№ 37551
гр. София, 18.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20201110163079 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 248 от ГПК.
Съгласно мотивите на Определение от 12.08.2024г., постановено по в.гр. дело №
4832/2024г. по описа на СГС, II- Д въззивен състав с подадената въззивна жалба от М. Д. М.
и М. А. М. се обжалва решението и в частта за разноските с твърдение, че съдът неправилно
не им е присъдил разноски за заплатени самолетни билети. СГС е приел, че искането
представлява такова по чл. 248 ГПК и е прекратил производството по делото и е върнал
същото на СРС, 25-ти състав за изпълнение на указанията, дадени в мотивите на
определението.
Във въззивната жалба, подадена от М. Д. М. и М. А. М. е посочено, че председателят
на състава по негово искане му е дал възможност да предостави билета си от Чикаго-София-
Чикаго като доказателство за разход, а в решението си бил казал, че същият е връчен след
заседанието. Сочи, че председателят на състава е следвало да откаже приемането на билета в
самото заседание, а не подвеждащо да определи друго.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е постъпило становище от „Топлофикация София“
ЕАД.
Съдът като съобрази становището на молителите и наличните по делото
доказателства, намира следното.
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в рамките на
срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК от легитимирани лица – страни в производството, поради
което е процесуално допустима. Искането за присъждане на сторените разноски е
обективирано в отговора на исковата молба.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
С Решение № 1442 от 25.01.2024г., постановено по делото, съдът е признал за
установено по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че М. А. М. и М. Д. М. дължат солидарно на
1
„Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 1452,95 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м.06.2017г. до м.04.2019г. за
топлоснабдения имот, находящ се на адрес: ***, инсталация **********, сумата от 55,25
лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.08.2017г. до
04.2019г., ведно със законната лихва от 30.09.2020г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 223,47 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на топлинна енергия за
периода от 15.09.2018г. до 21.09.2020г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.10.2020г. по ч.гр.д. № 46911/2020г. по описа на
СРС, 161 състав, като са отхвърлени предявените искове за цена на топлинна енергия за
разликата над 1452,95 лева до пълния предявен размер от 1507,41 лева и за периода м.
05.2017г.; предявените искове за мораторна лихва върху цената на топлинна енергия за
разликата над 223,47 лева до пълния предявен размер от 234,20 лева, както и предявените
искове за сумата от 11,70 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 01.10.2017г. до 21.09.2020г. С цитираното решение е
осъдена „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на М. А. М. и М. Д. М. на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата от 4,25 лева, представляваща разноски в заповедното производство
съразмерно отхвърлената част от исковете, както и сумата от 21,26 лева, представляваща
разноски в исковото производство съразмерно отхвърлената част от исковете.
По отношение на присъдените по делото разноски съдът препраща към мотивите,
изложени в решението и не намира основание за ревизирането им.
В допълнение следва да бъде посочено, че в обхвата на предвидената в чл. 78, ал. 1 от
ГПК отговорност за "разноски по производството" се включват тези парични средства, които
са изразходени от страната във връзка с извършването на определени процесуални действия
- депозит за призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице, преводач и тълковник,
разходи за извършване на оглед, за публикации в неофициалния раздел на Държавен
вестник, за изпълнението на съдебни поръчки, за назначаване на особен представител и др.,
като съгласно чл. 76 от ГПК разноските за производството се внасят предварително от
съответната или двете страни, според обстоятелствата. Следователно разноските включват
всички суми, които страната е заплатила във връзка с извършването на правните действия в
процеса, а за оказваната й правна защита има право й бъде присъдено само адвокатско
възнаграждение за един адвокат. Разходите за извършване на фактическите, организационни
действия на страните и техните процесуални представители по събиране на доказателствата
- изготвяне на копия от документи, телефонни разговори, транспорт и др. подобни, макар и
извършени поради образуването на производството, не обуславят неговото развитие и не
представляват такива разноски. Заплащането на разходи за пътуване до седалището на
компетентния съд също е извън обхвата на отговорността за разноски. В този смисъл и
Определение № 380 от 16.09.2022г. на ВКС по ч. т. д. № 457/2021г., I т. о., ТК., Определение
№ 50321 от 16.11.2022г. на ВКС по гр. д. № 3024/2021г., IV г. о.
С оглед гореизложеното съдът намира, че молбата за изменение на решението в
частта за разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
2
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. А. М. и М. Д. М., обективирана във
въззивна жалба от 19.02.2024г., за изменение в частта за разноските на Решение № 1442 от
25.01.2024г., постановено по гр.д. № 63079/2020г. по описа на СРС, 25-ти състав.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3