Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София, 05.12.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД , ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ , I - 22 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми
ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря И.Коцева ,
като разгледа гр.д. №5786 по описа на
СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен
е иск по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД .
Ищецът Р.Е.Д. ЕГН ********** от гр.София
иска да се осъди „ Б.Д.” ЕАД *** да му заплати на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД
/неоснователно обогатяване поради начална липса на основание / сумата от 32 015
лева , която е внесъл като плащания за ипотечен кредит от 11.04.2008 г на А.Б.Д.
за периода 08.02.2010 г – 01.12.2011 г , по който е ипотекарен длъжник ; ведно
със законната лихва от 08.06.2015 г до окончателното заплащане на сумата .
Ищецът твърди , че е ипотекарен длъжник
по посочения договор за кредит и съгласно нотариален акт за договорна ипотека
от 14.04.2008 г . Без основание започнал изплащане на суми по договора за
кредит , за което прилага вносни бележки . На 29.11.2013 г подал искане до
ответника да му бъдат възстановени сумите , но същите не били върнати . Срещу
длъжника А.Б.Д. била издадена заповед за изпълнение , като от нея е видно , че
процесната сума не е приспадната от задълженията на длъжника .
Ответникът оспорва иска по основание и
размер . Счита , че не е легитимиран ответник , а ищецът трябва да претендира
платените суми от длъжника А.Б.И.. Всяко лице може да изпълни чуждо задължение
и правен интерес се изисква само при суброгация . Кредиторът не може да се
противопостави на плащане от трето лице , още повече че ищецът е имал интерес
да предотврати принудително изпълнение срещу имота му . Ищецът не може да
оспорва издадената заповед за изпълнение . Прави и евентуално възражение за
давност по чл.111 б.В ЗЗД в 3 годишен давностен срок .
От фактическа страна съдът приема за
установено следното :
Не се спори , че е подписан договор за
ипотечен кредит от 11.04.2008 г между ответника и А.Б.И.. Кредитът се погасява
по разплащателна сметка №15443715 на А.Б.Д. .
Ищецът представя вносни бележки , с
които /според него/ е внасял по посочената сметка и по друга сметка парични
суми като вноски .
Според нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека от 14.04.2008 г на стр.13 от делото ищецът е учредил ипотека
за обезпечаване на задължения на А.Б.Д. по договор за ипотечен кредит от
11.04.2008 г .
Според заповед за изпълнение и
изпълнителен лист от 11.06.2013 г на стр.11 от делото длъжникът А.Б.Д. следва да заплати сумата от
общо 184 592,06 лева .
С искане от 29.10.2013 г ищецът иска
ответникът да му възстанови сумата от 32 019,40 лева като недължимо
платена .
Според изслушаната пред СРС
съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Г.М. ; ищецът е внесъл по сметки №15443715
и №15463401 сумата от общо 32 014,40 лева като вноските са
осчетоводени коректно . Като внесени от А.Б.Д. са осчетоводени вноски от
28.05.2010 г , 13.08.2010 г и от 15.09.2010 г на суми от по 1720 лева .
Според удостоверение от 11.02.2016 г на
ЧСИ Р. С.рег.№812 в КЧСИ имотът на ищеца е продаден на публична продан за
сумата от 121 700 лева , като с разпределение от 08.12.2014 г на ответника
са разпределени 119 122,50 лева.
В изслушаната пред СРС допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Г.М. ; се възпроизвеждат данните
от съдебното удостоверение на ЧСИ .
Според изслушаната пред настоящия съд
втора допълнителна съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Г.М. , с
плащанията направени от ищеца са намалени задълженията на А.Б.Д. . Няма повторно
претендирани суми от ответника към А.Б.Д.
и са съобразени плащанията на ищеца.
При така събраните доказателства
съдът приема от правна страна следното :
По предявен
иск по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД - неоснователно обогатяване поради начална липса на
основание . В тази хипотеза ищецът трябва да докаже плащане , а в
доказателствена тежест на ответника е да докаже съществуването на основание да
получи, съответно задържи извършеното плащане / решение №211 от 26.11.2013 г по
т.д.№1082/12 г на ВКС , II ТО /.
Процесуалната
легитимация
на ищеца е налице , тъй като същият претендира от собствено име и за себе си парична
сума от ответника .
Искът е неоснователен . Според заключението на ССЕ и
представените от ищеца вносни бележки същият е превел по сметка на банката
сумата от 32 014,40 лева . Тази констатация не е съвсем точна , тъй като
вносна бележка от 13.08.2010 г е съставена на името на А.Б.И./ въпреки , че
според положения подпис най-вероятно и тя е подписана от ищеца /.
Ответникът не
оспорва плащанията на ищеца . Без значение е , че вноските от 28.05.2010 г , 13.08.2010
г и от 15.09.2010 г на суми от по 1720 лева са осчетоводени като вноски на А.Д.
. Погрешното осчетоводяване не изменя факта на плащане от конкретен платец .
Във вносните
бележки като основание е отбелязвано „вноска по кредит“ , „вносител“ ,
„съдлъжник на А.Б.“ , „съкредитор“ или нищо не е отбелязано в няколко случая .
Съдът не споделя водещата теза на
ищеца , че е налице „начална липса на основание „ , поради това , че не е
длъжник по договора за кредит , а е само вещен поръчител . Видно от вносните
бележки ищецът е бил напълно наясно , че изпълнява чуждо задължение /Сравни решение
№194 от
08.02.1955 г по гр.д. №457/1955 г, IV ГО на ВС /. Съгласно чл.73 ЗЗД задължението може да бъде
изпълнено от трето лице дори против волята на кредитора , освен
ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника . Плащането от трето лице има
погасителен ефект , а законът не изисква правен интерес като
предпоставка за изпълнението на третото лице. С изпълнението се освобождава
длъжникът спрямо неговия кредитор, но не и спрямо третото лице, което е
изпълнило задължението. Ако друго не следва от вътрешните им отношения, третото
лице има право на регрес (обратен иск) срещу длъжника – решение №773 от 15.07.2002
г по
гр.д. № 1534/2001 г, V ГО на ВКС и решение №821 от 07.07.2008
г по
гр.д. № 3703/2007 г, ГК ,
II ГО на
ВКС .
В случая ответникът-кредитор
не се „обогатява“ , защото той получава плащане на суми , които му се дължат ,
макар и плащането да изхожда от трето лице -
решение №33 от 03.04.2017 г по т.д.№61211/16 г на ВКС , IV
ГО . Поради
наличието на изпълнение от трето лице кредиторът не може в следващ момент да
претендира изпълнение от длъжника .
Единствено ако
третото лице /ищецът/ поради грешка е изпълнило чуждо
задължение , то
може да иска връщане на сумата от кредитора /чл.56 ЗЗД/ . В случая твърдения за
грешка не са изрично въведени от ищеца и трябва да се приеме , че такава няма .
Съзнателно са платени чужди задължения. Принципно , самото суброгиране в
правата на удовлетворения кредитор изключва правото на иск по чл.56 ЗЗД / решение
№61 от 16.07.2012 г по т.д.№678/11 г на ВКС , II ТО , чл.155 ЗЗД/.
Ищецът не
посочва какви са отношенията му с длъжника , но най-вероятно плащанията са
целели да се избегне публичната продан на имот му , който е ипотекирал за чужд
дълг . Към следващ момент имотът на ищеца все пак е продаден на публичната
продан , но това не превръща платените суми в такива „при начална липса на основание“.
Материално-правно легитимиран да възстанови процесните суми е длъжникът А.Д. ,
а не ответникът .
От изслушаната
пред настоящия съд втора допълнителна ССЕ се установи , че с вноските са
приспаднати задължения на А.Д. по посочения договор за кредит . Не са присвоени
или отклонени средства от страна на ответника .
Налага се изводът , че искът е неоснователен и
трябва да се отхвърли . С оглед изхода на делото в тежест на ищеца са
деловодните разноски на ответника в размер на 600 лева депозит за ССЕ и юрисконсултско
възнаграждение .
Водим от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на Р.Е.Д. ЕГН ********** от гр.София да се осъди
„ Б.Д.” ЕАД *** да му заплати на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД /неоснователно
обогатяване поради начална липса на основание / сумата от 32 015 лева
, която е внесъл като плащания за ипотечен кредит от 11.04.2008 г на А.Б.Д. за
периода 08.02.2010 г – 01.12.2011 г , по който е ипотекарен длъжник ; ведно със
законната лихва от 08.06.2015 г до окончателното заплащане на сумата .
ОСЪЖДА Р.Е.Д. ЕГН ********** от гр.София да заплати на „ Б.Д.”
ЕАД *** сумата от 600 лева деловодни разноски .
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в двуседмичен срок от връчване
на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :