№ 15313
гр. София, 01.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Частно гражданско дело №
20251110103541 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 2 ЗЗП.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение по чл.411,
ал.2, т.3 ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на Европейския съюз задължение
за служебна преценка неравноправност на договорни клаузи, когато са налице фактически
данни за такава неравноправност (С-147/16; C-243/08) така и от ТР 1/2020г. на ОСГТК на
ВКС, намира,че от представените по дело документи може да се направи извод за вероятна
неравноправност на клаузи от договора за кредит.
В чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от договора е предвидено, че за извършена от кредитора
допълнителна услуга по "бързо разглеждане на заявката за паричен заем" и за услугата
"динамично плащане", заемателят дължи такса в размер на 552,84 лева, респективно сумата
от 829,20 лева.
В ЗПК е предвидено, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Възможно е уговарянето само на клаузи за такси свързани с допълнителни услуги по
договора - чл. 10а, ал. 1 ЗПК, какъвто характер процесната услуга очевидно няма. Същата
попада в забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото е свързана с усвояването на сумата от
потребителя, респективно е свързана с основното задължение на кредитора по договора - да
предостави заемната сума. Касае се за възнаграждение по договора, а не за допълнителна
услуга, което възнаграждение следва да бъде включено в годишния процент на разходите
/ГПР/ – чл. 19, ал. 1 ЗПК. Уговарянето му като отделно възнаграждение /услуга/ има за
единствена цел заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща ограничение в
размера на ГПР, а съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договора за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
По данни на заявителя – отпуснатата главница била в размер на 600 лева, договорната
лихва била фиксирана в размер на 42,85%, а ГПР в размер на 38,47% без да се отчита
посочените по-горе суми, престирани въз основа на неравноправни клаузи и невключени в
1
посочения от кредитора годишен процент на разходите, т.е. реалния годишен процент на
разходите надвишава значително императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗКП.
Настоящият състав приема, че така уговорените допълните услуги водят до извод за
вероятна им неравноправност, прикриващи възнаграждение, което е следвало да бъде
включено при изчисляване на ГПР като общ разход по кредита, съответно невключването
води до недействителност по чл.22 ЗПК, като в решение от 21.03.2024г. по С-714/22 на СЕС
в т.2 се приема, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ
всички предвидени разходи, то е допустимо този договор да се счита за освободен от лихви
и разноски, така че обявяването на неговата недействителност да води единствено до
връщане от страна на потребителя на предоставената в заем главница (в този смисъл и
Определение № 7707/17.05.2024г. по ч.гр.д. № 5555/2024г. по описа на СГС, ЧЖ-VI-В
състав; Определение № 2223/15.02.2024г. по ч.гр.д. № 1609/2024.г по описа на СГС, ЧЖ-I-H
състав; и др.)
Нарушаване на нормата по чл.19, ал.4 ГПК води до последиците на чл.22 (конкретно
вр. чл.11, ал.,1, т.10 ЗПК) и чл.23 ЗПК, т.е. договорът за кредит е недействителен и се дължи
от потребителят само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи
по кредита. По въпроса, че следва уговорената в процесния договор „неустойка“ за
неосигуряване на обезпечение е разход по кредита, който следва да бъде включен при
изчисляването на ГПР – подробно съображения виж Решение № 529/29.01.2024г. по в.гр.д.
№ 6422/2023г. по описа на СГС, III-б състав.
На заявителя следва да се присъдят и разноски само пропорционално на уважената
част от вземането, или сумата от 50,05 лв. за д.т. и 29,27 лв. за юрк. възнаграждение.
За заявителя остава възможността по чл.415, ал.1, т. 3 ГПК.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 24 състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК с вх. № 19946/21.01.2025 г., подадено от ДРУЖЕСТВО, в
ЧАСТТА с която се иска длъжникът да плати сумите от 286,52 лева дължима и неплатена
възнаградителна лихва; сумата от 829,20 лева - такса динамично плащане; сумата от 552,84
лева - такса бързо разглеждане; сумата от 260 лева - разходи; сумата от 122,27 лева -
законна лихва.
УКАЗВА на заявителя, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да предяви осъдителен
иск за вземанията си в едномесечен срок от съобщението, като при спазване на срока ще се
ползва от внесената в заповедното производство държавна такса и следва да довнесе
единствено разликата.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
2
Препис да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3