№ 20560
гр. София, 17.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:В. М. С.
като разгледа докладваното от В. М. С. Гражданско дело № 20211110166786
по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба вх. № 206638/19.07.2023 г. на ответника [фирма ] ЕООД, в която се
съдържа искане за изменение на постановеното по настоящото дело Решение № 11955/07.07.2023
г. в частта за разноските.
В молбата се развиват доводи за приложимост на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК в
разглеждания случай, с оглед на което ответникът счита, че разноските по делото следва да
останат в тежест на ищцовата страна.
В срока по чл. 248, ал. 3 ГПК насрещната страна – С. В. Т. и Ц. В. Т., чрез адвокат И. Д.,
изразяват становище за неоснователност на искането за изменение на решението в частта за
разноските.
Софийски районен съд, въз основа на изложените в искането по чл. 248 ГПК доводи и
съобразно приложените по делото доказателства, намира следното:
Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице,
което е легитимирано да иска изменение на постановеното съдебно решение в частта за
разноските.
Разгледана по същество молбата е основателна.
С постановения по делото краен съдебен акт са уважени предявените от С. В. Т. и Ц. В. Т.
срещу [фирма ] ЕООД активно субективно и обективно съединени установителни искови
претенции с правно основание чл. 439 ал. 2 във вр. с чл. 124 ал. 1 ГПК.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е осъдил [фирма ] ЕООД
ЕИК , да заплати на С. В. Т. ЕГН ********** и Ц. В. Т. ЕГН **********, разноски по делото в
размер на 1 274,11 лева.
По изложени в решението мотиви съдебният състав е приел, че в случая не е налице хипотеза
на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Настоящия съдебен състав намира, че са налице основания за ревизиране на това становище.
Мотивите за това са следните:
Съгласно практиката на ВКС, обективирана в Определение № 242 от 31.05.2018 г. по ч.гр.д.
№ 2062/2018г. на ВКС, ІV ГО, Определение № 1220 от 05.12.2023 г. по ч.гр.д. № 1809/2023 г. на
ВКС, ІI ТО, и др., предпоставките за недължимост на разноските от ответника, когато искът е
уважен, са кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета по конкретното дело.
Смисълът на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК е, че ответникът не трябва да се натоварва с
разноски, когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на
производството са оспорени правата на ищеца. Когато обаче сезирането на съда е условие за
упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно, за да се
освободи ответника от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл. 78,
ал. 2 ГПК. Възражението за изтекла погасителна давност може да се направи само тогава, когато
титулярят на вземането, за което е изтекла давността, иска да получи изпълнение, поради което не
1
може да се направи извън исковия процес. Независимо от липсата на образувано изпълнително
производство, наличието на изпълнителен титул в полза на ответника, винаги поражда право за
длъжника да поиска със сила на пресъдено нещо да се отрече вземането след изтичане на срока на
погасителната давност, за съдебното предявяване на което причина е поведението на кредитора.
Според приетото в практиката на ВКС извънсъдебната покана/съобщение на кредитора до
длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за
предявяването на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски, ако е
налице признание на иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба. Отговорност за
разноски би възникнала за кредитора, ако той предприеме съдебни мерки или оспори предявения
основателен иск за несъществуване на вземането, поради изтекла погасителна давност. Действията
на кредитора, с които той кани длъжника си да плати съществуващото задължение, макар за него
да е изтекъл давностният срок, не са неправомерни, нито обуславят необходимост длъжникът да се
защити чрез предявяване на иск. При подобни обстоятелства правата на длъжника са гарантирани
от отговорността на недобросъвестния кредитор за обезщетение на вредите от предявяването на
последващи извънсъдебни претенции (от кредитора или негови универсални и частни
правоприемници), след като длъжникът е направил възражение за изтекла погасителна давност.
В конкретния случай производството по делото е образувано по първоначална искова молба
на С. В. Т. и Ц. В. Т. срещу [ фирма ] ЕАД с искане за установяване недължимост на вземанията
по изпълнителен лист от 31.03.2011 г., издаден по ч. гр. д. № 11404/2011 г. по описа на СРС, 31
състав, поради погасяването им по давност. В исковата молба са изложени фактически твърдения,
че по повод принудителното събиране на вземанията по посочения изпълнителен лист е било
образувано ИД № /2011 г. по описа на ЧСИ Б. Б.. Поддържа се, че на 14.07.2014 г. е било
извършено последното валидно изпълнително действие по ИД, поради което вземанията по
изпълнителния лист са погасени с изтичането на 5 години, считано от тази дата – т. е. на 14.07.2019
г. Признава се, че към датата на сезиране на съда – 24.11.2021 г., производството по ИД № /2011 г.
по описа на ЧСИ Б. Б. е прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с изрично постановление
на ЧСИ. В първоначалната искова молба не се твърди след прекратяване на ИД или преди това
спрямо ищците да са предприемани действия от страна на [фирма ] ЕООД, насочени към събиране
на вземанията по изпълнителния лист от 31.03.2011 г.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на ИМ от [ фирма ] ЕАД, в който се
съдържат данни за последващо прехвърляне на вземанията по изпълнителен лист от 31.03.2011 г.,
издаден по ч. гр. д. № 11404/2011 г. по описа на СРС, 31 състав, в полза на [фирма ] ЕООД с
договор за прехвърляне на вземания от 30.10.2017 г.
С молба от 19.08.2022 г. ищците са изложили твърдения, че не са били уведомени за
извършеното прехвърляне на процесните вземания в полза на [фирма ] ЕООД до настоящия
момент /т. е. към 2022 г./, като подобни данни не се съдържали и по ИД, което било прекратено и
изпълнителният лист бил върнат на [ фирма ] ЕАД. В молбата се прави искане по чл. 228, ал. 3
ГПК за насочване на иска срещу [фирма ] ЕООД.
В срока по чл. 131 ГПК новоконституираният ответник [фирма ] ЕООД е признал
основателността на предявените искове.
Крайният съдебен акт по делото е постановен по реда на чл. 237 ГПК.
По делото е представено Постановление от 08.01.2018 г. на ЧСИ Б. Б. за прекратяване на ИД
№ /2011 г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Предвид горното съдът намира, че в процесния случай следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Това е така, тъй като по делото не е спорно, че към датата на
сезиране на съда – 24.11.2021 г., срещу ищците не е бил налице висящ изпълнителен процес, а
напротив инициираният такъв за принудителното събиране на вземанията по изпълнителен лист от
31.03.2011 г., издаден по ч. гр. д. № 11404/2011 г. по описа на СРС, 31 състав, е бил прекратен с
Постановление от 08.01.2018 г. на ЧСИ Б. Б. за прекратяване на ИД № /2011 г., на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, т. е. прекратен с нарочен акт на ЧСИ почти 3 години преди сезиране на
съда.
Според фактическите твърдения на ищците в първоначалната искова молба и тези в молбата
от 19.08.2022 г. същите не са били уведомени за прехвърлянето на вземанията по процесния
изпълнителен лист в полза на [фирма ] ЕООД, като до знанието им не е била сведена подобна
информация и по ИД № /2011 г., доколкото сами сочат, че данни за цесия не се съдържат в
материалите по ИД. Нещо повече, в молбата си от 19.08.2022 г. ищците твърдят, че
изпълнителният лист е върнат на [ фирма ] ЕАД. Всички тези фактически твърдения на ищците
съдът цени като признание от тяхна страна за липса на предприети каквито и да е действия
по отношения на тях от страна на [фирма ] ЕООД във връзка със събирането на вземанията
по изпълнителния лист от 31.03.2011 г. както преди завеждане на делото, така и след това
/предвид твърденията им, че изобщо не са знаели за цесията в контекста на което обосновават
правния си интерес от предявяване на иска срещу [ фирма ] ЕАД, за който също не излагат
2
твърдения да е извършвал действия по събиране на вземанията/.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е признал основателността на предявените срещу него
искове. Признаването на иска представлява заявление от страна на ответника, че правното
твърдение на ищеца отговаря на действителното правно положение. Чрез това изявление
ответникът сочи, че няма да се брани срещу иска, защото искът е основателен.
При тази конкретика на процесния случай настоящият съдебен състав намира, че ответното
дружество не е дало повод за завеждане на делото, тъй като същото никога не е предприело
каквито и да действия за принудително събиране на процесните вземания, вкл. според признанията
на самите ищци, като към датата на сезиране на съда с исковете по чл. 439 ГПК не е бил налице и
висящ изпълнителен процес срещу тях с взискател ответното дружество.
При горните мотиви съдът намира молбата по чл. 248 ГПК за основателна, поради което
следва да измени крайния си акт по същество, като отмени същия в частта, в която в тежест на
ответника са възложени сторените от ищците разноски по делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 11955/07.07.2023 г. по гр. д. № 66786/2021 г. на СРС, 29 състав, в
частта за разноските, както следва:
ОТМЕНЯ Решение № 11955/07.07.2023 г. по гр. д. № 66786/2021 г. на СРС, 29 състав, в
частта, в която [фирма ] ЕООД ЕИК , е осъден да заплати на С. В. Т., ЕГН **********, и Ц. В. Т.,
ЕГН **********, разноски по делото в размер на 1 274,11 лева.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3