№ 3744
гр. С., 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20211110131308 по описа за 2021 година
Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от [фирма] против ИЛ. АЛ. Х. за
установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 12078/2021 г. по описа на СРС, 43-ти
състав.
В исковата молба ищецът [фирма] твърди, че е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника- настоящ ответник за
суми за главница и обезщетение за забава за доставена от дружеството, но незаплатена
топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в [адрес]. Тъй като издадената заповед била оспорена
от длъжника – настоящ ответник, на ищеца са дадени указания, че може да предяви иск
за установяване на вземането, което е сторено с предявените в настоящото
производство искове.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е клиент на ТЕ по
смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните
тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ
продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява
1
при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от „Т.
С.“ АД на клиенти за битови нужди в гр.С.. Поддържа, че през процесния период в
отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от
„Т. С.” ЕАД на клиенти за битови нужди в гр.С., одобрени с решение на ДКЕВР от
2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да
заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. Поддържа, че
след влизане в сила на ОУ от 2016 г. ищцовото дружество ежемесечно удостоверява
публикуването в интернет на данни за дължимите суми за ТЕ в присъствието на
нотариус, за което се съставят констативни протоколи. Твърди още, че в изпълнение на
разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на
ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на
топлинна енергия с [ФИРМА]. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за
топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски,
като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление. Твърди се,
че за имота на ответника са издадени изравнителни сметки за начислена топлинна
енергия през процесния период, които не са заплатени. По изложените в исковата
молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване на предявените искове, като
по отношение на ответника бъде признато за установено, че дължи на ищеца сумите,
както следва: 1779,27 лв., представляваща главница за доставена от дружеството, но
незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. за
топлоснабден имот, находящ се в [адрес]; 253,97 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода от 15.09.2018 г. до 18.02.2021 г.; 40,45 лева, представляваща
главница за услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.01.2018
г. до 30.04.2020 г., както и от сумата от 6,97 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 03.03.2018 г. до
18.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане.
Претендира и направените в хода на заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в
който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените
искове. Сочи се, че от 24.10.2013 г. целият вход е с централно изключено парно,
поради което искът е неоснователен по размер. Поддържа се становище, че по делото
не са представени доказателства, от които да се установява, че през процесния период
между страните е съществувало валидно правоотношение за доставка на топлинна
енергия, както и че нейната стойност възлиза на претендираната сума. Прави се
възражение за изтекла погасителна давност за част от претендираните вземания – за
периода от 01.05.2017 г. до 25.02.2018 г., тъй като са периодични и се погасяват с
2
изтичане на кратката 3-годишна давност. По отношение на акцесорната претенция за
обезщетение за забава върху главницата за ТЕ се навеждат доводи за недължимост
поради липса на доказателства за изпадане на ответника в забава – не са представени
доказателства за публикуване на фактурите на интернет страницата на дружеството.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение на ТЕ се сочи, че липсва
предвиден срок за плащане, поради което и при липса на изрична покана, ответникът
не е изпаднал в забава. В случай, че предявените искове бъдат уважени частично или
изцяло, моли за разсрочване на изпълнението по реда на чл.241 ГПК, тъй като работи
на минимална работна заплата и не реализира допълнителни доходи. Претендира
разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца - „[ФИРМА]с” ЕООД изразява
становище, че е изготвяло дяловото разпределение за аб.№ 274008 в съответствие с
действащите през процесния период нормативни актове. Представя писмени
доказателства.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложено към настоящото производство ч.гр.д.№ 12078/2021 г. по
описа на СРС е, че по заявление на „Т. С.” ЕАД е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът И.А. Иванова да
заплати на дружеството сумите, както следва: 1779,27 лв., представляваща главница за
доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия през периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в [адрес]; 253,97 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2018 г. до 18.02.2021 г.;
40,45 лева, представляваща главница за услуга дялово разпределение на топлинна
енергия за периода от 01.01.2018 г. до 30.04.2020 г., както и от сумата от 6,97 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 03.03.2018 г. до 18.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 26.02.2021 г. до
окончателното изплащане.
С разпореждане от 29.04.2021 г. по ч.гр.д.№ 12078/2021 г. по описа на СРС,
съдът е констатирал, че срещу издадената заповед за изпълнение са подадени
възражения, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви
иск за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е
подал исковата молба.
По делото е нотариален акт за дарение на недвижим имот № 59 том LLVIII, дело
№ 21635/1995 г. по описа на Л.Лозанов, нотариус при Софийски районен съд, от който
се установява, че родителите на ответницата са й дарили процесния недвижим имот.
По делото е приложено и заявление-декларация от ответницата от 20.02.2013 г.
3
до директора на ищцовото дружество, с която е заявила открива на партида за
процесния недвижим имот на нейно име, посочила е, че домакинството се състои от
трима души и се ползва за жилищни нужди.
По делото е приложен протокол от проведено на 03.09.2002 г. Общо събрание на
етажните собственици на жилищна сграда, в която се намира и процесния недвижим
имот, в който е обективирано решение за сключване на договор за услугата „топлинно
счетоводство“ с „[ФИРМА]с“ ЕООД. Към протокола е приложен списък на
присъствалите на ОС етажни собственици. По делото е приложен и договор от
16.09.2002 г. сключен в изпълнение на взетото решение с конституираното като трето
лице-помагач на ищеца.
По делото е представен договор от 03.06.2020 г., сключен между ищцовото
дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия, който съдът намира за неотносим към предмета на спора, тъй като
касае период след процесния.
По делото са представени справки от счетоводната система на ищцовото
дружество за издадени фактури, през процесния имот, без данни за съставител.
По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали
през процесния исков период.
По делото са приложени индивидуални справки за отопление и топла вода за
отоплителен сезон, изготвени от третото лице-помагач във връзка с отчетена топлинна
енергия в процесния недвижим имот.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза,
в което вещото лице е посочило, че жилището е с отопляем обект по проект - 154,23
куб.м., от които 142,14 куб.м. имот и 12,09 куб.м. общи части. През процесния период
вещото лице е констатирало, че не е начислявана сума за отопление на имота за общи
части, както и за сградна инсталация на абоната, съгласно решение на ЕС и последващ
акт за изключване на отоплението на входа. Въз основа на главните отчети и
изравнителните сметки за процесния период, вещото лице е посочило в заключението,
че топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване /БГВ/ е начислявана по
показанията на 1 бр. водомер за топла вода в имота на ответника. През първите два
отчетни периода – 2017/2018 г. и 2018/2019 г. във входа е бил осигурен достъп за отчет,
поради което отразеният в индивидуалната справка на абоната разход съответства на
показанията на водомера. През 2019/2020 г. не е осигурен достъп за отчет на водомера,
поради което служебно е начислено въз основа на брой ползватели, а разликата между
общия водомер и сумата от количествата по отчетените водомери, равняваща се на
58,25 куб. метра е разпределена само на клиентите, които не са осигурили достъп за
отчитане. В последствие, на 23.06.2020 г. водомера на абоната – настоящ ответник е
отчетен, извършено е преизчисляване и индивидуалната справка е коригирана, като по
този начин абоната не е ощетен. В заключението вещото лице е посочило, че сумите за
4
потребена ТЕ в процесния имот са начислени в съответствие с действащата
нормативна уредба, а топломерът, монтиран в АС е преминал последващи
метрологични проверки, касаещи процесния период.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
от което се установява, че за процесния период ищцовото дружество е издавало
кредитни известия към фактурите за прогнозно начислена топлинна енергия, които са
сторнирани и са издадени общи фактури. Съгласно заключението дължимата сума за
главница за процесния период е в размер на 1819,72 лева, в т.ч. и сумата от 40,45 лева
за дялово разпределение. Обезщетението за забава върху главницата за ТЕ възлиза на
сумата от 260,94 лева, в т.ч. 6,97 лева върху главницата за дялово разпределение.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната
лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила
неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза на спорната сума.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за
енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната
и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно
изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно
във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са
публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен
всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за
сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и
отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за
възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.
Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите
условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал.3,
потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от
предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват доводи и
доказателства, че потребителят се е възползвал от тази възможност, поради което
приложими са утвърдените ОУ на дружеството.
5
Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че
правото на собственост или учредено вещно право на ползване върху самостоятелен
обект в сграда, находящ се в топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен
факт, за да се приеме, че през процесния период между ответника и ищцовото
дружество е съществувало облигационно правоотношение във връзка с продажба на
топлинна енергия, без да е било необходимо сключването на писмен договор или
изрично приемане на общите условия. Видно от приложения по делото нотариален акт
за дарение на недвижим имот е, че ответницата се легитимира като собственик на
топлоснабдения имот. С оглед предходното, настоящият съд приема, че през процесния
период между ответницата и ищеца е съществувало облигационно правоотношение във
връзка с продажба на топлинна енергия, без да е било необходимо сключването на
писмен договор или изрично приемане на общите условия. По силата на това
правоотношение през исковия период ответникът е бил потребител на топлинна
енергия за битови нужди и дължи заплащане на същата. Обстоятелството дали в
процесния обект се потребява топлинна енергия има значение единствено относно
компонентите и размера на задължението - дали ще се начислява за отопление, за
битово горещо водоснабдяване или само за сградна инсталация, но не и относно
съществуването на облигационното правоотношение.
По гореизложените съображения, следва да се приеме, че между страните по
делото през горепосочените периоди са били налице договорни отношения по
продажба на топлинна енергия за битови нужди с правата и задълженията на страните
съгласно ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна енергия /в този смисъл е
решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3 184/2013 г., ІІІ ГО на ВКС/.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/.
Установено е въз основа на писмените доказателства по делото и на
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-техническа
експертиза, което при преценката му по реда на чл.202 ГПК следва да бъде
кредитирано, че сумите за потребена ТЕ в процесния имот са начислени в съответствие
с действащата нормативна уредба. Съдът дава вяра на заключението, тъй като вещото
лице го изготвя на база на своите знания и опит, както и въз основа на събрания по
делото доказателствен материал и на предоставените му от страните писмени
доказателства /в този смисъл решение № 356/30.03.1955г. по гр.д. №4267/56г., II г.о. на
6
ВКС/. В случая експертът е спази това изискване, като е работил върху обективни
данни, а не върху предположения.
Предвид гореизложените изводи за наличие на валидно облигационно
правоотношение между ищцовото дружество и ответника, следва да бъде разгледано
наведеното с писмения отговор възражение за настъпила погасителна давност.
Съгласно ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС по отношение на вземанията за ТЕ е
приложима тригодишната давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД. В случая същата е прекъсната
на 26.02.2021 г., когато заявлението по чл.410 ГПК е постъпило в съда. При липсата на
представени по делото доказателства за спиране или прекъсване на давността,
погасени по давност са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди
26.02.2018 г. Ето защо и съобразявайки заключението на ССчЕ, в което вещото лице е
описало издаваните през процесния период фактури /посочени в табличен вид на л.3 и
л.4 от заключението/, съдът приема, че погасени по давност са вземанията фактури за
ТЕ, издадени през периода от 31.05.2017 г. до 31.01.2018 г. включително /при
съобразяване, че падежа на последната фактура, настъпва след 26.02.2018 г./ на обща
стойност 384,70 лева. Независимо от обстоятелството, че ответникът издава обща
фактура, в която са включени издадените прогнозни фактури през процесния период,
то от нейното издаване на започва да тече нова давност. Това е така, тъй като
изискуемостта на вземанията на ищеца настъпва с изтичане на 45 дни след срока, за
който се отнасят.
С оглед предходното, претенцията на ищеца за заплащане на главница за
топлинна енергия следва да бъде уважена до размера от 1394,57 лева и за периода от
26.02.2018 г. до 30.04.2020 г. Върху тази сума се дължи законна лихва, считано от
датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 26.02.2021 г. до
окончателното изплащане. В останалата част до пълния предявен размер от 1779,27
исковата претенция за главница за ТЕ следва да бъде отхвърлена като погасена по
давност.
Настоящият съд намира за неоснователни претенцията на ищеца за сумата от
40,45 лева, представляваща главница за услуга дялово разпределение на топлинна
енергия за периода от м.01.2018 г. до м.04.2020 г., тъй като по делото няма данни
ищцовото дружество да е заплатило тази сума на третото лице-помагач за извършената
услуга, съответно за него да е възникнало право да я претендира в настоящото
производство.
По отношение на претенциите на ищеца за заплащане на лихва за забава
съгласно чл.33, ал.1 от ОУ от 2016 г. съдът приема, че същите се основават на клаузи,
които са нищожни на основание чл.146, ал.1 предл.1 ЗЗП, като неравноправни –
противоречащи на общия принцип за добросъвестност, установен от нормата на чл.
143, ал. 1 ЗЗП и водещи до значително неравновесие на правата и задълженията на
ищеца – търговец и тези на потребителите /купувачи/. Обвързаното настъпване на
7
падежа на задължението за плащане, с притежаването на специално техническо
средство от страна на потребителя /компютър или смартфон/, което да му дава
възможност за достъп до интернет, както и задължаването на потребителя да обезпечи
допълнително и самата възможността за достъп до интернет, го поставя в значително
неравностойно икономически положение спрямо търговеца. Съдът приема, че
потребителят не може да бъде задължен да направи значителни по размер
икономически инвестиции за снабдяване с посочените технически средства и отделно
от тях – да направи и допълнителни парични вложения, които да му гарантират достъп
до интернет, за да може да изпълнява задълженията си по процесния договор, чийто
предмет няма връзка с тези вложения. По гореизложените съображения, съдът приема,
че следва да отхвърли като неоснователна претенцията на ищеца за заплащане на лихва
за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на 253,97 лева и за периода от
15.09.2018 г. до 18.02.2021 г. / в този смисъл решение № 6346 от 12.09.2017 г. на СГС
по в. гр. д. № 4680/2016 г., решение № 6232 от 1.09.2017 г. на СГС по в. гр. д. №
3029/2017 г., решение № 6548 от 27.09.2017 г. на СГС по в. гр. д. № 14452/2016 г./.
С оглед изводите за неоснователност на главната искова претенция за дялово
разпределение на топлинна енергия, неоснователна се явява и обусловената от нейното
уважаване акцесорна искова претенция за обезщетение за забава. Отделно от
предходното по отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора до ответника за плащане
на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. С оглед предходното, искът за лихва за забава върху главницата
за дялово разпределение на топлинна енергия в размер на 6,97 лева, също следва да
бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на делото ищецът има право на разноски съразмерно на
уважената част от исковете. Съгласно данните по делото ищцовото дружество е
направило разноски в исковото производство, както следва: 179,59 лева - довнесена
държавна такса, 260,00 лева – депозит за СТЕ и 260,00 лева – депозит за ССчЕ. На
основание чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100,00 лева, тъй като делото не е от фактическа и правна сложност и е приключило
в едно открито съдебно заседание, без да се събират допълнително доказателства.
С оглед предходното и съразмерно на уважената част от исковете ответникът
Червенякова следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от общо 535,93 лева.
Съгласно чл.78, ал.3 ГПК ответникът също има право на разноски, но
съразмерно на отхвърлената част от исковете. По делото няма данни същата не е
направила разноски, поради което съдът не присъжда такива.
8
С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи произнасяне и по
разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т.12 от
ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Издадената заповед включва
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 91,61 лева,
като съразмерно на уважената част от исковете на дружеството следва да бъде
присъдена сумата от 61,40 лева.
Длъжникът-настоящ ответник не е направил разноски в заповедното
производство, поради което съдът не присъжда такива.
По искането за разсрочване:
В писмения отговор ответникът е направил искане за разсрочване изпълнението
на решението. Искането е процесуално допустимо /в т.см. и задължителните
разяснения, дадени в т.14 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС/, тъй
като, макар че исковете са предявени при условията на чл. 422 ГПК, т.е. установителни
искове, въз основа на решението в случай на уважаване на исковете ще бъде издаден
изпълнителен лист и ще се пристъпи към изпълнение на съдебно признатото вземане.
Съобразно изложеното от ответницата относно семейното й и имуществено състояние,
и данните за дължими суми към дружеството по други съдебни производства, съдът
приема, че са налице предпоставките на чл.241, ал.1 ГПК, поради което молбата следва
да бъде уважена.
Изпълнението на задължението за главница, законна лихва и разноски по
исковото и заповедното производство следва да бъде разсрочено на равни месечни
вноски, всяка от които по 100,00 лева, платими до 10-то число на всеки месец, считано
от месеца, следващ влизане в сила на настоящото решение до окончателното
изплащане.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК
вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ предявени от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК [ЕИК], със
седалище и адрес на управление: гр. С., [АДРЕС] срещу ИЛ. АЛ. Х., ЕГН **********,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 1394,57 лева, представляваща главница за
доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия през периода от
26.02.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в [адрес], ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 26.02.2021 г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница за топлинна енергия за
сумата над 1394,57 лева до пълния предявен размер от 1779,27 лева и за периода от
01.05.2017 г. до 25.02.2018 г.вкл., поради настъпила погасителна давност.
9
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на
управление: гр.С., [АДРЕС] срещу ИЛ. АЛ. Х., ЕГН ********** установителни искове
за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 253,97 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2018 г. до 18.02.2021 г.;
сумата от 40,45 лева, представляваща главница за услуга дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от 01.01.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 26.02.2021 г. до окончателното изплащане, както и
от сумата от 6,97 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 03.03.2018 г. до 18.02.2021 г.
ОСЪЖДА ИЛ. АЛ. Х., ЕГН ********** да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК [ЕИК],
със седалище и адрес на управление: гр. С., [ УЛИЦА] на основание чл.78, ал.1 ГПК
сумата от 535,93 лева, представляваща направените разноски по исковото
производство съразмерно с уважената част от исковете и сумата от 61,40 лева,
представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.дело № 62255/2020г. по
описа на СРС, 43-ти състав съразмерно с уважената част от исковете.
РАЗСРОЧВА на основание чл.241, ал.1 ГПК изпълнението на дължимите
съгласно настоящото решение суми за главница за топлинна енергия, законна лихва и
разноски на равни месечни вноски, всяка от които по 100,00 /сто/ лева, платими до
10-то число на всеки месец, считано от месеца, следващ влизане в сила на настоящото
решение до окончателното изплащане.
Решението е постановено при участието на трето лице “[ФИРМА]с” ЕООД, ЕИК
[ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“[УЛИЦА]” № 3, помагач на
страната на ищеца „Т. С.“ ЕАД, ЕИК [ЕИК].
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10