Определение по дело №237/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе в предвид следното:

Делото е образувано въз основа на определение на съда по реда на чл. 210 ал.2 от ГПК, постановено в открито съдебно заседание от 30.10.2012г. по гр.д. № 14/2012г. по описа на ОСБ, с което предявения иск от В. Л. К. срещу Н. Г. С., с искане за прогласяване нищожността на договорът за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 12.11.2007г., поради привидност и симулация на сделката, както и да прогласи за нищожен поради ПРИВИДНОСТ И СИМУЛАЦИЯ договорът за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 12.11.2007 г. между П. Т. Т. от една страна, в качеството му на продавач, и [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], район Т., ул."Ал." №., представлявано от управителя на дружеството, от друга страна, в качеството на купувач, материализирана в нотариален акт за покупко-продажба №108, том VI, peг. №13510, дело №1005 от 2007 год. по описа на нотариус И. К., вписан в Служба по вписванията при БРС, както и че договорът за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 13.05.2011г. е нищожен поради привидност и симулация на сделката, алтернативно поради противоречие със закона да ПРОГЛАСИ ЗА НИЩОЖЕН поради ПРИВИДНОСТ И СИМУЛАЦИЯ и алтернативно поради ПРОТИВОРЕЧИЕ СЪС ЗАКОНА договора за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 13.05.2011г. между [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], район Т., ул."Ал." №., представлявано от управителя-Н. Г. С. от една страна, в качеството му на продавач, и Н. Г. С. от друга страна, в качеството й на купувач, материализирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №70, том.1, рег. №1100, дело № 66 от 2011 год. по описа на Нотариус М. К., вписан в Служба по вписванията при БРС, с предмет и по двата договора недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификационен № 04279.614.253.1.13 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и четиринадесет, точка, двеста петдесет и три, точка, едно, точка тринадесет/, с предназначение - жилище, апартамент вписан с административен адрес съгласно схема, издадена от СГКК-Б. в [населено място], улица "В." № . (пет), ет. . (четвърти), който самостоятелен обект е с площ от 76.11 кв.м /седемдесет и шест цяло и единадесет кв.м./, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: № 04279.614.253.1.12, под обекта: № 04279.614.253.1.10; над обекта: № 04279.614.253.1.14, ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и припадащото се право на строеж, който самостоятелен обект попада в сграда с идентификационен № 04279.614.253.1, построена върху поземлен имот с идентификационен № 04279.614, находящ се в [населено място], [община], област Б., по кадастралната карта одобрена със заповед № РД-18-32/10.05.2006г. на АК, и който обект по документ за собственост представлява: Апартамент "А" на трети жилищен етаж, състоящ се от спалня, дневна, баня с тоалетна, антре предверие, тоалетна и детска спалня, със застроена площ от 76, 11 кв.м./седемдесет и шест цяло и единадесет кв.м./ от четириетажна масивна жилищна сграда, построена в УПИ VI /шест/, имот пл. № 2912 / две хиляди деветстотин и дванадесет/, кв. 92 /деветдесет и втори/, по плана на ЦГЧ Б., целия УПИ с площ 322, 435 кв.м.: /триста двадесет и две цяло четиристотин тридесет и пет кв.м/ при съседи на УПИ: улица, Н. Т., наследници на К. Г. и А. Ц., при съседи на апартамента: стълбищна клетка, апартамент „Б" на Р. А., калкан и двор, ведно с мазе №2 /две/ с площ 12.85 кв.м. /дванадесет цяло и осемдесет и пет кв.м./, както съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, е бил отделен от съда в отделно производство.

Исковата претенция се основава на твърдението, че на 13.05.2011г. между ответниците по делото- [фирма] и Н. Г. С., е сключен договор за продажба на недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификационен № 04279.614.253.1.13 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и четиринадесет, точка, двеста петдесет и три, точка, едно, точка тринадесет/, с предназначение - жилище, апартамент вписан с административен адрес съгласно схема, издадена от СГКК-Б. в [населено място], улица "В." № . (пет), ет. . (четвърти), който самостоятелен обект е с площ от 76.11 кв.м /седемдесет и шест цяло и единадесет кв.м./, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: № 04279.614.253.1.12, под обекта: № 04279.614.253.1.10; над обекта: № 04279.614.253.1.14, ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и припадащото се право на строеж, който самостоятелен обект попада в сграда с идентификационен № 04279.614.253.1, построена върху поземлен имот с идентификационен № 04279.614, находящ се в [населено място], [община], област Б., по кадастралната карта одобрена със заповед № РД-18-32/10.05.2006г. на АК, и който обект по документ за собственост представлява: Апартамент "А" на трети жилищен етаж, състоящ се от спалня, дневна, баня с тоалетна, антре предверие, тоалетна и детска спалня, със застроена площ от 76, 11 кв.м./седемдесет и шест цяло и единадесет кв.м./ от четириетажна масивна жилищна сграда, построена в УПИ VI /шест/, имот пл. № 2912 / две хиляди деветстотин и дванадесет/, кв. 92 /деветдесет и втори/, по плана на ЦГЧ Б., целия УПИ с площ 322, 435 кв.м.: /триста двадесет и две цяло четиристотин тридесет и пет кв.м/ при съседи на УПИ: улица, Н. Т., наследници на К. Г. и А. Ц., при съседи на апартамента: стълбищна клетка, апартамент „Б" на Р. А., калкан и двор, ведно с мазе №2 /две/ с площ 12.85 кв.м. /дванадесет цяло и осемдесет и пет кв.м./, както съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, по силата на който дружеството продавач е прехвърлило правото на собственост на ответницата в качеството и на физическо лице, срещу заплащането на продажна цена от 14 000лв. Договора за продажба е материализиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №70, том.1, рег. №1100, дело № 66 от 2011 год. по описа на Нотариус М. К., вписан в Служба по вписванията при БРС.

Сочи се в исковата молба във връзка с предявения иск, че преди това, на 10.10.2007г. ищеца- В. Л. К. и П. Т. Т., са сключили предварителен договор за продажбата за недвижимия имот предмет на сделката описана по-горе, като продавача Т. се задължил да прехвърли на купувача К. окончателно правото на собственост върху имота до 01.12.2010г., до която дата купувача по предварителния договор заплатил на продавача цялата представляваща цената за имота. След изтичането на крайния срок на договора, В. Л. К. на няколко пъти поканил П. Т. Т./включително и писмено/, да му прехвърли правото на собственост върху имота и за сключването на окончателен договор за продажба, при условията предвидени в предварителния договор, но това не е изпълнено и до настоящия момент.

Когато ищецът- В. Л. К. решил да осъществи правата си по съдебен ред- чрез завеждане на иск с правно основание чл. 19 ал. 3 от ЗЗД- за сключване на окончателен договор по съдебен ред, той установил от извършената справка в Агенцията по вписванията, че с Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 108, том VІ, рег. № 3510, дело № 1005 от 2007г. по описа на нотариуса И. К., изповядан на 12.11.2007г./около един месец след сключването на предварителния договор за продажба/, П. Т. Т. е продал недвижимия имот, предмет и на предварителния договор- САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификационен № 04279.614.253.1.13 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и четиринадесет, точка, двеста петдесет и три, точка, едно, точка тринадесет/, с предназначение - жилище, апартамент вписан с административен адрес съгласно схема, издадена от СГКК-Б. в [населено място], улица "В." № . (пет), ет. . (четвърти), който самостоятелен обект е с площ от 76.11 кв.м /седемдесет и шест цяло и единадесет кв.м./, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: № 04279.614.253.1.12, под обекта: № 04279.614.253.1.10; над обекта: № 04279.614.253.1.14, ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и припадащото се право на строеж, който самостоятелен обект попада в сграда с идентификационен № 04279.614.253.1, построена върху поземлен имот с идентификационен № 04279.614, находящ се в [населено място], [община], област Б., по кадастралната карта одобрена със заповед № РД-18-32/10.05.2006г. на АК, и който обект по документ за собственост представлява: Апартамент "А" на трети жилищен етаж, състоящ се от спалня, дневна, баня с тоалетна, антре предверие, тоалетна и детска спалня, със застроена площ от 76, 11 кв.м./седемдесет и шест цяло и единадесет кв.м./ от четириетажна масивна жилищна сграда, построена в УПИ VI /шест/, имот пл. № 2912 / две хиляди деветстотин и дванадесет/, кв. 92 /деветдесет и втори/, по плана на ЦГЧ Б., целия УПИ с площ 322, 435 кв.м.: /триста двадесет и две цяло четиристотин тридесет и пет кв.м/ при съседи на УПИ: улица, Н. Т., наследници на К. Г. и А. Ц., при съседи на апартамента: стълбищна клетка, апартамент „Б" на Р. А., калкан и двор, ведно с мазе №2 /две/ с площ 12.85 кв.м. /дванадесет цяло и осемдесет и пет кв.м./, както съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, на първия ответник по делото- [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], район Т., ул. “Ал.” № ., представляван към онзи момент от Н. Г. Т./бивша съпруга на Т./, срещу заплащане на продажна цена в размер на 34 404.60лв., за която в нотариалния акт с който е материализирана сделката е посочено, че същата е изплатена напълно от купувача на продавача.

Тъй като счел договора за продажба, сключен на 12.11.2007г. с Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 108, том VІ, рег. № 3510, дело № 1005 от 2007г. по описа на нотариуса И. К., за абсолютно симулативен, ищецът- В. Л. К. е предявил пред съда иск с правно основание чл. 26 ал.2 от ЗЗД срещу П. Т. Т. и срещу [фирма], за което било образувано гр.д. № 14/2012г. по описа на ОСБ. В производството като трето лице е конституирана Н. Г. С., тъй като същата се легитимирала като настоящ собственик на имота, на основание договор за продажба, сключен с Нотариален акт за продажба №70, том.1, рег. №1100, дело № 66 от 2011год. по описа на Нотариус М. К..

С Определение № 249/29.01.2013г. от закрито съдебно заседание по настоящото гр.д. № 477/2012г., производството по делото беше спряно, до приключване на производството по гр.д. № 14/2012г. по описа на ОСБ, с влязъл в законна сила съдебен акт.

В исковата молба по настоящото дело, ищецът В. Л. К. обосновава правния си интерес от завеждането на настоящите искове срещу [фирма] и Н. Г. С., от обусловеността между делата, като твърди че ако съдът уважи предявените от него искове по двете дела, той ще има възможността да заведе пред съда иск с правно основание чл. 19 ал.3 от ЗЗД, за сключване на окончателен договор за продажба, при условията уговорени в предварителния договор и така да реализира правата си по отношение на процесния апартамент, тъй като двата договора за продажба смущават правното му положение и ограничават правото му на защита предвид невъзможността да предяви иск за обявяване предваритления договор за окончателен по съдебен ред.

С исковата молба са изведени от ищеца В. Л. К. правни съображения, като се твърди че сключения договор за продажба на недвижим имот на 13.05.2011г. между ответниците- [фирма] и Н. Г. С., е абсолютно симулативен, тъй като страните по него макар привидно да са постигнали съгласие за сключването на договор за продажба, всъщност не са имали волята и не са искали да бъдат обвързани от поетите с договора права и задължения. Целта е била да създадат привидно правно състояние че имота е продаден, за да бъде обективно невъзможно за ищеца- В. Л. К., да защити правата си като предяви пред съда иск с правно основание чл. 19 ал.3 от ЗЗД.

Навадени са във връзка с твърдението за абсолютна симулативност правни доводи, че фактическият състав на договора за продажба на недвижим имот, а именно не е заплатена реално цената за вещта за посочената в договора цена, както и не е предадено владението на имота на купувача, а след изповядването на сделката имота е останал да се ползва и управлява от продавача- П. Т. Т.. Сочи се в исковата молба, че макар неплащането на цената да не е основание за нищожност на сключения договор, но съставлява индиция, че страните по сделката не са имали обща воля за настъпването на правните последици на сключения договор за продажба на недвижим имот. Страните не са имали намерение и за действителното прехвърляне на правото на собственост по отношение на имота, като доказателство за това според ищеца е обстоятелството, че от счетоводния баланс и отчет на приходите на [фирма] за 2007г., който е приложен с исковата молба, не е отбелязано извършване на плащане за имота и неговото прехвърляне от патримониума на дружеството на трето лице.

Наред с твърдението за симулативност, ищецът В. Л. К. с исковата молба твърди, че сключения договор с Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 108, том VІ, рег. № 3510, дело № 1005 от 2007г. по описа на нотариуса И. К., е сключен при заобикаляне на закона както и в противоречие със законовите норми, за което излага следните правни съображения:

Така акцентира се, че видно от Решението за регистрация на [фирма], дружеството е регистрирано на 03.09.2007г., с капитал от 5 000лв., само два месеца преди сключването на първия договор. След 12.11.2007г./датата на атакуваната сделка/, фирмата не е осъществявала никаква друга дейност/което се установява и от счетоводните и документи/, като това обстоятелство е установено и в производството по делото за развод между П. Т. Т. и Н. Г. /Т./С..

Сочи се в исковата молба, че договора за продажба с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №70, том.1, рег. №1100, дело № 66 от 2011 год. по описа на Нотариус М. К., е извършен към момент, в който Н. Г. С. е била Управител на дружеството и при продажбата на недвижимия имот, тя е договаряла сама със себе си, след което е прехвърлила целия капитал на дружеството на трето лице. Ищецът в исковата молба твърди, че и втората сделка за продажба не е осчетоводена в счетоводството на [фирма], като недвижимия имот не е посочен като разход на фирмата, а в приходите не е вписана получената от продажбата цена за имота. Поради изложеното ищецът твърди, че всички действия на ответниците и на П. Т. Т. будят съмнение, че действителната воля на страните по сключените договори е била, чрез заобикалянето на закона да се създаде привидност по двете сделки за извършени продажби с имота, с цел осуетяването на възможността за В. Л. К., да реализира правата си по съдебен ред и да поиска сключването на окончателен договор за процесния апартамент.

С исковата молба се навеждат доводи, че съгласно чл. 38 ал. 1 от ЗЗД, представителят на дружеството не може да договаря сам със себе си, освен ако представляваният е дал изрично съгласието си за това. Установената от гражданския закон забрана за договаряне сам със себе си, набира приложение не само при доброволното представителство, но и при органното представителство на ЮЛ. Така представителната власт за управителя на едно търговско дружество с ограничена отговорност, възниква по силата на решение на ОС на съдружниците или решение на едноличния собственик на капитала, вписано надлежно в ТР и включва изрично представените на управителя права по закон. В този смисъл изложени са съображения, че договора е сключен в противоречие с нормата на чл. 38 ал.1 от ЗЗД, с която е забранено договарянето на управителя на дружеството сам със себе си, а в случая от документите приложени по нотариалното дело за изповядване на сделката с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №70, том.1, рег. №1100, дело № 66 от 2011 год. по описа на Нотариус М. К., не е представено решение на ЮЛ- [фирма], за извършване на сделката за продажба на имот, собственост на дружеството, в което да е посочено на кой да бъде продаден имота и при какви условия.

Наваден е довода, че сделката сключена между [фирма] и Н. Г. С., не само е сключена от управителят на дружеството, като същият е договарял сам със себе си, но същата не е и в интерес на дружеството, тъй като продажната цена е по- ниска от данъчната оценка, а освен това липсват данни парите от продажбата да са постъпили в дружеството и да са заведени в счетоводството на [фирма], поради което договора за продажба е нищожен на основание чл. 26 ал.1 пр. 1 от ЗЗД и в отклонение от разрешението при доброволното представителство.

С предявените искове по настоящото дело, от ищеца В. Л. К. се иска от съда да постанови решение с което, да установи със сила на пресъдено нещо, че договора за покупко продажба на недвижим имот, сключен на 13.05.2011г., е нищожен поради привидност и симулация на сделката, алтернативно поради противоречие и заобикаляне на закона и да прогласи нищожността, поради привидност и симулация и алтернативно поради противоречие и заобикаляне на закона, на договор за покупко продажба на недвижим имот, сключен на 13.05.2011г. между [фирма] и Н. Г. С., материализиран с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №70, том.1, рег. №1100, дело № 66 от 2011 год. по описа на Нотариус М. К., с предмет на договора, недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификационен № 04279.614.253.1.13 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и четиринадесет, точка, двеста петдесет и три, точка, едно, точка тринадесет/, с предназначение - жилище, апартамент вписан с административен адрес съгласно схема, издадена от СГКК-Б. в [населено място], улица "В." № . (пет), ет. 4 (четвърти), който самостоятелен обект е с площ от 76.11 кв.м /седемдесет и шест цяло и единадесет кв.м./, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: № 04279.614.253.1.12, под обекта: № 04279.614.253.1.10; над обекта: № 04279.614.253.1.14, ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и припадащото се право на строеж, който самостоятелен обект попада в сграда с идентификационен № 04279.614.253.1, построена върху поземлен имот с идентификационен № 04279.614, находящ се в [населено място], [община], област Б., по кадастралната карта одобрена със заповед № РД-18-32/10.05.2006г. на АК, и който обект по документ за собственост представлява: Апартамент "А" на трети жилищен етаж, състоящ се от спалня, дневна, баня с тоалетна, антре предверие, тоалетна и детска спалня, със застроена площ от 76, 11 кв.м./седемдесет и шест цяло и единадесет кв.м./ от четириетажна масивна жилищна сграда, построена в УПИ VI /шест/, имот пл. № 2912 / две хиляди деветстотин и дванадесет/, кв. 92 /деветдесет и втори/, по плана на ЦГЧ Б., целия УПИ с площ 322, 435 кв.м.: /триста двадесет и две цяло четиристотин тридесет и пет кв.м/ при съседи на УПИ: улица, Н. Т., наследници на К. Г. и А. Ц., при съседи на апартамента: стълбищна клетка, апартамент „Б" на Р. А., калкан и двор, ведно с мазе №2 /две/ с площ 12.85 кв.м. /дванадесет цяло и осемдесет и пет кв.м./, както съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото.

Иска се и присъждането на разноските по делото за настоящата съдебна инстанция.

С исковата молба се представят писмени доказателства, иска се на основание чл. 165 ал.2 от ГПК, да бъдат допуснати до разпит двама свидетели при режим на довеждане, които ще установяват че договора за продажба е привидно сключен и фактическият му състав не е осъществен, както и каква е била действителната цел на сключването му. Иска се съдът да допусне прилагане на доказателства, находящи се в кориците на гр.д. № 14/2012г. по описа на ОСБ. Иска се съдът да назначи съдебно техническа експертиза, извършена от вещо лице оценител, който да извърши оценка на недвижимия имот към момента на сключването на сделката, за установяване на действителната продажна цена на апартамента към този момент.

По делото след представянето на Решение № 2066 от 13.11.2014г. по гр.д. № 2255/2014г. по описа на АСС и Определение № 797 от 08.07.2015г. по касационно гр.д. № 1704/2015г. по описа на ВКС на РБ, е видно, че производството по гр.д. № 14/2012г. по описа на ОСБ е приключило с влязъл в законна сила съдебен акт. Това е дало основание с Определение № 4378/02.10.2015г. по настоящото дело, производството по гр.д. № 477/2012г. да бъде възобновено, като съдът е разпоредил препис от исковата молба да бъде изпратен на ответниците- [фирма] и Н. Г. С., за отговор по реда на чл. 131 от ГПК.

В срока по чл.131 ал.1 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от ответницата Н. Г. С., чрез пълномощника и адв. Р. К.. Без да се оспорват фактите изведени от ищеца с исковата молба, от ответната страна се твърди, че в разигралия се симулативен процес по гр.д. № 14/2012г. по описа на ОСБ, ответниците- [фирма] и П. Т. Т., са признали предявения от В. Л. К. иск за симулативност на сделката, като са признали че при сключването на договора с Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 108, том VІ, рег. № 3510, дело № 1005 от 2007г. по описа на нотариуса И. К., не са целели настъпването на правните последици на сключения договор, въпреки че към момента на сключването на сделката дружеството продавач е имало друг управител, поради което няма как да се знае дали за предишния управител, последиците от сделката са били желани или не. В настоящото производство от страна на Н. Г. С. отново се твърди, че предварителния договор за продажбата на процесния имот е частен документ, който е с недостоверна дата и създаден именно за целите на процеса, като същият е антидатиран и не може да бъде противопоставен на ответницата Н. Г. С., в каквато насока са изложените съображения и в Решение № 2066/13.11.2014г. на г.о. VІІ-ми състав, по гр.д. № 2255/2014г. на АСС, което е оставено без касиране с Определение, постановено по чл. 288 от ГПК с № 797/08.07.2015г. на ІІІ-то г.о. на ВКС, поради което е влязло в законна сила. Акцентира се, че видно от мотивите по преюдициалното дело № 14/2012г. по описа на ОСБ, ищецът не е доказал наличието на достоверната дата и предварителния договор за продажба е непротивопоставим на Н. Г. С., която като собственица на имота може да бъде увредена от него. Сочи се още в писмения отговор на исковата молба, че съдът е приел за недоказано при пълно и главно доказване от страна на ищеца В. Л. К., че страните при сключването на договора за продажба, инкорпориран в Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 108, том VІ, рег. № 3510, дело № 1005 от 2007г. по описа на нотариуса И. К., действително не са целели настъпването на правните последици на сключената сделка, поради което предявения иск за прогласяване нищожността на договора за продажба, е бил отхвърлен като неоснователен.

С писмения отговор се оспорват правните твърдения на ищеца В. Л. К., изведени с исковата молба по делото. Възразява се от Н. Г. С. чрез нейния пълномощник- адв. К., че предявените срещу нея искове са недопустими поради наличието на правен интерес за ищеца. С решението по преюдициалното дело № 14/2012г. по описа на ОСБ, заради което настоящото е било спряно, съдът е приел че предявения иск за нищожност на договора за продажба, извършен с Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 108, том VІ, рег. № 3510, дело № 1005 от 2007г. по описа на нотариуса И. К., е неоснователен и след като тази сделка е действителна, правото на собственост върху имота е преминало върху [фирма] на валидно правно основание. Сделката срещу която са насочени исковете за нищожност поради симулативност по настоящото дело е втора по ред и за ищеца не съществува правен интерес от заведените искове за обявяването и за нищожна, тай като дори иска да бъде уважен, той отново не би могъл да проведе успешно иск с правно основание чл. 19 ал.3 от ЗЗД, с което обосновава правния си интерес още от самото начало. Като допълнително основание за липсата на правен интерес се навеждат от ответната страна доводи, че исковете по преюдициалното гр.д. № 14/2012г. по описа на ОСБ и по настоящото дело, не спират теченето на давността за предявяването на иск с правно основание чл. 19 ал. 3 от ЗЗД, която е започнала да тече от 01.12.2010г., като се изразява недоумения и поради каква причина досега ищецът В. Л. К. не е предявил иск с правно основание чл. 19 ал. 3 от ЗЗД, който да е поискал от съда да бъде спрян, до приключването на производството по преюдициалното и по настоящото дело.

Навадени са с писмения отговор от Н. Г. С., чрез пълномощника и адв. К. възражения, че предварителния договор е привиден, антидатиран и съставен за нуждите на процеса по гр.д. № 14/2012г. по описа на ОСБ, като сумите по съставения във връзка с него писмени разписки, не са действително платени, поради което същият не може да бъде противопоставен на ответницата Н. Г. С.. Възразява се още, че предварителния договор, предвид влязлото в законна сила Решение № 2066/13.11.2014г. на г.о. VІІ-ми състав, по гр.д. № 2255/2014г. на АСС, е с невъзможен предмет, като е същият е нищожен на това основание.

С писмения отговор са наведени възражения, че предявените искова по настоящото дело са и неоснователни. Отново се възразява, че предварителния договор от който ищецът черпи правата си е антидатиран, привиден и не може да бъде противопоставен на Н. Г. С., тъй като е без достоверна дата. Достоверната дата не е била доказана по преюдициалното дело № 14/2012г. по описа на ОСБ, като същата не може да бъде доказвана по настоящото дело чрез гласни доказателства/Решение № 80 от 17.07.2013г. на ВКС по гр.д. № 161/2012г. на ІV г.о./. Ето защо от ответната страна се иска от съда да приеме, че предварителния договор е непротивопоставим на ответницата Н. Г. С. и предявените срещу нея искова се и неоснователни.

Възразява се с писмения отговор от ответната страна и на предявения иск за привидност на сключения договор за продажба на недвижим имот, както и на твърдението, че доказателство за това е че цената по договора не е платена, като се излагат аргументи за обратното на основание посоченото в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №70, том.1, рег. №1100, дело № 66 от 2011 год. по описа на Нотариус М. К., в който изрично е посочено, че купувача е получил напълно продажната цена. Възразява се, че дали цената е била осчетоводена в счетоводството на дружеството ответник- [фирма], е въпрос който е неотносим към настоящото дело, тъй като е свързан с плащането на данъци и счетоводната дейност по отчитането на дружеството ответник. Възразява се и срещу доводите, че представителят на дружеството не може да договаря сам със себе си при сделка за покупко продажба, като възраженията на ответната страна се основават на ТР № 3/2013г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието че разпоредбите на гражданския закон относно представителството на ЮЛ са неприложими при органното представителство на ЮЛ. С оглед на принципа на свободно договаряне между страните, излагат се с писмения отговор възражения и за това, че независимо от размера на цената, платена при извършената продажба, нейния размер не може да бъде основание за нищожност на сключения договор.

С оглед на изложеното в писмения отговор от ответницата Н. Г. С., чрез пълномощника и адв- К., се иска от съда да прекрати производството по делото, поради недопустимост на предявения иск заради липса на правен интерес, а при евентуалност- да отхвърли предявените искове като неоснователни, като присъди в полза на ответницата направените от нея разноски пред настоящата съдебна инстанция.

При изготвянето на проекто доклада си по делото, съдът е длъжен да извърши служебна проверка за редовността на исковата молба и за допустимост на предявените искове.

Депозираната пред съда искова молба формално отговоря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК досежно нейните задължителни реквизити по закон, като не са налице основания за съда да остави исковата молба без движение по реда на чл. 129 от ГПК. В исковата молба ясно и точно са формулирани фактическите твърдения и обстоятелствата на които те се основават, изведени са правните съображения и е посочен коректно предявения иск и неговото правно основание. Ищецът е направил доказателствените си искания и е представил доказателствата с които разполага към момента на предявяването на исковата молба. Внесена е дължимата във връзка с предявените обективно съединени искове държавна такса.

Предявени са искове с правно основание чл. 26 ал. 2 пр. 5 от ЗЗД и чл. 26 ал.1 пр. 1 от ЗЗД, с които ищеца В. Л. К. иска от съда да постанови решение с което, да установи със сила на пресъдено нещо, че договора за покупко продажба на недвижим имот, сключен на 13.05.2011г., е нищожен поради привидност и симулация на сделката, алтернативно поради противоречие и заобикаляне на закона и да прогласи нищожността, поради привидност и симулация и алтернативно поради противоречие и заобикаляне на закона, на договор за покупко продажба на недвижим имот, сключен на 13.05.2011г. между [фирма] и Н. Г. С., материализиран с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №70, том.1, рег. №1100, дело № 66 от 2011 год. по описа на Нотариус М. К..

Съдът въз основа на служебно извършената проверка по реда на чл. 130 от ГПК за допустимостта на предявените искове с правно основание чл. 26 ал. 2 пр. 5 от ЗЗД и чл. 26 ал.1 пр. 1 от ЗЗД, счита същите за процесуално недопустими поради следните съображения:

Всяка трета страна може да поиска по съдебен ред да бъде обявена нищожността на договор по който не е страна, като правото на иск в този случай не е ограничено със срок. За да имат право на иск, третите лица обаче трябва да имат интерес от прогласяването нищожността на договора. Установителния иск, какъвто е искът за нищожност на договор, респективно конститутивният иск за унищожаемост, поставят въпроса за правен интерес от тяхното провеждане. Правният интерес се явява положителна процесуална предпоставка за допустимостта на иска, обуславя принадлежността на правото на иск и процесуалната легитимация на лицето оспорващо валидността на чужда сделка. Посочената предпоставка следва да е налице, както към момента на предявяване на иска, така и към момента на постановяване на решението по него.

Правният интерес се извежда от правните твърдения на ищеца, който може да е носител на спорното право, може и да не участва в спорното материално правоотношение, но неговото право следва да се засяга от правото претендирано или придобито от друго лице. Свързаното с правния интерес от иска материално право може да произтича от различни пораждащи го факти, но при всеки случай ищецът следва да установи, че нищожната сделка е правопрепятстващ факт за настъпването на определени гражданскоправни последици в неговата имуществена сфера. Ето защо понятието за правен интерес следва да се различава от житейския смисъл на думата, като подлежи на задължително изследване от съда, като абсолютна положителна предпоставка за правото на иск по чл. 26 от ЗЗД./ Определение № 56 от 26.01.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 246/2015 г., III г. о., ГК/.

В настоящия случай както по преюдициалното гр.д. № 14/2012г. по описа на ОСБ, така и по настоящото гр.д. № 477/2012г. по описа на ОСБ, ищецът В. Л. К. е обосновал правния си интерес да установи и докаже чрез искове за нищожност пред съда, че сключените- договор за продажба от 12.11.2007г. между П. Т. Т. и [фирма], материализиран в Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 108, том VІ, рег. № 3510, дело № 1005 от 2007г. по описа на нотариуса И. К. и договор за продажба от 13.05.2011г., между [фирма] и Н. Г. С., материализиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №70, том.1, рег. №1100, дело № 66 от 2011 год. по описа на Нотариус М. К., са симулативни поради това, че страните по първия от тях при сключването му не са искали да се обвържат с предвидените в него правни последици, косвено доказателство за което е твърдяната липсва на реални престации на страните по договора, а по втория от тях поради това че същият е сключен и в противоречие и при заобикаляне на закона. За да заяви правния си интерес, ищецът В. Л. К. се позовава на сключения между него и П. Т. Т. предварителен договор за продажба от 10.10.2007г., както и на обстоятелството, че всичките посочени по-горе договори имат за предмет един и същ недвижим имот. Ищецът сочи, че окончателен договор е следвало да бъде сключен най- късно до 01.12.2010г., но това е станало правно невъзможно, въпреки че е внесъл цялата уговорена в предварителния договор продажна цена, тъй като се е оказало че П. Т. Т. не е собственик на имота, предмет на предварителния договор за продажба. До доказване на твърденията в исковите молби по двете дела и обявяването на нищожността на атакуваните договори за продажба по съдебен ред, продавача по предварителния договор/П. Т. Т./, привидно не е собственик на имота по отношение на кредитора си по предварителния договор- купувача В. Л. К., поради което ищеца по двете дела не би могъл да реализира и правата си във връзка с поетите по предварителния договор обещания за сключване на окончателен договор.

Изложеното води на извода, че до постановяването на решението по гр.д. № 14/2012г. по описа на ОСБ, за ищеца- В. Л. К., не може да бъде отречен правния интерес да иска обявяването на договора за продажба от 12.11.2007г., сключен между П. Т. Т. и [фирма], за нищожен като абсолютно симулативен. Това е така, тъй като В. Л. К. не може да проведе успешно пред съда иск с правно основание чл. 19 ал. 3 от ЗЗД, с който да иска обявяването на сключения предварителен договор за продажба на недвижим имот за окончателен. Сключените според твърденията в исковите молби последващи привидни сделки за продажба с недвижимия имот, предмет и на предварителния договор за продажба, несъмнено го увреждат, доколкото същите препятстват възможността същинския собственик на имота- обещателя продавач по предварителния договор за продажба да изпълни задълженията си по него.

Към настоящия момент обаче е налице влязло в законна сила съдебно решение по гр.д. № 14/2012г. по описа на ОСБ, след постановяването на Решение № 2066 от 13.11.2014г. по гр.д. № 2255/2014г. по описа на АСС, както и недопускането на касирането на въззивното решение с Определение, постановено по чл. 288 от ГПК с № 797/08.07.2015г. на ІІІ-то г.о. на ВКС. С въззивното решение, с което е отменено първоинстанционното такова в тази му част, съдът е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 26 ал.2 пр. 5 от ЗЗД за договора за продажба, материализиран в Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 108, том VІ, рег. № 3510, дело № 1005 от 2007г. по описа на нотариуса И. К., тъй като въззивният съд е счел от една страна че предварителния договор за продажба е непротивопоставим на третото лице по смисъла на чл. 181 от ГПК- Н. Г. С., поради липса на достоверна дата, както и че от събраните по делото доказателства не се доказва симулативност на атакуваната сделка и най- вече волята на страните по договора- П. Т. Т. и [фирма], да увредят интересите на В. Л. К.. С влязло в сила съдебно решение иска по чл. 26 ал. 2 пр. 5 от ЗЗД е отхвърлен като неоснователен, поради което договора за продажба, сключен на 12.11.2007г. и материализиран в Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 108, том VІ, рег. № 3510, дело № 1005 от 2007г. по описа на нотариуса И. К., не е бил прогласен за нищожен и същия и към настоящия момент е валиден, като е произвел вещно правното си действие по отношение правото на собственост на процесния недвижим имот. Решението по гр.д. № 14/2012г. по описа на ОСБ и Решение № 2066 от 13.11.2014г. по гр.д. № 2255/2014г. по описа на АСС, са с обвързваща сила както за страните по делото- В. Л. К., П. Т. Т. и [фирма], но също така и спрямо третото лице, допуснато до участие в процеса- Н. Г. С..

По настоящото гр.д. № 477/2012г. по описа на ОСБ е поискано от ищеца В. Л. К., прогласяването на нищожността на втората по ред сделка- договора за продажба, сключен на 13.05.2011г., между [фирма] и Н. Г. С., но съдът счита че за ищеца не е налице правен интерес от предявяването на искове с правно основание чл. 26 ал. 2 пр. 5 от ЗЗД и чл. 26 ал.1 пр. 1 от ЗЗД, насочени срещу ответниците- [фирма] и Н. Г. С., с искане за прогласяване на нищожността на тази сделка. С влязло в законна сила съдебно решение, обвързващо и за страните по настоящото дело, е признат за валиден по отношение на В. Л. К., П. Т. Т., [фирма] и третата страна- Н. Г. С., договора за продажба от 12.11.2007г., материализиран в Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 108, том VІ, рег. № 3510, дело № 1005 от 2007г. по описа на нотариуса Искра К., поради което за ищеца- В. Л. К., е без правно значение правната съдба на договора за продажба от 13.05.2011г., материализиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №70, том.1, рег. №1100, дело № 66 от 2011 год. по описа на Нотариус М. К. и същият не може да иска от съда да прогласи договора за нищожен, на каквото и да е правно основание, поради липсата на правен интерес за това. Това е така, тъй като след отхвърлянето на иска за нищожност срещу договора за продажба от 12.11.2007г. с влязло в законна сила съдебно решение, продавача по предварителния договор П. Т. Т., така или иначе вече не е собственик на недвижимия имот, предмет на предварителния договор, поради което не би могъл да прехвърли собствеността върху имота на купувача- В. Л. К., а ищеца В. Л. К. не би могъл да предяви и успешно да проведе иск с правно основание чл. 19 ал. 3 от ГПК, след като няма вписана възбрана или вписана искова молба по предявен пред съда иск с правно основание чл. 19 ал. 3 от ЗЗД, преди прехвърлянето на правото на собственост с договора от 12.11.2007г. За ищеца В. Л. К. вече е без значение правната съдба и действителността на договора за продажба от 13.05.2011г., сключен между [фирма] и Н. Г. С.. За него е останала единствено възможността, да предяви иск срещу П. Т. Т., за да иска връщането на парите, които е платил съобразно уговореното по предварителния договор, тъй като същият не може да бъде обявен окончателно за купувач на имота, нито чрез получаване на нотариален акт от продавача, нито по съдебен ред. Ето защо за ищеца не е налице и правен интерес от завеждането на исковете по чл. 26 ал. 2 пр. 5 от ЗЗД и чл. 26 ал.1 пр. 1 от ЗЗД, които е предявил по настоящото дело. Предявените искове са недопустими, като производството по гр.д. № 477/2012г. по описа на ОС Благоевград следва на това основание да бъде прекратено от съда, още повече че за допустимостта съдът е длъжен да следи и служебно и във всеки един момент от развитието на производството.

Съобразно разпоредбата на чл. 78 ал. 4 от ГПК, ответниците имат право на разноски и тогава, когато съдът прекрати делото. С отговора на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, от ответната страна са поискани разноските пред настоящата съдебна инстанция, като е посочено че е приложен договор за правна защита и съдействие и пълномощно, на такива реално не са представени по делото, поради което за съда нито е ясно какъв е размер на хонорара за адвокатска защита, нито е налице категорично доказателство че тези пари са реално платени от упълномощителя на пълномощника. Ето защо разноски на ответната страна не следва да бъдат присъждани.

Водимо от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 477/2012г. по описа на ОСБ поради недопустимост на предявените искове.

Определението на съда за прекратяването на производството по делото, подлежи на обжалване, с частна жалба, в едноседмичен срок от връчването на ищеца, пред АСС.

СЪДИЯ В ОС: