Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 20.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори юни през
две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 14709 по
описа за 2019г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 11.07.2019г.,
постановено по гр.д. № 46687/2017г. на СРС, ГО, 36 състав, е уважен предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от
„Т.С.“ ЕАД срещу С.Р.М. иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.
149 от ЗЕ за установяване съществуването на вземане срещу ответника в размер на
955, 65 лева – сбор от цената за доставена топлинна енергия и стойност на
услугата дялово разпределение за топлоснабден имот – ап. № 29, находящ се в гр.
София, жк “*******, абонатен номер 056602 за периода от 01.05.2014г. – 31.01.2016г.,
ведно със законната лихва от 06.03.2017г. до окончателното изплащане, за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. № 13414/2017г. по описа на СРС, ГО, 36 съства. Със същото решение е
отхвърлен иска с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ за
разликата над сумата от 955, 65 лева до пълния предявен размер от 1 051, 60
лева, както е отхвърлена и претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
за сумата от 194, 37 лева – обезщетение за забава в размер на законната
мораторна лихва за периода от 15.09.2014г. до 24.02.2017г.
Срещу решението,
в частта, в която са отхвърлени предявените искове, е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца “Т.С.” ЕАД. Жалбоподателят навежда оплаквания за неправилност на постановения
съдебен акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели
до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за
нарушение на материалния закон. Конкретно поддържа, че претендираните суми не са погасени по давност,
както неправилно бил приел районният съд. Сочи, че съгласно чл. 32, ал. 1 от
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в
гр. София от 2008г., купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат
месечните дължими суми в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, т.е. срокът за плащане е най-късно до края на месеца, следващ месеца
на доставка на топлинна енергия. В чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба
на топлинна енергия от 2014г. обаче е посочено, че след отчитане на средствата
за дялово разпределение и изготвяне на изравнителни сметки, продавачът издава
за отчетния период кредитни известия на стойността на месечните фактури и една
обща фактура за потребено количество топлинна енергия за отчетния период.
Обезщетението за забава в размер на законната лихва се начислявало единствено
върху сумата, отразена в общата фактура. В случая задълженията по общата
фактура от 31.07.2015г. станали изискуеми едва на 15.09.2015г., като от този
момент започнал да тече и давностния срок. По тези съображения счита, че към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение процесното вземане не е било погасено по давност. По тези
съображения се прави искане за отмяна на решението в обжалваната му част и
постановяване на друго, с която предявените искове да се уважат в пълен размер.
Решението, в частта, в която е уважен предявеният иск
с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ за заплащане на
стойността на доставената топлинна енергия и за такса за услугата дялово
разпределение до размер на сумата от 955, 65 лева, е влязло в сила като
необжалвано.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна – С.Р.М.
не е подал отговор на жалбата.
Софийският градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
Решението на СРС в обжалваната му част е и правилно,
като на основание чл.
272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо
от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави
и следното:
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че
ответникът е потребител на топлинна енергия за исковия период, поради което
дължи заплащане на доставената в имота топлинна енергия и начислената такса за услугата
дялово разпределение. По отношение размера на същата е кредитирано заключението
на съдебно-техническата експертиза, съобразно което стойността на употребената
топлинна енергия за процесния период с включени изравнителни сметки възлиза на
сумата от 958, 21 лева. Съдът е аргументирал основателност и на претенцията за
цена на услугата дялово разпределение в размер на 37, 44 лева, поради което е
уважил иска по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ до размер на сумата от
общо 955, 65 лева. Установителният иск за главното парично вземане е отхвърлен
като неоснователен за разликата до пълния предявен размер от 1 051, 60 лева. По
отношение на вземането за заплащане на мораторна лихва за забава, първоинстанционният
съд е приел, че ищецът не е ангажирал доказателства за твърдяната забава на
ответника. В тази връзка се е позовал на действащите за исковия период Общи
условия за продажба на топлинна енергия и конкретно на клаузата на чл. 33, ал.
2 от същите. Според посочената разпоредба, купувачът е длъжен да заплаща
стойността на реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база на изравнителната сметка, в тридесетдневен срок от
датата на публикуването й на интернет страницата на продавача. В случая
решаващият орган е съобразил, че ищцовото дружество нито твърди, нито представя
доказателства за публикуването на общата фактура за двата отчетни периода на
интернет страницата си, съставляващо по своето естество уведомление до длъжника
за възникване на задълженията и необходимо с оглед поставянето на ответника в
забава. При тези данни е направен извод, че не е налице забава по отношение на
задължението за заплащане на стойността на потребена топлинна енергия. Посочено
е още, че липсват доказателства за отправена покана за плащане и на таксата за
услугата дялово разпределение, което задължение е възникнало като безсрочно и
по общите правила на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД длъжникът изпада в забава едва след
покана от страна на кредитора. Ето защо претенцията за установяване
съществуването на вземане, представляващо мораторно обезщетение по чл. 86, ал.
1 от ЗЗД, е отхвърлена в цялост.
На етапа на въззивното производство между страните по
делото е безспорно установено, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата – етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена
към топлопреносната мрежа; че ответникът С.Р.М. е собственик на процесния имот за
исковия период и има качеството на битов клиент съгласно §
1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл.
153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012г./; че
между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на
страните, съгласно ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от "Т.С." ЕАД, както и че цената на услугата дялово
разпределение за процесния период възлиза на 37, 44 лева.
Противно на изложените във въззивната жалба
съображения за приложението на института на погасителната давност по чл. 111 от ЗЗД, първоинстанционният съд е формирал изводи за частична основателност на
иска за главното парично вземане не поради уважено правопогасяващо възражение
на ответника, а с оглед установеното количество и стойност на реално
доставената в имота топлинна енергия. Наведените от жалбоподателя оплаквания
във връзка с изискуемостта и началния период на течение на погасителната
давност относно вземането по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЗД са
неотносими към предмета на спора и не следва да се обсъждат.
По отношение на размера на вземането:
Разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ регламентира, че разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е посочен в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/,
като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти.
Установено е въз
основа на неоспореното от ищеца заключение по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство
съдебно-техническа експертиза, което
съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно, че делът на ответника за
отопление на имота, за сградна инсталация и битово горещо водоснабдяване са били изчислени в
съответствие с правилата на действащата нормативна уредба. Технологичните разходи за топлинна енергия в
абонатната станция са били отчислявани за сметка на топлопреносното
предприятие. Количеството топлинна енергия, постъпило в сградата – етажна
собственост, се измервала чрез монтиран в абонатната станция топломер, който е
преминал на периодични метрологични проверки за техническа годност и е бил
годно средство за търговско измерване /спазени са изискванията на Закона за
измерванията и Наредбата за проверка на средствата за измерване, предвиждащи
задължителна метрологична проверка, която за класа уреди общи топломери трябва
да се извършва през две години/. Посочено е, че начислените суми за процесния
период са в съответствие с действащите нормативни актове – Наредба №
16-334/06.04.2007г., ЗЕ, Общите условия за продажба на топлинна енергия. Сумите
за потребена топлинна енергия в имота на ответника била начислявана на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за имота и една изравнителна сметка.
За процесния период в имота не е имало монтирани отоплителни тела и съответно –
не са били монтирани топлоразпределители. Ползваната топла вода се отчитала въз
основа на показанията на монтиран водомер. Количеството топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация, била определяна въз основа на пълния отопляем
обем на имота по проект и в съответствие с изискванията на Наредба № 16-334/2007г.,
като същата е определена съобразно действащите за периода норми и ограничения.
С оглед изложеното се налага извод, че дяловото разпределение е било извършвано в
съответствие с действаща нормативна уредба, като начислените в изравнителните
сметки суми съответстват на действително дължимите от ответника, тъй като отразяват
реалното потребление на топлинна енергия в имота.
По тези съображения се налага извод, че задължението
на ответника за исковия период възлиза на отразената в заключението на
съдебно-техническата експертиза сума от 958, 21 лева, представляваща стойността
на употребената топлинна енергия с включени изравнителни сметки, към която
следва да се прибави и сумата от 37, 44 лева за
извършваната услуга дялово разпределение. Претенцията на ищцовото дружество до
пълния предявен размер от 1 051, 60 лева е неоснователна и следва да се
отхвърли, до който извод е достигнал и първоинстанционният съд.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Ищецът претендира обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия и цена за услугата дялово разпределение,
начислена за периода от м.05.2014г. до м.01.2016г., като твърди, че ответникът
е в забава от 15.09.2014г. Съгласно действалите към исковия период Общи условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от “Т.С.” ЕАД ***, в сила от 12.03.2014г., месечната дължима
сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на
определения за него дял от топлинната енергия за разпределение в
сградата-етажна собственост и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача – чл. 32, ал. 1, а след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца,
продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки – чл. 32, ал. 2.
Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача – чл. 33, ал. 1 от
горепосочените Общи условия. Изравнителният резултат води до възникване на ново
вземане в полза на топлопреносното предприятие, когато начислените прогнозни
месечни вноски са в по-малък размер от стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия – в този случай според чл. 33, ал. 2 от Общите
условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал.
2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок
от датата на публикуването на интернет страницата на продавача.
В този смисъл настоящият съдебен състав счита, че
задълженията за месечни вноски /прогнозни или равни/ възникват след изтичането
на съответния месец, през който е доставена топлинна енергия – всяка доставка
поражда вземане за месечна вноска, респ. задължението за заплащане на цената на
услугата дялово разпределение – след нейното осъществяване /изготвянето на
индивидуалната справка за отопление и топла вода/. Публикуването на ежемесечните
фактури, отразяващи месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1
от Общите условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2, представлява
по своето естество уговорен между страните начин, по който кредиторът отправя
искането си /поканата/ за изпълнение и изпълнението на задълженията зависи от
волята на кредитора, т.е. той решава кога да поиска изпълнение. По отношение на
задължението за заплащане на услугата дялово разпределение следва да бъде
посочено допълнително, че страните по правоотношението не са определили срок за
изпълнение на това задължение, поради което следва
да се приеме, че длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора
– чл. 84, ал. 2 от ЗЗД,
По делото не са ангажирани каквито и да било
доказателства от страна на ищеца, че ответникът е бил поставен в забава по
отношение на задълженията за заплащане на цената на доставената топлинна енергия
по предвидения в чл. 33, ал. 1 от Общите условия ред. Не са ангажирани
доказателства за поставяне на ответника в забава и по отношение на задълженията
за заплащане на цената за предоставената услуга дялово разпределение през
процесния период, поради което и при приложение на неблагоприятните последици
от правилата за разпределение на доказателствената тежест следва да се приеме,
че релевираните претенции по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се явяват неоснователни и
подлежат на отхвърляне.
Като е достигнал до същите изводи, първоинстанционният
съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има
въззиваемата страна, но предвид липсата на искане по чл. 78 от ГПК, такива не
следва да се присъждат.
С оглед цената на предявените искове и на основание
чл. 280, ал. 3 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 166793 от 11.07.2019г., постановено по
гр.дело № 46687/2017г. по описа на СРС, ГО, 36 състав, в обжалваната му част.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач - "МХ Е." ООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.