№ 2830
гр. Варна, 29.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20223100501598 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
С решение № 260180/21.03.2022 год., постановено по гр.д. № 1453/2021 год., ВРС –
12 състав, поправено с решение № 260328/23.06.2022 год., съдът е отхвърлил предявения от
„Свети Свети Константин и Елена Холдинг“ АД срещу АЛ. П. З., гражданин на Руската
Федерация, иск с правно основание чл.79 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 556.08 евро с ДДС – представляваща възнаграждение за предоставени услуги по
управление и поддържане на общи части по чл.4, ал.1 б.“а“ от сключения между страните
договор за поддържане и управление на жилищен комплекс от затворен тип „Есенсия“ и за
предоставяне ползването на общата инфраструктура на комплекса от 12.08.2015 год. и
сумата от 125.28 евро с ДДС, представляваща възнаграждение за предоставяне на
ползването на общата инфраструктура на курортния комплекс по чл.4, ал.1 б.“б“ от договора
или общо 682.08 евро с ДДС, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба в
съда 29.01.2021 год. до окончателното изплащане на задължението.
Недоволен от горното решение е останал ищеца, който обжалва постановеното
решение като неправилно и постановено в противоречие с материалния закон. Конкретните
оплаквания се свеждат до извода на съда относно липсата на основание за осъждане на
ответника да заплати исковата сума поради липса на солидарна отговорност между
собствениците на обектите в комплекса и поради заплащането й. Излага, че така
формираните мотиви на съда противоречат на първо място на изявлението на ответника,
който сам твърди, че такава е налице, както и на постановеното по същото дело определение
№ 265505/18.08.2021 год., с което е прието наличието на пасивна солидарност и избор на
кредитора срещу кой да предяви иска си. Поддържа, че дори и да се приеме, че не е налице
пасивна солидарност преимущественото ползване на имота от страна на този ответник
1
обуславя дължимостта на сумата от него. Последното се потвърждава и от заплащаните от
него в брой в касата на ищцовото дружество суми за предходни периоди. Позовава се и на
противоречие във фактическите изводи на съда относно заплащането чрез банково
извлечение от 09.07.2008 год., извършено от другия собственик на имота Елена Козлова,
който фактически извод е обусловил отхвърляне на иска. Настоява за отмяна на решението
и уважаване на предявения иск, в евентуалност – за уважаването му до размера на ½ от
търсената сума поради извършено от Елена Козлова плащане.
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна не депозира писмен отговор.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, намери следното:
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК
– всяка една е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа
останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 ГПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на „Свети Свети Константин и
Елена Холдинг“ АД срещу решение № 260180/21.03.2022 год., постановено по гр.д. №
1453/2021 год., ВРС – 12 състав, поправено с решение № 260328/23.06.2022 год., съдът е
отхвърлил предявения от „Свети Свети Константин и Елена Холдинг“ АД срещу АЛ. П. З.,
гражданин на Руската Федерация, иск с правно основание чл.79 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 556.08 евро с ДДС – представляваща
възнаграждение за предоставени услуги по управление и поддържане на общи части по чл.4,
ал.1 б.“а“ от сключения между страните договор за поддържане и управление на жилищен
комплекс от затворен тип „Есенсия“ и за предоставяне ползването на общата
инфраструктура на комплекса от 12.08.2015 год. и сумата от 125.28 евро с ДДС,
представляваща възнаграждение за предоставяне на ползването на общата инфраструктура
на курортния комплекс по чл.4, ал.1 б.“б“ от договора или общо 682.08 евро с ДДС, ведно
със законната лихва от депозиране на исковата молба в съда 29.01.2021 год. до
окончателното изплащане на задължението.
НАСРОЧВА производството по възз.гр.д. 1598/2022 год. на ВОС за 02.11.2022 год.
от 13.30 ч., за която дата и час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
2
1._______________________
2._______________________
3