№ 16708
гр. София, 12.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20241110126733 по описа за 2024 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от Я. В. А., ЕГН
**********, адрес: гр. София, ., с която молба са предявени осъдителни
искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД срещу Е. С. Р., ЕГН **********,
адрес гр. София, ., Р. К. Д., ЕГН **********, адрес гр. София, ., П. К. Д., ЕГН
**********, ., общ. . и Е. К. Д., ЕГН **********, адрес, с. . за заплащане
разделно на суми, както следва:
- Е. С. Р. за сумата от 25000лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания в резултат на непозволено увреждане – убийство на брата на
ищцата И. В. А., от страна на наследодателя на ответницата – К. Щ. Д., ведно
със законна лихва от датата на причиняване на вредите – 11.11.2022 г. до
окончателно им изплащане;
- Р. К. Д. за сумата от 25000лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания в резултат на непозволено увреждане – убийство на брата на
ищцата И. В. А., от страна на наследодателя на ответника – К. Щ. Д., ведно
със законна лихва от датата на причиняване на вредите – 11.11.2022 г. до
окончателно им изплащане;
- П. К. Д. за сумата от 25000лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания в резултат на непозволено увреждане – убийство на брата на
ищцата И. В. А., от страна на наследодателя на ответника – К. Щ. Д., ведно
със законна лихва от датата на причиняване на вредите – 11.11.2022 г. до
окончателно им изплащане;
1
- Е. К. Д. за сумата от 25000лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания в резултат на непозволено увреждане – убийство на брата на
ищцата И. В. А., от страна на наследодателя на ответника – К. Щ. Д., ведно
със законна лихва от датата на причиняване на вредите – 11.11.2022 г. до
окончателно им изплащане.
В исковата молба са налице твърдения, че на 11.11.2022 г. братът на
ищцата И. В. А. бил извикал работници да монтират входна врата на
кооперацията, в която живеел. В същата кооперация живеел и наследодателят
на ответниците К. Щ. Д.. Поддържа, че след като се появил наследодателя на
ответниците по делото и видял работниците, насочил пистолет срещу брата на
ищцата, след което произвел изстрели с оръжието, вследствие на което
причинил смъртта на И. В. А.. Поддържа, че във връзка с извършеното деяние
било образувано НОХД № 3236/2023 г. по описа на СГС, 37 състав, по внесен
обвинителен акт срещу наследодателя на ответниците К. Щ. Д., но поради
настъпила смърт на обвиняемия, наказателното производство било
прекратено.
Навежда твърдения, че вследствие извършеното от наследодателя на
ответниците неправомерно деяние, са й причинени вреди от неимуществен
характер, изразяващи се в претърпени болки и страдания от загубата на брат й.
Поддържа, че с брат й били много привързани и близки още от малки, поради
което загубата му й се отразила неблагоприятно и драматично върху начина на
жИ.т и общуването. След убийството на брат ищцата получила психични
проблеми, чувствала се неспокойна, напрегната, подтисната, на моменти
гневна, имала трудности със съня и да организира ежедневието си, както и да
изпълнява работните и социалните си ангажименти. Твърди, че от една година
провежда психиатрични прегледи в УМБАЛ „Александровска“, гр. София,
като е подложена на психотерапевтични интервенции и медикаментозна
терапия с психолекарства, целящи интегриране на загубата. Навежда
твърдения, че и до настоящия момент не е преодоляла загубата на брат си,
вследствие на което е получила посттравматично стресово разстройство и
тревожно депресивен синдром, като продължава да се подлага на
психотерапия и лечение. Сочи, че в следствие на жестокото убийство на брат й
от наследодателя на ответниците, трайната и дълбока връзка между брат и
сестра била разрушена завинаги, поради което претендира обезщетение за
претърпените неимуществени вреди. Поддържа, че със смъртта на виновното
лице, задължението за обезщетение преминава върху наследниците му, което
обстоятелство определя и пасивната легитимация на ответниците по
предявените искове, поради което моли за уважаване на същите. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците Е. С. Р., Р. К. Д., П. К. Д. и Е. К.
Д., чрез адв. Л. са депозирали отговор на исковата молба, с който оспорват
предявените искове като неоснователни по основание и размер. Оспорват
наследодателят им да е извършил описания в исковата молба деликт, като
2
навеждат твърдения, че не са пасивно легитимирани да отговарят по
предявените искове, тъй като не са получавали наследство от починалия. В
открито съдебно заседание признават, че са наследници на починалия К. Д. и
са извършили разпоредителни действия с наследственото имущество.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно
разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, установи следното от
фактическа и правна страна:
Съдът, като прецени изложените от страните твърдения и съобрази
формулираните искания, намира, че предявените искове имат правната си
квалификация в разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК разпределението на
доказателствената тежест е, както следва: ищцата следва да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на вреди от неимуществен
характер и размера на обезщетението, причинната връзка между настъпилите
за нея вреди и извършеното деяние от наследодателя на ответниците, както и
неговата протИ.правност, като вината се предполага, а ответниците следва да
докажат фактите, от които произтичат възраженията им.
За установяване на извършено от К. Д. протИ.правно деяние – убийство
на И. А. (брат на ищцата, съгласно удостоверение за родствени връзки изх. №
086/19.05.2023 г. на СО, район Изгрев), по делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на двама свидетели-очевидци – Я. С. и . Д.. Съдът
кредитира показанията на свидетелите, тъй като не се установява те да са
заинтересовани от изхода на делото и са възприели непосредствено събитията,
предмет на настоящото производство. Показанията и на двамата са
последователни, достоверни и непротИ.речиви помежду си, както и се
потвърждават от останалия събран по делото доказателствен материал.
От показанията на свидетелите се установява, че към датата на
процесните събития те са били служители на фирма „.“, от която И. А. е
поръчал външна врата за входа на сградата, в която живеел, намираща се в
близост до . в София. На датата на събитията свидетелите били в предверието
на сградата, в която живеел И. А. и монтирали тази входна врата. И. А. бил на
мястото, за да покаже на монтажистите къде да поставят вратата, но после се
качил в апаратамента си. След това при свидетелите дошъл друг мъж, който ги
попитал кои са и какво правят. Те му отговорили, че слагат врата. И. А. отново
слязъл при монтажистите в предверието, като между него и мъжа възникнал
спор за ключа от новата врата. И. А. дал ключ на мъжа и спорът приключил.
Същият мъж излязъл от сградата, но след време се върнал, като минал покрай
майсторите. След това те чули изстрели, като първо помислили, че
инсталацията е дала на късо. Обърнали се и видели, че мъжът стреля по И. А.
и че последният е паднал на земята. Първоначално не видели кръв, но след
това такава имало. Извършителят избягал в посока ., но когато се върнал,
свидетелите го посочили на пристигналите полицаи, които го задържали.
3
Свидетелят Я. С. посочва, че извършителят живеел на същия адрес като
убития И. А..
По делото са приложени преписки по . г. по описа на СДВР, пр. №
21376/22 г. по описа на СГП и . г. на СГС, 37 състав, образувани по случая.
Наказателното производство по посочените преписки е прекратено с
Определение № 2019 от 07.07.2023 г. на СГС, 37 състав на основание чл. 24,
ал. 1, т. 4 НПК поради смърт на подсъдимия К. Д., настъпила преди
конституирането на граждански ищци по делото.
В тази връзка според константната практика на ВКС и съгласно чл. 300
ГПК за гражданския съд е задължителна за съобразяване единствено
присъдата на наказателния съд и то по въпросите, изрично посочени в чл. 300
от ГПК /извършено ли е деянието, неговата протИ.правност и вината на
дееца/, като в тези случаи законодателят е ограничил приложението на
принципите на непосредственост /чл. 11 от ГПК/ и свободно формиране на
вътрешното съдийско убеждение /чл. 12 от ГПК/. (решение № 48 от
23.07.2020 г. по т.д. № 199/2019 г., т.к., І т.о. на ВКС, решение № 66/12.03.2015
г. по гр. д. № 5839/2014 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 43 от 16.04.2009 г. по
т.д. № 648/2008 г. на ВКС, ТК, ІI т.о., решение № 43 от 15.03.2011 г. по т.д. №
414/2010 г. на ВКС, ТК, ІI т.о., решение № 36 от 28.02.2012 г. по т.д. №
319/2011 г. на ВКС, ТК, ІI т.о., решение № 29 от 14.05.2016 г. по т.д. № 94/2015
г. на ВКС, ТК, І т.о.).
При липса на постановена присъда поради прекратяване на
наказателното производство, в гражданския процес, в който се разглежда иск
за обезщетяване на вреди от престъпление, актовете на органите на
досъдебното производство, например обвинителния акт, не се ползват с
присъщата на присъдата обвързваща сила по чл. 300 от ГПК и не могат да
послужат като източник на доказателствени и правни изводи относно
авторството на деянието, неговата протИ.правност и вината на дееца. Тези
актове се постановяват в отделните фази на досъдебното производство и
отразяват мнението на съответния орган относно наличието или не на
предпоставки за наказателно преследване на определено лице. Поради това те
нямат задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието. Предпоставките за носене на деликтна отговорност по
чл. 45, ал. 1 от ЗЗД трябва да бъдат доказани пред гражданския съд с
доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на делото по иска
на увреденото лице съобразно принципите за непосредственост и равенство на
страните (решение № 43 от 15.03.2011 г. по т.д. № 414/2010 г., т.к., ІІ т.о. на
ВКС; решение № 48 от 23.07.2020 г. по т.д. № 199/2019 г., т.к., І т.о. на ВКС).
Освен това експертните заключения, дадени пред друг орган, вкл. орган
на досъдебно наказателно производство, не могат да се ценят в общия исков
процес като такива, без вещото лице да е определено от съда, без да е спазена
процедурата на ГПК и без заключението да е прието от решаващия делото
граждански съд. Процедурата, уредена в процесуалния закон, гарантира освен
4
непосредственото възприемане от страните на депозираното заключение, така
и правото на защита на страните и дадената им в тази насока възможност,
както да задават въпроси на вещото лице, така и да оспорят заключението по
предвидения ред (решение № 133/04.04.2012 г. по гр. д. № 1243/2011 г. на
ВКС, ГК, IІ г.о.). Същото важи и за разпитите на свидетели в досъдебното
производство, които не могат да бъдат взети предвид от съда, а свидетелите
следва да бъдат разпитани отново в гражданския процес с право на участие на
всяка от страните.
Съдът обаче намира, че допустими и релевантни по делото
доказателства са изготвените в досъдебното производство протоколи за огледи
и освидетелствания, които представляват официални документи по смисъла на
чл. 179 ГПК, тъй като са съставени от длъжностни лица в кръга на служебните
им задължения по предвиден в закона ред. Официалният свидетелстващ
документ има материална доказателствена сила и съставлява доказателство за
изявленията пред съответното длъжностно лице и за извършените от него и
пред него действия. Ответникът, на който се протИ.поставя протоколът, може
да оспори истинността му и проверката на оспорения документ се извършва с
всички доказателствени средства, включително и чрез разпит на свидетели,
като в настоящото производство ответниците не са оспорили протоколите.
Обвързващата доказателствена сила на протоколите не освобождава съда от
задължение да изследва механизма на деянието и с други доказателствени
средства, например със свидетели и експертизи, тъй като относно наличието
или не на виновно поведение на сочения за извършител посочените документи
нямат обвързваща съда материална доказателствена сила. (Определение №
191 от 13.03.2017 Г. по т.д. № 60276/2016 г., г. к., ІІІ г.о. на ВКС).
От приложения по делото Протокол за оглед на местопроизшествие,
изготвен от С. ., разследващ полицай при с-р РКП-ОР-СДВР гр. София,
придружен от фотоалбум, се установява, че на 11.11.2022 г. в 15:20 часа във
входното пространство на жилищна сграда, находяща се в гр. София, ., са
открити множество петна от червеникаво-кафява материя с неправилна
форма, отговаряща на кръв, седем броя гилзи, разпилени по пода, един брой
оръжие с надпис „Taser” с дължина 15 см в кобур, също поставено на пода,
както и строителни материали и инструменти. На източния вход на антрето се
вижда монтирана метална каса, зелена на цвят, с прилежаща към нея дървена
врата, също зелена на цвят, видимо нови. По северната страна на касата се
виждат 3 бр. крепежни елемента. След преминаване на помещението през
източната му входна врата се установява дворно място, като на отстояние 400
см. срещуположно на нея се вижда друга жилищна сграда на три етажа.
Входът на срещуположната сграда се вижда единствен с метална врата,
разположен на западната страна на сградата.
От Протокол за оглед на местопроизшествие (оглед на труп), изготвен от
Д. Ц.Ч., разсл. полицай при СДВР-гр.София, придружен от фотоалбум, се
установява, че трупът на И. В. А., ЕГН **********, е бил предмет на оглед на
11.11.2022 г. в 12:55 часа в гр. София. Той се е намирал в автомобил на ЦСМП,
5
с . пред главния вход на УМБАЛСМ „Пирогов“ на .“. Самоличността му се
установява от личната карта, която е открита у него, чиято снимка е
приложена във фотоалбума. Трупът се е намирал на носилка в автомобила в
неговото реанимационно отделение, лежащ по гръб, покрит с чаршаф. Бил
облечен със светло-синьо яке и бежов панталон, светли маратонки, висок
около 180 см., с нормално телосложение и тъмна среднодълга коса. Сред
предметите, открити у него, е връзка с 4 бр. секретни ключа под дясната му
ръка, портфейл, съдържащ банкноти на стойност 1145 лв. и Договор за
изработка на врата, поставен в найлонов джоб. Липсва трупно вкоченяване.
Има наранявания в областта на дясната скула, в слепоочието и темето,
огнестрелни рани в корема и гърба.
Приложен е и фиш за спешна медицинска помощ, издаден от Д-р . към
МЗ Център за спешна помощ – гр. София, в който е посочено, че на 11.11.2022
г. линейка е откарала в МБАЛ „Пирогов“ пациента И. В. А., който е бил
прострелян в главата, като в последствие той е починал. Приложен по делото е
и препис-извлечение от акт за смърт на И. В. А. с посочена дата на смъртта
11.11.2022 г.
Приложен по делото е и Протокол за оглед на местопроизшествие (оглед
на контейнер), изготвен от ., дознател при с-р „Р..“, СДВР - гр. София,
придружен от фотоалбум, от който се установява, че на 11.11.2022 г. в 14:37
часа е извършен оглед на метален контейнер за боклук, закрепен за земята,
който се намира в гр. София, .“, Женски пазар в близост до .. В тенекиена
кутия сред друг отпадък е намерен и иззет пистолет . с поставено петле назад
и поставен празен пълнител. Пистолетът не е имал патрони в цефта. Имал е
надпис “..
От приложената по досъдебното производство Справка от МВР-СДВР за
наличие на данни в ЕАР-КОС се установява, че К. Щ. Д., ЕГН ********** не
се води на отчет и контрол като притежател на късо и дълго огнестрелно
оръжие и не е издавано удостоверение по чл. 54, ал. 4 ЗОБВВПИ за издадено
уведомление за притежание на неогнестрелно оръжие.
По случая е изготвен Протокол за оглед на местопроизшествие
(аутопсия на трупа на И. А.) от . разследващ полицай при СДВР гр. София, от
който се установява, че в тялото на И. А. са открити шест куршума – три
куршума в корема и три куршума в главата. Взет е генетичен материал от
трупа за сравнително изследване.
По делото е представен протокол за освидетелстване на К. Щ. Д.,
изготвен от Кр. ., разследващ полицай при СДВР, гр. София от 11.11.2022 г. с
приложен фотоалбум. Освидетелстването е извършено в къща, находяща се на
адрес гр. София, б. в стая на втория етаж. От протокола и приложените
снимки се установява, че К. Щ. Д., ЕГН **********, е на видима възраст,
отговаряща на реалната – .. Облечен е с кафяво-зелен поларен пуловер, с
триъгълна емблема в областта на гърдите и сИ.-черна блуза под него. Обут е
със сини дънкови панталони с черен кожен колан и синьо-бели маратонки с
6
надпис PUMA. Носи две връзки секретни ключове – едната с пет ключа, а
другата - с два.
По досъдебното производство са представени и видеозаписи от
охранителни камери в района на . и .“ (с неоспорена по делото истинност), на
които се вижда как в 11:58 часа на 11.11.2022 г. лице с едро телосложение,
средно на ръст, плешИ., с явно изразен корем, облечено в кафяв пуловер, син
дънков панталон и светли маратонки със сини ленти в предната част,
преминава по улица, пресича трамвайни релси, за да стигне до метален
контейнер за боклук, видимо идентичен с този, изобразен на снимките,
приложени към гореописания Протокол за оглед на контейнер, в който е
открит пистолет .. На видеозаписа се вижда как лицето изхвърля светъл обект
в контейнера, който проблясва. Заснетият се обръща, отдалечава се от
контейнера и отново пресича трамвайните релси, като се оттегля в посоката на
идване и излиза от обсег. При сравнение на обекта на видеозаписа със
снимките от освидетелстването на К. Д. се установява, че двамата са едно и
също лице поради идентичните телосложение и лицево-черепна структура,
както и идентичните дрехи и обувки, носени от К. Д. в деня на убийството. Не
се установява видеозаписите да са били извършени в нарушение на
законодателството за защита на личните данни, поради което съдът счита, че
те са годно доказателство по делото.
Това се потвърждава и от снимките, приложени на л. 191 и сл. от том I
на досъдебното производство, направени от свидетелката ., която е заснела с
телефона си лицето, посочено като извършител на убийството от Я. С. и .
Д.. На снимката се вижда в гръб плешив, едър мъж с кафяв пуловер и сини
дънки, който върви в посока ..
Представени са и два броя видеоклипове, направени с мобилния
телефон на жертвата И. А., които се съхраняват на мултимедийна карта памет,
марка „maxell”, модел „microSDXC” с обем 128 GB, приложена по
досъдебното производство, като истинността на видеоклиповете не се оспорва
в настоящото производство. Доколкото клиповете са направени с телефон,
чиято камера е била непосредствено насочена срещу К. Д., и последният,
виждайки, че е сниман, не възразява, съдът приема, че е налице предвиденото
отклонение от правилото на чл. 32, ал. 2 от Конституцията на Република
България и записите са извършени законосъобразно.
На първия клип е изобразена комуникация между лице зад кадър, което
снима, и лице с едро телосложение, плешИ., на видима възраст около 60
години, носещо кафяв пуловер, сини дънки и светли маратонки с черни и сини
ленти, отговарящо на описанието на К. Д.. Тъй като клипът е заснет с
телефона на И. А. и като се съобразят останалите обстоятелства около
комуникацията на двамата в деня на убийството, установени от
доказателствата по делото, съдът приема, че лицето зад кадър е именно И. А..
От клипа става ясно, че И. А. и К. Д. обсъждат колко ключа следва да получи
последният от новата входна врата, която е в процес на монтаж. И. А. казва, че
7
е приготвил три ключа за К. Д. и семейството му, но накрая се уговарят да му
даде само един, като последният ще си изкара останалите.
Вторият видеофайл отново отразява комуникация на лице зад кадър,
което с оглед принадлежността на телефона и последните кадри от клипа,
съдът приема, че е И. А., и К. Д.. На клипа се виждат и чуват и майсторите,
които монтират входната врата - Я. С. и . Д.. Действието се развива в закрито
пространство, изглеждащо като стълбищна площадка, като се вижда и открита
част, наподобяваща вътрешен двор. На кадрите се вижда и лице от мъжки пол,
отговарящо на К. Д., което идва от вътрешния двор, преминава през входната
врата покрай двете лица от мъжки пол, които извършват монтажни дейности
по вратата - Я. С. и . Д.. К. Д. се насочва към снимащия И. А.. К. Д. пита И. А.
защо не го е попитал дали може да смени вратата. И. А. възкликва, че това е
вратата на собствената му къща. Питал е собствениците и има разрешение. Д.
твърди, че трябва и той да бъде питан. Следва едновременно говорене на
двамата.
Непосредствено след това се чува звук от два изстрела, но действията на
лицата не попадат в кадър поради движението на заснемащото устройство. И.
А. започва да вика за помощ. Чуват се още пет изстрела. Картината прекъсва.
Чуват се викове от страна на майсторите. К. Д. започва да псува. Един от
мъжете казва „застрелян е в главата“. Пристига жена, която започва да плаче,
звъни на тел. 112, като подава сигнал, че съпругът е прострелян в главата,
вика името И.. К. Д. казва, че тя е на ред и че ще видят кой ще питат и кой
няма да питат. Чува се отдалечена реплика: „тръгна си, чакайте, че…“.
Появява се картина. Вижда се паднал на земята мъж със силно окървавена
глава, който носи светло-синьо яке с качулка и отговаря по идентификационни
белези на И. А..
Съвкупният анализ на показанията на свидетелите-очевидци, изслушани
в настоящото производство, които се потвърждават от приложените по
досъдебното производство видеозаписи и документи, води до извода, че
процесните събития са протекли по следния начин: на 11.11.2022 г., около
обяд, в гр. София, в жилищна сграда, намираща се на адрес: .“ 26 майсторите
Я. С. и . Д. монтирали нова входна врата на посочената жилищна сграда, в
която живеел И. А.. Между последния и К. Д., негов съсед, живеещ в сграда в
същия двор, възникнала дискусия относно смЯ.та на вратата на сградата, в
която живеел И. А. и през която К. Д. по принцип преминавал, за да стигне до
имота си. И. А. първоначално дал на Д. ключ от новата врата и отношенията
между тях привидно се успокоили, като Д. се прибрал в дома си. Малко по-
късно Д. се върнал, като преминал през новомонтираната врата покрай
майсторите, като попитал И. А. защо не му е поискал разрешение за
поставянето на нова врата. Възникнала нова кратка дискусия между двамата,
когато Д. се приближил към А. и го прострелял с огнестрелно оръжие, което
носел у себе си. Първо стрелял два пъти, а след това още пет пъти към тялото
на И. А., който паднал на пода окървавен и в безсъзнание. Шест от куршумите
засегнали А. – три в корема и три в главата. След това К. Д. напуснал
8
местопрестъплението, като тръгнал по .“ в посока .. Стигнал до метален
контейнер за боклук, намиращ се на открито място до пазара, и изхвърлил в
него огнестрелното оръжие, с което прострелял И. А. - пистолет ., за който К.
Д. нямал разрешително. И. А. починал по-късно в линейката по път за
болницата вследствие на огнесрелните рани.
От приложените протоколи от оглед на местопроизшествие се
установява, че на пода на местопрестъплението са открити множество петна
от кръв, както и 7 гилзи, отговарящи на броя на изстрелите, които се чуват на
видеозаписа. В тялото на И. А. са открити шест куршума – три в корема и три
в главата, като вероятно един от изстрелите не е попаднал в целта.
Установеното при огледа разположение на останалите предмети във входното
пространство на сградата на . също потвърждава гореописания механизъм на
деянието. По пода са били разпилени строителни материали и инструменти,
необходими за монтирането на новата врата, която е била поставена заедно с
крепежни елементи. На пода се е намирало и оръжие, тип “Taser” в кобур,
който вероятно И. А. е опитал да използва, за да се защити от нападението, но
е изпуснал.
Самоличността на стрелеца, а именно К. Д. се установи по несъмнен
начин в настоящото производство. При извършеното освидетелстване на Д.
непосредствено след убийството, са установени и документирани
отличителните му външни белези като ръст около 175 см., видима възраст
около 60 г., плешИ.ст, закръгленост, голям корем, както и дрехите, с които е
бил облечен в този ден – кафяв пуловер с триъгълна емблема, сини дънки и
бели маратонки със сини и черни линии. Лице, напълно отговарящо на това
описание, се вижда на записите от охранителни камери, приложени по делото,
да върви в района на . от 11:58 часа на 11.11.2022 г. и да изхвърля в контейнер
проблясващ предмет. Съгласно протокол за оглед на контейнера в 14:37 в него
е открито огнестрелно оръжие с надпис .. Същото лице се вижда и на
видеоклиповете от телефона на жертвата. На първия клип се води разговор
между него и И. А. за ключовете от новата врата, а на втория се вижда как той
влиза в жилищната сграда, насочва се към И. А. и му задава въпроси отново за
вратата, след което се чуват изстрели, а снимащият пада на земята. Гласовете
зад кадър на майсторите потвърждават, че именно влязлото лице е
простреляло И. А., като накрая се вижда окървавеното тяло на последния. От
свидетелските показания, изслушани в настоящото производство, се
потвърждава, че лицето, което е стреляло по И. А., е било задържано от
полицията в последствие, както и че това лице е живеело в близост до И. А..
От документите по досъдебното производство (вкл. Докладна записка на
разузнавач Роман И. от 11.11.2022 г.) се установява, че това лице е К. Д., който
е бил задържан на местопрестъплението и който живее на същия адрес като
жертвата.
Гореизложените доказателства безпротИ.речИ. и последователно водят
до извода, че К. Щ. Д., ЕГН ********** на 11.11.2022 г., около обяд в гр.
София е причинил смъртта на И. В. А., ЕГН **********, като е стрелял по
9
него с пистолет . седем пъти от упор, от които шест куршума са засегнали
жертвата в корема и главата, причинявайки наранявания, вследствие на които
той е издъхнал на път за болницата. Смъртта на И. А. е била причинена
умишлено от К. Д., тъй като той е съзнавал, че произвеждайки седем изстрела,
насочени в тялото и главата на И. А. от близко разстояние, е силно вероятно да
причини смъртта му и е целял този резултат. Отправените от Д. агресивни
реплики към А. преди и след прострелването му, израз на съществувала и
преди това вражда между двамата, изстрелването на поне три куршума от
сравнително близко разстояние в главата на жертвата, изстрелването на
всички патрони в пълнителя на пистолета и последвалото агресивно и
заплашително поведение към съпругата на убития са все факти, които
свидетелстват за намерение у Д. да отнеме жИ.та на А..
Така от обективна и субективна страна К. Щ. Д. е осъществил състава
на престъпление по чл. 115 НК – умишлено убийство на И. В. А.,
представляващо виновно протИ.правно деяние, част от фактическия състав на
непозволеното увреждане по чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
По отношение на неимуществените вреди, претърпени от ищцата
вследствие на насилствената смърт на И. В. А., на първо място от
приложеното по делото Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки,
издадено от Столична община, район Изгрев, се установява, че Я. В. А. и И. В.
А. са брат и сестра. Съгласно Тълкувателно решение от 21.06.2018 г. по т.д. №
1/2016 г. ОСНГТК всяко лице извън най-близкия семеен и родствен кръг, вкл.
братя и сестри, което е създало с починалия постоянна, трайна и дълбока
емоционална връзка, заради съдържанието на която търпи морални болки и
страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с
болките и страданията на най-близките, е материално легитимирано да
получи обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на своя
близък. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с
починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
По делото са изслушани показанията на свидетелите .., които съдът цени
при условията на чл. 172 ГПК и ги кредитира изцяло като кореспондиращи с
останалите доказателства по делото. От показанията на ., която е приятелка на
семейството, се установява, че ищцата и починалия И. А. са били
изключително близки с присъщите за братята и сестрите обич и подкрепа.
Като по-голяма сестра, тя се е грижела за него от малък, помагала му е, вкл. с
пари. Често са се срещали, за да прекарват време заедно, пътували са заедно на
почивки и са празнували семейните празници. Я. А. е близка и с децата на
брат си. Тя организирала и платила погребението му. Приела много тежко
смъртта му и потърсила помощ от психиатър заради това. Продължавала и до
сега да мисли и говори за случилото се с брат .
Свидетелката . потвърждава, че ищцата и брат са били много близки.
Тя имала специално отношение на грижовност и сестринска любов към него.
Тя го е гледала и подкрепяла цял жИ.т. Пътували са много заедно. Тя му
10
помагала в много направления, включително го е подготвяла да учи, за да
влезе в университет със специалност, сходна с нейната. Свидетелката посочва,
че Я. А. се обадила в деня на убийството, като гласът звучал като мъртъв.
Оттогава двете започнали да общуват всеки ден, като обсъждали случилото
се. Я. Владимирова платила за погребението, като след това се сринала
психически, особено след като загубила и баща си. Затова потърсила помощ
от психиатър и психолог. Свидетелката счита, че ищцата никога няма да се
възстанови напълно от травмата, като тя не спира да мисли и говори за брат
си.
Показанията на свидетелите се потвърждават и от приложения по
делото снимков материал, неоспорен от ответниците, на който се виждат
ищцата и И. А., прегърнати, в различни етапи от жИ.та им и на различни
места, което говори за близост и любов помежду им.
От представената по делото медицинска документация на Я. А. – етапна
епикриза от 26.01.2024 г., издадена от д-р ., ДКЦ „Александровска“, се
установява, че ищцата страда от посттравматично стресово разстройство и
тревожно-депресивен синдром вследствие на преживЯ. травма – убийството
на брат . Тя е неспокойна, тревожна, напрегната, потисната, гневна, изпитва
трудности да организира ежедневието си и е преследвана от мъчителни мисли
и спомени. Приема медикаменти, за да се справи с тези симптоми.
От представеното удостоверение от „. се установява, че от 2024 г.
ищцата посещава психолог . по препоръка на психиатър.
От гореописаните доказателства несъмнено се установява, че ищцата е
формирала постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка с брат си И. А.,
като двамата са били изключително близки още от деца. Обичали са се,
помагали са си и са прекарвали много време заедно. Вследствие на
протИ.правното деяние, извършено от К. Д. – убийството на И. А., ищцата е
претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в продължителни душевни
болки и страдания заради преждевременната загуба на свой много близък
човек. Тя е била диагностицирана с посттравматично стресово разстройство и
тревожно-депресивен синдром вследствие на тежката травма. Приемала е
медикаменти и посещава психолог. Поради това наследниците на К. Д. следва
да бъдат осъдени да заплатят на ищцата обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди.
По делото не е представено от ищцата удостоверение за наследници на
К. Щ. Д., като по приложеното наказателно производство . г. на СГС, 37 състав
по . г. по описа на СДВР, пр. № 21376/22 г. по описа на СГП е налице акт за
граждански брак № . г. между К. Щ. Д. и Е. С. Р., като няма твърдения бракът
да е прекратяван преди смъртта на наследодателя на ответниците. По
наказателното дело е приложено и удостоверение за раждане от 06.07.1980 г.
на ответника П. К. Д., като негов баща е К. Щ. Д., удостоверение за раждане от
02.10.2006 г. на ответника Е. К. Д., като негов баща е К. Щ. Д.. Въпреки това с
оглед съдебното признание на процесуалния представител на ответниците,
11
отбелязано в Протокол № 10333/16.04.2025 г., че те са наследници на К. Щ. Д.,
съдът с оглед чл. 175 ГПК признава четиримата ответници /съпруга и трима
синове/ за материално легитимирани да отговарят по настоящия иск в
качеството си на наследници на извършителя на убийството при равни дялове,
според разпоредбите на чл. 9, ал. 1 от ЗН, според който съпругата наследява
част равна на частта на всяко дете и според разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗН,
предвиждаща, че децата на починалия наследяват по равни части.
Задължението на последния е възникнало в неговия патримониум в момента
на причиняване на вредата, а именно – датата на убийството на И. А. –
11.11.2022 г. Като валидно възникнало и съществуващо задължение, което не е
intuitu personae, то преминава към наследниците на починалия заедно с
дължимите от него лихви от датата на смъртта му – 14.06.2023 г. според
приложения Акт за смърт. Противно на твърденията на ответниците,
извършените от наследниците възмездни разпореждания с наследствено
имущество по приетите като писмени доказателства – нотариален акт № 28,
том I, дело № 27/2023 г. на нотариус .а, инкорпориращ договор за дарение на
5/8 ид.ч. от апартамент в гр. София, ., със страни – Е. С. Р., като дарител и Р. К.
Щ., като дарен, и нотариален акт . г. на нотариус .а, инкорпориращ договор за
продажба на 2/8 ид.ч. от апартамент в гр. София, ., със страни – П. К. Д. и Е. К.
., като продавачи и Р. К. Щ., като купувач, не ограничават отговорността им за
задълженията на наследодателя, а представляват конклудентни действия по
приемане на наследството в цялост (чл. 49, ал. 2 ЗН), като не се установява по
делото, а и не се твърди, някой от тях да е приел наследството по опис преди
това. В тази насока неоснователно е възражението на ответниците, че ако
отговарят то това е до размера на получените суми по сделките, още повече
договора за дарение включва и разпореждането с права, които не се основават
на права единствено от наследствено правоприемство. Не са налице и вписани
откази от наследство от ответниците, според съдебно удостоверение изх. . г. на
СРС.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедлИ.ст. Съдебната практика трайно приема, че
справедлИ.стта като критерий за определяне на паричния еквивалент на
моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими към стойността,
която засегнатите блага са имали за своя притежател. Поради това и тя не е
абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни
характеристики, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. Съгласно решение № 139 от 9.10.2020 г. по гр. д.
№ 873/2020 г. на ВКС, IV г.о., при определянето на паричния размер на
обезщетението съдът трябва да вземе предвид обстоятелствата, посочени в
Постановление на ВС № 4/ 1968 г., но също така общественоикономическите
условия в страната. Размерът на присъденото обезщетение не може да служи
като източник за неоснователно обогатяване.
Като взе предвид механизма на извършване на деянието,
представляващо тежко престъпление срещу личността по чл. 115 НК, вида и
12
характера на търпените неимуществени вреди, обсъдени по-горе, техния
интензитет и периода от време, в който ищцата ги е търпяла – и до днес, както
и обществено-икономическите условия в страната към момента на извършване
на деянието, съдът намира, че искът по чл. 45, ал. 1 ЗЗД е основателен за
размер от 80 000 лв. или по 20 000 лв. за всеки ответник, ведно със законната
лихва от датата на непозволеното увреждане 11.11.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата. До пълните предявени размери исковете следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода на делото и частичното уважаване на предявените искове,
право на разноски има ищцата на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, като общо
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1672 лв., включващи
платено адвокатско възнаграждение и депозити за свидетели. Доколкото
ищцата е била освободена от заплащането на държавни такси и разноски по
реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК, ответниците на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на СРС сума в размер на 3 200
лв. за държавна такса, според уважената част от исковете. От страна на
ответниците не са представени доказателства за направени разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД Е. С. Р., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ., със съд. адрес гр. София, ., чрез адв. Л., да заплати на Я. В.
А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, . сумата от 20 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на непозволено
увреждане на 11.11.2022 г. в гр. София – убийство на брата на ищцата И. В. А.,
извършено от наследодателя на ответницата – К. Щ. Д., ведно със законна
лихва от датата на причиняване на вредите – 11.11.2022 г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 25 000 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД Р. К. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ., със съд. адрес гр. София, ., чрез адв. Л., да заплати на Я. В.
А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, . сумата от 20 000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания в резултат на непозволено увреждане на
11.11.2022 г. в гр. София – убийство на брата на ищцата И. В. А., извършено от
наследодателя на ответника – К. Щ. Д., ведно със законна лихва от датата на
причиняване на вредите – 11.11.2022 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 25 000 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД П. К. Д., ЕГН **********, с
адрес: ., със съд. адрес гр. София, ., чрез адв. Л., да заплати на Я. В. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, . сумата от 20 000лв., представляваща
13
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания в резултат на непозволено увреждане на
11.11.2022 г. в гр. София – убийство на брата на ищцата И. В. А., извършено от
наследодателя на ответника – К. Щ. Д., ведно със законна лихва от датата на
причиняване на вредите – 11.11.2022 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 25 000 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД Е. К. Д., ЕГН **********, с
адрес в с. . със съд. адрес гр. София, ., чрез адв. Л., да заплати на Я. В. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, . сумата от 20 000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания в резултат на непозволено увреждане на
11.11.2022 г. в гр. София – убийство на брата на ищцата И. В. А., извършено от
наследодателя на ответника – К. Щ. Д., ведно със законна лихва от датата на
причиняване на вредите – 11.11.2022 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 25 000 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. С. Р., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, .; Р. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, .; П. К. Д.,
ЕГН **********, с адрес: . и Е. К. Д., ЕГН **********, с адрес в с. ., всички
със съд. адрес гр. София, ., чрез адв. Л., да заплатят на Я. В. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, . при условията на разделност сумата от 1672
лв. – разноски в производството или по 418 лв. за всеки ответник.
Присъдените суми може да бъдат платени по банкова сметка на ищцата
Я. В. А. – .
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Е. С. Р., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, .; Р. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, .; П. К. Д.,
ЕГН **********, с адрес: . и Е. К. Д., ЕГН **********, с адрес в с. ., всички
със съд. адрес гр. София, ., чрез адв. Л., да заплатят по сметка на Софийски
районен съд разделно сума в размер на 3 200 лв., а именно по 800 лв. всеки от
тях, представляваща държавна такса по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14