№ 1912
гр. София, 14.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20231110136539 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на М. С. А. срещу „Неткредит“ ООД, с
която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на
ответника, че страните не са обвързани от договор за потребителски кредит №
202206130950560108/13.06.2022 г. поради нищожност на същия поради
уговаряне на незаконен размер на възнаградителна лихва, непосочване на
годишен процент на разходите, невключване на уговорена в чл. 6 от договора
неустойка в годишния процент на разходите, а при условия на евентуалност –
че страните не са обвързани само от последната клауза поради противоречие с
добрите нрави и неравноправност.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили договор за
потребителски кредит № 202206130950560108/13.06.2022 г., с който на
ищцата били отпуснати от ответника 3000 лева при годишен лихвен процент
40,88 % и годишен процент на разходите 49,49 %, като кредитът бил със срок
на изплащане 24 месеца и общата дължима сума била 4400 лева. В чл. 6 от
договора се предвиждало, ако ищцата не предостави обезпечение в 3-дневен
срок, същата да дължи на кредитора и 5136 лева неустойка. Ищцата твърди,
че е изплатила изцяло задължението по договора, но той бил нищожен и
следвало да върне само получената главница, тъй като в договора била
уговорена лихва в размер над 3 пъти над законната и това я правело
незаконна, като посочването на по-висока лихва било основание да се приеме,
че липсва реквизит на договора – точно посочване на лихвения процент,
поради което целият договор е нищожен. Освен това не било посочено кои
компоненти се включват в изчислението на годишния процент на разходите,
поради което и той бил неточно посочен, а това означавало, че липсва и този
реквизит на договора, а и освен това в годишния процент на разходите не
била включена неустойката. За неустойката се сочи, че била уговорена в
противоречие с добрите нрави, тъй като силно се отклонявала от размера
дори на вероятните вреди на кредитора от непредоставяне на обезпечение.
1
Претендират се и разноски.
В законоустановения срок не е подаден отговор от ответника –
„Неткредит“ ООД. Исковата молба е връчена за отговор на 14.09.2023 г., а
отговорът е подаден на 18.10.2023 г. Въпреки това съдът следва да зачете
възраженията в късно подадения отговор, като взема предвид преклузивния
срок по чл. 133 ГПК и не взема предвид фактически и насрещни възражения.
Поради това ответникът признава, че е сключен твърденият от ищцата
договор, като тя е получила 3000 лева, а размерът на уговорената неустойка
не е включен в годишния процент на разходите. Поддържа, че уговорената
лихва не противоречи на добрите нрави, тъй като е в предвиден в закона
размер, а неустойката не била лихва и като разход за неизпълнение не
следвало да се включва в ГПР. Лихвеният процент и ГПР били посочени
изрично и нямало защо да се пресмятат, а уговорената неустойка имала
изцяло обезпечителна функция и не противоречала на добрите нрави. Поради
това се иска отхвърляне и на главния, и на евентуалния иск. Претендира
разноски
Съдът намира, че са предявени обективно съединени при условия на
евентуалност искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД
във връзка с чл. 22 ЗПКр и чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПКр и чл. 143, ал. 1 ЗЗП
във връзка с чл. 146, ал. 1 ЗЗП – по главния иск, и чл. 26, ал. 4 ЗЗД във връзка
с чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето ЗЗД и чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП и чл. 146, ал.
1 ЗЗП, като разпределя доказателствената тежест по исковете в съответствие с
правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е длъжна да докаже фактите,
на които основава своите искания или възражения, по начина, описан в
диспозитива на настоящото определение.
С оглед становищата на страните се установяват като безспорни между
тях следните факти: че между тях е сключен договор за потребителски кредит
№ 202206130950560108/13.06.2022 г., с който на ищцата били отпуснати от
ответника 3000 лева, а в договора са вписани годишен лихвен процент 40,88
% и годишен процент на разходите 49,49 %; че уговорената неустойка не е
включена в размера на годишния процент на разходите по кредита.
По направените от страните доказателствени искания в исковата молба
и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и
необходими към предмета на спора следните доказателства: писмените
доказателства, представени с исковата молба.
Съдът намира, че не следва да допусне на основание чл. 146, ал. 4 ГПК
следните доказателства: поисканата от ищцата счетоводна експертиза, тъй
като същите не са необходими за правилно разрешаване на делото.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕПИС от отговора на исковата молба и приложенията към него да
се изпрати на ищеца.
2
НАСРОЧВА гражданско дело 36539 по описа за 2023 година на
Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 7
февруари 2024 г. от 14:10 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл.
146 ГПК:
Предявени са главни искове за прогласяване на нищожност на договор
за кредит поради противоречие със закона – непосочване (с оглед неправилно
посочване) на реквизити – размер на лихва и годишен процент на разходите,
съответно с добрите нрави – уговаряне на възнаградителна лихва в
непропорционален размер, което води до неправилното посочване, с правна
квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 22 ЗПКр и чл.
11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПКр и чл. 143, ал. 1 ЗЗП във връзка с чл. 146, ал. 1 ЗЗП,
евентуален иск за нищожност на клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите по закон функции – чл. 26, ал. 4 ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 1,
предл. първо и трето ЗЗД и чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП и чл. 146, ал. 1 ЗЗП
Главният иск се уважава, ако съдът установи, че не е посочен лихвен
процент в договора за кредит или годишен процент на разходите, като
страните спорят дали неправилното им посочване може да се тълкува като
липса на такова (този спор е правен и ще се реши с крайния акт), съответно –
уговаряне на лихва в размер, който не съответства на добрите нрави или е
неправилно посочен в договора. Евентуалният иск се уважава, ако съдът при
преценка на ефекта на неустоечната клауза установи, че същата не отговаря
на присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.
ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от
доказване следните факти: че между страните е сключен договор за
потребителски кредит № 202206130950560108/13.06.2022 г., с който на
ищцата били отпуснати от ответника 3000 лева, а в договора са вписани
годишен лихвен процент 40,88 % и годишен процент на разходите 49,49 %; че
уговорената неустойка не е включена в размера на годишния процент на
разходите по кредита.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест с оглед
правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е
да установи: размера на вредите си от неизпълнение на задължението за
обезпечение; съразмерността на тези вреди с уговорената неустойка.
УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с
възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно
проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят
възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за
забавянето (чл. 147 ГПК).
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА по делото представените с отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да вземе до първото
редовно проведено съдебно заседание становище по представените с отговора
3
писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 146, ал. 4 ГПК искането
на ищцата за експертиза.
УКАЗВА на основание чл. 238, ал. 2 ГПК на ищцата – М. С. А., че ако
не изпрати представител и не се яви в първото съдебно заседание, без да
посочи уважителна причина за това, и не вземе становище по отговора на
исковата молба, съдът може да прекрати делото и да я осъди да заплати
разноски на ответника.
УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако
променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни,
включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в
Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това,
съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните!
УКАЗВА на страните с оглед спестяване на придвижване на
служителите на съда да потвърдят получаването на изпратените до тях от
съда електронни съобщения с връщане на обратно електронно писмо на адрес:
************@***.*******.
Определението не може да се обжалва.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4