Решение по т. дело №632/2019 на Окръжен съд - Бургас

                                   Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 260013

 

 

                                                    28.08.2025 година                    Град Бургас

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаски окръжен съд                                                      граждански състав

На двадесет и четвърти юли                Година две хиляди двадесет и пета

В открито заседание в следния състав:                                                    

                                                    Председател:    Симеон Михов                                                 

                                                            Членове:                                                          

                                       Съдебни заседатели:    

Секретар              Стойка Вълкова  

Прокурор                               

като разгледа докладваното от               С.Михов

търговско дело номер        632     по описа за       2019  година.

 

                   Производството по делото е образувано по повод искова молба от К.С.К., ЕГН **********, с адрес: ***, действащ чрез своята майка и законен представител С.Д.К., чрез пълномощник Адвокатско дружество „Чаталбашев, Петкова и Иванова“ – София, БУЛСТАТ *********, регистрирано в Единния регистър **********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Три уши“ № 8, ет.4, представлявано от адв. Стоян Стефанов Чаталбашев от АК-София  против „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Витоша“ № 89Б, представлявано  от изпълнителните директори Коста Христов Чолаков и Бистра Ангелова Василева, чрез пълномощник адв. Мая Великова от АК-Бургас, със съдебен адрес:*** и против С.М.А., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник адв. Петя Колева от АК-Бургас, със съдебен адрес:***, за осъждане на първия ответник да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 900 000 лева, настъпили в следствие на виновно причиняване на телесни увреждания при ПТП, настъпило на 25.07.2019 г. и причинено от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица № BG/06/119001580756, лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Бора“ с ДК № А6222КР, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 25.11.2019 г., до окончателното изплащане на сумата, както и за осъждане на втория ответника да заплати на ищеца 2000 лева – част от дължимите общо 30 000 лева, представляващи законна лихва върху главницата от 900 000 лева за периода от датата на ПТП – 25.07.2019 г., до датата на исковата молба -25.11.2019 г. Претендират се и направените по делото разноски, в т.ч. адвокатски хонорар.

Според изложеното в исковата молба, ищецът е пострадал при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 25.07.2019 г., когато около 15:00 часа, водачът на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Бора“ с ДК № А6222КР - С.М.А., управлявал с несъобразена скорост превозното средство по пътя между гр. Айтос и село Дъскотна – път III-208, км 78+100 м., не намалил скоростта и не спрял на пешеходна пътека при наличието на пешеходци, в следствие на което ударил с предната си дясна част ищеца и неговата майка, като ги отхвърлил напред и настрани. В резултата от удара и в непосредствена причинна връзка с него, на ищеца са причинени тежки телесни увреждания. Твърди се от последния, че към момента на произшествието, пътното платно за движение било сухо, с асфалтово покритие, без наличие на съществени неравности, но водачът не забелязал своевременно пешеходците и не осигурил достатъчна странична дистанция при наближаването им. Сочи се, че за случая било образувано досъдебно производство № 99/2019 г. по описа на РУ на МВР – Руен и прокурорска преписка вх. № 691/2019 г. по описа на Окръжна прокуратура – Бургас.

В резултата на произшествието, на пострадалото дете били причинени травматични увреждания, изразяващи се в съчетана травма, тежка черепно-мозъчна травма, мозъчен едем, контузия на гръден кош, контузия на бял дроб. Подробно са описани състоянието на детето, през какви етапи на лечение е преминало и проведените медицински манипулации. Твърди се, че към момента на инцидента, ищецът е бил в състояние на кома, неконтактен и откаран за лечение в УМБАЛ Бургас АД, от където след повече от месец е изписан в състояние на кома, но със стабилни жизнени показатели. В последствие неколкократно, поради влошаване на състоянието му, са му провеждани спешни манипулации и медикаментозни лечения, но  общото му състояние не се е подобрило осезаемо. Към настоящия момент детето е в увредено общо състояние, което изисква за него да бъдат полагани постоянни грижи от медицински лица, поради което не може да бъде прибрано в дома си. Състоянието му е хронично увредено, но не е възможно продължаването на лечението му в болнично заведение, тъй като липсва такава клинична пътека и предлагане на такава услуга. Наложително е провеждането на продължителна рехабилитация, но за да бъде проведена, е необходимо да се стабилизира състоянието му, тъй като в момента то периодично се влошава.

Изложени са съображения относно основанията за предявяване на иска против застрахователното дружество, а именно – наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Бора“ с ДК № А 6222 КР по полица № BG/06/119001580756, валидна за периода от 10.06.2019 г. до 09.06.2020 г., както и отказ на застрахователя да изплати доброволно обезщетение. Обосновава се и претенцията лихви спрямо него.  

Ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е представил отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искови претенции, като ги счита за недопустими и неоснователни. Твърди, че с поведението си не е дал повод за завеждане на делото. Наред с това оспорва механизма на описаното от ищеца ПТП, причината за настъпването му, наличието на причинна връзка между произшествието и причинените на ищеца вреди. Заявява, че вина за настъпване на процесното произшествие е изцяло на ищеца, който излязъл на пътното платно внезапно, като водачът на лекия автомобил не е могъл да предвиди и предотврати станалото ПТП.

От друга страна, прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, с оглед обществените критерий за справедливост. Направено е изрично възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, което не е изпълнило задълженията си по чл. 113 и чл. 114 от Закона за движение по пътищата. Оспорва се и претенцията за лихви, като се позовава на разпоредбата на чл. 497 ал. 1 от КЗ и в тази връзка сочи, че ищецът не е представил всички доказателства по чл. 106 ал. 3 от КЗ, поради което счита, че дружеството не ги дължи.

Ответникът С.М.А. с депозирания отговор на исковата молба оспорва претенциите на ищеца, счита същите за недопустими и неоснователни. Оспорва твърдението на ищеца, че той като водач на МПС е причинил произшествието. Счита, че описаният в исковата молба механизъм на ПТП не отговаря на действителността. Оспорва твърдението, че майката е държала детето за ръка, като заявява, че то било оставено без надзор от своите родители и изскочило на пътното платно внезапно. В тази връзка твърди съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице. Освен по основание, претенцията на ищеца се оспорва и по размер. В случая не е налице валидно възникнал паричен дълг на ищеца против него, върху който да се дължи лихва. Изтъква и обстоятелството, че главницата по иска се претендира единствено от другия ответник, поради което иска спрямо него е  неоснователен.

Ищецът с допълнителната си искова молба излага становище относно направените с отговорите на исковата молба доводи на ответните страни. Оспорва всички наведени от тях възражения, като не са въведени нови фактически твърдения.

В предоставения срок, ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е депозирал отговор на допълнителната искова молба, като счита, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127 ал. 4 от ГПК, поради което ищецът е в забава по отношение на плащането на застрахователното обезщетение. Твърди, че в случая не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му, тъй като се касае за случайно събитие, а вината за настъпването му е изцяло на пострадалото лице. Поддържа и оставалите си първоначално направени възражения.

Ответникът С.М.А. също е подал отговор на допълнителната искова молба в срока по чл.373 от ГПК, с който поддържа всички направени оспорвания и възражения.

В съдебно заседание пълномощникът на ищцовата страна поддържа предявения иск и моли съдът да го уважи в пълен размер като основателен и доказан. В подкрепа на иска ангажира свидетелски показания и комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза. Подробни доводи бяха развити в писмена защита.

В съдебно заседание ответната страна чрез своя процесуален представител изрази становище, че поддържа направените възражения и моли съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани. В подкрепа на защитната си теза ангажира съдебно-автотехническа и съдебно-медицинска експертизи.

Процесуалният представител на ответника С.А. счита, че иска е останал недоказан, като наказателното производство против ответника е било прекратено поради несъставомерност. Ангажира писмени доказателства и съдебно-техническа експертиза.

 

                   Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Съдът счита, че исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд според чл.115 ал.2 и чл.104 т.4 от ГПК. От приложената част от кореспонденцията между пострадалия и застрахователя е видно, че е била заведена застрахователна преписка под № 43072951900201 (л.188 по делото). Исковата молба е постъпила в съда предвид произнасяне от застрахователя с отказ.

Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл.45, чл.52 и чл.86 от ЗЗД.

Няма спор, че е налице застрахователно правоотношение между ответника и водача на МПС марка „Фолксваген Бора“ с ДК № А 6222 КР по повод ЗЗГО по полица № BG/06/119001580756, валидна за периода от 10.06.2019 г. до 09.06.2020 г. (непредставена; справка л.185-187).

Според влязлото в сила постановление за прекратяване на наказателно производство от 23.08.2024г.***, ТО – Айтос, потвърдено с определение рег.№ 147/ 10.02.2025г. по ВЧНД № 1403/2024г. по описа на Окръжен съд – Бургас (приложено в цялост), наказателното производство рег. № 33 ЗМ 99/2019г. по описа на РУ – МВР Руен образувано против С.А. и водено за престъпление по чл.343 ал.1, б.“б“, вр.чл.342 ал.1 от НК, е било прекратено на основание чл.24 ал.1, т.1, предл.второ от НПК. Съставен е бил констативен протокол за ПТП с пострадали лица с изготвена схема. Приложени са съставени медицински документи за настаняването на пострадалия в лечебно заведение, проведеното лечение, предписаните медикаменти (л.9-182).

Според заключението на проведената съдебно-автотехническа експертиза (л.419-426), автомобилът е бил технически изправен.  Механизмът на станалото ПТП е подробно описан.

В заключението на проведената съдебно-техническа експертиза (л.554-573), вещото лице Щ.П. е проследил телефонните обаждания от 8 лица, направени на тел.112 в деня на станалото ПТП, като е изложил проведените разговори на хартиен носител.

В заключението на приетата комплексна съдебно-медицинска автотехническа експертиза (л.756-777), вещите лица д-р М.Б. и инж. П.С. са описали констатираните наранявания по тялото съобразно приложената мед.документация и при извършения преглед. Причина за травмите са два удара: първият в предната част на автомобила и втори при падане на асфалта. Състоянието на пострадалото дете е тежко и към момента на изготвяне на заключението. Подробно е описан механизма на станалото ПТП. Вещото лице д-р Б. счита, че описаните увреди са в пряка връзка с претърпяното ПТП.

От показанията на разпитания свидетел Р.Х. – началник сектор разследване в РУ – Айтос става ясно, че през лятото на 2019г. е станало ПТП на разклона за с.Люляково, където извършил оглед и съставил протокол, в който описал точно установеното. Не помни, автомобилът да е бил ударен.

Свидетелят Х. Н. – мл.контрольор в РУ – Руен, заяви, че през 2019г. на път 208 III клас до разклона за Вресово станало ПТП, като тествал С.А. за алкохол и дрегерът отчел три нули. Не е сварил на място блъснатото дете, което чул, че било откарано преди това с частен автомобил в УМБАЛ – Бургас. Запазил местопроизшествието за разследващата група. Автомобилът бил спрял в лявото платно по посока движението. На самото място няма пешеходни пътеки, това е главен път. На около 100 м от пътя са фургоните на ромите от Г., които работят като дървосекачи. На мястото имало 15-20 човека, които крещели за детето.

От показанията на свидетеля Е. М. – свидетел на ПТП, се разбира, че на 25.07.2019г. пътувал с колата към Айтос и на 150-200 м преди разклона за Вресово от храстите от дясната страна изскочило малко дете, при което движещата се кола пред свидетеля завила рязко вляво и после спряла. Изведнъж отдясно започнали да изскачат по двама-трима, измъкнали водача и започнали да го дърпат напред-назад. Свидетелят и неговият спътник се уплашили и избягали с колата. Детето е изскочило рязко, бягало, било само. Автомобилите в този участък се движели с не повече от 50-60 км/ч, тъй като пътят е разбит. От дясната страна пътя имало стари постройки, където ромите живеели на палатки. След падането на детето, някой го вдигнал и дори искали да го качат в колата на свидетеля.

Според показанията на свидетеля М.Р. ***, катастрофата станала до разклона на с.Вресово през м.юли 2019г. Свидетелят имал за задача да не допусне саморазправа с водача, който блъснал малко дете. Когато свидетелят пристигнал, детето вече не било там. Автомобилът бил спрян в посока Айтос в лявото платно, по него имало щети в предната дясна част. На мястото имало над 20 роми и отделно деца, като със сигурност там били бащата и вуйчото на детето, много агресивни. С.А. нямал белези на пострадал. Ромите живеели там във фургони на колела, 4 или 5 бр., на около 100 м от пътя. Край пътя имало храсти високи 1,5 – 2 метра. След 40 мин пристигнал разследващ полицай от РУ – Айтос.   

Свидетелят Е. Е. – очевидец на инцидента, заяви, че на 25.07.2019г. пътувал към Айтос. Изведнъж на 500-600 м преди разклона за с.Вресово до бензиностанцията, от храстите изскочило дете и автомобилът движещ се пред свидетеля, ударил детето с дясната си предна част. Излезли майки, бащи и други хора и дръпнали детето встрани зад храстите. Шофьорът на автомобила бил познат на свидетеля, но Е. се уплашил от насъбралите се цигани и не спрял да помогне, защото започнали да бият неговия съселянин. Скоростта на движение на автомобила била не повече от 50 км/ч. Детето изскочило от дясната страна на пътя, водачът се опитал да избегне удара, като завил наляво и ударил спирачки. Скоростта била ниска поради лошото състояние на пътната настилка – много дупки, локви. Времето било топло, лятно време, без дъжд. Детето изскочило от храсти, без ограда, нищо не се виждало. Детето било само, без родител. Циганите живеели 10 – 20 м навътре в контейнери. След удара, автомобилът спрял в лявата лента за движение.  

При така изложените факти, съдът приема следната фактическа обстановка. на 25.07.2019г. на път 208 III клас в посока гр. Айтос до разклона за Вресово, водачът на л.а.м. „Фолксваген Бора“ с ДК № А  6222 КР, С.А. около 15:00 ч. при км. 78+100 намалил скоростта до 51 км/ч., при която опасната зона за спиране е 38,7 м. Времето било ясно, слънчево, пътят равен. Преди кръстовището за с.Вресово в десен банкет имало поставени знаци В26 (60) – забраняващ движението на МПС със скорост по-висока от 60 км/ч., В24 – забранено изпреварването на МПС и А27 – кръстовище. Вдясно от десния банкет е имало храстовидна растителност и дървета на височина около 5 метра. В дясно от пътя имало утъпкана пътечка , водеща до фургоните на живеещите там роми. На разстояние 23 метра от пътечката, внезапно на пътното платно изскочило малко дете, на видима възраст 3-4 годишно. Водачът предприел маневра за избягване на удара, като завил вляво и задействал спирачната уредба. Въпреки това последва удар с предната дясна част на автомобила в главата на К.К., като автомобилът продължил движението си още 16,7 м и спрял в лявата лента за движение. К.К. паднал вдясно от спрелия автомобил. Детето вследствие на станалото ПТП е получило съчетана травма. ТЧМТ. Мозъчна контузия. Мозъчен едем. Контузия на гръден кош. Контузия на бял дроб. Кома – GCS 6-7 т. Охлузване на челото (л.772). Всички описани увреждания без охлузване на челото представляват разстройство на здравето, опасно за живота. Всички последващи оперативни намеси и лечения на пострадалото дете са описани подробно от в.л. д-р Б. и са съобразени с приложената медицинска документация и прегледът на детето, извършен от вещото лице.

 

Представените доказателства водят до извода за основателност на иска. Съгласно чл. 432 ал. 1 от КЗ, увреденият, спрямо който застрахования е отговорен, има право да иска обезщетението, което му се дължи, пряко от застрахователя. Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Отговорността на застрахователя произтича от сключената валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, по отношение на автомобила с ДК № А 6222 КР. Механизмът на настъпилото ПТП е бил установен в приетата по делото комплексна медицинска и съдебно-автотехническа експертиза – непротиворечаща в по-голямата си част на установеното и в проведеното досъдебно производство (доколкото настоящият съдебен състав не е обвързан от извършените процесуални действия). Причина за станалото е поведението на управлявалия автомобила св.С.А. – не е успял да реагира адекватно и да предотврати настъпилото ПТП. По отношение на установеният механизъм на ПТП (л.767, стр.2) и установените травматични увреждания на пострадалия К.К. (л.772), съдът се позовава на заключенията на вещите лица по приетата комплексна съдебно – медицинска и автотехническа експертиза, с изключения, които ще бъдат обсъдени по-долу.

В хода на настоящото производство по несъмнен начин се установи, че ищецът е претърпял болки и страдания вследствие на получените увреждания, за причиняването на което вина има С.А.. Последният, чрез своите действия, противоправно е причинил описаните увреждания, а с това и неимуществени вреди на К.К., като съдът приема, че са налице предпоставките на фактическия състав на непозволеното увреждане – деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Извършеното противоправно действие е довело в крайна сметка до причиняване на ищеца на неимуществени вреди, изразяващи се в травми довели до разстройство на здравето, опасно за живота, психически стрес, болки и страдания. Ответното застрахователно дружество отговаря по силата на валидна към момента на настъпването на ПТП застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобил с ДК № А 6222 КР,  управляван от С.А..

Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, което не е абстрактно понятие. Последното зависи от преценката на обективни обстоятелства, каквито са характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено и др. Съдът определи характера на вредите с оглед събраните по делото доказателства, като счита, че иска за присъждане на обезщетение за посочените неимуществени вреди, се явява основателен и следва да го уважи, но частично спрямо претендирания размер. Явно е, че има огромна вероятност, след претърпяното произшествие К.К. никога да не се възстанови, доколкото медицината не е в състояние да отстрани последиците от инцидента по отношение на мозъчните увреждания. От извършения от д-р Б. преглед на пострадалия се установи, че К.К. (към м.юли 2025г. вече К.В. Р.) от 23.12.2020г. е настанен в ДМСГД – Варна и понастоящем се намира там. Пострадалият се намира в принудително легнало положение, с поставен памперс тъй като не може да задържа по голяма и малка нужда. На предната страна на корема има поставена гастронома за хранене поради липса на гълтателен рефлекс. По тялото си има следи от поставяни венозни пътища и трахеостомна канюла. По главата е останал белег с дъговидна форма 8/0,5 см. Не извършва активни двигателни движения, не може да говори, издава само стонове и плаче. Не следи с поглед хора и предмети, заглежда се по анимационни филмчета. Изцяло е зависим от грижите на персонала (л.773).

Претърпените болки и страдания от ищеца вследствие на преживяното,  съдът преценява че отговарят на сумата от 600 000 лв. За да определи обезщетението в такъв размер, съдът взе предвид и формираната съдебна практика при сходни казуси. Направеното от ответната страна възражение за прекомерност на търсеното обезщетение, беше взето предвид от съда.

Направеното възражение от ответната страна за съпричиняване, съдът приема за основателно. Както се обосноваха вещите лица В.Г. и П.С., механизмът на настъпилото ПТП и местоположението на пострадалия в този момент напълно подкрепят тезата, че К. е изскочил на пътното платно внезапно, макар да е трябвало да бъде държан за ръка от своята майка С.К.. Свидетелите Е. М. и Е. Е. са категорични, че детето е изскочило само на пътя, а едва няколко секунди след това от пътечката зад храстите са започнали да излизат други хора. Майката по време на инцидента не е държала пострадалия за ръка. С това пострадалият сам е допринесъл за получените увреждания, който принос съдът преценява, че е 50 % или приетото обезщетение следва да бъде намалено със сумата от 300 000 лв.

Или искът по чл. 432 ал. 1 от КЗ се явява основателен до размера на 300 000 лв., като в останалата част до пълния предявен размер от 900 000 лв. – за разликата от 600 000 лв., се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Останалите доводи и възражения на страните или бяха взети предвид от съда или са изцяло неоснователни. Споровете за механизма на станалото ПТП се пренасят от приключилото досъдебно производство. Настоящата инстанция приема, че детето е изскочило на пътното платно само, без своята майка, още по-малко С. К. да го е държала с лявата си ръка. Нито един от преките очевидци свидетелите Е. М. и Е. Е., не е видял майката или кое да е друго лице да изскача на пътното платно по време на удара – това е станало секунди по-късно. И макар внезапното изскачане на детето на пътя да е първопричината за станалото ПТП и водачът С.А. да не е нарушил знаците за ограничение на скоростта, същият не е предприел най-правилната маневра да избегне удара. До този извод съдът стига чрез съпоставяне траекторията на движение на автомобила – същият се е отклонил вляво, което при направените разчети от вещите лица Г. и С., но при отчитане на средна скорост на бягащо 3-годишно дете от около 3,3 км/ч означава, че при продължаване движението направо, автомобилът би преминал зад бягащото дете (л. 771, изготвена скица, за която се твърди че е изготвена с помощта на програмен продукт). Впрочем в Тълкувателно решение № 106/1983г. на ОСНК на ВС е прието, че „Поначало спасителна маневра наляво или надясно е неправомерна. Затова предприелият я водач на МПС ще носи наказателна отговорност, ако причини общественоопасни последици на трети участници в движението. Не е общественоопасна тази спасителна маневра, щом водачът я предприема при крайна необходимост… Водачът предприема завиване наляво при внезапно появил се пред него пешеходец в опасната зона, като при това завиване биха се увредили по-малоценни блага, за да спаси неправилно пресичащото лице“. В настоящия случай действително внезапно се е появил неправилно пресичащ пешеходец в опасната зона, но не са налице по-малоценни блага, които да се увредят за да бъде спасен пострадалия. Напротив, предприетата от С.А. маневра завиване наляво е била необоснована и плод вероятно на паника, но със сигурност на неправилна преценка на траекториите на автомобила и пресичащото дете. Поради това и приетото от наказателния съд, че описаното деяние  е случайно за водача С.А. по смисъла на чл.15 от НК, не може да доведе до липсата на вина у водача, а оттам и до отхвърляне на предявения иск за обезщетение.

Ищцовата страна претендира на основание чл. 86 от ЗЗД и законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от датата, на която е депозирана исковата молба в съда – 25.11.2019г. Съгласно чл. 493 ал. 1, т. 5 КЗ, застрахователят покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди, като в този случай той покрива, наред с другото и лихвите по чл. 429 ал. 2, т. 2 КЗ, т.е. лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429 ал. 3 КЗ. В чл. 429 ал. 3 КЗ е предвидено, че застрахователят покрива лихвите, дължими от застрахования само в рамките на застрахователната сума, считано от датата на уведомяването за настъпилото застрахователно събитие от застрахования по реда на чл. 430 ал. 1, т. 2 КЗ или считано от датата на предявяване на застрахователната претенция от пострадалото лице, която от датите е най-ранна. В случая застрахованият дължи лихви за забава по отношение на увреденото лице от момента на деликта, по общото правило на чл. 84 ал. 3 от ЗЗД. Техният размер не би надхвърлил застрахователния лимит, предвид определените размери на обезщетението. След като липсват доказателства за уведомяване на ответника за събитието от самия застрахован, то като момент на дължимост на лихвата за забава следва да се възприеме 25.11.2019 год. – датата, на която ищецът е подал исковата молба в съда.

Предявеният иск против ответника С.А. е неоснователен. Търси се сумата от 2000 лв. представляваща част от законна лихва в размер на 30 000 лв. върху  претендираното обезщетение от 900 000 лв. Чл.86 ал.1 ЗЗД позволява, при забава на парично задължение кредиторът да търси от длъжника обезщетение в размер на законната лихва върху неизпълненото в срок парично задължение. Това обезщетение се дължи от момента на забавата и има акцесорен характер, тъй като изисква валидно възникнал паричен дълг, който да не е погасен от длъжника в уговорения за това срок. Надлежното предявяване на иск с предмет акцесорно вземане по чл.86, ал.1 ЗЗД, предполага в исковата молба да са посочени размерът на неизпълнения главен дълг, върху който се претендира заплащане на законни лихви като форма на обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД, началният момент, от който се дължи обезщетението, крайният момент, до който то се претендира и неговият размер. В настоящия случай се твърди, че дължимото обезщетение е в размер на 900 000 лв., лихвата е в размер на 30 000 лв. считано от датата на деликта – 25.07.2019г., до завеждане на исковата молба. След като не се търси присъждане на обезщетение от ответника С.А. като пряк причинител на вредата, то не би могло да се присъди лихва, тъй като липсва (доколкото изобщо не се търси) валидно възникнал паричен дълг, който да не е погасен от длъжника в уговорения за това срок.

На основание  чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата, в полза на адвоката, защитавал ищеца, следва да бъде присъдено възнаграждение, предвид оказаната на ищцата безплатна адвокатска помощ на основание сключен договор за правна защита и съдействие (л.192; 779), в който е посочено, че основанието за предоставяне на безплатна помощ е чл. 38 ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Или налице е предвиденото основание за присъждане на адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат за осъщественото пред настоящия съд процесуално представителство. Съгласно чл. 38 ал. 2 от ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в зависимост от обстоятелствата в самото производство. Методиката залегнала в чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, не обвързва съдилищата, поради което съдът определя възнаграждението под минималния размер, предвиден в Наредбата, с оглед разясненията, дадени в постановено по преюдициално запитване Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. Като взе предвид, че делото не се отличава с висока фактическа и правна сложност, а от друга страна, упълномощеният от ищеца адв. Стоян Чаталбашев не се яви в съдебно заседание, като преупълномощи друг адвокат, който взе участие в преведените по делото съдебни заседания и с оглед извършените от пълномощника процесуални действия, дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 6000 лв., към която сума се добави ДДС в размер на 1200 лв., предвид представените доказателства, че процесуалният представител/ адвокатското дружество е регистриран по ДДС (л.780-782) и изготвения списък по чл.80 от ГПК.

След като ищецът изцяло беше освободен от заплащане на държавна такса и разноски с определение № 1434/ 26.11.2019г., дължимата държавна такса върху присъденото обезщетение следва да се възложи върху ответника на основание чл.78 ал.6 от ГПК – 12 000 лв. Това се отнася и до разноските, внесени от бюджета на съда или това е сумата от 1728,10 лв. за възнаграждения на вещи лица.

Съобразно отхвърлената част от исковете и предвид чл.78 ал.3 от ГПК, „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД има право да получи част от направените разходи за изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 23 436 лв. и възнаграждение за САТЕ и комплексна СМАТЕ в размер на 1940 лв., според приложения списък на разноските (л.783). В списъка липсва сумата от 20 лв., която застрахователят е внесъл за разпит на един от свидетелите или сумата е общо 25 396 лв. Възражението на ищцовата страна за прекомерност на адвокатските възнаграждения на пълномощниците на ответниците е допустимо на основание чл.78 ал.5 от ГПК и основателно по отношение на  адв. Великова. Както беше изложено по-горе, Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, не обвързва съдилищата, поради което съдът следва да определи възнаграждението според извършените процесуални действия и фактическата и правна сложност. По отношение на последния критерии, съдът счита, че делото не се отличава с някакви значителни отклонения в сравнение с други дела за претендирано обезщетение. Проведените 3 съдебни заседания, изслушаните общо 3 експертизи, разпитът на 5 свидетели и осъщественото от пълномощника на застрахователя пълно процесуално представителство, обосновават извод, че следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 8000 лв. Или от общата сума в размер на 9960 лв. в полза на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД следва да се присъдят 6640 лв.

По отношение на заплатеното от ответника С.А. адвокатско възнаграждение от 1716 лв. съдът счита, че не е прекомерно съобразно изложените вече критерии. Или на основание чл.78 ал.3 от ГПК в полза на ответника С.А. следва да бъдат присъдени разноски в размер на общо 2016 лв., от които 1716 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 300 лв. внесени депозити за СТЕ. Приложеният списък по чл.80 от ГПК (л.790) явно е неточен.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

 

 

                                            Р   Е   Ш   И:

 

 

ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Витоша“ № 89Б, представлявано  от изпълнителните директори Коста Христов Чолаков и Бистра Ангелова Василева, чрез пълномощник адв. Мая Великова, със съдебен адрес:*** да заплати в полза на К.С.К. (понастоящем К.В. Р.), ЕГН **********, с адрес: ***, действащ чрез своята майка и законен представител С.Д.К., чрез пълномощник Адвокатско дружество „Ч., П. ***, БУЛСТАТ *********, регистрирано в Единния регистър **********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Три уши“ № 8, ет.4, представлявано от адв. Стоян Стефанов Чаталбашев от АК-София сумата от 300 000 (триста хиляди) лв., като обезщетение за претърпени неимуществени вреди – претърпени болки, стрес и страдания, причинени от станалото на 25.07.2019 г. ПТП, причинено от С.М.А. – водач на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Бора“ с ДК № А6222КР, ведно със законната лихва от 25.11.2019г. до окончателното заплащане на сумата, като иска до претендираните 900 000 лв., ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Витоша“ № 89Б, представлявано  от изпълнителните директори Коста Христов Чолаков и Бистра Ангелова Василева, чрез пълномощник адв. Мая Великова, със съдебен адрес:*** против С.М.А., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник адв. Петя Колева от АК-Бургас, със съдебен адрес:*** иск да бъде осъден да заплати сумата от 2000 (две хиляди) лева – част от претендираните общо 30 000 лева, представляващи законна лихва върху главницата от 900 000 лева за периода от датата на ПТП – 25.07.2019 г., до датата на исковата молба -25.11.2019 г.

ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Витоша“ № 89Б, представлявано  от изпълнителните директори Коста Христов Чолаков и Бистра Ангелова Василева, чрез пълномощник адв. Мая Великова от АК-Бургас, със съдебен адрес:*** да заплати в полза на Адвокатско дружество „Ч., П. ***, БУЛСТАТ *********, регистрирано в Единния регистър **********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Три уши“ № 8, ет.4, представлявано от адв. Стоян Стефанов Чаталбашев от АК-София сумата от 7200 (седем хиляди и двеста) лв. с включен ДДС, адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА К.С.К. (понастоящем К.В. Р.), ЕГН **********, с адрес: ***, действащ чрез своята майка и законен представител С.Д.К., чрез пълномощник Адвокатско дружество „Чаталбашев, Петкова и Иванова“ – София, БУЛСТАТ *********, регистрирано в Единния регистър **********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Три уши“ № 8, ет.4, представлявано от адв. Стоян Стефанов Чаталбашев от АК-София да заплати в полза на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Витоша“ № 89Б, представлявано  от изпълнителните директори Коста Христов Чолаков и Бистра Ангелова Василева, чрез пълномощник адв. Мая Великова от АК-Бургас, със съдебен адрес:*** сумата от 6640 (шест хиляди шестстотин и четиридесет) лв. направени по делото разноски съобразно отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Витоша“ № 89Б, представлявано  от изпълнителните директори Коста Христов Чолаков и Бистра Ангелова Василева, чрез пълномощник адв. Мая Великова от АК-Бургас, със съдебен адрес:*** да заплати в полза на Държавата по сметка на ОС-Бургас сумата от 12 000 (дванадесет хиляди) лв. дължима такса върху уважената част от иска и сумата от 1728,10 (хиляда седемстотин двадесет и осем лв. десет ст.) лв. заплатени разноски.

ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Витоша“ № 89Б, представлявано  от изпълнителните директори Коста Христов Чолаков и Бистра Ангелова Василева, чрез пълномощник адв. Мая Великова от АК-Бургас, със съдебен адрес:*** да заплати в полза на С.М.А., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник адв. Петя Колева от АК-Бургас, със съдебен адрес:*** сумата от 2016 (две хиляди и шестнадесет) лв. направени по делото разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                            ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: