РЕШЕНИЕ
№ 1297
гр. Пловдив, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Велина Бр. Дублекова
при участието на секретаря Елена Ил. Калончева
като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Гражданско дело №
20215300102971 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл.236, ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Софийски имоти„ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Ген. Гурко“ № 12, ет.6, моли съда да постанови
решение, с което да осъди „Мега- 2020“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Митрополит Панарет“ № 2, да му
заплати следните парични суми:
сумата от 52 269,95 лв., представляваща неплатено обезщетение за
ползване, след прекратяване на договор за наем, на следния недвижим имот:
терен с площ 3 457 кв.м., който е част от недвижим имот „Велописта“, целия
заснет с пл. № 21, кад. лист № 431 по плана на гр. София, район „Средец“, м.
„Борисова градина“, заедно с едноетажна масивна сграда със ЗП от 42 кв.м. и
едноетажна дървена постройка със ЗП от 20 кв.м., за периода юни 2018г. до
26.06.2019г., ведно със законната лихва, считано от деня, следващ датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане;
сумата от 15 140,66 лв., представляваща общия размер на законната
лихва върху претендираното обезщетение за ползването на недвижимия имот,
1
за периода от 03.07.2018г. до 17.11.2021г.;
сумата от 1666,87 лв., представляваща дължима такса „битови
отпадъци“ за второ, трето и четвърто тримесечие на 2018г., ведно със
законната лихва, считано от деня следващ датата на подаване на исковата
молба.
Претендира разноски за настоящото производство, включително за
заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че между него и ответника е бил сключен договор за
наем на описания в исковата молба недвижим имот – общинска собственост,
предоставен за стопанисване и управление на ищеца, по силата на който
имотът е предоставен за ползване на ответното дружество срещу заплащане
на месечна наемна цена в размер на 4400 лв. без ДДС. Първоначално
договорът за наем е сключен с трето за спора лице, обективиран в
Споразумение Рег. № Д-03-076/ 01.12.2014г., като впоследствие с тристранно
споразумение Рег. № Д-03-001/ 11.01.2017г., сключено между ищеца, третото
лице – наемател и ответното дружество и което споразумение е в сила
считано от 03.01.2017г., ответното дружество е заместило предходния
наемател в правата и задълженията по договора за наем, обективиран в
Споразумение Рег. № Д-03-076/ 01.12.2014г. Ищецът твърди, че към датата на
сключване на договор за наем в отдавания под наем обект е изграден
функциониращ търговски обект ресторант „Веселото село“, експлоатиран от
наемателя, който търговски обект не е предмет на процесния договор за наем.
Ищецът твърди, че поради неизпълнение на финансовите задължение от
страна на ответника сключеният договор за наем е прекратен на 02.11.2017г.
с едностранно писмено предизвестие от страна на ищеца, с което
предизвестие ищецът е отправил покана към ответника в 14 дневен срок,
считано от датата на прекратяване на договора, да предаде държането на
имота чрез подписване на приемо- предавателен протокол. Ищецът твърди, че
държането на имота не е предадено и ответникът е продължил да ползва
недвижимия имот, включително до настоящия момент, като се твърди, че
ищецът се е противопоставил на продължилото фактическо ползване. Твърди
се, че незаплатеното обезщетение за ползването на имота за процесния
период (юни 2018г. – 26.06.2019г.) е формирано на база месечната наемна
цена по прекратения договор за наем в общ размер на 56 669,95 лв., като от
тази сума е приспаднат внесения гаранционен депозит в размер на 4400 лв.,
при което дължимото обезщетение е в общ размер на 52 269,95 лв. Твърди се,
че за процесните суми на ответното дружество са изпращани ежемесечно
фактури, съставляващи покани за плащане на задълженията. Твърди се, че
общият размер на претендираната лихва за забава е формирана, като лихва за
забава е начислявана върху всяко дължимо незаплатено обезщетение, считано
от първо число на месеца, следващ конкретния месец, в който е осъществено
ползването, до датата на подаване на исковата молба, като лихва за забава не е
2
начислявана за периода на извънредното положение, както и че на ответника
са изпращани разписки за дължимите лихви, съставляващи покани за плащане
на дължимите суми. Ищецът твърди, че съгласно прекратения договор за
наем в тежест на ответника като наемател е да заплаща такса битови
отпадъци, предвид на което ответникът дължи на ищеца сумата от 1666,87 лв.
за такса битови отпадъци за ползването на имота за второ, трето и четвърто
тримесечие на 2018г. Твърди се, че дължимите суми за ТБО са заплатени от
ищеца, както и че на ответника са изпратени дебитни известия- фактури за
тези суми.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото
писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери за
установено следното:
По допустимостта на исковете.
Предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
По основателността на исковете.
От събраните по делото писмени доказателства- договор за наем,
сключен на 15.06.2007г. и анекси към него, Споразумение № Д-03-076/
01.12.2014г., молба от ***на ответното дружество от 14.12.2016г. до ищеца,
вх. № Ид-03-833/ 14.12.2016г., Споразумение № Д-03-001/ 11.01.2017г. и
писмо, изх. № СИ-03-498/ 28.09.2017г. /л.14-л.40/ се установяват следните
обстоятелства: недвижим имот, съставляващ терен, с площ от 3 457 кв.м.,
който имот е част от недвижими имот „Велописта“, целият заснет с пл. № 21,
кад. лист № 431, по плана на гр. София, район „Средец“, м. „Борисова
градина“ е бил отдаден под наем от ищеца на „Евро-2007“ ЕООД, като след
изтичане на срока на договора за наем и с оглед направена констатация, че
имотът се ползва фактически от „Мега- 2000“ ООД, е сключено споразумение
№ Д-03-076/ 01.12.2014г., между ищеца и дружеството „Мега-2000“ ООД, по
силата на което „Мега-2000“ ООД се задължава срещу това, че ползва имота,
да заплаща на ищеца обезщетение за ползване в размер на 4400 лв. без ДДС
месечно. Договорено е, че месечното обезщетение подлежи на индексация с
общия годишен индекс на инфлация, определена от НСИ. В предмета на
споразумението освен описания недвижим имот – терен, се включва
находящи се върху терена едноетажна масивна сграда със ЗП 42 кв.м. и
едноетажна дървена постройка със ЗП 20 кв.м. Извън предмета на
3
споразумението са изградените временни обекти, представляващи
функциониращ ресторант, заедно с допълващо застрояване, за които в чл.2 от
споразумението е посочено, че не са собственост на „Софийски имоти“ ЕАД.
Дължимите месечни вноски се заплащат най- късно до пето число на месеца,
следващ месеца на осъществено фактическо ползване. Договорено е също
така, че „Мега- 2000“ ООД се задължава да заплаща дължимите за имота
такса битови отпадъци (ТБО). Предвидена е възможност за едностранно
прекратяване на споразумението от страна на ищеца при неплащане на две
месечни вноски или пълно или частично неплащане на дължимите суми за
ТБО, с отправяне на предизвестие, както и автоматично прекратяване на
договора, без да е необходимо предизвестие, при забавено плащане на
дължимото обезщетение продължило три месеца. Договорено е, че след
прекратяване на споразумението „Мега- 2000“ ООД дължи връщане на имота.
Във връзка с писмено уведомление от ***на ответното дружество до ищеца,
че именно ответното дружество полза фактически имотът, тъй като с оглед
преструктуриране ресторантът „Веселото село“- изграден временен обект
върху терена, се стопанисва от последното, между ищеца, „Мега- 2000“ ООД
и ответното дружество е сключено тристранно споразумение № Д-03-001/
11.01.2017г., по силата на което ответното дружество встъпва в правата и
задълженията на „Мега- 2000“ ООД, произтичащи от Споразумението от
01.12.2014г., като подписаното споразумение продължава своето действие
между ищеца и ответното дружество. Установява се, че от страна на ищеца е
отправено предизвестие за прекратяване на договора поради неизпълнение на
задължението на ответника да заплаща в срок дължимото месечно
обезщетение, което предизвестие е достигнало до ответното дружество.
От събраните по делото писмен и гласни доказателства се установява,
че ответното дружество не е предало държането на процесния имот и е
продължило да ползва същия. От показанията на св. И. Т. – ***на ищцовото
дружество, се установява, че ресторантът „Веселото село“ и през 2019г. е
продължавал на работи, обектът се стопанисва от „Мега – 2020“, което
обстоятелство е станало известно на свидетеля от поставеното на вратата
работно време на ресторанта, както и от написаното на касова бележка.
Свидетелят заедно с друг негов колега – Л. П. са постили обекта през лятото
на 2019г. с цел установяване кой стопанисва този обект, във връзка с което са
снимали поставеното отпред работно време и са консумирали кафе, за което
4
им е била издадена касова бележка. На табелата с работното време и на
касовата бележка е било посочено името на ответното дружество. Съдът
кредитира показанията на св. Т. като достоверни и убедителни, като същите
се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства – констативен
протокол от 20.06.2019г., изготвен от служители на ищеца, сред които
сочения от свидетеля Л. П., с приложен към протокола снимков материал, от
които се установява, че проверяващите лица са констатирали, че на
поставената в процесния имот обозначителна табела за търговска дейност на
ресторанта е вписана фирмата на ответното търговско дружество, което е
видно и от приложения снимков материал /л.41-л.46/. В подкрепа на
показанията на свидетеля са и представените заявления за работно време на
стационарен търговски обект, подавани от ответното дружество до Столична
община – район „Средец“, за търговски обект – ресторант „Веселото село“
/л.175 – л.181/, от които се установява, че по искане на ответното дружество
за търговски обект – ресторант „Веселото село“ е съгласувано удължено
работно време за 2018г. и за 2019г. В заявленията е посочено, че ответното
дружество стопанисва търговския обект – ресторант „Веселото село“.
По делото са представени писмени доказателства, от които се
установява размерът на вноските за 2018г. ТБО за имота, както и че
дължимите вноски са платени от ищцовото дружество.
Установява се от представените по делото писмени доказателства –
фактури и дебитни известния /л.82 – л.96/, че ищцовото дружество
ежемесечно е издавало и пращало на ответника фактури за обезщетение за
задържане на имота, с месечан сума от 4404,40 лв., както и дебитни известия
за ТБО за съответното тримесечие на 2018г.
От приетото по делото заключение по ССчЕ се установява, че общият
размер на обезщетението за ползване на процесния недвижим имот, за
периода м.юни 2018г. – 26.06.2019г., след приспадане на внесения депозит от
4400 лв., е в размер на 52 269,95 лв., като месечното обезщетение е
формирано на база на наемната цена в размер на 4400лв., актуализирана с
общия индекс на инфлацията, определен от НСИ. За исковия период след
индексирането на цената по договора, същата е в размер на 4404,40 лв.
Месечната цена е формирана, като върху сумата от 4400 лв. е начислен 0,1 %
инфлационен индекс за 2016г. Съгласно заключението на вещото лице
5
общият размер на мораторната лихва, върху главницата от 52269,95 лв., за
периода 03.07.2018г. до 17.11.2021г. е в размер на 15 142,24 лв.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че
процесният недвижим имот, е общинска собственост, като на ищеца
включително и за исковия период е било предоставено право на управление и
стопанисване върху имота.
При така установените фактически обстоятелства съдът направи
следните изводи от правна страна:
За основателността на иск по чл.236, ал.2 от ЗЗД следва да бъдат
установени следните факти: валидно наемно правоотношение между
страните, това правоотношение да е прекратено и неизпълнение на
задължението на наемателя да върне имота, т.е. да се установи, че същият
продължава да държи вещта за периода, за който се претендира обезщетение.
От значение за размера на дължимото обезщетение е дали наемодателят се е
противопоставил или не на продължаващото ползване от наемателя,
доколкото ако се е противопоставил има правото да търси обезщетение в
размера на по- високата от двете стойности между договорената наемна цена
и средната пазарна цена на месечния наем.
В настоящия случай безспорно се установява, че между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за наем.
Подписаното между ищеца и „Мега – 2000“ ООД споразумение от
01.12.2014г. има безспорно характер на договор за наем. Ответното
дружество по силата на подписано тристранно споразумение между него,
ищеца и „Мега – 2000“ ООД е заместило в правата и задълженията по този
договор наемателя и съответно, считано от 03.01.2017г. (която дата е
посочена в споразумението от 11.01.2017г.) ответното дружество е надлежна
страна по споразумението от 01.12.2014г., клаузите на което остават в сила и
обвързват страните, което е обективирано и в изрична договорка между
ищеца и ответното дружество (чл.8 от Споразумението от 11.01.2017г). На
следващо място безспорно се установява прекратяване на наемното
правоотношение, по силата на едностранно отправено от ищеца
предизвестие, поради неизпълнение на задълженията на ответника –
наемател, да заплаща дължимата месечна наемна цена за имота.
Предизвестието е достигнало до адресата си и е произвело своето действие.
6
Писмото, обективиращо волеизявлението на ищеца за прекратяване на
договора за наем, съдържа и покана към ответното дружество за връщане на
ползвания обект, с оглед на което е налице и противопоставяне от ищеца на
продължаващо ползване на имота от ответника, което в случая не е от
съществено значение, доколкото се претендира обезщетение, формирано на
договорената месечана наемна цена, индексирана с инфлационен индекс за
2016г., обявен от НСИ, който възлиза на 0,1 %, което е съгласно договорено
между страните по договора за наем. От събраните по делото писмени и
гласни доказателства, коментирани по- горе в мотивите, безспорно се
установява, че за процесния период ответникът е държал вещта– стопанисвал
е търговски обект ресторант „Веселото село“, което представлява изграден
преместваем обект в имота, и съответно е продължил ползването на имота,
предмет на прекратения договор за наем.
Размерът на дължимото обезщетение се установява от представените от
ищеца писмени доказателства – издавани фактури, и от заключението по
ССчЕ. В издаваните от ищеца месечно фактури за обезщетение за задържане
на имота, които са изпращани на ответника, е посочен и срок за плащане на
съответното месечно задължение. Няма данни и доказателства по делото, че
тези задължения на ответника са платени от него.
Гореизложеното обосновава основателността на предявени искове за
заплащане на сумата от 52 269,95 лв., представляваща неплатено обезщетение
за ползване, след прекратяване на договора за наем, за периода юни 2018г. –
26.06.2019г., както за заплащане на обезщетение за забава върху тази сума в
общ размер на 15 140,66 лв., за периода 03.07.2018г. – 17.11.2021г.
По делото се установи, че между страните по прекратения договор за
наем е имало договорка, че наемателят се задължава да заплаща дължимите
за имота вноски по ТБО. Установи се размерът на дължимите вноски за ТБО
за 2018г., както и че същите са заплатени от ищеца, като същевременно не се
установи ответното дружество да е възстановило тези суми, независимо, че е
било поканено за това. С оглед на изложеното основателен се явява и иска за
сумата от 1666,87 лв., представляваща дължима такса за битови отпадъци за
второ, трето и четвърто тримесечие на 2018г.
Следва да бъде уважено искането на ищеца за присъждане на законна
лихва върху главниците, считано от деня, следващ датата на подаване на
7
исковата молба. Исковата молба е подадена на 17.11.2018г.
В частта по разноските.
С оглед изхода от спора – основателност на предявените искове, в
тежест на ответника следва да бъдат присъдени направени от ищеца разноски
в общ размер на 3013,10 лв., съгласно представен списък по чл.80 от ГПК и
доказателства за тяхната направа. На основание чл. 78, ал.8 от ГПК в полза на
ищеца следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда в размер на 150 лв.
С оглед на горното ответникът следва да бъде осъден да заплати
разноски на ищеца в общ размер от 3163,10 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Мега- 2020“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Пловдив, ул. „Митрополит Панарет“ № 2, да заплати на
„Софийски имоти“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Ген. Гурко“ № 12, ет.6, следните суми: сумата 52 269,95 лв.
/петдесет и две хиляди двеста шестдесет и девет лева и деветдесет и пет
стотинки/, представляваща неплатено обезщетение за ползване, след
прекратяване на договор за наем, на следния недвижим имот: терен с площ
3 457 кв.м., който е част от недвижим имот „Велописта“, целия заснет с пл. №
21, кад. лист № 431 по плана на гр. София, район „Средец“, м. „Борисова
градина“, заедно с едноетажна масивна сграда със ЗП от 42 кв.м. и
едноетажна дървена постройка със ЗП от 20 кв.м., за периода юни 2018г. до
26.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
18.11.2021г. до окончателното изплащане на задължението; сумата 15 140,66
лв. /петнадесет хиляди сто и четиридесет лева и шестдесет и шест
стотинки/, представляваща общия размер на законната лихва върху
претендираното обезщетение за ползването на недвижимия имот, за периода
от 03.07.2018г. до 17.11.2021г.; сумата от 1666,87 лв. /хиляда шестстотин
шестдесет и шест лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща
дължима такса „битови отпадъци“ за второ, трето и четвърто тримесечие на
8
2018г., ведно със законната лихва, считано от 18.11.2021г. до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „Мега- 2020“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Пловдив, ул. „Митрополит Панарет“ № 2, да заплати на
„Софийски имоти“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Ген. Гурко“ № 12, ет.6, сумата 3163,10 лв. /три хиляда сто
шестдесет и три лева и десет стотинки/, представляваща разноски за
производството по гр. дело № 2971/ 2021г. по описа на Окръжен съд-
Пловдив.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр.
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
9