№ 183
гр. Бургас, 22.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и втори
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Благой Г. Потеров
Мая П. Величкова
като разгледа докладваното от Пламен Анг. Синков Въззивно частно
наказателно дело № 20212000600228 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2 НПК и е образувано по жалба
на лишения от свобода М. М. КР., чрез защитника му адв. К.Я., против
определение № 627/28.10.2021г. по ЧНД №963/2021г. на Бургаския окръжен
съд, с което е оставена без уважение молбата на осъдения за условно
предсрочно освобождаване.
В жалбата се изтъква, че съдебният акт е неправилен, тъй като
подсъдимият е дал достатъчно доказателства за своето поправяне. Твърди се,
че дългогодишният му престой в затвора го е превъзпитал и е променил
начина му на мислене. Изрично са посочени плановете на осъденото лице
след като бъде освободен, да работи, да издържа и да се грижи за децата си,
да създаде семейство и да продължи да посещава църквата. Сочи се доброто
му поведение в пенитенциарното заведение и отчетеният нисък риск по
отношение на персонала, лишените от свобода и спрямо него самия.
В подадено лично от осъдения К. допълнение се излагат аргументи за
настъпила положителна промяна. Изтъква се, че е полагал доброволен труд,
посветил се е на християнката религия и проповядва Божието слово. Сочи, че
в момента не работи, тъй като от ръководството на затвора не му дават
работа. Счита, че се е поправил и превъзпитал.
В становище на прокурор от Апелативна прокуратура жалбата е
оценена като неоснователна и се предлага да не бъде уважена. Намира за
правилен извода на първоинстанционния съд, че не е налице кумулативно
дадената предпоставка по чл.70, ал.1, т.2 от НК, за допускане на условно
предсрочно освобождаване, а именно лишеният от свобода да е изтърпял
фактически не по-малко от две трети от наложеното му наказание при
условията на опасен рецидив.
Постъпилата жалба е процесуално допустима за разглеждане, но
НЕОСНОВАТЕЛНА по същество, по следните съображения:
1
Фактите по делото не са предмет на спор. Оспорва се правната им
оценка от първоинстанционния съд, която въззивната инстанция намира за
обоснована на доказателствата, съобразена с материалния наказателен закон
и като такава – за правилна.
Окръжният съд правилно е приел, че лишеният от свобода М. М. КР.
е започнал на изтърпява в затвора гр. Бургас на 22.07.2011г. наказанието
лишаване от свобода, общо в размер на 20 години. Наказанието е определено
по ЧНД № 53/2014 на Окръжен съд Сливен, с което е определено едно общо
наказание по влезли в сила присъди по НОХД № 1956/2011г., НОХД №
1879/2011г., НОХД № 432/2012г., трите на Районен съд – Сливен и НОХД №
150/2013г. на Окръжен съд – Сливен. По първите три дела К. е осъден за
кражби по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1, по чл.196, ал.1, т.2 вр.195, ал.1, т.3
и 5 и по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3, 4 и 5 от НК, а по последното дело
е осъден за престъпление по чл.116, ал.1, т.12 вр. чл.115 от НК, като всички
деяния са извършени при условията на опасен рецидив. Съдът е зачел при
изпълнение на наказанието времето, през което К. е търпял наказание
лишаване от свобода или е бил с мярка за неотклонение задържане под
стража, съответно домашен арест по която и да е от присъдите, включени в
съвкупността.
Началото за изпълнение на наказанието е 22.07.2011г.
Първоначалният режим за изпълнение на наказанието е определен на строг,
който на 23.05.2019г. е заменен с общ режим. Към момента на постановяване
на обжалваното определение К. е изтърпял общо 10 години, 7 месеца и 09
дни, от които от работа са 4 месеца и 03 дни. Неизтърпяният остатък от
присъдата е 9 години, 04 месеца и 21 дни.
Първоначалната оценка за риск от рецидив била 86 точки, а към
момента рискът е редуциран на 70 точки, в рамките на средните стойности.
Рискът от вреди за обществото също остава среден, поради пристрастеността
на осъдения към алкохола, липсата на финансови средства и затвърдените
криминални нагласи. К. полагал труд в условията на затвора няколко пъти за
престоя си от 10 години, като се събират общо отработени четири месеца –
работил като клисар в параклиса на затвора, полагал труд в бр. Полоса и в бр.
Пластмаси. Имал трудови умения, но не проявявал отговорност и трудова
дисциплина. Към момента не е трудово ангажиран. Отказва участие в
образователни, обучителни и квалификационни дейности. Не проявява
интерес към предлагани форми за корекционно въздействие като клуб
„Анонимни алкохолици“. Наказван е неколкократно – последното наложено
наказание е със заповед №173/07.07.2021г. Поощряван е с награди.
При така установените данни изводът на първоинстанционния съд, че
не са налице предпоставките на чл. 70, ал. 1 НК, Бургаският апелативен съд
намира за правилен и законосъобразен.
Изхождайки от обстоятелството, че всички наложени на осъдения К.
наказания, включени в извършеното по ЧНД № 53/2014г. на Окръжен съд -
2
Сливен групиране, са за престъпления, представляващи опасен рецидив,
първостепенният съд напълно правилно и законосъобразно е приел, че за да е
налице в случая формалната предпоставка на чл.70, ал.1, т.2 от НК, свързана с
периода на фактическото изтърпяване на определена част от изпълняваното
наказание лишаване от свобода, осъденият следва да е изтърпял фактически
повече от 2/3 от наложеното му общо наказание. Отнесено към настоящото
дело, това означава, че за да е налице коментираната предпоставка за
постановяване на УПО, осъденият К. трябва фактически да е изтърпял не по-
малко от 2/3 от определеното му на основание чл.25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от
НК едно общо наказание в размер на 20 години или фактически да е изтърпял
не по-малко от 13 години и 4 месеца, на колкото се равняват 2/3 от
определеното му общо наказание. Тъй като К. е изтърпял 10 години, 07
месеца и 09 дни, той още не е придобил формално право да бъде условно
предсрочно освободен. Такова право той ще придобие на 22.11.2024г. Ето
защо е правилно становището на състава на Окръжен съд Бургас, че спрямо
лишения от свобода не е налице формалната предпоставка на чл.70, ал.1, т.2
от НК, тъй като към момента той е изтърпял по-малко от изискуемите 2/3 от
наложеното наказание.
От друга страна, независимо от липсата на първата необходима
формална предпоставка, апелативната инстанция напълно споделя
решаващия извод на Окръжен съд Бургас за отсъствието на другото
законоустановено условие за допускане на УПО, касаещо поправянето на
осъдения.
В това отношение изводите на съда не са произволни, а почиват на
писмените доклади и становища, изготвени от лицата, които пряко са
ангажирани с поправителната и възпитателната работа с осъдения. Основните
доводи, които мотивират отрицателните становища на представителите на
специализираната затворническа администрация, са насочени към следните
обстоятелства: наличие на множество дефицитни зони, по които
корекционният процес с К. следва да продължи, липсата на устойчиви и
трайно установени положителни тенденции, доколкото у лишения от свобода
се констатират завишени рискове от рецидив и вреди, поради трайно
установените криминални нагласи, изводими от многобройните му предишни
осъждания.
В този смисъл, както първата инстанция, така и Бургаският
апелативен съд счита, че е необходимо работата с осъдения да продължи в
посоката, очертана в доклада на ИСДВР към затвора - Бургас.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че
следва да потвърди атакуваното определение, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №627/28.10.2021г. по ЧНД №963/2021г.
3
на Бургаския окръжен съд.
Настоящото определение е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4