№ 3910
гр. Варна, 21.08.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Виляна Н. Михалева
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20253100501736 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на М. С.
И., И. П. И., К. Т. Т. и К.х И. Т. чрез адвокат Д. А. против решение № 1940 от
29.05.2025 г., постановено по гр.д.№ 9308 по описа за 2023 г. на Районен съд –
Варна, седми състав, с което е прието за установено по предявените от М. Х.
А. субективно съединени отрицателни установителни искове с правно
основание член 124, алинея 1 от ГПК срещу въззивниците, че последните не
са собственици на новообразуван имот № 124.404 по плана на част от СО „а“,
местност „Студена вода“ и местност „Перчемлията“ на община Аксаково,
одобрен със заповед № РД-23-7706-77 от 06.06.2023 г. на областния управител
на област Варна, с площ 700 кв.м, заедно с всички подобрения и насаждения в
имота, с адрес на ул. СО „Черноморска панорама“, при съседи: имот №
124.418 – улица, имот № 124.403 – двор, имот № 124.626 – двор, имот №
124.405 – двор; отменен е констативен нотариален акт /КНА/ за собственост
по давностно владение № 141, том ІІ, рег.№ 11376, дело № 210/2019 г., издаден
от нотариус Роза Кожухарова, вписан в Службата по вписванията – Варна при
Агенцията по вписванията с вх.рег.№ 19992 от 05.08.2019 г., акт № 114, дело
№ 12025, том LV, на основание член 537, алинея 2 от ГПК; както и са осъдени
М. С. И., К. Т. Т., К. И. Т. и И. П. И. да заплатят на М. Х. А. сумата от 2 170
лева, представляваща разноски по делото, на основание член 78, алинея 1 от
1
ГПК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на атакуваното решение, както и за постановяването му
при съществени нарушения на процесуалните правила. Счита се, че съдът не е
съобразил направените с отговора на исковата молба възражения – оспорено е
правото на собственост на наследодателя на ищеца – Н. А. Т.; оспорена е
идентичността на притежаваната от Н. А. Т. нива със стар имот № 3 по ПКП
на имотите на старите собственици, както и на имота, описан в решение №
12671 от 11.111996 г. на ПК – Аксаково и посочения стар имот № 3 по ПКП на
имотите на старите собственици към ПНИ на местност „Перчемлията“;
оспорено е твърдението на ищеца, че по отношение на М. С. И. давност не е
текла; оспорено е твърдението, че М. С. И., К. Т. Т. и И. П. И. са били записани
като ползватели на имота. Счита се, че за М. И. и съпруга й не са били налице
пречки да придобият имота по давност, защото същият е бил закупен от стар
собственик. Набляга се, че според вещото лице по СТЕ липсва идентичност
между имота по опис-декларацията и стар имот № 3 по ПКП на имотите на
старите собственици. Също така се излага, че с решение № 3447 от 20.01.1993
г. на ПК – Аксаково е определено заявеният имот от Н. А. Т. в местност
„Перчемлията“ да бъде възстановен с план за земеразделяне, което решение е
влязло в сила, поради което и ПК – Аксаково не е имала право да го измени и
да постанови възстановяване в стари реални граници. Първоинстанционният
съд не е отчел обстоятелството, че свидетелката Й. А.а е съпруга на ищеца и
като такава е заинтересована от изхода на делото, поради което и неправилно е
ценил показанията й.
Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се
отхвърлят предявените искове.
Във въззивната жалба не са направени конкретни искания за събиране на
доказателства, а е поискано, ако въззивният съд констатира, че не са доказали
обстоятелства, които са важни за изхода на делото, да им бъде указано и да им
се даде възможност за ангажиране на доказателства.
Въззиваемата страна в срока по член 263, алинея 1 от ГПК е депозирала
отговор по така подадената жалба чрез адвокат Н. Йотова-Х.а, с който същата
се оспорва, като подробно се излага, че решението е правилно и
2
законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Възразява се против
събирането на нови доказателства поради настъпила преклузия.
На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извършената служебна
проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима – депозирана е
от активно легитимирани страни по делото, имащи правен интерес от
обжалването, в законовоопределените срокове, отговаря на изискванията за
редовност по член 260 и член 261 от ГПК.
Както бе отбелязано по-горе във въззивната жалба не са обективирани
конкретни искания за събиране на нови доказателства, а само е поискано, ако
въззивният съд констатира, че не са доказали обстоятелства, които са важни за
изхода на делото, да им бъде указано и да им се даде възможност за
ангажиране на доказателства.
На практика въззивникът иска да му бъде съобщено какво не е доказал и
какви доказателства да представи в тази връзка. Следва да се отбележи, че
съгласно принципът на равенството на страните, закрепен в член 9 от ГПК,
съдът е длъжен да предостави равни възможности на страните да упражняват
предоставените им права. Във въззивното производство страните могат да
сочат и представят само доказателства за нововъзникнали факти, както и
такива, за които не са могли да узнаят, посочат и представят до подаване на
жалбата, съответно в срока за отговор. Настъпващата още в
първоинстанционното производство поетапна преклузия за посочване и
представяне на доказателства изключва възможност страната да поправи във
въззивната инстанция собствената си небрежност. Доказателственото искане
трябва да е свързано със своевременно въведени от страната и относими към
предмета на спора обстоятелства, поради което и настъпилата преклузия по
член 147 от ГПК изключва приложението на член 266, алинея 1 от ГПК.
Посочената разпоредба забранява на страните да твърдят нови обстоятелства,
да сочат и представят нови доказателства, които са могли да посочат и
представят в срок в първоинстанционното производство. В случая
направеното искане не се отнася до нови или нововъзникнали факти или
обстоятелства. Освен това, посочването кои факти и обстоятелства са
останали недоказани и даването на възможност страната да поправи
3
допуснатите от нея опущения нарушава посочения принцип на равенство на
страните, защото представлява помощ от страна на съда. Въззивният съд
дължи единствено даване на указания до страните относно възможността да
предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото
доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради
отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по
смисъла на член 266, алинея 3 от ГПК е извинителна причина за допускането
на тези доказателства за първи път във въззивното производство. С оглед
изложеното настоящият състав на въззивния съд намира, че не е налице
основание за констатиране, че не са доказани обстоятелства, които са важни за
изхода на делото, респективно за даване на указания и на възможност за
ангажиране на доказателства.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно
заседание на 06.10.2025 г. от 10,00 часа, за която дата и час да се призоват
страните по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за констатиране, че
не са доказани обстоятелства, които са важни за изхода на делото, за даване на
указания и на възможност за ангажиране на доказателства.
НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от
ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че
постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от
тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще
4
благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание
член 78, алинея 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5