Решение по адм. дело №300/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.172, ал. 5 от Закон за движение по пътищата (ЗДП).

Образувано е по жалба от Р. П. П. с [ЕГН], подадена лично и със съгласието на попечителя му П. Д. П. от гр.Плевен, [жк], [адрес], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-0938-000097/24.02.2025 год., с която спрямо Р. П. е приложена ПАМ на основание чл.171, т.1, б.А от ЗДП-временно отнемане на СУМПС до отпадане на основанието затова.

В жалбата се твърди, че на 13.02.2025 год. са били подадени изрядни документи във Второ РУ-Плевен за продължаване срока на издаденото СУМПС на жалбоподателя, служителката приела документите, ведно с платена такса, но след няколко проведени телефонни разговора върнала на заявителя подадените документи и парите за платената такса. Не било обяснено защо се случва това, но по-късно получил оспорената заповед, която счита за незаконна. Твърди, че органът не е установил видимо нито едно от необходимите за разстроена личност силно влошаване на поведението, адаптивността и възможността за преценка. От друга страна личният лекар е направил преценка и се е произнесъл „годен“, тъй като промяната на личността на жалбоподателя не попада в Приложение №2 към чл.5 от Наредба №3/2011 год. Твърди, че посоченото в оспорената заповед решение №260120/11.11.2020 год. на ОС-Плевен не е основание за отказ, тъй като последното е било взето предвид от личния лекар при издаване на медицинското свидетелство, в което е записано „годен“ за водач на МПС. Сочи, че в справката за нарушител е записано, че ТЕЛК е безсрочен, но срокът на решението е изтекъл на 1.02.2025 год. Моли за отмяна на заповедта.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, с попечителя си П. П. и с адв.П. от АК-Плевен, назначена за служебен защитник на жалбоподателя с Определение №2167/24.06.2025 год. Поддържат жалбата, излагат съображения за незаконосъобразност на атакуваната заповед, молят съда да я отмени.

В съдебно заседание ответникът – Началник на сектор Пътна полиция към ОД на МВР-гр.Плевен, не се явява, не се представлява и не взема становище по жалбата.

Административният съд - Плевен, пети състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

На 13.02.2025 год. П. Д. П. в качеството му на попечител на Р. П. П. е подал заявление за издаване на СУМПС на Р. П. П. - л.132 от делото. Към заявлението е приложил удостоверение от община Плевен за назначения попечител на молителя, удостоверение от ОПЛ за здравословното състояние на водача, решението на ПлОС по гр.дело №326/2020 год. за поставяне под ограничено запрещение на Р. П., квитанция за платена такса, ЕР на ТЕЛК №90359 от зас.30 от 11.02.2022 год.

На л.7 от делото е приложено Удостоверение за здравословното състояние на водач/кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС от 7.02.2025 год., издадено от д-р Д. Т., в което е посочено, че Р. П. е кл.здрав; поставена е отметка, че лицето не подлежи на освидетелстване от ТОЛЕК, като върху картата за оценка на физическата годност на водач/кандидат за придобиване на СУМПС е дадено заключение, че Р. П. отговаря на изискванията за физическа годност към водачите на МПС от категория В. Посочени са следните мотиви: Лицето е кл.здраво, може да управлява МПС от категория В.

Удостоверение за здравословното състояние на водач/кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС е приложено и на л.36 от делото, с дата 5.02.2025 год., издадено от д-р Д. Б. Т., в което също е посочено, че Р. П. е кл.здрав; поставена е отметка, че лицето не подлежи на освидетелстване от ТОЛЕК, като върху картата за оценка на физическата годност на водач/кандидат за придобиване на СУМПС е дадено заключение, че Р. П. отговаря на изискванията за физическа годност към водачите на МПС от категория В. Посочени са следните мотиви: Лицето е кл.здраво, може да управлява МПС от категория В.

Попечителят на Р. П.-П. П., е депозирал до ОД на МВР-Плевен приложената на л.52 от делото Молба с вх.№316000-7073/18.02.2025 год., в която е посочил, че на 13.02.2025 год. е депозирал документи за издаване СУМПС, поради изтичане срока на старото, но е бил уведомен, че е „спряно“ издаването на СУМПС поради минало заболяване на Р. П.. Поискал е преразглеждане на случая, тъй като срокът за документа, удостоверяващ заболяването, е изтекъл.

На горната молба до жалбоподателя е изпратен отговора на л.26 и л.51 от делото, с който жалбоподателят е уведомен, че му е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-0938-000097/24.02.2025 год., с която спрямо Р. П. е приложена ПАМ на основание чл.171, т.1, б.А от ЗДП-временно отнемане на СУМПС до отпадане на основанието затова.

С оспорената в настоящото производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-0938-000097/24.02.2025 год., спрямо Р. П. е приложена ПАМ на основание чл.171, т.1, б.А от ЗДП-временно отнемане на СУМПС до отпадане на основанието затова. Органът е обосновал приложението на мярката, като е взел предвид експертно решение №90359 ОТ 30/ 11.02.2022г., издадено от МБАЛ „Проф.П.С.“ АД-Ловеч с диагноза трайна промяна на личността след прекарано психично заболяване и решение №260120/ 11.11.2020г. на ОС-Плевен. Направил е извод, че Р. П. не отговаря на медицинските изисквания, регламентирани по т.2 от приложение №2, чл.5 от Наредба №3 от 11.05.2011 год. за изискванията за физическа годност и реда за установяване на физическа годност на водачите от различните категории за управление на МПС.

Заповедта е била оспорена и по административен ред пред Директора на ОД на МВР-Плевен, видно от приложената на л.23 от делото жалба, но видно от писмо на л.22 от делото, последната е препратена на настоящия съд, за съединяване с настоящото производство и разглеждането й от съда.

Цитираното в оспорената заповед Експертно решение №90359 от 30/ 11.02.2022г. е приложено на л.5 от делото, според отбелязването в него то е издадено на 11.02.2022 год. и е с валидност за 3/три/ години, като е направена оценка на работоспособността 95% без чужда помощ, със срок до 1.02.2025 год. Водещата диагноза е „трайна промяна на личността след прекарано психично заболяване“, като са посочени противопоказни условия на труд : труд със задължителни норми, работно място, фиксираност продължителността на работното време.

Видно е от приложеното на л.28-32 от делото Решение №260120/11.11.2020 год. на Окръжен съд-Плевен по гр.дело №326/2020 год., че на основание чл.5, ал.2 от ЗЛС, Р. П. П. с [ЕГН] е поставен под ограничено запрещение. Решението е влязло в сила на 1.12.2020 год., видно от отбелязването върху него на л.32.

Видно от приложеното на л.20 от делото Удостоверение изх.№ГР-031/5.02.2021 год. от органа по настойничество и попечителство при община Плевен, П. Д. П. с [ЕГН] е попечител по право на основание чл.153, ал.2 и чл.173, ал.2 от Семейния кодекс на Р. П. П. с [ЕГН], поставен под ограничено запрещение с решение по гр.дело №326/2020 г. на Плевенски окръжен съд, в сила от 01.12.2020 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на 17.03.2025 год., видно от отбелязването върху същата на л.4 от делото, а жалбата против нея е подадена на 20.03.2025 год. и е заведена с вх.№2129. Жалбата е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорване, пред надлежния съд. Жалбоподателят е поставен под ограничено запрещение, поради което и на основание чл.28, ал.2 от ГПК вр. чл.144 от АПК е подал жалбата лично и със съгласието на своя попечител, заедно с него участва в съдебното производство и с негово съгласие дава становища и извършва съдопроизводствени действия.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

При проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт съгласно изискванията на чл.146 от АПК, настоящия състав на съда намира, че обжалваната заповед не е валиден административен акт, макар и формално да е издаден от компетентен административен орган, поради следните съображения:

Началото на производството пред Началника на сектор Пътна полиция е поставено с подаването на заявление за издаване на СУМПС на Р. П. П.-л.132 от делото. Видно е от приложената на л.144 от делото справка за нарушител/водач, че подаденото заявление не е такова за първоначално издаване на СУМПС, а за подмяна поради изтичане срока на валидност на предходно издадено, тъй като П. е правоспособен водач, чието последно СУМПС е издадено на 19.02.2015 год., със срок на валидност до 19.02.2025 год., което е обусловило подаването от П. на заявлението за подмяна на същото, на 13.02.2025 год. С оспорената заповед е разпоредено временно отнемане именно на СУМПС с изтекъл срок на валидност-№*********, което е описано в мотивите на заповедта.

СУМПС се издава от органите на МВР при наличието на предвидените в закона условия (чл. 151 и чл. 152 от ЗДвП) и удостоверява правоспособността на водача за посочения в него срок на валидност, т.е. удостоверява, че посоченото в СУМПС лице има право да управлява МПС от съответната категория за този срок. По аргумент от разпоредбите на чл. 3, ал.3 и чл. 50, ал.1 и ал.2 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД), свидетелството за управление на МПС има две удостоверителни функции – от една страна е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на МПС и същевременно с това е и идентификационен документ за самоличност на българските граждани на територията на Република България. С оглед на легалната дефиниция по горните разпоредби на ЗБЛД, свидетелството за управление на моторно превозно средство е официален свидетелстващ документ, който с обвързваща материална доказателствена сила установява и удостоверява релевантния факт – правоспособността на лицето, на което е издадено СУМПС, да управлява моторно превозно средство от съответната категория. Съгласно изричната норма на чл. 51 от ЗБЛД, свидетелството за управление на моторно превозно средство е удостоверителен документ със законово определен срок на валидност – пет, съответно десет години. Той не е официален удостоверителен документ, който до края на живота на съответното лице удостоверява притежавана правоспособност. Законодателят е приел, че в рамките на човешкия живот настъпват обективни и субективни факти и обстоятелства, които имат въздействие върху признатата от правото способност на съответния правен субект да управлява моторно превозно средство. Поради това законодателят признава правото да се управлява моторно превозно средство само за определения в закона срок, като е създал възможност правото на управление на моторно превозно средство да бъде продължено, но е приел, че това не става автоматично, а при наличието на определени условия, доказването на които става по определен ред и е в тежест на правоимащия.

В контекста на действащата нормативна регламентация може да се направи извод, че правото на управление на моторно превозно средство е срочно право. Срочността му е отразена в официалния удостоверяващ правото документ – свидетелството за управление на моторно превозно средство. След изтичането на срока, за който държавата е признала на съответното лице правото да управлява МПС и съответно за който срок СУМПС удостоверява по официален начин съществуването на това право, следва да се счита, че последното не може да бъде упражнено. По аргумент от разпоредбата на §1, т.2, б."ж" от ЗБЛД, свидетелството за управление на МПС "с изтекъл срок на валидност" е нередовен български личен документ. Следователно СУМПС, като официален документ, който удостоверява, че правото на правоуправление съществува за определен срок, с изтичането на този срок удостоверява единствено, че правото е съществувало в рамките на посочения период, като по аргумент на противното документът надлежно удостоверява и че след посочения в него срок правото на управление на моторно превозно средство не съществува.

В тази връзка е и разпоредбата на чл. 151, ал.9, изр. второ от ЗДвП, съгласно която подмяна на свидетелство за управление на моторно превозно средство се извършва при изтичане срока на валидност. В чл. 12, ал.1, т.5 и чл. 15, ал.1, т.1 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, издадена от Министъра на вътрешните работи, е регламентирано, че при подмяна поради изтичане срока на валидност се издава ново свидетелство за управление на МПС, като съгласно ал.3 от чл. 15 старото свидетелство за управление се унищожава – именно поради неговата невалидност и защото вече не може да удостовери правото да се управлява МПС.

Трайна е съдебната практика, че управляването на моторно превозно средство със СУМПС с изтекъл срок на валидност е равнозначно на липса на свидетелство за правоуправление и съответно на документ, удостоверяващ правоспособността за управление като качество на водача на МПС (Решение № 7071/27.05.2014 г. по адм. дело № 337/2014 г. на ВАС, Решение № 223/09.01.2015 г. по адм. дело № 3037/2014 г. на ВАС и многобройни решения на административните съдилища, както и практиката на ВКС по прилагането на чл. 343в, ал.2 от НК – Решение № 70/ 07.04.2016 г. по н.д. № 204/2016 г., III н.о., НК; Решение № 44/19.02.2013 г. по н.д. № 2161/2012 г., I н.о., НК и др.). Без правно значение е обстоятелството, че жалбоподателят е правоспособен водач. Правоспособността за управление на МПС не се поражда от притежаването на СУМПС, т.е. издаването на СУМПС не е елемент от сложния фактически състав на придобиване на правоспособността за управление на МПС от съответната категория, регламентиран в чл. 150-152 от ЗДвП. Изискването за притежаване на "съответно свидетелство за управление на МПС" от водачите на МПС не е свързано единствено с категорията на управляваното МПС, но и със срока на неговата административна валидност. Логическо следствие от горната аргументация е заключението, че задължението за управление на моторно превозно средство със съответното свидетелство за правоуправление, е изпълнено от водача само при административна валидност на притежаваното от него СУМПС относно предвидения законов срок и категорията, към която спада управляваното превозно средство (чл. 150а, ал.1 от ЗДвП).

Ето защо за съда се налага извод, че безспорно документът с изтекъл срок на валидност е невалиден, независимо, че водачът е правоспособен. В този смисъл липсата на валидно свидетелство за управление на моторно превозно средство за категорията на управляваното МПС представлява липса на съответно свидетелство за управление като удостоверителен документ за правоспособността. Ето защо с изтичането срока на валидност на 19.02.2025 г. на издаденото на жалбоподателя СУМПС [номер], лицето не притежава съответното свидетелство за управление на МПС.

По тази причина е недопустимо административният орган, който е сезиран със заявление за издаване на СУМПС /в случая то е такова за подмяна на предходно издадено поради изтичане срока на валидността му/, да постановява „временно отнемане на СУМПС….. „, каквото е разпоредено с диспозитива на оспорената заповед за прилагане на ПАМ. Предвид че изземването с оспорената заповед е станало на 24.02.2025 год.-след като вече срокът на валидност на СУМПС на водача е бил изтекъл. Не може да се изземе нещо, което липсва, в случая невалиден документ, тъй като той се приравнява на липса на такъв. Ето защо волеизявлението на Началник сектор Пътна полиция, с което той е постановил временно отнемане на СУМПС на жалбоподателя, е лишено от предмет, защото е постановено изземването на несъществуващ, невалиден документ. И на това основание неговото волеизявление е нищожно и съставлява невалиден административен акт.

Това, което е следвало да стори Началникът на сектор ПП в случая по подаденото заявление, е да се произнесе с изричен писмен мотивиран акт, независимо как е наименован-заповед, решение или по друг начин, който акт да обективира неговото волеизявление да издаде или да откаже издаването на СУМПС на жалбоподателя. Защото волеизявлението на Началника в този случай е такова от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, а именно-волеизявление от значение за упражняване правото на едно лице да управлява МПС – административен акт по смисъла на чл.21, ал.3 от АПК. Следователно, при подадено заявление за издаване /преиздаване на СУМПС, административният орган, ако са налице предпоставките на закона за това, постановява волеизявление/обикновено резолюция, разпореждане или друг акт/ да се издаде СУМПС на водача за нов предвиден по продължителност от закона срок. Ако прецени, че са налице пречки за издаване/преиздаване на СУМПС на водача, той постановява волеизявление, с което мотивирано в писмен вид отказва издаване/продължаване срока на валидност на съответното МПС на водача, който отказ вече би подлежал на самостоятелно обжалване по реда на чл.145 и сл. от АПК пред съответния Административен съд. Недопустимо е както вече беше посочено, вместо решение/заповед или друг акт за отказ за издаване на СУМПС поради преценка на органа за липса на изискуемите от закона предпоставки, да се постановява ПАМ-временно отнемане на СУМПС, каквото вече не съществува като валиден документ в правния мир, каквото всъщност е сторил органът с постановената и оспорена в настоящото производство заповед. Такъв невалиден документ-с изтекъл срок на валидност , подлежи единствено на унищожаване съобразно разпоредбата на чл.15, ал.3 във връзка с ал.2 във връзка с ал.1, т.1 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, не и на отнемане по реда на чл.171 от ЗДвП.

С оглед на всичко изложено, оспорената заповед, издадена от Началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР –Плевен, с която спрямо Р. П. е приложена ПАМ на основание чл.171, т.1, б.А от ЗДП-временно отнемане на СУМПС до отпадане на основанието затова, като лишена от предмет, се явява невалиден акт и следва да се прогласи за нищожна. Тъй като производството е започнало по заявление на жалбоподателя за издаване на СУМПС, след прогласяване нищожността на оспорената заповед, преписката следва да се изпрати на Началник сектор Пътна полиция-Плевен, за произнасяне по заявлението на Р. П. за издаване на СУМПС, с волеизявление за издаване на СУМПС или с мотивиран отказ за издаване на СУМПС, като при своето произнасяне административният орган следва да извърши преценка и да изложи мотивирано становище дали са налице предпоставките на закона за издаване на СУМПС/продължаване срока на СУМПС или не и защо.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТ на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-0938-000097/24.02.2025 год., издадена от Началник сектор Пътна полиция към ОД на МВР-Плевен, с която спрямо Р. П. П. е приложена ПАМ на основание чл.171, т.1, б.А от ЗДП-временно отнемане на СУМПС до отпадане на основанието затова.

ВРЪЩА делото като преписка на Началник сектор Пътна полиция към ОД на МВР-Плевен за произнасяне по заявлението на Р. П. П. от 13.02.2025 год. за издаване на СУМПС, при съобразяване с мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно.

Преписи от решението да се изпратят на страните.