.
Относно
законосъобразността на Решение № 257-РД-01-03/ 31.03.2023 г. на заместник-кмет
на Община Свищов, в частта му по въпрос 2 от Заявление вх. № 94-3-431/
09.03.2023 година. По-горе се отбеляза, че приобщените в преписката документи
установяват издаването на Писмо изх. № 94-з-431/ 31.03.2023 г. от
заместник-кмет на Община Свищов /л. 170 от адм. дело № 238 от 2023 г. на АСВТ/.
С писмото П.Й.П. е бил уведомен, че по въпрос 2 от Заявление вх. № 94-3-431/
09.03.2023 г., Община Свищов не разполага с техническа възможност за
предоставяне на исканата информация в електронен вариант поради нейния обем. В
писмото е посочено и че на основание чл. 27, ал. 2 от ЗДОИ , заявителят може да
се запознае с исканата информация, чрез преглед на документите на място в
администрацията на Община Свищов в 30-дневен срок от получаване на писмото,
като за целта следва да заяви в деловодството на Общината ден и час за
посещение. Видно е, че последно цитираното писмо касае информация, поискана със
заявлението, по което е издадено и обжалваното решение. В частта му по въпрос 2
от заявлението, писмото има характер на индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ, доколкото обективира
волеизявление на компетентен административен орган, едностранно и
непосредствено засягащо претендирани от заявителя права и законни интереси. В
този смисъл е и Решение № 180/ 05.07.2023 г. по адм. дело № 236/ 2023 г. на
АСВТ, с която писмото е отменено в посочената му част. Двата акта на административния
орган са от една и съща дата, но в писмото не е извършено позоваване на
обжалваното в настоящото производство решение, обратно – съдържа се
самостоятелна разпоредителна част относно исканата обществена информация по
въпрос 2 от Заявление вх. № 94-3-431/ 09.03.2023 година. Това от една страна
налага извод, че въпросното писмо е издадено, първо по време, а от друга - че с
издаването на процесното решение, административният орган се е произнесъл
повторно по едно и също искане на заявителя, при това с идентичен по съдържание
административен акт. Както се посочи, такова произнасяне е в пряко противоречие
с разпоредбата на чл. 27, ал. 2, т. 2 от АПК, което обуславя неговата
незаконосъобразност. Предвид съдържанието на двата акта и липсата на жалба към
момента на издаване на Решение № 257-РД-01-03/ 31.03.2023 г., не би могло да се
обсъжда и някаква форма оттегляне на първия по време такъв, независимо дали в
хипотезата на чл. 91 от АПК или на чл. 156 от същия кодекс.
По изложените
мотиви, съдът намира, че Решение № 257-РД-01-03/ 31.03.2023 г., издадено от
заместник-кмет на Община Свищов е незаконосъобразно в неговата цялост и като
такова, следва да бъде отменено.
При този изход на делото, неоснователно е искането на ответника за присъждане на сторените разноски за настоящото производство. Жалбоподателят претендира присъждане на направените по делото разноски, които са в размер на 10,00 лв. – внесена държавна такса. Претендира се и присъждане в полза на представляващия го адвокат възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, в размер на 1 000,00 лева. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на материално затруднено лице по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА е установено със закон, като съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, адвокатът оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, но не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА. За упражняването на това право е достатъчно представянето на сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че договорената правна помощ е безплатна на основание цитираната по-горе норма от ЗА, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е материално затруднено лице. В случая такъв договор от 15.09.2023 г., е представен от пълномощника на жалбоподателя /л. 34 от делото/, при което неоснователни са възраженията на ответника за недоказаност на хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Неоснователно е и възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, доколкото същото е в минималния размер, определен с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в приложимата й редакция. От друга страна, в случая жалбата пред съда не е изготвена от пълномощника на жалбоподателя, но последният е осъществявал процесуално представителство на П.П., макар и единствено посредством писмени молби, подавани по адм. дело № 238/ 2023 г. на АСВТ и в настоящото производство.
Съобразно горното съдът намира, че следва да присъди в полза на жалбоподателя разноските сторени за заплащане на държавна такса, в размер на 10,00 лева. В съответствие с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вр. с чл. 36, ал. 2 и чл. 38, ал. 2 от ЗА, Община Свищов следва да бъде осъдена да заплати на ***Х.К. П. от ВТАК, адвокатско възнаграждение в размер на 1 000,00 лева.
Водим от горното, и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И:
Отменя по жалба на П.Й.П. с ЕГН **********, адрес ***, Решение №
257-РД-01-03/ 31.03.2023 г. на заместник-кмет на Община Свищов.
Осъжда
Община Свищов с ЕИК *********, административен адрес гр. Свищов, ул. „Цанко
Церковски“ № 2, да заплати на П.Й.П. с ЕГН **********, адрес ***, разноски по
делото, в размер на 10,00 /десет/ лева.
Осъжда
Община Свищов с ЕИК *********, административен адрес гр. Свищов, ул. „Цанко
Церковски“ № 2, да заплати на ***Х.К. П. от ВТАК с ЕГН **********, личен номер
**********, служебен адрес: ***, адвокатско възнаграждение в размер на 1 000,00 /хиляда/
лева.
.
Решението не
подлежи на обжалване.
Решението да се
съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен
съдия: