Р Е
Ш Е Н
И Е №........
гр.К., ……….2021 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
К. районен съд, гражданско
отделение в публично заседание на четвърти март, две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при
секретаря.....................Х. К.…….……………...................................като
разгледа докладваното от съдията..............................гр.дело №2832 по описа за 2020 год. за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове, с правно
основание чл.79,
ал.1 във вр. с чл.240 и чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.99 от ЗЗД и при условията на
евентуалност с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът
твърди, че на 30.12.2015г. между „4ф.“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови
услуги под търговската си марка „В.“ и А.А.Д. е сключен Договор за кредит №***,
по реда на чл.6 от ЗПФУР. Сключеният договор бил оформен съгласно разпоредбите
на чл.3, във вр. с чл.2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключването на договора за
кредит бил подробно описана в Общите условия на „4ф.“ ЕООД и бил в съответствие
със ЗПФУР и приложимото законодателство. Кредитополучателят подал заявка за
отпускане на кредит, след регистрация в системата на „В.“ на интернет
страницата на кредитодателя www.vivus.bg. На посочената страница „В.“ предоставял
Общите си условия, които кредитополучателят трябвало да приеме, както и
Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна информация, с която
трябвало да бъде запознат, спазвайки изискванията на чл.8 от ЗПФУР. След
подаване на заявката, проект за договора за кредит се предоставял на
кредитополучателя на интернет страницата на „Вивус“. Кредитополучателят
трябвало да подпише договора, ако го приеме, като това се извършвало чрез
натискане на бутона „Подпиши“. С натискането на бутона „Подпиши“ от кредитополучателя
се считало, че се подписва всяка страница от договора и приложимите Общи
условия, доколкото те били предоставени на кредитополучателя на подсигурен PDF
формат. С подписването на договора за кредит, кредитополучателят потвърждавал,
че е прочел и приемал условията на Договора за кредит и бланката на Стандартния
европейски формуляр, че желаел да сключи договора за кредит с кредитодателя и
се съгласявал последният да преведе сумата по кредита по описаната във
формуляра за заявка банкова сметка***. Кредитодателят давал право на
кредитополучателя да поиска допълнителна, незадължителна услуга за експресно
разглеждане на заявката за отпускане на кредит, като същата гарантирала
получаването на отговор до 20 минути от изпращането й. За използването на
услугата за експресно разглеждане на заявката се начислявала такса за експресно
разглеждане, която се определяла спрямо сумата и периода на договора за кредит. В случая на 30.12.2015г. страните сключили договор за кредит, фигуриращ в
системата на „В.“ под № ***. В заявката си А.А.Д. заявила желание да й бъде
отпусната сума в размер на *** лв.. Кредитът бил отпуснат за период от 30 дни,
с падежна дата 29.01.2016г. Съгласно заявката на ответника и условията по
договора, сумата била отпусната от кредитодателя чрез паричен превод
посредством „Ю. Б.“ АД на 04.01.2016г. Към датата на падежа - 29.01.2016г.
ответникът следвало да плати сума в размер *** лв., представляваща главница
като между страните не било уговорено начисляване на лихва за периода до датата
на падежа. С настъпване на падежа по договора - 29.01.2016г.,
кредитополучателят не погасил дължимите суми и изпаднал в забава. Съгласно
клаузите на договора и т.13.3 от Общите условия, от 30.01.2016г., „4ф.“ ЕООД
(Вивус) започнало да начислява наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на
основния лихвен процент, определен от БНБ – 10.01% към договорния лихвен
процент - в конкретния случай - 0%, върху неизплатената сума за периода на просрочието.
„В.“ изпратили три броя напомнителни писма до ответника на адреса посочен в
договора за кредит. В тези писма се съдържала информация за просрочения
кредит.На 23.11.2018г. „4ф.“ ЕООД като цедент, сключил с „К.Б.“ ЕООД като
цесионер, договор за прехвърляне на вземания №ВСР-2018-033/23.11.2018г., по
силата на който цедентът прехвърлил на цесионера вземанията по договор № *** в
общ размер ***лв. от които: главница – *** лв., наказателна лихва – ***лв. и
такси в размер на ***лв. Посочените вземания били подробно описани в Приложение
№1, като неразделна част от договора за прехвърляне на вземания. Съгласно
предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД,
„К.Б.“ ЕООД изпратил уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна пратка
посредством „Български пощи“ ЕАД, която била
върната като неполучена, поради което към искова молба, прилага
уведомление за извършената цесия. От сключването на договора забавата на ответника
продължавала. Моли съда да постанови решение, с което да осъди А.А.Д.,***, да
заплати на “К.Б.“ ЕООД сумата от *** лв., представляваща главница по договор за
кредит №*** и законна лихва върху главницата, от подаването на исковата молба
до окончателно изплащане на вземането. В условията на евентуалност на основание
чл.55, ал. 1 от ЗЗДда осъди А.А.Д. ***, да заплати на “К.Б.“ ЕООД сумата от ***
лв. като получила без правно основание, ведно със законна лихва от подаване на
искова молба до окончателното изплащане. Претендира съдебни разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът, редовно уведомена не е депозирала писмен отговор, не
е взела становище по исковете и не е направил доказателствени искания. В
първото по делото съдебно заседание, редовно призована, ответникът не се е
явила, не е изпратила представител и не е изразила желание делото да се
разгледа в нейно отсъствие макар, че с връчването на определението по чл.140 от ГПК са и указани последиците по чл.238 от ГПК.
Съдът
след като взе предвид доводите и събраните по делото доказателства преценени в
тяхната съвкупност и след като съобрази закона, намира за
установено следното :
Предявени са обективно съединени искове с
правно основание чл.79, ал.1 във
вр. с чл.240 и чл.86 от ЗЗД вр. с чл.99 от ЗЗД.
Към исковата молба са представени
и приети заверени копия на Договор за кредит №***/30.12.2015г., Общи условия на
договора за кредит, Преводно нареждане от 04.01.2016г., Договор за прехвърляне
на вземания №BGF-2018-033/23.11.2018г., Приложение №1 към договор за
прехвърляне на вземания №BGF-2018-033/23.11.2018г., Уведомление за прехвърляне
на вземания реф.№10126223, Известие за доставяне, Пълномощно за уведомяване за
цесия и Потвърждение за прехвърляне на вземания, които не са оспорени.
В първото по делото съдебно заседание с
молба вх.№263028/26.02.2021 г. ищецът е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съгласно чл.238, ал.1 от ГПК ако
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е явил и не
е изпратил свой представител в първото открито заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Съгласно
чл.239, ал.1 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните
са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа, неявяването
им в съдебно заседание и искът вероятно е основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
В случая от данните по делото е видно, че е
налице първата предпоставка на чл.239, ал.1 от ГПК тъй като ответникът, редовно
уведомена, не е представила в законовия едномесечен срок писмен отговор по чл.131
от ГПК, не е ангажирала доказателства и не се е явила, респ. не е изпратила
представител в първото по делото заседание, без да е направила искане за
разглеждане на делото в нейно отсъствие, като изрично са и указани последиците
от такова поведение. Наред с това налице е и втората предпоставка- вероятна
основателност на исковете, тъй като твърденията на ищеца за наличието на
изискуеми вземания към ответника за претендираната парична сума на соченото
договорно основание- валидно цедиран заем се подкрепят от ангажираните и
неоспорени писмени доказателства, връчени на ответника.
Предвид гореизложеното съдът намира, че са
налице е основанието по чл.239, ал.1 вр. с чл.238, ал.1 от ГПК за постановяване
на неприсъствено решение срещу ответника А.А.Д. за осъждането й да заплати на ищеца претендирана
сума от *** лв. главница по договор
за кредит №***/30.12.2015г. сключен с „4ф.“ ЕООД,
вземането по който е цедирано на “К.Б.“ ЕООД и ответникът е уведомена за прехвърленото вземане-
факт, настъпил в хода на процеса и .следва да бъде съобразен на основание
чл.235, ал.3 от ГПК.
С оглед уважаването
на главният иск съдът не дължи произнасяне на предявения в условията на
евентуалност иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на
ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски:*** лв. за платена
държавна такса и *** лв. юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП, вр. с чл.25, ал.1 от
Наредба за заплащане на правната помощ.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА А.А.Д., с
ЕГН-********** с настоящ адрес *** да заплати на „К.Б.“ ЕООД, с ЕИК:****,
със седалище и адрес на управление ***, п.к.***, на основание
чл.79, ал.1 във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.99 от ЗЗД, сумата от ***
лв. главница по договор за кредит №№***/30.12.2015г., сключен между „4 Финанс“
ЕООД и А.А.Д., вземания по който са
прехвърлени на „К.Б.“ ЕООД с договор за
прехвърляне на вземания №BGF-2018-033/23.11.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 20.11.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА А.А.Д., с ЕГН-********** с настоящ адрес *** да заплати на „К.Б.“ ЕООД, с ЕИК:****, със седалище и адрес ***
управление ***, п.к.***, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на *** лв.
Присъдените с решението суми следва да бъдат
заплатени от А.А.Д., с
ЕГН-**********, по посочената в исковата молба банкова сметка на „К.Б.“ ЕООД- IBAN:***, BIC:*** „Б.
ДСК“ АД.
Решението не подлежи на обжалване
съгласно чл.239, ал.4 от ГПК.
Защитата срещу
неприсъственото решение се осъществява по реда на чл.240 от ГПК.
Районен съдия: