№ 14965
гр. София, 31.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20231110121952 по описа за 2023 година
Предявени са кумулативно съединени установителни искове по чл.422,
ал.1 ГПК, вр. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, по чл.422, ал.1
ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и два иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. 86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД твърди, че е сключил с
ответника Г. Д. М. договор за продажба на топлинна енергия, по силата на
който се е задължил и е доставял топлинна енергия в жилището му в
гр.София, ж.к.Гео Милев, бл.3, вх.Б, ет.3, ап.301/316 през периода май 2018 -
април 2022 г. Твърди още, че е подал заявление по чл.410 от ГПК, но
ответникът е възразил по реда на чл.414 ГПК, и това обуславя интереса му да
предяви настоящите искове за установяване на вземанията си за следните
суми: 430,40 лв., претендирана като цена на топлинната енергия за периода
май 2018 - април 2022 г. 27,44 лв. – възнаграждение за услугата дялово
разпределение за периода април 2019 – април 2021 г.; 42,16– обезщетение за
забава за периода 16.7.2019 - 12.5.2022 г. респ. 5,24 – за периода 31.5.2019 –
12.5.2022 г. Моли и за осъждането на ответника за направените разноски по
настоящото и по заповедното дело.
Ответникът Г. Д. М. оспорва исковете по основание и размер. Позовава
се на погасителна давност за част от претенциите на ищеца – предхождащите
с три години подаването на заявлението по чл.410 от ГПК. Моли исковете да
1
бъдат отхвърлени.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в съвкупност, за да се произнесе взе предвид
следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. №27672/22 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в на
СРС, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за
процесните суми. Издадена е заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу
която ответникът е подал възражение по реда на чл.414 ГПК. Това обуславя
интереса на ищеца да предяви настоящите искове за установяване на
вземанията си.
От приетото по делото заявление-декларация от 7.8.2017 г. е видно, че
ответникът е поискал разкриване на партида на негово име за процесния
топлоснабден имот, което представлява предложение по смисъла на чл.13 от
ЗЗД за сключване на договор за продажба на топлинна енергия. Безспорно е по
делото, че това предложение е прието с доставянето на топлинна енергия.
Следователно, за процесния период е налице договор по чл.150, ал.1 ЗЕ между
ищеца и ответника за продажба на топлинна енергия срещу заплащане.
Предвид признанието на ответника за частична основателност на
исковите претенции и единственото му възражение за частичното им
погасяване по давност съдът обяви на осн. чл.146, ал.1, т.4 ГПК за безспорни и
ненуждаещи се от доказване твърденията на ищеца относно доставянето на
топлинната енергия, количествата и цената й, както са посочени от последния
в приложената към исковата молба счетоводна справка.
При така установените факти, съдът стигна до следните правни
изводи:
Относно иска по чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.150 от ЗЕ.
Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за
заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.
Според чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия. Съгласно чл.
153, ал.1 ЗЕ всрички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
2
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от
закона.
Ето защо, в тежест на ищеца е да докаже договора за продажба на
топлинна енергия срещу на срещното задължение на ответника да плати
цената й. Обстоятелството, че е доставил топлинната енергия, чието
заплащане желае, количество и цената й. В тежест на ответника е да докаже,
че е платил задълженията си
Между страните е сключен договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия, съгласно чл. 150, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, което е видно от
анализа на доказателствата относно съсобствеността на имота.
Предоставянето на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена е безспорно по делото.
Ето защо, следва да се приеме, че за процесния имот на ответника е
доставяна топлинна енергия съгласно общите условия на договора, като
количеството на доставената енергия е измервано коректно чрез
топлоизмервателните уреди и общия топломер.
Възражението за погасяване на дълга за главница по давност е
неоснователно. Съгласно чл.111, б. „в” ЗЗД периодичните вземания, каквито
са процесните, се погасяват с тригодишна погасителна давност (в този смисъл
е и задължителната съдебна практика т.2 от ТР 1/2009г.).
С предявяването на иска давността се спира. Искът е предявен на
30.5.2022 г. (чл. 422, ал.1 ГПК), следователно извън обхванатия от
погасителната давност период са всички вземания, чиято изискуемост
настъпва след 30.5.2019 г. (чл. 114, ал.1 ЗЗД). На осн. чл.3, т.2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците /ЗМДВИП/ към периода от три години следва да се добави
период от 2 месеца и 7 дни считано от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
включително. Тоест извън давностния период попадат вземанията на ищеца,
чиято изискуемост е настъпила след 23.2.2019 г. В настоящия случай исковият
период е май 2018 – април 2022 г., но от неоспорена от ответника справка е
3
видно, че целият размер на задължението по чл.150, ал.1 ЗЕ е формиран в
периода май 2019 – април 2022 г. Ето защо, следва да се приеме ,че искът е
предявен преди изтичането на а срока по чл.111, б.В ЗЗД, поради което
възражението за частично погасяване на задължението по давност е
неоснователно, поради което искът следва да се уважи изцяло.
Относно иска по чл.79, ал.1 ЗЗД. Вземането на ищеца за услугата
„дялово разпределение“ е обусловено от доказване от негова страна на
фактите по главния иск по чл.150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД договарянето на
тази услуга и извършването й през исковия период. Отхвърлянето на тази
претенция е обусловено от доказването от страна на ответника на твърдените
правоизключващи и правопогасяващи факти.
Съгласно общите условия на договора за продажба на топлинна енергия
– чл.36, ал.1 и ал.2 клиентът заплаща цената на услугата дялово
разпределение, извършвана от избран от него търговец, като редът и начинът
за заплащането се определя от продавача, съгласувано с търговците, за което
се уведомява клиенътът.
В процесния случай по делото няма спор между страните, че именно
ищецът следва да събра възнаграждението за тази услуга. Не се спори между
страните и се виджа от приетата експертиза и от приетите изравнителни
сметки, че услугата е извършена. Това показва, че искът е доказан по
основание, а по размер се установява от приетата експертиза за периодите,
през които е ползвана и е отчитана потребената топлинна енергия и съответно
е извършвана услугата „дялово разпределение“.
Ето защо искът следва да се уважи изцяло за сумата от 27,44 лв., която е
начислена за периодааприл 2019 – януари 2019 г.
Относно исковете по чл.422 ГПК, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД: Искът по чл.86,
ал.1 ЗЗД е обусловен от доказването от страна на ищеца на фактите по главния
иск, периода на забавата и размера на обезщетението забава, а от страна на
ответника - твърдените правоизключващи факти или погасяването на главните
задължения на падежите им или заедно с обезщетение за забава.
В случая началото на забавата следва да се постави с поканата до
ответника да плати задълженията си – чл.84, ал.2 ЗЗД. Съгласно чл.33 от
общите условия на договора по чл.150, ал.1 ЗЕ за продажба на топлинна
енергия утвърдени с решение по т.1 от протокол №53 от 28.3.2013 на съвета на
4
директорите на Топлофикация София ЕАД, одобрено с решение №ОУ-
02/3.2.2014 на ДКЕВР поканата следва да се извърши чрез ежемесечното
публикуване на сметките на ответника в интернет сайта на ищеца.
Ищецът не доказа да е поканил ответника да плати по този ред, т.е. че е
изпълнил задължението си по чл.33 от Общите условия на договора. Ето защо,
следва да се приеме, че поканата по чл.84, ал.2 ЗЗД, вр. чл.33 от общите
условия на договора е извършена с подаването на исковата молба, но е
недоказано това да е станало по-рано, както твърди ищецът.
Общите условия на договора по чл.150, ал.1 ЗЕ за продажба на топлинна
енергия, утвърдени с решение по протокол №7 23.10.2014 на съвета на
директорите на Топлофикация София ЕАД, утвърдени с решение №ОУ от
27.6.2016 г. на КЕВР, касаещи поставянето на клиентите на ищцовото
дружество в забава – чл.33 от същите, противоречат на закона – на чл.84 ЗЗД,
според който забавата на длъжника настъпва в изброените хипотези. В случая,
предвид липсата договорена на клауза за срока за изпълнение, съгласно чл.84,
ал.2 ЗЗД забавата следва да настъпи от поканата на кредитора до длъжника.
Хипотезата от общите правила на договора за продажба на топлинна енергия в
противоречие с този законов текст изпълнява предпоставките по чл.26, ал.1,
т.1 ЗЗД. Ето защо, тези части от общите правила на договора за продажба на
топлинна енергия, касаещи началото на забавата в противоречие с хипотезата
по чл.84, ал.2 ЗЗД са нищожни и не следва да се прилагат. Вместо общите
условия на ищеца е приложимо правилото по чл..84, ал.2 ЗЗД, според което
длъжникът е в забава от поканата. Ето защо, в тежест на ищеца е доказването,
че с покана за изпълнение на изискуемите вземания е поставил началото на
забавата на длъжника. В процесния случай ищецът не доказа това
обстоятелство, поради което следва да се приеме, че искът е неоснователен и
по отношение на частта от исковия период, след влизане в сила на посочените
общи правила на договора да продажба на топлинна енергия.
От това следва, че исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД следва да се отхвърлят
изцяло. Относно направените по делото разноски от страните:
Предвид частичната основателността на исковете, ответникът на осн.
чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК е длъжен да плати на ищеца направените по делото
разноски съразмерно на уважената част от исковете – 77,98 % от 125,00 лв. за
разноските по настоящото дело и 75,00 лв. - по заповедното, т.е. 97,47 лв.,
5
съответно 58,48 лв.
В сбора от направени разноски по исковото дело не се включва
недължимо платената от ищеца част от държавната такса, каквато се явява
разликата от 25,00 лв. до пълния размер на внесената сума от 175,00 лв. (т.е.
150,00 лв. )
Ответникът не е представил доказателства да е направил разноски по
делото и не е искал обезщетяването им по реда на чл.78, ал.3 ГПК.
Предвид изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК, че
ответникът Г. Д. М. с ЕГН ********** и адрес в гр.София, ж.к.Гео Милев,
бл.3, вх.Б, ет.3, ап.301/316 дължи на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23, плащането на следните
суми:
- на осн. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД – 430,40 лв.,
представляваща цената на топлинната енергия по договор за продажба на
топлинна енергия в топлоснабдения обект с адрес в гр.София, ж.к.Гео Милев,
бл.3, вх.Б, ет.3, ап.301/316 за периода май 2018 - април 2022 г., ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК, по ч.гр.д.
№27672/22 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в - 30.5.2022г. до изплащането на сумата;
- на осн. чл.79, ал. ЗЗД– 27,44 лв. - възнаграждение за услугата „дялово
разпределение“ във връзка с договора за продажба на топлинна енергия за
топлоснабдения обект с адрес в гр.София, ж.к.Гео Милев, бл.3, вх.Б, ет.3,
ап.301/316 за периода май 2018 - април 2022 г., ведно със законната лихва,
считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК, по ч.гр.д. №27672/22 г. на
СРС, II ГО, 73-ти с-в - 30.5.2022 г., до изплащането на сумата;
ОТХВЪРЛЯ изцяло исковете по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за
сумите от 42,16, претендирана като обезщетение за забава за плащане на
сумата по чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за периода
16.7.2019 - 12.5.2022, и 5,24 лв., претендирана като обезщетение за забава за
плащане на сумата по чл.79, ал.1 ЗЗД за периода 16.7.2019 - 12.5.2022,
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК ответника Г. Д. М., с
6
посочените данни, да плати на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с
посочените данни, следните суми: 97,47 лв., представляваща обезщетение за
направените от ищеца разноски по настоящото исково дело и 58,48 лв. – по
заповедното ч.гр.д. №27672/22 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в, съразмерно на
уважените части от исковете
Указва възможността на ищеца да поиска да му бъде възстановена
недължимо платената част от държавната такса, каквато се явява разликата от
25,00 лв. до пълния размер на внесената сума от 175,00 лв. (т.е. 150,00 лв. ).
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК - с
въззивна жал пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
В случай, че към жалбата не се представи документ за внесена държавна
такса по сметка на СГС, жалбата ще бъде върната!
Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им адреси
чрез процесуалните им представители.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7