№ 708
гр. София, 08.01.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело №
20251110155108 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба ЗД „......“ АД, с която е предявен иск с
правно основание чл. 500 КЗ против Д. И. Ч., с постоянен и настоящ адрес в гр. Златица
(видно от служебно изготвена справка от НБД).
Съобразно разпоредбата на чл. 113 ГПК (изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от
07.08.2018 г.) искове на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се
намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.
В случая предявеният иск притежава белезите на иск срещу потребител по смисъла
на чл. 113 ГПК, доколкото ответникът е лице, което се ползва от застрахователното покритие
по сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност“, съответно регресното право
на ищеца произтича от сключения договор, по-специално от твърдяното наличие на
законовите предпоставки, при които застрахователят по застраховка „Гражданска
отговорност“ има правото да претендира от застрахования платеното застрахователно
обезщетение. В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в определение №
408/24.06.2014 г. по ч. т. д № 1206/2014 г., II т. о., според което понятието „потребител“
следва да се разглежда в широк смисъл, поради което изборната местна подсъдност по чл.
113 ГПК е приложима към исковете на физически лица – потребители на застрахователни
услуги по Кодекса на застраховането, на електрическа енергия по Закона за енергетиката, на
платежни услуги по Закона за платежните услуги и системи и др. В този смисъл -
определение № 179/14.03.2013 г. по ч. т. д. № 1360/2013 г. на ВКС, II т. о., определение № 95
от 05.02.2010 г. по ч. т. д. № 70/2010 г. на ВКС, II т. о. и др.
За този извод е без значение обстоятелството, дали ответникът е страна по договора
за застраховка или водач на застрахования автомобил, тъй като съгласно изричната норма на
чл. 477, ал. 2 КЗ, по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното
превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и
всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на
моторното превозно средство на законно основание. Следователно всяко лице, което
1
управлява описания в полицата автомобил, е „застрахован“ по смисъла на закона и
застрахователния договор независимо от това, дали договорът е сключен конкретно с него.
Същевременно регресните права на ищеца спрямо ответника произтичат именно от
сключения договор за застраховка, доколкото нормата на чл. 500 КЗ урежда единствено
законовите хипотези, в които те възникват, но не и основанието за възникване на
материалното право, което е платеното обезщетение по застрахователното правоотношение.
Съгласно чл. 2, ал. 2 КЗ „ползвател на застрахователни услуги“ е застраховащият,
застрахованият, третото ползващо се лице, третото увредено лице, другите лица, за които са
възникнали права по застрахователен договор, както и физическото или юридическото лице,
което проявява интерес да се ползва от услугите по разпространение на застрахователни
продукти, предоставяни от застраховател или от застрахователен посредник във връзка с
предмета му на дейност, независимо дали е потребител по смисъла на Закона за защита на
потребителите.
Предвид изложеното, не са налице обстоятелства, обуславящи подсъдност на спора
пред Софийския районен съд – аргумент от чл. 113 ГПК, за предпоставките на която съдът
следи служебно, доколкото съгласно чл. 119, ал. 3 ГПК (нова – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила
от 07.08.2018 г.) възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал.
2 може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се
повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание, а според чл. 118,
ал. 1 ГПК всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно.
Ето защо производството пред Софийски районен съд следва да бъде прекратено и
делото да се изпрати по подсъдност на местно компетентния съд по настоящ адрес на
ответника, а именно Районен съд – Пирдоп.
Така мотивиран на основание чл. 118, ал. 1, вр. чл. 119, ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 55108/2025 г. по описа на Софийския
районен съд, 79 състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – Пирдоп.
Определението подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2