РЕШЕНИЕ
№ 7379
гр. София, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110172421 по описа за 2024 година
Предявени са за разглеждане установителни искове с правно основание по:
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.7 т. 1, буква "а" от Регламент (ЕО) № 261/2004.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от В. Р. В. и
Д. М. А. срещу „България ЕЪР“ АД след развило се заповедно производство по ч. гр.
дело № 53475/2024 г. по описа на СРС, като са предявени искове за признаването за
установено, че ответинкът дължи на ищците сумата от по 488,95 лева (четиристотин
осемдесет и осем лева и 95 стотинки) за всекиго от тях, представляваща обезщетение
за голямо закъснение на полет FB6815 по маршрут летище София - летище Джерба -
Зарзис от 25.06.2024 г. на основание чл. 7, параграф 1, буква „а“ от Регламент (ЕО) №
261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година, ведно
със законна лихва за период от 02.09.2024 г. до изплащане на вземането, както и
държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева).
Ищците В. Р. В. и Д. М. А. са подали заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение срещу „България ЕЪР“ АД за сумата от по 488,95
лева (четиристотин осемдесет и осем лева и 95 стотинки) за всекиго от ищците,
представляваща обезщетение за закъснение на полет FB6815 по маршрут летище
София - летище Джерба - Зарзис от 25.06.2024 г. с над три часа.
Срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение от длъжника по чл. 414
ГПК. След указание до заявителите, последните са предявили установителни искове за
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищците твърдят, че между страните е сключен договор за въздушен превоз за
редовен полет FB6815 с направление летище София, България - летище Джерба –
Зарзис, Тунис за дата 25.06.2024 г., с планиран час на излитане 13:10 ч. местно време.
Вместо това полетът излетял на 26.06.2024 г. в 02:23 ч., като на пътниците били
издадени нови бордни карти за новия час на излитане. Поради факта, че полетът бил
изпълнен с повече от три часа закъснение претендират присъждането на обезщетение
1
съгласно чл. 7, параграф 1, буква „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004. Твърдят, че тъй
като разстоянието между началната и крайна дестинация е до 1500 км, а именно 1474
км, то полагащо им се съгласно регламента обезщетение е в размер на 250 евро на
всекиго от тях. До ответника била изпратена извънсъдебна покана за заплащане на
дължимото обезщетение, но последният не отговорил на същата. Поради тези и
останалите изложени в исковата молба съображения, молят съда да признае за
установено, че ответникът им дължи сумите по издадената заповед за изпълнение.
Претендират разноски.
В срочно подаден отговор ответникът счита предявения иск за неоснователен.
Сочи, че по отношение на него са налице освобождаващи отговорността предпоставки,
като твърди наличието на извънредно обстоятелство по смисъла на чл. 5, параграф 3
от Регламент (ЕО) № 261/2004. Признава факта, че процесният полет FB6815 с
направление летище София, България - летище Джерба – Зарзис, Тунис за дата
25.06.2024 г. е закъснял повече от три часа, но сочи, че това се дължи на реализирано
извънредно обстоятелство от категорията „рискове за сигурността“, а именно –
счупване на лявото плъзгащо стъкло на пилотската кабина на въздухоплавателното
средство с регистрационен знак LZ–BVL, което наложи процесният полет да бъде
изпълнен с друго такова с регистрационен знак LZ-SOF. Сочи, че характерът на
повредата е технически дефект. Сочи, че ищците не сочат доказателства да са
изпълнили задължението си да се явят на регистрационното гише не по-късно от 45
минути преди уговорения час на полета, което било кумулативно изискване при
претендирането на обезщетение по регламента. Прави възражение за прекомерност на
претендираните от ищците адв. възнаграждения. Поради тези и останалите подробно
изложени съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и
помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на
полети урежда правото на парично обезщетение на пътниците на отменен полет за
претърпяната вреда от загуба на време поради неизпълнението на задължението на
въздушния превозвач да осъществи въздушния превоз при предварително определени
в договора параметри. Регламентът определя твърд размер на дължимото обезщетение
в зависимост от разстоянието на неосъществения полет (250 евро за всички полети до
1500 километра, в която хипотеза попада настоящият случай – арг. чл. 7, т. 1, б. „а“
РЕО 261/2004), като съгласно задължителната тълкувателна практика на съда на
Европейския съюз, обективирана в решение от 19.11.2009 г. по дело № С-402/07, право
на обезщетение по чл. 7 от Регламент № 261/2004 имат и пътниците на закъснели
полети, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или
по-голяма от три часа, с други думи – когато достигат своя краен пункт на пристигане
три часа или повече след предварително планираното от въздушния превозвач време за
пристигане по разписание.
В тежест на ищците по предявените искове е да докажат при условията на пълно
и главно доказване правопораждащите факти, от които черпят изгодни за себе си
последици, a именно: валидно възникнало правоотношение по силата на договор за
въздушен превоз, в рамките на което ответникът е изпълнил полет № FB6815 с
направление летище София, България - летище Джерба – Зарзис, Тунис, за който
ищците имат потвърдена резервация; че са се явили на регистрационното гише на
летището съгласно указания от превозвача час, а ако не е обявен час - поне 45 минути
преди обявения му час за излитане; закъснение на полета от повече от три часа при
2
достигане на крайната дестинация.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже
погасяване на задължението или че е налице основание за неприлагане на Регламент
(ЕО) № 261/2004 в частта му за заплащане на обезщетение поради наличие на
извънредно обстоятелство.
С проекта за доклад по делото, приет за окончателен в откритото съдебно
заседание от 10.04.2025 г., без възражения от страните, съдът е отделил като безспорни
и ненуждаещи се от доказване между страните по делото фактите, че в полза на
ищците са издадени билети за въздушен превоз на пътници за полет FB6815 за дата
25.06.2024 г., с планиран час на излитане 13:10 ч. и с направление летище София,
България - летище Джерба – Зарзис, Тунис; че е налице закъснение на полета с повече
от три часа при достигане на крайната дестинация; че разстоянието между началната и
крайната дестинация е до 1500 км.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на
отделените за безспорни факти за доказано.
Спорни между страните са обстоятелствата налице ли са твърдените от ответника
извънредни обстоятелства, изключващи отговорността му съгласно регламента, какво
и явили ли са се ищците на регистрационното гише на летището съгласно указания от
превозвача час, а ако не е обявен час - поне 45 минути преди обявения му час за
излитане.
Ответникът обосновава извънредното обстоятелство със счупване на лявото
плъзгащо стъкло на пилотската кабина на въздухоплавателното средство с
регистрационен знак LZ–BVL, което наложи процесният полет да бъде изпълнен с
друго такова с регистрационен знак LZ-SOF. Твърдението за това извънредно
обстоятелство не се доказа по делото. За установяването му ответникът е представя
репорт - дневна смяна, както и справка от специализираната система NetLine. И двата
документа касаят полет, осъществен на 25.05.2024 г., докато процесният полет е от
25.06.2024 г. /месец по-късно/. От дневния репорт се установява необходимост от
подмяна на лявото плъзгащо стъкло, но не на процесния полет, а на осъществен такъв
месец по-рано. Представената справка от специализираната система NetLine включва
технически параметри, които са неясни, поради което, без изслушването на
специализирана техническа експертиза, каквото искане не е направено от ответника,
не може да се установи какви данни предоставя справката. Видно е единствено, че се
касае за информация за полет, осъществен месец преди процесния.
Отделно следва да се посочи следното: За да се освободи от задължението си да
плати обезщетение на пътниците при голямо закъснение или отмяна на полет,
опериращ въздушен превозвач може да се позове на „извънредно обстоятелство“,
което е засегнало опериран от самия него със същото въздухоплавателно средство
полет, при условие, че е налице пряка причинно-следствена връзка между
настъпването на това обстоятелство и закъснението или отмяната на следващия полет -
решение от 11.06.2020 г. по дело C-74/2019 на СЕС. Съгласно съображение 14 от
Регламент (ЕО) 261/2004 г. извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат
избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки, може да възникнат в случаи на
политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията
на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за
безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния
превозвач. Съгласно Решение по дело С-12/11 Denise McDonagh срещу Ryanair Ltd на
Съда на Европейския съюз от съображения 14 и 15 на Регламента се извежда
неизчерпателен списък на тези обстоятелства. В Решение по Дело C-549/07 Съда на
Европейския съюз сочи още, „че общностният законодател не е имал предвид, че тези
3
събития, чийто списък е само ориентировъчен, представляват сами по себе си
извънредни обстоятелства, а единствено, че могат да създадат такива обстоятелства”.
Нещо повече, за да бъде определено едно събитие като извънредно, то следва да „не е
присъщо на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен
превозвач” и да „се намира извън ефективния му контрол поради своето естество или
произход“ - в този смисъл и Решенията по дела C-12/11 и C-257/14 на СЕС.
За целите на изясняване на понятието „извънредни обстоятелства” по смисъла
на съображения 14 и 15 от Регламента, следва да се има предвид, че Съдът на
Европейския съюз счита, че e необходимо превозвачът да установи, че дори като
използва всички човешки или материални ресурси и финансови средства, с които
разполага, явно не би могъл — освен с цената на непоносими жертви с оглед на
капацитета на предприятието му към дадения момент, да избегне това извънредните
обстоятелства, с които се сблъсква, да доведат до закъснение на полета /Решение по
дело C-549/07 Friederike Wallentin-Hermann срещу Alitalia – Linee Aeree Italian/. В
случая не са ангажирани доказателства, установяващи, че ответникът е използвал
всички човешки или материални ресурси и финансови средства, с които разполага, за
да осигури експлоатацията на процесния полет съгласно предварително планираното
от въздушния превозвач разписание. В тази връзка следва да се вземе предвид и
твърдението на самия ответник, че впоследствие процесният полет е бил изпълнен с
друго, а не с планираното въздухоплавателно средство. Ето защо, дори да беше
установено, че е било налице необходимост от подмяна на стъкло във връзка с
процесния полет, което не се доказа по делото, то не се установи и защо този ресурс от
резервно въздухоплавателно средство и екипаж не са използвани на по-ранен етап, с
което би се предотвратило процесното закъснение. Не се установи от събраните
доказателства с общо какъв ресурс е разполагал ответникът към процесния момент за
да бъде избегнато закъснението на полета, респективно този допълнителен ресурс,
който е бил използван, защо не е бил използван своевременно.
Неоснователно е и направеното от ответника възражение, че ищците не са
провели доказване на факта, че са се явили на регистрационното гише на летището
съгласно указания от превозвача час, а ако не е обявен час - поне 45 минути преди
обявения му час за излитане. Издаването на бордна карта, както и потвърждение за
закъснението от ответника, обективирано в печат върху електронния билет, са
достатъчни, за да се приеме, че ищецът е бил навреме на гишето за регистрация (в
този смисъл и Решение № 4261 от 27.06.2018 г., постановено по в. гр. д. № 1165/2018
г. по описа на СГС, IV – "Б" въззивен състав). Нещо повече, съгласно практиката на
Съда на Европейския съюз /Определение от 24.10.2019 г. по дело С – 756/18 на Съда
на Европейския съюз/ "чл. 3, § 2, б. "а" от Регламент (ЕО) № 261/2004 следва да се
тълкува в смисъл, че на пътниците на полет, който има закъснение от три или повече
часа, установено при пристигането му, притежаващи потвърдена резервация за този
полет, не може да бъде отказано предвиденото в разглеждания регламент обезщетение
единствено поради това, че в рамките на претенцията си за обезщетение те не са
доказали, по – конкретно посредством бордните си карти, че са се представили на
гишето за регистрация на този полет, освен ако не бъде доказано, че тези пътници не
са били превозени с разглеждания полет, което националната юрисдикция следва да
провери". Даденото в практиката на СЕС тълкуване на чл. 3, § 2, б. "а" от Регламент
(ЕО) № 261/2004, което е задължително за националния съд на основание чл. 633 ГПК,
води до извода, че при положение, че пътникът разполага с потвърдена резервация от
въздушния превозвач за съответния полет, то представянето му на гишето за
регистрация на закъснял полет, чрез който е бил превозен, се презюмира. В този
случай в тежест на въздушния превозвач е да проведе обратно доказване и да докаже,
че пътникът не е бил превозен чрез съответния полет. По делото ответникът не
4
оспорва факта, че пътниците са били превозени, нито е опровергал чрез обратно
доказване така въведената оборимата презумпция.
Поради изложеното се налага извод за доказаност на всички елементи от
фактическия състав на спорното материално право, поради което се установява, че
пътниците имат право на обезщетение в размер на претендираната сума. Ответникът
не доказа погасяване на задължението. Предявените искове се явяват основателни и
следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищците разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. В
настоящото производство се претендира сумата от по 25,00 лева държавна такса,
заплатена от всеки ищец, която следва да им бъде присъдена.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за
разноски в размер на по 25,00 лв. държавна такса за всекиго от ищците, които суми
също следва да им бъдат присъдени.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати в полза на адв. Г. Д. Д., от ВАК, с личен номер на адвокат
********** сумата от 800 лева, представляваща адвокатско възнаграждение в размер
на по 400 лева за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на всекиго от
ищците в настоящото производство. Издадената заповед за изпълнение включва и
вземане за сумата от 800 лева в полза на адв. Г. Д. Д., която сума следва да бъде
присъдена в пълен размер с оглед изхода на делото. Неоснователно е направеното от
ответника възражение по отношение на адв. възнаграждение. Съдът намира, че
претендираната сума от по 400 лева за всекиго от ищците и за всяко от двете
производства съответства на фактическата и правна сложност на делото, поради което
не следва да бъде редуцирана.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 7, т. 1, буква
"а" от Регламент (ЕО) № 261/2004 г., че „България Еър“ АД с ЕИК: ********* дължи
на В. Р. В. с ЕГН: ********** сумата от 488,95 лева, представляваща обезщетение за
закъснение на полет FB6815 с направление летище София, България - летище Джерба
– Зарзис, Тунис от дата 25.06.2024 г., ведно със законна лихва за период от 02.09.2024
г. до погасяване на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение от
16.09.2024 г. по ч. гр. дело № 53475/2024 г. по описа на СРС.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 7, т. 1, буква
"а" от Регламент (ЕО) № 261/2004 г., че „България Еър“ АД с ЕИК: ********* дължи
на Д. М. А. с ЕГН: ********** сумата от 488,95 лева, представляваща обезщетение за
закъснение на полет FB6815 с направление летище София, България - летище Джерба
– Зарзис, Тунис от дата 25.06.2024 г., ведно със законна лихва за период от 02.09.2024
г. до погасяване на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение от
16.09.2024 г. по ч. гр. дело № 53475/2024 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „България Еър“ АД с ЕИК: ********* да
5
заплати на В. Р. В. с ЕГН: ********** сумата от 25 лева, представляваща разноски по
гр. дело № 72421/2024 г. по описа на СРС и сумата от 25 лева, представляваща
разноски по ч. гр. дело № 53475/2024 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „България Еър“ АД с ЕИК: ********* да
заплати на Д. М. А. с ЕГН: ********** сумата от 25 лева, представляваща разноски по
гр. дело № 72421/2024 г. по описа на СРС и сумата от 25 лева, представляваща
разноски по ч. гр. дело № 53475/2024 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА „България Еър“ АД с ЕИК:
********* да заплати на адв. Г. Д. Д., вписана във Варненска адвокатска колегия с
личен номер на адвокат **********, с адрес: гр. сумата от 800 лева, представляваща
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в полза на ищците В. Р. В. и Д. М.
А. по гр. дело № 72421/2024 г. по описа на СРС и сумата от 800 лева, представляваща
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в полза на заявителите В. Р. В. и
Д. М. А. по ч. гр. дело № 53475/2024 г. по описа на СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6