№ 734
гр. Варна, 19.12.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. П.
Мария Кр. М.
като разгледа докладваното от Петя Ив. П. Въззивно гражданско дело №
20243000500578 по описа за 2024 година
взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. 578/2024 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Я. П. Т., подадена чрез адв.
Д. П., против решение № 1062/21.10.2024 г., постановено по гр.д. № 410/2024
г. по описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която Я. П. Т. е осъдена
да заплати на Б. Д. Б. сумата от 16 000,26 лв., представляваща половината от
платено задължение от 32 000,52 лв. по договор № 027LD-R-
001864/29/11.2018г. за банков кредит “Жилищен/ипотечен кредит право на
избор” и Анекс към него от 13.04.2020г., сключени между Б. Б., в качеството
на кредитополучател и Я. Т., като съдлъжник и “ПИБ” АД, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 23.02.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 3 071,40 лв.,
представляваща сторени по делото съдебно - деловодни разноски, на осн. 78,
ал. 1 ГПК.
Въззивницата е настоявала, че решението на окръжия съд е неправилно
- постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в
противоречие с материалния закон и е необосновано, като е молила за
отмяната му в обжалваната осъдителна част и за отхвърляне на иска с
присъждане на сторените по делото разноски и на адвокатско възнаграждение
за адв. П. по чл. 38 ал.1 т.2 ЗАдв.
Навела е следните оплаквания: Окръжният съд уважил иска при
липсата на пълно и главно доказване от ищеца на солидарност с ответницата
за плащане на дълга по кредита към банката, както и на доказателства, че
изтегленият кредит е използван за ремонта на общото им жилище и при
оборването на тези твърдения от ответницата по делото. Предпоставка за
1
уважаване на иска било наличието на заплатено задължение от солидарен
длъжник, каквото качество ответницата нямала, тъй като конкретното
правоотношение било уговорено като поръчителско - въззивницата била
страна по договора и посочена като солидарен длъжник, но имала качеството
по чл. 138 и сл. от ЗЗД - гарант пред кредитодателя за вземането на
кредитополучателя, предоставила като обезпечение своята част от
съсобствения имот. Липсвала и законова солидарност в отношенията на
страните по чл.32 , ал.2 от СК, тъй като те не били съпрузи. Съдът извел
неправилен извод за наличие на признание от ответницата, че сумата от
кредита е ползвана за ремонт на съсобственото с ищеца жилище при
положение на заявеното от нея, че ремонт бил извършен, но не със средствата
от кредита и не отчел твърденията й за финансовото й и лично участие в
ремонта. Съдът не взел предвид доказателства сочещи, че със средствата от
процесния кредит, ищецът погасил свои стари задължения по два договора за
кредит (заключението на вещото лице и банковите преводи), а остатъкът от
сумата насочил към новото си семейство (арг. от това, че настоящата му
съпруга превела на ищеца сумите, послужили за погасяване на процесния
кредит) и помогнал финансово на своите родители. Съдът не обсъдил
възражението в отговора на исковата молба за изтекла погасителна давност за
вземанията на ищеца за възстановяване на сумите, платени в погашение на
цитирания договор за кредит по-рано от 5 години преди депозиране на
исковата молба. Съдът не съобразил също, че ответницата не била поставена в
забава, тъй като липсвала покана за плащане на задължение по чл. 127 ал. 2 от
ЗЗД и затова претенцията за лихви била неоснователна. Позовала се е и на
разпоредбата на чл. 147. ал. 1 от ЗЗД, че поръчителят остава задължен и след
падежа на главното задължение, само ако кредиторът е предявил иск против
длъжника в течение на шест месеца, както и на служебното задължение на
окръжния съд да следи служебно за него.
Въззиваемият Б. Д. Б., чрез адв. К., е подал писмен отговор на въззивната
жалба, с който е оспорил същата и по съображения за неоснователността на
оплакванията и такива за правилността на решението в обжалваната му част, е
молил за потвърждаването му в същата част и за присъждане на разноските.
Решението на окръжния съд не е обжалвано в отхвърлителната му част.
По молбата на настоящата въззивница по чл. 248 ГПК, окръжният съд се е
произнесъл с определение № 5049/ 18.11.2024 г., което не е обжалвано и е
влязло в сила.
Въззивната жалба е в срок, редовна е и допустима.
Искания по доказателствата не са заявени от страните и не са налице
предпоставки за служебното им събиране от съда.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено
на 19.02.2024 г. от 9.15 ч., за която дата да се уведомят страните чрез
процесуалните им представители.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3