Решение по дело №5703/2021 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 1590 от 04.10.2021 г. по АНД № 5703/2021 г. по
описа на ПРС, НО, XI с.

Пловдивска районна прокуратура е внесла с мотивирано постановление
предложение обвиняемият Х. Г. К. да бъде освободен от наказателна отговорност, като
му се наложи административно наказание глоба по чл. 78а НК за това, е на 08.12.2016
г. в гр. Пловдив, в качеството си на у*** търговско дружество „***“ ЕООД гр.
Пловдив с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, в 30-дневен срок от
спиране на плащанията, считано от 08.11.2016 г. до 07.12.2016 г. включително, по
публични парични задължения към Национална агенция за приходите, произтичащи от
Декларации по ЗДДС и Декларации обр. 6 за УПФ, ДОО, ДДТПП и ЗО, за които е
образувано изпълнително дело № *********/2016 г., не е поискал от Окръжен съд -
Пловдив да открие производство по несъстоятелност - престъпление по чл. 227б, ал. 2
вр. ал. 1 от НК.
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на диференцираната
процедура по глава XXVIII от НПК.
В хода на съдебните прения представителят на Районна прокуратура Пловдив
поддържа повдигнатото обвинение като пледира доказването авторството и
субективната страна на деянието и моли обвиняемият да бъде освободен от
наказателна отговорност за инкриминираното деяние, като му се наложи
административно наказание глоба в размер ориентиран около минимума.
Обвиняемият редовно призован за съдебно заседание, се явява, признава вината
си изразява искреното си съжаление, като в последната си дума да му бъде наложено
наказание в минимален размер.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:
Обвиняемият Х. Г. К. е роден н***, живущ в ***, б. б. г., основно образование,
неженен, неосъждан /реабилитиран/, с ЕГН **********.
Търговско дружество „*** ” ЕООД, ЕИК ***, било вписано в Търговския
регистър към Агенция по вписванията към Министерство на правосъдието на
19.03.2015 г. Първоначалната правна форма била дружество с ограничена отговорност,
но от 17.08.2016 г. дружеството било вписано като еднолично дружество с ограничена
отговорност. Дружеството било с вписано седалище и адрес на управление в г*** като
седалището на дружеството съвпадало с постоянния адрес на обвиняемия Х.К..
Предметът на дейност на дружеството бил разнообразен видно от удостоверението за
вписване, но основно дружеството се занимавало с ресторантьорска дейност, като
стопанисвало заведение в гр. Пловдив. От 17.08.2016 г. като ***л на дружеството бил
вписан обвиняемия Х. Г. К.. Обвиняемият Х.К. чрез *** от него дружество извършвал
търговска дейност.
Първоначално *** от обвиняемия дружество развивало търговска дейност,
имало реализирани продажби, оборотни средства и нямало проблеми с покриване на
задълженията към бизнес-партньорите си и към държавата. След тези моменти на
стабилност обаче, дружеството започнало да изпитва сериозни затруднения в
дейността си, а оттам и до невъзможност последното, от своя страна, да заплаща
1

задълженията си към фиска. С оглед задлъжнялостта от страна на „***“ ЕООД, срещу
дружеството било образувано изпълнително дело № *********/2016 г. по описа на ТД
на НАП Пловдив.
Плащанията към ТД на НАП Пловдив били преустановени към дата 07.11.2016
г., когато била постъпила последно сумата от 480 лв. за погасяване на
здравноосигурителни вноски. Дългът на дружеството бил образуван изцяло на
декларативен принцип от подадени пред ТД на НАП декларации по ЗДДС и
декларации обр. 6 за УПФ, ДОО, ДДТПП и ЗО, а именно декларация по ЗКПО за 2015
г., декларация обр. 6 за периода 26.08.2015 г. – 30.09.2017 г., справка-декларация по
ЗДДС за периода 01.11.2015 г. – 31.08.2016 г. ***, неизпълнил задължението си да
подаде молба пред Окръжен съд Пловдив за откриване на производство по
несъстоятелност в тридесет дневен срок, считано от 08.11.2016 г. Този предвиден от
закона срок е изтекъл на 07.12.2016 г., включително - последният ден от
тридесетдневния срок за изпълнение на законово установеното задължение на
управителя да подаде молба. Тоест датата, на която деянието е довършено, е
08.12.2016 г.
Видно от данъчно-осигурителната сметка на дружеството, ,,***“ ЕООД не
погасило възникналите данъчни задълженията и е спряло плащанията по публичните
задължения през 2016 г. Към този момент дружеството било спряло дейността си,
нямало дълготрайни материални активи и налични парични такива, т.е. то било
неплатежоспособно.
Предприети били редица действия от страна на служители при ТД на НАП -
Пловдив по събиране на задълженията на дружеството. Били изпратени запорни
съобщения до установените банки, в които дружеството имало открити банкови
сметки с цел превеждане на суми за погасяване на възникналите публични парични
задължения. В хода на предприетите действия по събиране на вземанията се
установило, че дружеството не притежава имущество, което да послужи за обезпечение
на публичните му задължения, т.е. нямало към какво да се насочи изпълнението.
Общият размер на задълженията на дружеството към 19.02.2021 г. бил
достигнал 72 977,60 лв. - в това число главница 51 393,51 лв. и лихви 21 784.09 лв.
Видно от приложено писмо-справка от Окръжен съд гр. Пловдив към дата
19.02.2021 г. няма подадена молба за откриване на производство по несъстоятелност на
„***“ ЕООД, ЕИК ***.
В хода на досъдебното производство била изготвена и назначена
съдебносчетоводна експертиза за определяне на финансовото състояние на
дружеството на база публикуваните счетоводни баланси и отчети за приходите и
разходите. Съгласно заключението на същата, дружеството не разполага с
необходимите средства за погасяване на всички установени по размер изискуеми
задължения за 2016 г. и активите на същото не са достатъчни да покрият задълженията
без да увредят интересите на кредиторите. В заключението на експерта е посочена дата
на последно плащане по сметка на ТД на НАП - 07.11.2016 г. в размер на 480 лв., като
след тази дата няма постъпили средства от дружеството по образуваното изпълнително
дело, т.е. след 07.11.2016 г. дружеството е изпаднало в неплатежоспособност.

По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
2

самопризнанията на обвиняемия, направени пред съда, показанията дадени на
досъдебното производство от свидетелите А. К., И. А., П. К., с. И., В. М., А. Г., както и
писмените доказателства – справка за образувани изпълнителни дела от Камара на
ЧСИ, кореспонденция с ТД на НАП Пловдив, справка за общите задължения по
партида на дружеството, писмо от Районен съд Пловдив за липсата на образувани дела,
писмо от Окръжен съд Пловдив за липсата на образувани дела, заключение по
съдебносчетоводна експертиза, счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите,
съобщение за доброволно изпълнение, постановление за налагани обезпечителни
мерки, справка за КЕП, с които са подавани СД ЗДДС, ГДД по чл. 92 от ЗКПО, справка
за задълженията на осигурител по Декларация обр. 6 за 2016 г., БДС справки,
разпореждане за прекратяване на производството по принудителни изпълнение
съгласно чл. 225 от ДОПК, справка за извършени плащания, преведени по сметки на
НАП и погасени задължения с тях за 2016 г., справка за общи задължения към
19.02.2021 г., справка за съдимост, характеристична справка и останалите
доказателства събрани по досъдебното производство и прочетените от съда по реда на
чл. 378, ал. 2 от НПК.
В посочените доказателствени материали не се съдържат противоречия. Същите
еднопосочно и непротиворечиво установяват фактическата обстановка, изложена в
обстоятелствената част на мотивираното постановление.
Показанията на всички свидетели са достатъчно подробни, логични и
последователни, като всеки един от тях допринася за изясняване на фактическата
обстановка и подкрепя показанията на другите, което потвърждава тяхната
достоверност и съответстват на обясненията на обвиняемия, които макар и с
двойствена природа като защитно средство, допринасят за изясняване на
обстоятелствата по делото. Всички те отговарят на събраните писмени доказателства и
извършената експертиза, установяващи наличието на парични задължения към
кредитор на дружеството, чийто управител е бил обвиняемият, обективната липса на
активи, чрез които да се погасят задълженията към кредитора, както и неинициирането
на производство по несъстоятелност от страна на обвиняемия спрямо *** от него
дружество пред компетентния държавен орган – съда.

От правна страна:
Обвиняемият Х. Г. К. е осъществил от обективна и от субективна страна състава
на престъплението по чл. 227б, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК.
От обективна страна на 08.12.2016 г. в гр. Пловдив, в качеството си на у***
търговско дружество „***“ ЕООД гр. Пловдив с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, в 30-дневен срок от спиране на плащанията, считано от 08.11.2016 г.
до 07.12.2016 г. включително, по публични парични задължения към Национална
агенция за приходите, произтичащи от Декларации по ЗДДС и Декларации обр. 6 за
УПФ, ДОО, ДДТПП и ЗО, за които е образувано изпълнително дело № *********/2016
г., не е поискал от Окръжен съд - Пловдив да открие производство по несъстоятелност.
Обвиняемият е годен субект на престъплението, тъй като той е лицето, което
управлява и представлява неплатежоспособното търговско дружество „***“ ЕООД към
инкриминирания период. От приетото като писмено доказателство удостоверение от
Агенцията по вписванията за вписани обстоятелства по партидата на търговеца, както
и от справката за актуално състояние от ТРРЮЛНЦ се установява, че обвиняемият е
бил управител, а и едноличен собственик на капитала на търговското дружество към
3

момента на извършване на деянието. Следователно и съобразно правилата за
управление и представителство на дружествата с ограничена отговорност именно той е
бил лицето, върху което тежи задължението да подаде заявление за откриването на
производство по несъстоятелност при настъпването на предпоставките за това. От
правна страна обвиняемият се явява лице, което управлява и представлява търговското
дружество по смисъла на чл. 227б, ал. 2 от НК.
На следващо място доказаха се по делото и датата и мястото на извършване на
престъплението – на 08.12.2016 г. в гр. Пловдив. От обективна страна престъплението
е довършено след изтичането на 30-дневен срок, считано от датата на спиране на
плащанията. От събраните по делото писмени доказателства, анализирани съвместно
със заключението на съдебносчетоводната експертиза, се установява по категоричен
начин, че датата на спиране на плащанията по изискуемите задължения на „***“
ЕООД е 08.11.2016 г. Следователно към инкриминираната дата – 08.12.2016 г.,
законоустановеният 30-дневен срок е бил изтекъл, доколкото срокът се брои в дни и
изтича на 07.12.2016 г., а престъплението е довършено, поради което правилно е
определена датата на извършването му. В тази връзка следва да се отбележи, че за
съставомерността на деянието е без значение причината за спиране на плащанията,
щом е доказан фактът на съзнателно неизпълнение на изискуеми имуществени
задължения на търговеца, включително и поради обективна невъзможност на
дружеството да изпълни задълженията си поради липсата на активи. Последното
именно е и основанието за иницииране на производство по реда на Търговския закон
по установяване на настъпилата неплатежоспособност на търговеца и обявяването му в
несъстоятелност.
Изпълнителното деяние на престъплението е осъществено чрез бездействие и се
е изразило в неподаването на заявление за откриването на производство по
несъстоятелност в рамките на посочения 30-дневен срок, считано от 08.11.2016 г.,
когато са спрели плащанията от търговеца „***“ ЕООД. В случая за обвиняемият е
възникнало задължение да поиска от съда откриване на производство поради
изпадането на дружеството в неплатежоспособност. Съгласно чл. 607а, ал. 1 от ТЗ
производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен.
Неплатежоспособен търговец е този, който не е в състояние да изпълни
изискуемо парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение
към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по
частно държавно вземане съгласно чл. 608, ал. 1 от ТЗ. В процесния случай размерът
на изискуемите парични задължения на търговеца „***“ ЕООД е формиран от
декларация по ЗКПО за 2015 г., декларация обр. 6 за периода 26.08.2015 г. – 30.09.2017
г., справка-декларация по ЗДДС за периода 01.11.2015 г. – 31.08.2016 г. За събиране на
публичните задължения на търговеца в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП –
Пловдив било образувано изпълнително дело № *********/2016 г., като плащанията на
тези задължения е спряло на дата 08.11.2016 г. Неплатежоспособността настъпва при
спиране на плащанията от длъжника. Спиране на плащанията е налице и когато
длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори. В този
смисъл последното плащане по установеното задължение е било към дата 07.11.2016
г., когато била постъпила последно сумата от 480 лв. за погасяване на
здравноосигурителни вноски. Данъчните задължения са определени по основание,
субект и размер от съответните данъчни закони, те са винаги определяеми /ликвидни/ и
с настъпването на датата на падежа им стават и изискуеми.
Престъплението по чл. 227б, ал. 2 вр. ал. 1 от НК е формално и е било
4

довършено с факта на осъществяване на изпълнителното му деяние – непоискване от
съда на откриване на производство по несъстоятелност в предвидения за това 30-
дневен срок, считано от 08.11.2016 г., от когато са спрени плащанията по процесните
публични задължения от търговеца „***“ ЕООД. Задължението за извършване на това
поведение е било за обвиняемия в качеството му на управител и представител на
търговското дружество. Със своето съставомерно бездействие обаче той е извършил
престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
От субективна страна престъплението е извършено виновно и при форма на
вината пряк умисъл. Това е така, тъй като към момента на извършване на деянието
обвиняемия е формирал в съзнанието си представа относно проявлението в
обективната действителност на всички елементи от състава на престъплението, но
въпреки това го е осъществил. Съзнавал е фактът на настъпилата
неплатежоспособност на търговското дружество, т.е. да не може да изпълни изискуемо
задължение към кредиторите му, както и началната дата, предвиждал е и че като
бездейства в продължение на 30 дни, то така няма да бъде открито производство по
несъстоятелност на търговеца. Знанието на обвиняемия за инкриминираните публични
задължения на „***“ ЕООД, както и за спирането на плащанията е доказано по делото.
К. е лично уведомен за размера на задълженията на 29.07.2016 г. с получаването на
Съобщение за доброволно изпълнение изх. № С160016-048-0011192/22.07.2016 г.
По тези съображения съдът приема, че по делото е доказано по категоричен
начин, че обвиняемият Х. Г. К. е осъществил от обективна и субективна страна
престъплението по чл. 227б, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, поради което го призна за виновен с
решението си.
Настоящият съдебен състав намира, че се налице предпоставките за приложение
на чл. 78а от НК и следва обвиняемият да се освободи от наказателна отговорност и да
му се наложи на административно наказание. За извършеното от него престъпление е
предвидено наказание лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди
лева. Той не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда,
прилаган в настоящото производство. Установява се по делото да е бил осъждан по
НОХД № 4996/2010 г. на наказание „лишаване от свобода“ в размер на шест месеца,
чието изпълнение е отложено по реда на чл. 66 от НК за срок от три години. Това е
единствено осъждане и не се установи след него обвиняемият да е извършил друго
деяние, което да е признато за престъпление. Затова и на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от
НК с изтичане на изпитателния срок на условното осъждане е настъпила реабилитация
по правно спрямо него и следва същият да се възприема като неосъждано лице. От
самото деяние няма причинени съставомерни имуществени вреди. Не са налице и
пречките по чл. 78а, ал. 7 от НК, изключващи приложението на тези правила. По тези
съображения съдът приема, че обвиняемият трябва да бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание. Съгласно чл. 78а, ал. 1 от НК
пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност и съдът му налага
административното наказание глоба, което се определя в размер от 1 000 лева до 5 000
лева.

По размера на административното наказание:
При индивидуализацията на размера на административното наказание съдът
приема за смекчаващи отговорността обстоятелства добрите характеристични данни на
обвиняемия – неосъждан, изминалия период от време от извършването на деянието до
5

съдебното разглеждане на делото и налагането на наказването, неговото здравословно
и финансово състояние и изразеното пред съда съжаление за стореното. Съдът намира,
че личността му не разкрива завишена степен на лична обществена опасност.
Същевременно не се установяват отегчаващи отговорността обстоятелства. По тези
съображения настоящият състав приема, че следва да бъде наложено наказание при
превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, което да бъде
индивидуализирано в минималния предвиден от закона размер, а именно
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева. Същото съответства на
степента на обществена опасност на деянието и на дееца и според настоящия състав ще
е достатъчно за постигането на предупредителните и превъзпитателни целите по чл. 12
от ЗАНН. Не се констатираха и обстоятелства по делото, налагащи определяне на
наказанието в по-висок от минималния размер.

По разноските и веществените доказателства:
Използването на експертна помощ обосновава ангажиране и на отговорността на
обвиняемия за заплащане на сторените на досъдебното производство разноски. Затова
на основание чл. 189, ал. 3 от НПК същият следва да бъде осъден да заплати по сметка
на ОД на МВР Пловдив сумата от 351 лв. за разноски по делото.
По делото не са приобщени веществени доказателства, поради което и съдът не
следва да се произнася в този смисъл.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6

Номер на акта:	1590
Дата:	4 октомври 2021 г. (в сила от 20 октомври 2021 г.)
Съдия:	Иван Георгиев Бекяров

Дело:	20215330205703
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	1 септември 2021 г.

Решение по дело №5703/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите