Определение по дело №316/2025 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 АПК вр. чл. 172, ал. 6 от ЗДвП.

Образувано е по искане за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1717-000139 от 28.05.2025 г., издадена от началник сектор към Първо районно управление към ОД на МВР- Добрич, направено в жалба срещу заповедта, подадена от Р. К. Й. с постоянен адрес в [населено място], подадена чрез адв. М. Я..

С жалбата срещу заповедта се иска спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение на принудителната административна мярка. Жалбоподателят твърди, че с налагането на ПАМ е лишен от възможността да се предвижда до работното си място, че работи в „Меджик Флейм“ ЕООД и отнемането на СУМПС значително затруднява упражняването на трудовата му дейност. Оспорва твърденията в оспорената заповед, че е управлявал МПС под въздействието на наркотици или техните аналози. Счита, че необосновано са ограничени правата му предвид периодът от време, необходим за изготвяне на лабораторното изследване на дадените от него биологични проби, с които цели да докаже твърденията си, че не е управлявал превозно средство под въздействието на наркотични вещества. Заявява, че полага грижи за трите си малолетни деца и че лишаването му от правоспособност на водач на МПС му причинява имуществени и неимуществени вреди, поради невъзможност да се придвижва до работа и да обслужва нуждите на децата. По тези съображения моли предварителното изпълнение на оспорената заповед да бъде отменено.

Ответникът е изпратил жалбата и преписката неправилно до Районен съд –Добрич, поради което същата е постъпила в административния съд на 26.06.2025 г. с вх. № 2148.

От фактическа страна по делото се установява, че с оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1717-000139 от 28.05.2025 г., началникът на сектор към Първо районно управление към ОД на МВР- Добрич, е наложил на Р. К. Й. принудителната административна мярка (ПАМ) по 171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, изразяваща се във временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, затова че на 28.05.2025 г. в 16,10 в [населено място] по [улица], като водач на МПС жалбоподателят е установен да управлява след употреба на наркотични вещества- метамфетамини, установено при проверка от контролните органи, извършена с техническото средство „Дръг тест 5000“. В заповедта за налагане на ПАМ е посочено, че водачът е предоставил биологични проби за изследване по издадения му протокол за медицинско изследване. Заповедта е връчена на 29.05.2025 г., а жалбата, с която е направено и настоящото искане за спиране на предварителното изпълнение, е подадена при ответника на 06.06.2025 г.

Съдът намира искането са спиране на предварителното изпълнение за допустимо, като направено в срок и от легитимирано лице, чиито права и законни интереси са засегнати от индивидуалния административен акт.

Разгледано по същество, искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед е неоснователно.

Оспорената заповед е издадена въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение № 1392129 от 28.05.2025 г., с който е констатирано нарушаване на чл. 5, ал. 3, т.1 от ЗДвП, а именно на забраната да се управлява ППС след употреба на наркотични вещества или техните аналози.

Съобразно нормата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП, която определя, че жалбата не спира изпълнението на заповедта, то следва извода, че предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона, а не с разпореждане на административния орган по реда на чл. 60, ал. 1 и ал. 2 от АПК. В този случай административният орган няма задължение да излага мотиви защо пристъпва към предварително изпълнение на наложената ПАМ.

В съдебната практика се приема, че когато по силата на изрична законова разпоредба се предвижда предварително, незабавно изпълнение на определена категория административни актове, се презюмира наличието на една, повече или на всички предпоставки визирани в чл. 60, ал. 1 АПК. Презумпцията на закона е, че предварителното изпълнение на заповедта за временно отнемане на свидетелството за управление на водач, за който има данни да управлява след употреба на наркотични вещества, цели охрана на живота и здравето на участниците в движението, включително и на евентуалния нарушител.

В Закона за движение по пътищата не са предвидени основания за спиране на допуснатото по силата на чл. 172, ал. 6 от с.з. предварително изпълнение, поради което при разглеждане на искането за това следва да намерят приложение общите разпоредби на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК.

Нормата на чл. 166, ал. 4 АПК предвижда, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Условията на чл. 166, ал. 2 АПК са следните: ако предварителното изпълнение може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. В тежест на жалбоподателя е да установи наличието на обстоятелствата по чл. 166, ал. 2 от АПК.

Нови обстоятелства в случая не се сочат. Излагат се единствено твърдения, че с отнетото СУМПС жалбоподателят управлява превозно средство с цел придвижването си до работното си място и с цел задоволяване нуждите на семейството си, в което отглежда и три деца.

Съдът счита, че интересът на жалбоподателя да се придвижва до работното си място чрез лично управление на моторно превозно средство и с цел обслужване на нуждите на семейството си, не надделява над обществения интерес по пътищата да се движат превозни средства, управлявани от водачи, които не са под въздействието на наркотични вещества или техните аналози. Независимо от оспорването на това твърдение и независимо от факта на дадения биологичен материал за изследване, допуснатото от закона принудително изпълнение на наложената ПАМ не следва да бъде спирано. Евентуално спиране в случая ще противоречи на целта на процесната ПАМ, която е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Затова съдът приема, че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената заповед е съразмерно на преследваната цел, понеже е в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя със същата степен на значимост.

Поради липса на предпоставките на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК, искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта следва да бъде отхвърлено.

По горните съображения Административен съд –Добрич, V състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на Р. К. Й. с постоянен адрес в [населено място], за спиране изпълнението на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1717-000139 от 28.05.2025 г., издадена от началник сектор към Първо районно управление към ОД на МВР- Добрич.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховен административен съд в 7 (седем) дневен срок от съобщаването му на страните.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се съобщи на страните по реда на чл. 138, ал. 3