Р Е Ш Е Н И Е
№_____
гр. Луковит, 04 януари 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
в публично съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИСЛАВА
ЦАРИГРАДСКА
при
секретаря М. Д. като разгледа
докладваното от председателя АНД №197/2018г.
по описа на съда и за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 59 ЗАНН.
Производството по делото е образувано по повод
внесена в съда жалба от И.Д.Г., с ЕГН ********** подадена против НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 18-0297-000167/11.06.2018 год. на Началника на РУ– Луковит,
издадено от началника на РУП Луковит към ОДМВР Ловеч (НП), с което за нарушение
на чл. 140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.
С
жалбата се иска отмяна на наказателното постановление по съображения, че същото
е незаконосъобразно. Изтъква се обстоятелството, че установеното от контролните
органи, че жалбоподателят управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния
ред не съответства на фактическата обстановка, а именно, че управляваното от
жалбоподателя МПС е „със служебно прекратена регистрация“, а не е МПС, което не
е регистрирано по надлежния ред – по реда на Наредба № І-45 от 24.03.2000 г.
Твърди,
че притежава документ за регистрация - голям и малък талон. Регистрационните
табели на автомобила не са свалени. При проверката не е носел в себе си СУМПС и
СРМПС, за което му бил съставен друг акт и наложено наказание по издаденото
наказателно постановление №18-0297-000166 от 11.06.2018г. на Началника на
РУ-Луковит., като наложената му глоба по това наказателно постановление е
пратил.
Твърди,
че не е осуетявал проверката на контролните органи, не е възразил срещу акта,
тъй като автомобилът е бил с peгистрационни номера и поради това не е смятал,
че административно наказващият орган ще приеме, че МПС-то е без регистрация по
установения ред и ще последва санкция за това.
Изразява
несъгласие с констатациите в обстоятелствената част на наказателното
постановление и наложеното му наказание.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява
лично. Заявява, че поддържа жалбата срещу НП и че не е знаел, че е прекратена регистрацията
на колата.
Въззиваемата страна – РУ на МВР Луковит, редовно
призована, не изпраща представител.
От показанията на разпитаните по делото
свидетели - актосъставителят В.Н.И. – младши автоконтрольор при РУ Луковит и И. В. Т. – младши инспектор
при РУ Луковит, и писмените доказателства – АУАН №204/02.06.2018 г., Заповед на
министъра на вътрешните работи, 2 бр. Удостоверения издадени от директора на ОД
МВР Ловеч, писмо от Гаранционен фонд с приложено към него уведомление по
чл.574, ал.10 от Кодекса за застраховането; справка от ОДМВР сектор „Пътна
полиция“ за нарушител водач; писмо с рег.№ 316000-33534 на Началник сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР Плевен с приложена справка за история на регистрация
на МПС с рег.№ ЕН 3159 ВВ, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и
обусловеност, съдът приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Лек автомобил марка „ОПЕЛ АСТРА“ с рег.№ ЕН
31-59 ВВ (лекия автомобил) е собственост на З. Д. Н..
Към 26.03.2018 г. за лекия автомобил не била
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, за което Гаранционен фонд
уведомил собственика с уведомление и предупреждение, че ако в 14-дневен срок не
постъпи информация от застраховател за сключена застраховка, на основание чл.
574, ал. 11 КЗ ще бъдат уведомени органите на МВР за служебно прекратяване на
регистрацията.
Регистрацията на лекия автомобил е служебно
прекратена от ОД МВР Плевен 23.05.2018 г., без да са отнети регистрационните
табели и без да е уведомен собственика на автомобила за това.
На 02.06.2018 г., около 23,00 часа, на ПП І-3 км
150+350 пред „Ловна среща“ полицай В.И. спрял за проверка лекия автомобил,
управляван от жалбоподателя И.Г..
В хода на проверката водачът не представил задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, след което полицаят направил справка и
установил, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация за това.
Полицая В.И., заемащ длъжността младши
автоконтрольор при РУ МВР Луковит, съставил АУАН №204 с бл.№233674 от 02.06.2018
г. срещу жалбоподателя за това, че на посочените време и място управлява МПС -
лекият автомобил, собственост на З. Д. Н., което не е регистрирано по надлежния
ред.
В акта е посочено с това деяние И.Г. виновно е нарушил
чл.140, ал.1 от ЗДвП във връзка с чл. 18б, ал. 1, т.8 от Наредба І-45/2000 г.
Въз основа на съставения АУАН е издадено
обжалваното НП от И.Р. - началник РУП към ОДМВР Ловеч, РУ Луковит, в което са
възпроизведени констатациите на актосъставителя, поради което и на основание
чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.
По
правото
Съдът констатира, че при съставяне на АУАН и
издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да са предпоставка за отмяна на последното само на това основание.
Жалбоподателят е обвинен в извършване на
нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, във вр. чл. 18б, ал. 1, т.8 от Наредба
І-45/2000 г.
Посочената законова норма предвижда задължение
за водачите да управляват по пътищата, отворени за обществено ползване само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Другата посочена подзаконова норма - чл. 18б,
ал. 1, т.8 от Наредба І-45/2000 г., не предвижда задължение за водачите, а
урежда една от хипотезите, при която регистрацията на МПС се прекратява
служебно. Това прави посочването на привръзка към тази норма без правно
значение, тъй като в акта и в НП е важно да се посочи кое правило за поведение,
чийто адресат е водача, е нарушено, а не нормата, от която властническият орган
черпи някакви правомощия.
Поради това съдът следва да обсъди само и
единствено дали посочената норма, предвиждаща задължения за водачите на МПС, е
нарушена от жалбоподателя.
По делото се доказа, че И.Г. е управлявал МПС,
което е било със служебно прекратена регистрация. С това деяние от обективна
страна е нарушено правилото на чл. 140, ал. 1 ЗДВП, но въпреки това същото не
съставлява нарушение по следните съображения.
Съгласно чл. 6 ЗАНН административно нарушение е
само това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред.
Съгласно чл. 7, ал. 1 ЗАНН деянието, обявено за
административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или
непредпазливо.
Извършеното от И.Г. не покрива субективната
страна на административно нарушение, поради това, че липсват каквито и да било
доказателства за това той да е знаел или да е могъл да узнае, че МПС е със
служебно прекратена регистрация.
Аргументите за горния извод почиват на следното.
Собственикът на автомобила – З.Н., е бил
уведомен единствено от Гаранционния фонд за това, че ако в 14-дневен срок не
сключи застраховка, информацията ще бъде предадена на орган на МВР.
Поради бездействие на собственика, впоследствие
информацията (неясно кога) е постъпила в ОД МВР по регистрация на автомобила –
Плевен, и административният орган служебно е прекратил регистрацията.
След прекратяването на основание чл. 143, ал. 10
ЗДВП органът е бил длъжен да уведоми собственика, което обаче в случая
категорично не е сторено, видно от удостоверяването на този отрицателен факт в
писмото от ОД МВР Плевен.
При тази хипотеза на служебно прекратяване на
регистрация табелите на автомобила и регистрационният талон не се отнемат, за
разлика от други хипотези на прекратяване на регистрация.
От горното следва единственият верен логически
извод, че собственикът на автомобила не е знаел за прекратената регистрация.
На още по-силно основание не може да се направи
разумно очакване, че ползвателят Г. е знаел за прекратената регистрация, след
като органът дори не е изпълнил задължението си да уведоми собственика.
От това следва категоричния извод, че деянието
не е извършено умишлено.
Не би могло да се приеме и че същото е
непредпазливо, защото това означава Г. да е могъл да предвиди, че регистрацията
е прекратена.
При положение, че собственикът не е знаел за
прекратяването и автомобилът е бил с белезите за редовна регистрация – табели и
талон, то ползвателят не е имал каквито и да било данни за прекратяването.
Поради това съдът достигна до крайния извод, че
извършеното от Г. не съставлява нарушение, поради което и незаконосъобразно е
ангажирана административнонаказателната му отговорност, което налага
обжалваното НП да бъде изцяло отменено.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
ИЗЦЯЛО Наказателно постановление № 18-0297-000167/11.06.2018 год., издадено от началника на РУП
Луковит към ОДМВР Ловеч, с което на И.Д.Г.
с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл.
140, ал.1 от ЗДвП, във връзка с чл.18б, ал.1, т.8 от Наредба І-45/2000 г. и
на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Ловеч в 14-дневен срок от деня на
съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………...........